Дрънкане на атоми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дрънкане на атоми

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад продължава да дрънка с атоми

Дрънкане на атоми

Ще имат ли ефект санкциите срещу Иран

2423 прочитания

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад продължава да дрънка с атоми

© reuters


Иран изстрелва ракета или обявява за поредното количество обогатен до по-висока степен уран, Запада изпада в истерия и заплашва със санкции и... всичко се повтаря след шест месеца.

Ако заплахата за налагане на санкции срещу Иран тази седмица не ви е направила впечатление, в това няма нищо чудно. Тази игра се развива вече девет години, от момента, в който в началото на 2002 г. ирански опозиционери разкриха съществуването на тайната ядрена програма. За първи път Съветът за сигурност на ООН наложи санкции на Техеран в края на 2006 г., след като страната отказа да разкрие количеството ядрен материал, с който разполага. Причината за повтарящия се сценарии вероятно се дължи на това, че Иран е една от страните, спрямо които санкциите биха действали доста трудно, смята Николай Маринов, преподавател в Yale University.

Deja vu?

Тази седмица поводът за поредното покачване на напрежението беше решението на Иран за допълнително обогатяване на запасите му от уран. Според Техеран целта е да се зареди иранският изследователски реактор, произвеждащ медицински изотопи. Проблемът е, че страната не може сама да произведе горивните клетки, така че обогатяването само по себе си е безсмислено. Единствената възможност е средно обогатеният уран да бъде изнесен в чужбина за преработка, т.е. това, което сега предлагат петте постоянни членки на Съвета за сигурност и Германия (т.нар. П5+1). Ако Иран успее да обогати сегашните си запаси до 20%, това ще означава, че Техеран е извършил около 90% от работата за натрупването на материал за направата на ядрено оръжие, каза пред в. Washington Post Дейвид Олбрайт от Института за наука и международна сигурност. Не напразно президентът Махмуд Ахмадинеджад гордо заяви в четвъртък, че Иран вече е ядрена страна, след като иранските учени са успели да получат първите количества средно обогатен уран.

Във вторник американският президент Барак Обама обяви, че САЩ и съюзниците им ще засилят натиска срещу Иран. Ако предлаганите санкции не бъдат одобрени в Съвета за сигурност поради съпротивата на Китай, Вашингтон намекна, че ще предприеме едностранни действия. Ден по-късно Министерството на финансите съобщи, че САЩ разширяват санкциите си срещу компании, свързани с Революционната гвардия на Иран (местният аналог на Държавна сигурност).

Мотивите на Иран за поредното дрънкане на атоми все още са неясни. Миналата седмица Ахмадинеджад постави нови условия, за да се съгласи ядрените запаси на страната да се изнесат и обработят в чужбина. Така рязката смяна на тона може да има две обяснения. Най-логичното е, че съобщението предшества демонстрациите в четвъртък по случай 31-ата годишнина от ислямската революция, когато опозицията за пръв път организирано се опита да излезе на улиците. При условие че мнозинството иранци поддържат правото на Техеран да обогатява уран, режимът очевидно цели да измести общественото внимание от протестите.

Другата възможност е Техеран да покачва залозите, за да има по-добри козове в предстоящите преговори с П+1. Предложението на иранското правителство е първо да получи горивни клетки и едва тогава да предаде собствените си запаси. Заплахата със санкции от страна на САЩ показва, че това е неприемливо за Вашингтон, тъй като така Техеран си запазва капацитета да създаде ядрено оръжие. Русия също направи плахи изявление в подкрепа на санкциите, което означава, че този път Иран може да е стигнал до ръба.

Работят ли обаче санкциите?

Според единия възможен сценарий, Западът просто си затваря очите и оставя Иран да създаде ядрено оръжие. В крайна сметка режимът на аятоласите не е по-налудничав от Китай по времето на Мао Цзедун, Северна Корея или заплашеното от талибаните правителство на Пакистан. Техеран ще разбере, че ядреният арсенал има малко значение за влиянието на страната – СССР се разпадна не заради липсата на бомби, а превръщането на Китай в глобална сила няма общо със запасите му от оръжия за масово унищожение.

Другата школа, чийто най-гласовит представил е израелският премиер Бенямин Нетаняху смята, че "иранският режим е в основата си месиански апокалиптичен култ" и Ахмадинеджад едва ли не иска да предизвика второто пришествие. Затова трябва да се действа бързо и безкомпромисно.

Ако двете алтернативи – нова военна операция в Близкия изток или примиряването с мисълта за въоръжен с ядрено оръжие Иран, са еднакво нежелани, единствената възможност да се направи нещо са санкциите. Проблемът е, че те рядко работят, както се очаква, и е трудно да се прецени какво точно променя поведението на санкционираната страна – международният натиск или вътрешната обстановка. Докато всеобщото мнение в САЩ е, че Либия се отказа от ядрената си програма вследствие на международните санкции и заплахата от "иракски сценарий", много българи вероятно биха се усъмнили дали това не е поредното хрумване на налудничавия диктатор Кадафи. Според Николай Маринов, преподавател в Yale University, това е така, но до известна степен. "Санкциите срещу Югославия не допринесоха за любовта на сърбите към Слободан Милошевич", каза изследователят в интервю за "Капитал". Според Маринов, който е автор на изследването "Дестабилизират ли икономическите санкции политическите лидери" (American Journal of Political Science, 2005), със сигурност санкциите не са единствената причина за колапса на режимите, но те спомагат това да се случва по-бързо. В изследването си на 136 страни с авторитарни режими за период от 37 години, Маринов установява, че санкциите увеличават риска политическите лидери да загубят властта с 28%, т.е. в определени условия те работят.

