Растежът остава мираж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Растежът остава мираж

Растежът остава мираж

Възстановяването в еврозоната е слабо и колебливо

Светломира Гюрова
2577 прочитания

© sutterstock


Освен че си има узо-криза*, клубът на еврото още не може да се отърси и от стагнацията. Гърция може да е най-големият проблем на еврозоната, но съвсем не е единственият. Европейската икономика не само потъна много по-дълбоко от американската през миналата година, но, изглежда, и ще изплува много по-бавно в сравнение със САЩ и Азия. Така, докато Гърция остава слабото звено на еврозоната, еврозоната остава слабото звено на световната икономика.

След всички лоши новини с вкус на анасон през последните седмици на 12 февруари от Евростат дойде още една. През последните три месеца на миналата година 16-те страни, ползващи еврото, са имали отчайващо анемичен икономически ръст от 0.1% в сравнение с юли - септември. Неприятната изненада (очакванията бяха за поне четири пъти по-високо число) още повече затвърди опасенията, че възстановяването на еврозоната ще бъде бавно, неравно и непостоянно, а по-значимо стабилизиране се очертава чак догодина. "Нищожният растеж показва кристално ясно, че европейската икономика все още не може да стои на краката си", казва икономистът от ING Bank Мартин ван Влиет, цитиран от в. Wall Street Journal.

Всъщност основната причина еврозоната все пак да не е на червено в последните месеци на 2009 г. е Франция, където благодарение на изблик от потребителско търсене БВП се е повишил с 0.6% и така тя е единствената от четирите големи европейски икономики, която върви нагоре. В останалите три картината е мрачна - Германия е застинала с нулев растеж, Италия е надолу, а в Испания икономиката се свива вече за седмо поредно тримесечие. "Всички очакваха, че възстановяването ще набере сила по-бързо. Никой не смяташе, че ще има скорошно връщане към нивата отпреди кризата, но прогнозите бяха, че поне икономическият срив вече е приключил", каза за "Капитал" Жолт Дарваш от влиятелния брюкселски мозъчен тръст Bruegel.

Особено тревожна е стагнацията в най-голямата европейска икономика. Къде на шега, къде на сериозно, някои наблюдатели се питаха - досега въпросът беше, че ако иска, Германия може да спаси Гърция, а вече е дали изобщо може да си го позволи. Проблемът е, че оживлението в Германия в предишните месеци се дължеше основно на краткосрочни мерки като бонусите за купуване на нови автомобили и правителствените субсидии на запазването на работни места. "Фискалните стимули в големите европейски държави създадоха допълнително търсене, но ефектът им беше временен", смята Жолт Дарваш. С изчерпването му надеждите за растеж са две - или засилване на потреблението вътре в Европа, или възстановяване на външното търсене. Всъщност донякъде иронично едно от малкото положителни неща е, че гръцката трагедия доведе до поевтиняване на еврото. За регион, който сега зависи толкова много от износа, слабата валута е не само добре дошла, но и крайно необходима. Особено предвид факта, че на фона на високата безработица европейските потребители едва ли скоро ще се втурнат да пазаруват, а компаниите още са предпазливи с инвестициите и така нужното вътрешно търсене трудно ще се появи скоро.

За завръщането му има и още една спирачка - пресъхването на кредитите. Кредитирането в еврозоната, което преди растеше с по 15% годишно, сега е замръзнало или дори намалява. Причините за това са две, смята Жолт Дарваш. "От една страна, финансовата система в Европа не е в перфектна форма и банките се опитват да намалят риска от лоши кредити. От друга, хората и компаниите не искат да вземат заеми и да инвестират, защото още се притесняват за бъдещето", казва икономистът от Bruegel.

Всичко това не вещае светло бъдеще за европейската икономика. "От еврозоната ще идват повече лоши, отколкото добри новини. Предпазливото потребление и свиването на кредитирането вероятно ще продължават още много месеци", прогнозира Дарваш.

За страни като България, които зависят от търговията с еврозоната и разчитат тя да ги изтегли, слабото представяне там също чертае мрачна картина. "Тези държави нямат голям избор - всичко зависи от големите икономики. България, Румъния, Унгария и останалите трябва да чакат и да се надяват еврозоната да реши проблемите си", смята икономистът от Bruegel.

*Така анализатори кръстиха гръцката финансова трагедия по аналогия с мексиканската текила-криза през 90-те години

По темата работи и Ирина Новакова, Брюксел

Ах, тази Гърция

Европейската комисия поиска от Гърция да предостави данни за счетоводна схема, която може да е помогнала за прикриване на реалното ниво на държавния й дълг по времето, когато влезе в еврозоната. В скандала е замесена и инвестиционната банка Goldman Sachs, която е уредила суапова валутна сделка, помогнала за маскиране на гръцките финанси. Брюксел ще провери дали Атина е нарушила бюджетните правила на ЕС и предупреди, че може да разшири разследването, ако се окаже, че и други държави са използвали подобни операции.

В сряда германският канцлер Ангела Меркел разкритикува остро Гърция и финансовите институции. "Гърция фалшифицира статистическите си данни от години. Ще бъде позорно, ако се окаже, че банките, които ни докараха до ръба на пропастта, са й помогнали да направи това", заяви Меркел.

Освен че си има узо-криза*, клубът на еврото още не може да се отърси и от стагнацията. Гърция може да е най-големият проблем на еврозоната, но съвсем не е единственият. Европейската икономика не само потъна много по-дълбоко от американската през миналата година, но, изглежда, и ще изплува много по-бавно в сравнение със САЩ и Азия. Така, докато Гърция остава слабото звено на еврозоната, еврозоната остава слабото звено на световната икономика.

След всички лоши новини с вкус на анасон през последните седмици на 12 февруари от Евростат дойде още една. През последните три месеца на миналата година 16-те страни, ползващи еврото, са имали отчайващо анемичен икономически ръст от 0.1% в сравнение с юли - септември. Неприятната изненада (очакванията бяха за поне четири пъти по-високо число) още повече затвърди опасенията, че възстановяването на еврозоната ще бъде бавно, неравно и непостоянно, а по-значимо стабилизиране се очертава чак догодина. "Нищожният растеж показва кристално ясно, че европейската икономика все още не може да стои на краката си", казва икономистът от ING Bank Мартин ван Влиет, цитиран от в. Wall Street Journal.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK