Когато Израел замлъкне
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато Израел замлъкне

Израелската армия няма навика да чака дълго при заплаха зад съседната врата

Когато Израел замлъкне

Въпреки пречките евентуална атака от страна на Тел Авив срещу Иран не може да бъде отписана

8441 прочитания

Израелската армия няма навика да чака дълго при заплаха зад съседната врата

© reuters


"Ако Израел реши да направи нещо, светът ще разбере на другия ден. Никой няма да вдига толкова шум преди нападение." Думите на европейски дипломат във Вашингтон, участвал в преговорите с Иран между 2003 и 2005 г. за отказа на страната от нейната ядрена програма, трябва да прозвучат като успокоение. В смисъл колкото повече Израел заплашва да бомбардира ядрените инсталации на Иран, толкова е по-голямо е полето за дипломатическа активност.

"Не, това е неразбиране на нашата позиция. Израел не заплашва, ние просто казваме, че няма да имаме избор", коментира за "Капитал" Шмуел Бар, директор на израелския Институт за политика и стратегия. Бар (който е бивш разузнавач и по-късно високопоставен служител в израелския кабинет) казва, че по този въпрос цари единодушие сред всички политически сили в страната.

Блъф или...

Тел Авив толкова често предупреждава Техеран, че заплахата изглежда по-скоро блъф. В последните няколко години тя се засили, след като израелските ВВС открито започнаха да правят тренировки за стратегически бомбардировки.

За голяма част от анализаторите това е част от дипломатическата игра, която трябва да принуди съмняващите се членки на Съвета за сигурност на ООН да гласуват за по-строги санкции срещу Иран.

САЩ на няколко пъти категорично са заявявали, че не искат да бъдат замесвани в нови авантюри. Евентуална атака неизбежно ще въвлече и американските войски в региона, защото Иран може далеч по-лесно да отвърне на удара в Ирак, отколкото в Израел. Освен това едва ли някой в арабския свят ще повярва, че Тел Авив действа без одобрението на САЩ. Шефът на американския Генерален щаб адм. Майк Мюлън е предупреждавал, че не иска трети фронт. Бившият съветник по национална сигурност Збигнев Бжежински заяви, че САЩ трябва да свалят израелските самолети, ако те атакуват Иран. Дори през 2008 г., когато имаше спекулации, че в последните си дни в Белия дом Джордж У. Буш ще даде зелена улица на Израел, впоследствие се оказа, че американската администрация е направила точно обратното - отказала е да продаде специални антибункерни бомби на Тел Авив и е охладила ентусиазма на израелските военни.

В същото време самата операция, поне според общоприето мнение, ще е много по-трудна от досегашните превантивни удари на Тел Авив срещу Ирак (през 1981 г.) и Сирия (2007 г.). Наскоро Зеев Рац, командирът на ескадрилата израелски самолети, която унищожи иракския ядрен реактор "Озирак", каза, че повторение срещу Иран сега е невъзможно. През 1981 г. Иран и Ирак са във война и иракската ПВО не е очаквала подобно нападение. А и по думите на Рац той и неговите пилоти просто са имали дяволски късмет. В Иран няма една-единствена цел, чието отстраняване да доведе до спиране на иранската ядрена програма. Министърът на отбраната Ехуд Барак каза, че със сигурност иранските инсталации няма да пострадат достатъчно само с атака от въздуха.

... нещо повече

Според Бар обаче светът просто не разбира израелската ситуация: "Една бомба върху Израел слага край на еврейската държава." По този въпрос няма особени различия сред израелския политически елит – едва ли има еврейски политик, който да гледа спокойно, когато една страна отрича холокоста и заплашва да изтрие от земята ционистите.

Въпреки малката вероятност евентуална бомбардировка да успее да забави иранската програма с повече от няколко години зад стратегическата преценка на Тел Авив стоят и други калкулации.

На първо място, ударът може да "разбърка картите". Както пише Самуел Рознер, кореспондентът на в. "Аарец" във Вашингтон, много израелски военни смятат, че атаката ще събуди международната общност, която няма да има възможност да избягва проблема. Дори и това да доведе до ответна реакция от Иран и международна изолация за Тел Авив, рискът си заслужава. Силата на Израел до голяма степен се дължи на това, че еврейската държава винаги изпълнява заплахите си. А ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, това вече няма да бъде така. "Какво мислите трябва да отговори израелският премиер на гражданите – Иран има ядрена бомба, но за това пък общественото мнение в Европа не ни се сърди?", казва Бар. "Евентуалната изолация няма да ни е за първи път", допълва той.

Това, разбира се, крие риск, както разбра преди две години грузинският президент Михаил Саакашвили, след като се опита "да разбърка картите" в Южна Осетия. Без подкрепата на стратегически партньор такива експерименти могат да имат обратен ефект.

Израел обаче винаги успявал да си осигури подкрепата на САЩ не защото следва линията на Вашингтон, а защото играе извън правилата. Според Дейвид Самуелс от сп. Harper's успехът на партньорството между САЩ и Израел е базиран "на сложен танц, който включва много актьорско майсторство – Америка претендира, че укорява еврейската държава, докато Тел Авив се преструва, че единствено американската намеса го възпира да превземе Дамаск или Багдад". Ако Израел се лиши от възможността да предприема военни действия, който могат за една нощ да променят стратегическата обстановка в Близкия изток, тогава от ценност страната ще се превърнат в тежест за Вашингтон. Тел Авив става най-важният американски партньор в региона едва след "шестдневната" война през 1967 г., която всъщност е спечелена с френски самолети и британски танкове.

Евентуален удар срещу Иран освен това отваря възможност за ускорени преговори с палестинците, и то от позиция на силата, както израелците предпочитат. Тел Авив със сигурност ще направи нови сериозни отстъпки, за да избегне възможността да изглежда просто като агресор, и в неразборията да спечели още малко време.

Признак за несигурността около израелските цели беше поредният изблик на дипломатическа активност тази седмица. Докато американският вицепрезидент Джо Байдън кацна в Йерусалим, американският министър на отбраната Робърт Гейтс направи изненадващо посещение в Саудитска Арабия, а шефът на израелския генерален щаб ген. Габи Ешкенази правеше турне из Вашингтон и Ню Йорк. Официалната мисия на Байдън беше да помогне за рестарта на близкоизточния мирен процес, но не по-малко важни бяха опитите му да убеди израелците, че иранското ядрено оръжие представлява заплаха както за Израел, така и за САЩ. Тел Авив отговори с разрешение за строеж на поредното еврейско селище в окупираните територии - политика, която се осъжда от цялата международна общност. Според една група анализатори целта е била да се прибави още един коз в предстоящите преговори с палестинците, според други това е сигнал, че Израел не е доволен от позицията на Вашингтон за Иран.

Атаката не е невъзможна

"Рац не се е качвал на самолет от 20 годни, оттогава технологиите много се промениха", казва Бар. Действително атаката през 1981 г. е извършена с "глупави" бомби, горе-долу по същия начин, по който подобен рейд би бил осъществен по време на войната във Виетнам. В същото време фактът, че повечето ирански съоръжения са заровени под земята, не е голяма пречка. Създаването на антибункерови бомби не е особен технологичен проблем за Тел Авив. "Иранската армия не е напреднала твърде много от края на 70-те години. Цялата шумотевица за тяхната сила всъщност цели да прикрие слабостта им", твърди Бар. Или както се шегуваше в. Times преди две години по повод фалшифицираните снимки на ирански ракети, "очевидно поне една от най-модерните западни технологии е попаднала в ирански ръце – фотошопа". През 1967 г., казва Бар, когато израелската армия далеч не е имала технологично предимство пред съседите си, за два дни тя е успяла да унищожи практическите цялата авиация на Египет, Йордания и Сирия, т. е. Израел може да се справи както с една, така и с няколко цели наведнъж.

По думите на Бар иранските заплахи, че ще отвърнат на удара с атаки срещу американските войски или срещу нефтените кладенци в Саудитска Арабия, са нелепи. Това ще доведе до обединение на всички арабски държави срещу Техеран, тъй като за тях ще е сигнал за началото на по-експанзивна иранска политика. Изобщо израелската сметка е, че Иран ще отговори символично, като ще предпочете да ускори ядрената си програма. Което само ще даде още един коз в ръцете на тези, които искат силово разрешаване на проблема.

Санкциите може да проработят

След разкритията за необявени от Техеран ядрени инсталации миналата година Русия и Франция предложиха да преработят иранските запаси от слабо обогатен уран в горивни клетки. Това накара иранското ръководство цял месец да излъчва противоречиви сигнали. Според повечето европейски дипломати това е признак, че страната е вече на границата да приеме компромис. Оптимистите смятат, че целта на Техеран всъщност е да покаже, че може да развие оръжие бързо, без да го създава на практика.

В същото време иранците със сигурност гледат какво се случва в Северна Корея, която също е подложена на санкции. Макар че Пхенян произведе два подземни взрива, Ким Чен Ир е не само все още на власт, но и страната получава повече помощи, за да изхрани гладуващото си население.

Бившият американски посланик в Тел Авив Мартин Индик обаче е категоричен, че израелска атака срещу Иран сериозно ще влоши отношенията на еврейската държава с Вашингтон. Макар преди САЩ да са си затваряли очите за действията на Израел, сега има официална американска политика за преговори с Техеран. "Атаката ще бъде твърде звучен шамар за Запада, за да бъде понесен толкова лесно", каза Индик наскоро на конференция, организирана от American Enterprise Institute във Вашингтон. Израел вече си навлече гнева с операциите срещу Ливан през 2006 г. и Газа през миналата година, кървавите картини от които сериозно подрониха реномето му.

"Иракското нападение срещу Иран през 1980 г. само консолидира режима на аятоласите. Сега това ще се случи и с Махмуд Ахмадинеджад, ако Израел атакува", твърди Майкъл Рубин от American Enterprise Institute. В момента в Иран има противоборство между елитите накъде да поеме ядрената програма на страната и всяка заплаха само отслабва позициите на умереното крило.

Проблемът е, че Израел няма навика да чака толкова дълго със заплаха зад съседната врата.

Неизвестни червени линии

Според повечето анализатори прозорецът за решаване на проблема с Иран е все още е отворен. Американското разузнаване предвижда, че Техеран бил способен да милитаризира запасите си от слабо обогатен уран до 2013 г., докато Израел обяви още миналата година, че Иран вече е способен на това.

На пръв поглед изглежда, че моментът за военно решение вече е отминал. Преди време Израел унищожи иракските и сирийските ядрени инсталации, далеч преди те да започнат да работят. Според други анализатори този път Тел Авив ще има възможност само за една атака и тя трябва да е в момента, в който Иран е само на крачка от създаване на оръжието. Така Техеран ще има по-голям проблем да възстанови програмата си.

Други червени линии, които Израел е изтъквал, е придобиването от страна на Иран на съвременни зенитни ракети от Русия или пускането в действие на ядрения реактор в Бушер. В момента обаче Москва предпочита да купува оръжие от Израел и вече няколко години размотава иранците.

Решаващият момент вероятно ще настъпи, когато стане ясен отговорът на Иран на очертаващите се в момента засилени санкции. "По-строгите санкции могат да накарат иранският режим да избере между ядреното оръжие и собственото си оцеляване", каза наскоро израелския премиер Бенямин Нетаняху.

"Ако Израел реши да направи нещо, светът ще разбере на другия ден. Никой няма да вдига толкова шум преди нападение." Думите на европейски дипломат във Вашингтон, участвал в преговорите с Иран между 2003 и 2005 г. за отказа на страната от нейната ядрена програма, трябва да прозвучат като успокоение. В смисъл колкото повече Израел заплашва да бомбардира ядрените инсталации на Иран, толкова е по-голямо е полето за дипломатическа активност.

"Не, това е неразбиране на нашата позиция. Израел не заплашва, ние просто казваме, че няма да имаме избор", коментира за "Капитал" Шмуел Бар, директор на израелския Институт за политика и стратегия. Бар (който е бивш разузнавач и по-късно високопоставен служител в израелския кабинет) казва, че по този въпрос цари единодушие сред всички политически сили в страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 2
    kk avatar :-|
    k

    Поздравления за статията!

  • 3
    dancho45 avatar :-(
    dancho45

    Самонадеяното изхвърляне на Израл-виртуална държавица от 1948г ще ни хвърли в ядрен ад!Не подценявайте Иран
    Ционистите на Т Херцел нищо добро не са предоставили на света
    Зеев Жаботински и след него други са нещастието за обикновенните хора с еврейска религиозна принадлежност
    Първо се мери костилката дали ще излезе а след това се лапа прасковата

  • 4
    ktulhu avatar :-|
    228

    Илине, иранците не са абдали, нито Израел. Почини си, пусни статия за Бойко в страната на чудесата.

  • 5
    vit_ltd avatar :-|
    Drrrrr

    Израел постоянно демонстрира агресивно поведение. Военна неудържимост на тази държава, имайки предвид и предполагаемите им запаси от ядрен арсенал, са истинска заплаха! Защо международната общност мълчи ! Защо се занимава само с Иран... Нима това, че се отрича Холокоста е повод за толкова големи тревоги ? И за пореден път всичко е изкривено - Холокоста никога не е отричан от който и да е иранец, в публичното пространство, Ахмадинеджад каза, че не бива да се пренебрегват други геноциди, защото не са по-малко сериозни от Холокоста, даде сравнение. А за изтриването от картата е грешка в превода и пак медиина манипулация, Ахмадинеджад заяви "Този режим трябва да бъде заличен от страниците на историята". И не ме наричайте веднага "комунист" или "фанатик" ... не подкрепям този режим, който в момента управлява Иран, ще се радвам и той да си замине, както си замина СССР... Но редом с него да си замине и режима, управляващ Израел, както и международната подкрепа, изразена основно чрез затваряне на очите от "Великите сили", с която се ползва.
    И докато арабските страни трупат мощ, персийската и еврейската цивилиазции се изяждат взаимно, вместо да споделят ролята, която им е отредена исторически - на хегемони в региона...
    Срамота е политиката на САЩ в Близкия изток. Срамота е, че де-факто дадоха сила на Ислямската революция и, както се казва в статията, чрез подкрепата си към Саддам през 80-те, консолидираха още повече тази власт и придадоха престиж, защото именно те разгромиха Ирак, въпреки неравностойното им положение.

  • 6
    mto avatar :-|
    mto

    До коментар [#5] от "VIT-LTD":

    Не разбирам защо определяш управлението на Израел като "режим". То е свободно и демократично избрано. За разлика от управленията на много други държави в региона - някои се предават в наследство, без да са монархии...
    Единственото нещо, за което обвинявате правителството на Израел е, че защитава интересите на държавата и гражданите, които са го избрали... бих искал и българското правителство да може бъде обвинено в това, но уви...

    А коментара на комунистическото леке от 45-та е просто "No Comment"... Но, на това са ги учили, това си може... Боже, боже, колко мъка има по тоя свят...

  • 7
    dundaky avatar :-|
    Dundaky

    Тези от 45-та година, какво пише на летището в Тел Авив? Ами пише: "Не се мислете за много хитри, тук всички са евреи." Та и вие не се мислете за много учени, то си ви личи ентелегентността - социалистическо-полуофигоренска.







  • 8
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    За кого е заплаха ядрен Израел, не съм чул да заплашват някого с унищожение както фанатиците от Техеран!!!!

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#7] от "Dundaky": те и 37 всички бяха евреи и не вземаха Хитлер на сериозно (лично знам от първо лице) ама после им се случиха едни случки, то ли се казват холокост, то ли хол ин сеа не знам точно, но много проблеми.... вече 73 години...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.