Ключовият момент според Маринов е те да засягат политическите лидери на наказваната страна. Обикновено това е най-сериозното обвинение срещу наказателните мерки – докато иракчаните страдаха десетки години, Саддам Хюсеин строеше нови дворци. Миналата година иранската опозиция предупреди международната общност да не налага ембарго, тъй като засегнати биха били основно обикновените хора.

Санкциите срещу Техеран, поне на теория, са много лесни – забранява се вносът на бензин за страната. Иран няма достатъчно капацитет за рафиниране и това би довело неговата икономика буквално до спиране. Което естествено няма да се посрещне добре дори от опозиционно настроените иранци. Докато "интелигентните санкции" срещу Югославия – като забрана за издаване на визи на висши функционери или замразяването на финансови ресурси, работеха добре, за Иран тези форми са трудно приложими. Техеран има блокирани над 10 млрд. долара само в САЩ от началото на 80-те години, а миналата година Вашингтон за първи път издаде виза на иранския външен министър да посети американската столица. Даниел Плетка от American Enterprise Institute, казва, цитиран във в. New York Times, че новото поколение ирански лидери е различно: "Те нямат особено желание да пазаруват за съпругите си в Париж, нито да навестяват банковите си сметки в Женева."

Маринов извежда четири логични условия за успех – санкционираната страна трябва да е демокрация, да е силно зависима от външния свят по отношение на финансова помощ и търговия, външният свят да не е силно зависим от целта на наказателните мерки в търговско отношение и исканията на международната общност да бъдат ограничени. "Шансът санкциите към Иран да успеят сами по себе си е твърде малък", смята Маринов.

Войната не е задължителна

Редовният аргумент срещу санкциите – че без силови действия те рядко успяват, може би е пресилен. Според изследването на Маринов, от 70 смени на властта в авторитарни държави, които са били подложени на санкции след Втората световна война, едва седем са били предизвикани с военна намеса или заплаха от външна сила.

Санкциите най-често са само средство за постигането на други цели. Веднъж наложени, те по-скоро отразяват политическата воля на наложилата ги страна. В друг случай те са удобно средство за изграждане на коалиция от страни, които да могат в определен момент да се обърнат към по-сериозни средства на убеждение. Една от причините за трудността от постигане на по-сериозни санкции срещу Иран е именно мнението на много страни, че това е първата стъпка към въвличането им в по-сериозен конфликт. В това отношение Техеран може да бъде спокоен, още повече че Китай и Русия гледат на страната като добър дразнител на Запада.

В същото време санкциите са по-ефективни като заплаха. Има десетки примери на страни под международно ембарго, които оцеляват с години. Иран е подложен на различни санкции още от началото на 80-те години на миналия век, а ядрената програма на страната рестартира в средата на 90-те години, след като САЩ налагат още по-строги ограничения. По думите на Джим Уол от Масачузетския технологичен институт, ако санкциите бъдат наложени, те дават основание на заплашената страна само да втвърди позицията си, а не да търси компромис. Ако ембаргото е внимателно насочено към конкретно действие, което не е прекалено унизително – например Иран да се съгласи на преработка на ядреното си гориво в чужбина, санкциите може и да проработят. Вероятно поради тази причина САЩ досега не са много конкретни какви точно санкции търсят.

Обама често е критикуван от консервативните среди в САЩ, че не заема категорична позиция в защита на свободата като Ронълд Рейгън например. Факт е обаче, че Рейгън наложи само символични санкции срещу Полша след въвеждането на военното положение в началото на 80-те години и нито веднъж не е заплашил да помогне на демокрацията в Източна Европа с бомбардировки. Проблемът е, че Иран не е СССР, а още по-малко Полша.

Иран изстрелва ракета или обявява за поредното количество обогатен до по-висока степен уран, Запада изпада в истерия и заплашва със санкции и... всичко се повтаря след шест месеца.

Ако заплахата за налагане на санкции срещу Иран тази седмица не ви е направила впечатление, в това няма нищо чудно. Тази игра се развива вече девет години, от момента, в който в началото на 2002 г. ирански опозиционери разкриха съществуването на тайната ядрена програма. За първи път Съветът за сигурност на ООН наложи санкции на Техеран в края на 2006 г., след като страната отказа да разкрие количеството ядрен материал, с който разполага. Причината за повтарящия се сценарии вероятно се дължи на това, че Иран е една от страните, спрямо които санкциите биха действали доста трудно, смята Николай Маринов, преподавател в Yale University.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-(
    Анонимен

    След манипулираните избори през юни 2009 революционните гвардейци се превърнаха в действителните управници на Иран. През последните месеци политическото поле за действие на „духовния лидер” аятолах Хаменей бе рязко ограничено от назначените от самия него гвардейски командири. Преди смъртта си великият аятолах Монтазери заклеймяваше гвардейците, заявявайки, че те отдавна вече са „слуги на Сатаната”, а не „Божи служители". Чужди медии нямат право да отразяват протести в Иран. Информации за случващото се в Иран идва единствено от опозиционните сайтове
    http://yphalachev1.blogspot.com/2010/02/blog-post_7136.html

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Не се хабете с въпроси от рода "Ще имат ли ефект санкциите срещу Иран?" - НЯМА ДА ИМАТ!!!
    Както всичко което си изсмукват от пръстите протестантските демосрати по отношение на Изтока (и не само), има няма от 300 години... не става, Изтокът не е графство Кент, нито Баския, нито Косово, нито Корсика, нито Ирландия, макар че и там нещата не са цвете...
    Китай им наби шайбите на протестантските демосрати, Виентнам също, ама кой да вдене.... битите остаряха и умряха, новите почват от "нула"....
    За Сомалия и Афганистан не говори....

  • 3
    Avatar :-|
    Ястреб

    Абе какви санкции, Тези винаги бъркат сговорчивостта със слабостта-в културата им е. И заспиват и стават с мисълта за рая след мъченическата смърт. Само безмилостен бой до падане и после ритници в зъбите, докато се научат да комуникират уважително.
    Вярвам и се надявам ,че и цивилизованият свят вече го е разбрал и че в съответните щабове вече изготвят конкретни планове.
    Впрочем до скоро като един от военнопрофесионалните аргументи против операцията беше,че при един удар би следвала атака срещу американският контингент в Ирак,прикритието на който би било почти невъзможно.
    Ами набявам се ,че обявеното с краен срок август оттегляне да е точно по тази причина. Известно през ВСВ като-обезпечаване и осигуряване на прифронтовата полоса.

  • 4
    Avatar :-P
    Орел

    до Ястреб: Колега, хвъркай си на воля по висините и не се изказвай ангро по въпроси не касаещи лова на гълъби и дребни бозайници! Повече от явно е, че много малко знаеш за Иран и за иранците, както и за ситуацията в региона. Не ми е известно кога американският контингент ще се изтегли от Ирак, нито пък дали американците изобщо ще напуснат региона на Персийския залив (по-скоро не, справка Х. Кисинджър и книгата му "Дипломацията",където е споделено нещо за американските стратегически интереси). Дори и да се изтеглят от Ирак, гореспоменатия залив,откъдето минава огромна част от петролните танкери, няма да напуснат! Както подсказва името му, е много близо до Иран! Към този недостатък се прибавя една дъъъъълга иранска брегова ивица и един мноооого тесен изход, протока при Хормузд. Какво могат да сътворят няколко гащници с надуваеми лодки е видно в Сомалия (която даже не е държава), където през един друг залив едни други кораби се опитват да минат през един друг тесен пролив (Баб ал-Мандеб).
    А сега помисли какво ще се случи ако не дай си Боже "цивилизованият свят", (ще рече Запада) вземе и се забърка в история, подобна на тези в Ирак и Афганистан!
    П.С: Ахмадинеджад и Аятоласите са супер дразнител,няма съмнение, не само за Запада! От това съвсем не следва, че иранците са тъпи, нито пък че са религиозни фанатици!Както се казваше в един руски роман "Иди и виж"- ще се изненадаш!

  • 5
    Avatar :-|
    Сокол

    Не на керкенезите по нашите земи!!!!!

  • 6
    Avatar :-|
    Free Thinker

    да започнем оттук "Даниел Плетка от American Enterprise Institute, казва, цитиран във в. New York Times, че новото поколение ирански лидери е различно: "Те нямат особено желание да пазаруват за съпругите си в Париж, нито да навестяват банковите си сметки в Женева."
    Тоест, иранските лидери не се изживяват като колониална , задължително свръхкорумпирана администрация и следователно бидейки с достойнство, чест и амбиции да са държавници и лидери на нацията си не поставят чуждите интереси над националните :)
    То в сравнение с нашите поплювковци, елит + политическа каста, и шейховете са за предпочитане.
    От друга страна САЩ така здраво са затънали в Афганистан и Ирак, че не могат да си позволят още една агресия. Да не говорим за задлъжнялостта на свръхдемокрацията и риска зелените хартийки да останат пригодни предимно за тапициране.
    Израел доказано притежава ядрено и други оръжия за масово поразяване, но и редовно получава милиарди годишно от американските данъкоплатци. Ирак нямаше такива, но пък имаше и още има залежи на нефт.
    разните дрънканици за демокрация, човешки права и прочие са само димна завеса за успешно промитите мозъци. Ако на някой в САЩ му пукаше за тези благини щеше да действа за отменянето на Патриот акт или поне за съдебен процес за 11 Септември, примерно.
    Иран е отлична възможност за Китай да осребри промяната в съотношението между свръхсилите. така , че САЩ ще го дава по-спокойно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Бетонна бъркотия

Бетонна бъркотия

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK