ФОНДаментално лекарство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ФОНДаментално лекарство

Германският канцлер Ангела Меркел определи идеята за Европейски валутен фонд като добра и интересна

ФОНДаментално лекарство

Германия и Франция обмислят създаването на европейска "пожарна команда" срещу бъдещи финансови експлозии от гръцки тип

Ирина Новакова
4699 прочитания

Германският канцлер Ангела Меркел определи идеята за Европейски валутен фонд като добра и интересна

© reuters


Пожарът в гръцката икономика изпоти цялата еврозона. Страхът е, че той може да обхване и други страни с лесно възпламеними публични финанси - най-вече Испания, Италия, Португалия и Ирландия. Високият им бюджетен дефицит и външен дълг създават риск от експлозивен фалит, в който могат да изгорят не само банки и правителства, но и еврото. Изправени пред  взривоопасна ситуация, лидерите на еврозоната търсят противопожарни мерки.

Такава е идеята на Германия и Франция, които обявиха, че обмислят нов инструмент за предпазване на страните в еврозоната от фалит. Двете държави (двигател на всички жизнеспособни инициативи в ЕС) застанаха зад идеята за създаването на Европейски валутен фонд (ЕВФ) - амбициозна, но спорна инициатива, базирана на предложението на двама икономисти - Даниел Грос от Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел и Томас Майер от Deutsche Bank.

Грос и Майер сочат, че южните членки на еврозоната са все по-близо до ръба на фалита. При подобни бедствени ситуации в страни извън общия валутен съюз (Латвия, Унгария и Румъния) на помощ се притече Международният валутен фонд. За еврозоната обаче би било политическо унижение и признание за икономическа слабост да се обърне към базираната във Вашингтон институция. Двамата икономисти предлагат алтернатива - ЕВФ, който "да управлява провала, когато вече е неизбежен, и да помогне на системата да продължи да се движи въпреки това".

Идеята на Грос и Майер е привлекателна за страните без големи фискални проблеми. Те няма да бъдат принудени да рискуват собствените си публични финанси, спасявайки неразумно разточителните си партньори - дилема, която гръцката криза постави пред Германия. Друг плюс е, че фондът може да попречи подобна криза да се разрасне в цялата еврозона, да повлече европейски банки и да изостри социалното напрежение.

Германският канцлер Ангела Меркел подкрепи идеята за ЕВФ като "добра и интересна", особено aко се засили възможността за санкции спрямо "рецидивистите", нарушаващи маастрихтските критерии (бюджетен дефицит 3% и дълг 60% от БВП). Toва е водещо за Берлин, тъй като "Германия иска по-строг контрол и ограничения за правителствата с широки пръсти", каза Даниел Грос в интервю за "Дневник" в сряда. Френското финансово министерство също обяви ЕВФ за "интерсна идея", но по други причини - Париж "иска солидарност със страните в затруднение", обясни Грос.

Франция обаче е скептична към германското искане за строги санкции във фонда (предвид собствените й проблеми с маастрихтските критерии). Има разминаване и за обхвата на ЕВФ - Германия изглежда склонна да ограничи действието му до страните в еврозоната, а Франция намеква, че е по-добре той да покрие целия ЕС. Тези и други подробности се уточняват в момента между Париж и Берлин. Според Грос, ако те постигнат консенсус (нещо, което той очаква в следващите седмици), останалите членки в еврозоната ще се присъединят. При предварително съгласие еврокомисията може да подготви предложение по темата до юни, посочи неин говорител в понеделник. Така ЕВФ може да заработи до края на годината.

Този сценарий е твърде оптимистичен, защото пред проекта има значителни пречки - най-вече неяснотата дали може да бъде реализиран, без да се променя Договорът от Лисабон. Според Меркел това е неизбежно, но евентуална промяна в мъчително приетия договор изглежда като политическо харакири, защото трябва да бъде ратифицирана от 27-те страни в ЕС. Това превръща евентуалния бъдещ фонд в заложник на политически интереси. Например, ако ЕВФ покрива само еврозоната (както е по-вероятно според Грос), страните извън нея едва ли са съгласни. Напрежението вече назрява, тъй като засега преговорите се водят само в евроклуба. "Толкова важна инициатива не може да се обсъжда при закрити врати и само между неколцина избрани. Тя е твърде важна за цяла Европa", заяви пред Reuters полският министър по европейските въпроси Миколай Довгиелевич. По всичко личи, че ако е нужна промяна в Лисабонския договор, създаването на ЕВФ ще се забави за неопределено време, ако изобщо се случи.

Европейската комисия и правната служба на Съвета на ЕС търсят варианти той да бъде създаден без сложни правни промени. Според Грос това е възможно чрез клаузата за "засилено сътрудничество", която позволява на група страни да предприемат подобна инициатива независимо от останалите. "Ако страните членки искат бързо, но мръсно решение, ще действат без промяна в договора", посочи Грос. "Аз бих препоръчал този подход, защото времето е фактор", добави той.

Ако ЕВФ изобщо се появи, това ще се случи твърде късно, за да реши непосредствения проблем - Гърция. Но предвид драматичната финансова ситуация в южната периферия на еврозоната действително има смисъл фондът да бъде създаден възможно най-скоро.

Въпросителните около него обаче са много. Оказа се например, че предложението не се приема добре от Европейската централна банка (ЕЦБ) и германската Бундесбанк. Председателят й Аксел Вебер (спряган за следващ президент на ЕЦБ) определи идеята като разсейване, което отвлича вниманието от истинския проблем - нужната фискална консолидация. Реакцията на германския представител в борда на ЕЦБ Юрген Щарк също беше хладна - той нарече инициативата много скъпа, даваща погрешни стимули и обременяваща за страните със солидни публични финанси и рискуваща да подкопае доверието в еврото.

Не е ясно и дали новата институция ще успее да подобри работата на еврозоната, или само ще дублира вече съществуващи механизми. Например възможността за глоби и наказания за "лошите момчета" я има и сега (в Пакта за стабилност и растеж), но просто не се прилагат, тъй като са политически неудобни. Просто сегашните правила се оказаха неспособни да ограничат задлъжняването и дефицита и това доведе дотам Гърция (а скоро може би и други) да държи останалите в евроклуба като заложници на собствените си проблеми.

ЕВФ би стабилизирал еврозоната, дори когато някоя от членките й закъса. За страни като България, които се стремят да въведат бързо еврото, това е достатъчен аргумент да подкрепят проекта. "Разширяването на еврозоната е слабо вероятно, преди да се решат проблемите, които фондът ще коригира", посочи Грос и добави, че ако България подкрепи ЕВФ, "ще изпрати ясен сигнал, че иска тези проблеми да бъдат отстранени, защото така ще отпаднат пречките пред присъединяването й към еврозоната".

Дали ЕВФ ще се реализира ще стане ясно в следващите месеци, но залогът е много по-голям от евентуалното създаване на нова европейска институция. Ако затъналата в проблеми еврозона се провали в подобна амбициозна инициатива заради липса на съгласие, това може да разпали още повече пожара, който ЕВФ цели да загаси - загубата на доверие в общата валута.

Идеята

В анализ, публикуван през февруари, двама икономисти - Даниел Грос от Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел и Томас Майер от Deutsche Bank, предложиха създаването на Европейски валутен фонд, който да помага на икономиките в нужда. Идеята им е той да се финансира отчасти от дълговите пазари, отчасти с вноски от страните, които не покриват маастрихтските критерии, като "глобата" ще нараства според несъответствието между националните им показатели и общите правила. "Това ще стимулира всички членки да се вместват в критериите", смятат Грос и Майер. Държавите, които спазват правилата на Пакта за стабилност, няма да внасят във фонда, но пък нарушителите, които изпаднат в ликвидна криза, ще могат да вземат заем от него или да разчитат, че той ще покрие цената на част от дълга им. Помощта ще е достъпна само ако закъсалата страна приеме стриктна програма за корекция на финансите си, одобрена от останалите в еврозоната. Според идеолозите на ЕВФ, ако фондът беше създаден заедно с Европейския валутен съюз (през 2002 г.), досега можеше да има резерв от 120 млрд. евро - достатъчни за спасяване на Гърция днес.

 

Пожарът в гръцката икономика изпоти цялата еврозона. Страхът е, че той може да обхване и други страни с лесно възпламеними публични финанси - най-вече Испания, Италия, Португалия и Ирландия. Високият им бюджетен дефицит и външен дълг създават риск от експлозивен фалит, в който могат да изгорят не само банки и правителства, но и еврото. Изправени пред  взривоопасна ситуация, лидерите на еврозоната търсят противопожарни мерки.

Такава е идеята на Германия и Франция, които обявиха, че обмислят нов инструмент за предпазване на страните в еврозоната от фалит. Двете държави (двигател на всички жизнеспособни инициативи в ЕС) застанаха зад идеята за създаването на Европейски валутен фонд (ЕВФ) - амбициозна, но спорна инициатива, базирана на предложението на двама икономисти - Даниел Грос от Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел и Томас Майер от Deutsche Bank.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    ursus avatar :-|
    uzur

    http://yphalachev3.blogspot.com/2010/03/blog-post_13.html
    Европейски план за спасяване на Гърция от фалит. Крайно време е Европа да сигнализира на финансовите пазари, че Гърция ще бъде подкрепена.Германия и Франция все пак готвят резервен план за спасяване на Гърция от фалит. Канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Никола Саркози са обсъдили схема за кредитиране на Гърция,като са изключили вероятността от разрешаване на ситуацията чрез обръщане на Гърция към МВФ и други финансови институции извън ЕС .Последно миналия ноември "Голдман Сакс" са предложили на Атина финансови инструменти, чрез които дългът на гръцката здравно-осигурителна система да бъде прехвърлен далеч в бъдещето.Подобни сделки са сключвани в миналото.Атина заяви, че не е приела последното предложение на американската банка.През последните години "Голдман Сакс" е получила близо 300 милиона долара комисионна.

  • 2
    cons avatar :-|
    conservoir

    Перспективите пред този проект са много неясни - едно се потвърьдава. Европейската интеграция се движи от криза до криза, но този път тласъкът напред не е много голям. Кой се сети да помага на Латвия, Румъния и Унгария? Ако се бшха размърдали тогава, сега щеше да е по-лесно. И да не тршбва МВФ да идва на помощ на Гърция http://wp.me/pvTMb-dk

    Впрочем ако познаваме стила на Меркел, думите и за реформа на договора потапят тази идея тотално.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK