Границите на сътрудничеството
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Границите на сътрудничеството

Обама и Медведев - усмивки и студена дипломация

Границите на сътрудничеството

Рестартът между САЩ и Русия продължава да дава грешки

2741 прочитания

Обама и Медведев - усмивки и студена дипломация

© reuters


Ако отношенията между Русия и САЩ бяха компютърна програма, то те отдавна трябваше да бъдат форматирани. След официалния им рестарт на 4 март миналата година, който трябваше да демонстрира прагматичния подход на новата американска администрация, програмата по-често дава сривове, отколкото работи. Кратките моменти на сътрудничество биват заглушавани от руските обвинения за незачитането на ролята на Москва и американските контрааргументи, че Русия не може да налага мнението си на независими държави. Ситуацията изглежда така, сякаш нищо не се е променило.

"Пренебрегването на интересите на Русия и нейните партньор е... оригня от студената война", каза тази седмица известният с цветистия си език руски посланик към НАТО Димитрий Рогозин. Причината за поредния му дипломатически бисер беше изказването на американския държавен секретар Хилари Клинтън, че вратите на НАТО остават отворени, включително за Русия.

В рамките на един месец взаимната размяна на стратегически обяснения отново се разгорещи точно когато изглеждаше, че Москва и Вашингтон започват да намират общ език. Договорът за съкращение на ядрените арсенали на двете страни е пред подписване. САЩ се отказаха от първоначалния си план за разполагане на антиракетен щит в Полша и Чехия, който беше заменен с ограничена по възможностите си система. В същото време Русия вече по-открито подкрепя усилията на Запада да спре ядрената програма на Иран. Москва, макар негласно и неохотно, подпомагаше партньорите си от ЕС и САЩ и преди – Кремъл така и не одобри продажбата на модерни зенитни ракети за Иран, нито пък завърши изграждането на ядрения реактор в Бушер. В последните месеци Русия сякаш е на път да подкрепи и по-сериозни санкции срещу Техеран.

Така на пръв поглед изненадващо, в две поредни речи Хилари Клинтън се опита да очертае червените линии в отношенията с Русия, които САЩ не могат да прекрачат. Първо, в края на януари в Париж Клинтън обяви, че териториалната цялост на страните в Европа, както и желанието им да поддържат самостоятелна външна политика, не могат да бъдат поставяни под съмнение. Американският държавен секретар отхвърли и руските идеи за нов договор за сигурност на Европа. Руското предложение в общи линии цели създаването нова форма на консултации, която да отслаби ролята на НАТО и да пренебрегне Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Москва смята, че е поставена в неравноправно положение при дискусиите си с НАТО – "сама срещу 28-те", а на ОССЕ гледа като дразнител, който се меси в иновативните техники за провеждане на избори в постсъветското пространство.

Тази седмица Клинтън отново взе на прицел Русия. Около една трета от изказването й за новата стратегическа концепция на НАТО беше посветена пряко или косвено на Русия. Освен призива за повече сътрудничество с Москва американският държавен секретар подчерта, че Северноатлантическият пакт не се е отказал от приемането на нови членове. За Москва това е директна заплаха, тъй като означава, че Украйна и Грузия са все още на дневния ред на алианса въпреки руско-грузинската война от 2008 г.

Поредната размяна на любезности трябваше да се очаква и за това има поне няколко причини.

В края на януари Русия изпревари НАТО и публикува новата си военна стратегия. Според нея разширяването на НАТО е основната военна заплаха за Русия. По думите на Костантин Косачев, председател на комисията по външна политика на руската Дума, експанзията на пакта променя баланса на силите. Друг дразнител за Москва е предлаганото разширяване на мисията на НАТО, така че организацията да посреща заплахите там, където те са породени. "Представете си, че ние запишем в нашата стратегия, че териториалната ни отбрана започва отвъд нашите граници", каза за "Капитал" Косачев.

Така на практика след цялото затопляне на отношенията се оказва, че фундаментално нищо не се е променило. Януш Бугайски от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон смята, че в разменените реплики няма кой знае какво ново. Вероятната причина за това Хилари Клинтън да повдига въпроса за Русия е да убеди европейските съюзници, че въпреки ангажиментите си в Афганистан и Ирак и проблема с Иран САЩ не пренебрегват Европа. "Различията и преди бяха ясни и едва ли някой се е надявал на бърза промяна."

По думите на висш служител на американската администрация цялата идея на рестарта е била да се даде възможност на двете страни да направят крачка назад и да обмислят кои техни действия пречат за подобряването на отношенията. Той каза пред "Капитал", че САЩ са направили тези усилия, но очевидно Русия не може да промени политиката си. "САЩ не могат да приемат, че Москва си запазва правото на зони на влияние (чрез съпротивата си на разширението на НАТО - бел. ред.), лишавайки суверенни държави от самостоятелна външна политика." В момента едва една четвърт от украинците смятат членството в НАТО за положителна стъпка и никой не налага решението те да се присъединят към пакта. За разлика от Русия, която директно отхвърля такава възможност.

Това напомня първоначалното подобряване на отношенията между САЩ и Русия при Джордж У. Буш. През 2001 г. Буш каза, че е погледнал в очите на Владимир Путин и е видял надежден партньор. Войната в Ирак и цветните революции в страните от бившия СССР обаче бързо развалиха сърдечното приятелство.

Сега ситуацията е различна и едва ли може да се очаква чак толкова сериозен срив, но все повече анализатори във Вашингтон си задават въпроса дали Запада не трябва да изработи нова стратегия към Русия. В основата й би трябвало да залегне разбирането, че след като Москва не иска да си сътрудничи със Запада, не трябва и да бъдат правени прекалени усилия за това. В крайна сметка изолацията е руски избор. "Западът е удобен враг за Кремъл, защото те знаят какво могат да очакват от нас. Това ще продължи, докато руснаците успеят да определят реалните заплахи пред страната им и започнат да търсят тяхното разрешение. Тогава Западът ще се окаже желан партньор", смята служител от американската администрация.

Нов тон, не само към Русия

Втвърдяването на тона не е насочено само към Русия и показва ново развитие в американската външна политика. Преди няколко седмици Хилари Клинтън каза, че Иран започва да се превръща във военна диктатура - език, който би бил много по-подходящ за предишната администрация в Белия дом. Наскоро пък Барак Обама осъществи отлаганата си среща с тибетския духовен лидер далай лама, а замразените доставки на оръжие за Тайван най-сетне бяха осъществени въпреки протестите на Китай. Макар и за това да не се говори открито, САЩ са засили натиска върху Тел Авив за подновяване на преговорите с палестинците, като в последните няколко седмици има бурна размяна на дипломатически посещения.

В момента изглежда, че Израел може би преразглежда позицията си да не води преговори, докато лидерите на палестинската автономия (които не контролират Газа) не покажат намерение да се справят с екстремистите. Наскоро министърът на отбраната Ехуд Барак, който тази седмица ще посети Вашингтон, каза, че ако Израел не успее да постигне мирно споразумение с палестинците, еврейската държава неизбежно ще се трансформира в двунационална или недемократична държава с апартейд.

Ако отношенията между Русия и САЩ бяха компютърна програма, то те отдавна трябваше да бъдат форматирани. След официалния им рестарт на 4 март миналата година, който трябваше да демонстрира прагматичния подход на новата американска администрация, програмата по-често дава сривове, отколкото работи. Кратките моменти на сътрудничество биват заглушавани от руските обвинения за незачитането на ролята на Москва и американските контрааргументи, че Русия не може да налага мнението си на независими държави. Ситуацията изглежда така, сякаш нищо не се е променило.

"Пренебрегването на интересите на Русия и нейните партньор е... оригня от студената война", каза тази седмица известният с цветистия си език руски посланик към НАТО Димитрий Рогозин. Причината за поредния му дипломатически бисер беше изказването на американския държавен секретар Хилари Клинтън, че вратите на НАТО остават отворени, включително за Русия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Ранчев

    Нещата с ПРО изглежда опират до следната дилема. Единият вариянт е , Русия се отказва от помоща си за Иранската ядрена програма и САЩ спират да въоръжават Грузия , Русия спира доставките на С-300 за Иран и САЩ прекратява с изграждането на ПРО и не на последно място нов договор за СНВ. Дригия вариянт е просто обратното. Няма никаква философия. Според мен първия е по добър.

  • 2
    Avatar :-|
    Бачо Симо

    До коментар [#1] от "Ранчев":

    Така или иначе сме тръгнали да изброяваме вариантите нека да добавим и признаването или не на Косово от една страна, и съответно Абхазия и Южна Осетия от друга. Можем да продължим и със създаването на военни бази в тези области и т. н. Истината е че това няма как да стане и то не заради това че двете страни не желаят подобен компромис , а заради това че той трябва да бъде гарантиран с договор. Само че това означава че тряба да се откажат от публично декларираните позиции. Това от своя страна би се възприело като непоследователност в политиката и би ги ударило по авторитета. Никой няма да предприеме подобна стъпка, и както се е случва много пъти в историята този инат може да доведе до много тежки последствия.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "Ранчев": има поне още една опция ,на САЩ им бият шута, справка Виетнам, Камбоджа, Лаос, Китай и те престават да си навират муцуната в задният двор на Русия.... така че кротко, настанете се удобно и наблюдавайте.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK