Границите на партньорството

Обама (вдясно), изглежда, започва да губи търпение с турския премиер Ердоган

Границите на партньорството

Опитите на Турция да засилва влиянието си на изток отслабват връзките й на запад

3508 прочитания

Обама (вдясно), изглежда, започва да губи търпение с турския премиер Ердоган

© Reuters


Колкото и важен стратегически партньор да е Турция, всичко си има граници. В общи линии така може да се определи реакцията на американската администрация след последните разменени любезности между САЩ и Анкара. Дипломатичният, но твърд тон е поредният признак за новия маниер на водене на външната политика на Белия дом, но и за съмненията около мотивите на някои от ходовете на турската дипломация.

Турция беше един от примерите на Вашингтон, че подобряването на развалените по време на Джордж У. Буш отношения работи. Истанбул беше сред първите спирки в международните визити на американския президент Барак Обама (не напразно в неговата администрация има толкова явно турско лоби). Пред Анкара се очертаваше геостратегически шлем – засилване на влиянието в кавказките републики след затоплянето с Армения, разрешаване на кипърския проблем, изтъкването като посредник в отношенията с Техеран и максимална възможност за влияние в иракската икономика, която вече е вторият по големина експортен пазар за турските стоки след Германия. И като бонус - отново място в сърцето на Вашингтон и признание за правителството на Реджеп Тайип Ердоган и неговата ислямистка Партия на справедливостта и развитието.

Арменско кафе и турски сладки

Обтягането на отношенията на пръв поглед започна с гласуваната преди две седмици резолюция на Комисията по външна политика на долната камара на Конгреса. С нея се признава за геноцид насилието над арменците в Османската империя през 1915-1916 г. Документът няма шанс да се превърне в нещо повече от декларация, но Турция реагира рязко, изтегли посланика си и заплаши да отреже достъпа на американските войски до територията си. Анкара твърди, че историята не може да се определя със законодателно решение, фактите не са такива, каквито се представят от арменската страна, и в крайна сметка изчистването на историята е работа на историците. Както каза един от конгресмените, поддръжници на турската теза, "да не би кръстоносците да се извинили за плячкосването на Йерусалим или Константинопол". Неофициалната причина обаче е страхът това да не отвори кутията на Пандора, от която ще изскочат обвинения от кюрдите, гърците и т.н. и те много трудно биха били оборени, ако бъде признат по някакъв начин арменският геноцид. Анкара изостри още повече тона, след като Ердоган заплаши да депортира нелегално живеещите в Турция арменци (без явно да съзира нелепата ирония в думите си).

Арменската резолюция обаче беше само върхът на айсберга и не напразно дипломати от турското посолство изповядват конспиративната теза, че тя цели да побутне страната им за напредък в други области. В края на миналата година Анкара гласува с въздържал се по време на обсъжданията на критичния към Иран доклад в Международната агенция за ядрена енергетика. Очаква се страната да се въздържи и при предстоящото гласуването на санкциите срещу Иран в Съвета за сигурност на ООН. Не само това, но и турският премиер нарече слухове данните за иранската оръжейна програма. "Мнозина ще бъдат разочаровани, ако Турция се окаже изключение в международния консенсус в отношенията с Иран", предупреди тази седмица помощник държавния секретар на САЩ Филип Гордън.

Същевременно процесът за сдобряване с Армения замря, след като Турция постави допълнителни условия, основно за начало на изтеглянето на арменците от анклава Нагорни Карабах. Разследването на обвинените преди месец в подготовка на военен преврат офицери пък повдига въпроси за независимостта на съдебната система в страната. Особено след заплахите на премиера, че ще предприеме мерки срещу съдиите, които правят каквото си искат. "Турция трябва да запази трудно спечелената светска държава", предупреди Гордън по този повод.

Според Йън Леснер от German Marshall Fund САЩ могат да приемат Турция с много лица, не само с едно. Въпросът е, че както много турци, така и Европа и САЩ не са сигурни кое е то, коментира той за "Капитал". Правителството на Ердоган провежда т.нар. политика на нулеви проблеми със съседите. Тя включва засилване на връзките с всички страни наоколо и свалянето на напрежението в отношенията с кюрдите. Това е прекрасно, но води до изостряне на отношенията с Израел и Запада, а засилването на ислямистката линия естествено притеснява Европа.

По думите на Леснер в последните години в Турция наистина се наблюдава завой. Той се дължи на много фактори, но два са особено важни. "Общественото мнение в Турция вече не може да се пренебрегва, а то е много чувствително по теми като Палестина." Леснер допълва, че в последното десетилетие и елитът на страната се е променил значително. Масовото основаване на университети е довело до разширяване на турския елит, но с хора от по-консервативните среди. Така партията на Ердоган е признак за дългосрочната смяна на баланса в турското общество и "ние трябва да свикнем с тази нова Турция".

"Анкара ще продължи да ескалира напрежението поне до 24 април (когато е речта на Обама за арменските събития - бел. ред.)", смята Зейна Баран от Hudson Institute. "Много турци не одобряват тази политика, противоречие има и в управляващата партия." Проблемът е, че когато една страна бъде притисната, тя има навика да се отбранява и позицията на управляващите само се консолидира. Според Баран е още рано да се каже дали ще има по-дългосрочно обтягане на отношенията между Вашингтон и Анкара, тъй като засега е видно, че турското правителство просто се опитва да повиши залозите с цел Обама да не спомене геноцида в речта си.

Обама с мускули

Забележките към Турция, изглежда, са част от новия тон в политиката на Белия дом в последните два месеца. Рестарт и сдобряване са основните послания, но все по-често Вашингтон започна да показва, че иска резултат. И Анкара съвсем не е единственият "потърпевш".

Тази седмица отношенията между Вашингтон и Тел Авив "стигнаха най-ниската си точка от 35 години насам" по думите на израелския посланик в САЩ. Поводът бе решението на израелското правителство за строеж на нови селища в окупираните палестински територии. САЩ традиционно отхвърлят подобни действия, но досега не се е стигало дотам държавният секретар публично да критикува израелския премиер по този повод.

Преди това Хилари Клинтън в реч за бъдещето на НАТО предупреди Русия, че Вашингтон иска да работи с Москва, но няма да се съгласи на създаването на зони на влияние в Европа, нито пък ще престане да настоява за възстановяване на териториалната цялост на Грузия. Китай пък трябваше да изтърпи срещата на Обама с далай лама и продажбата на американско оръжие за Тайван. Някак между другото преди месец и Европейският съюз също попадна между шамарите, след като Белият дом публично отказа да участва в планираната среща ЕС - САЩ.

За няколко капки газ

Последните дипломатически пируети може да усложнят преговорите за енергийните коридори през Турция. Азербайджан вече обеща на Русия почти цялото си производство на газ - стъпка, която се разчита като удар срещу опитите за сдобряване между Турция и Армения. Баку се притеснява, че Турция ще загърби неговите интереси и ще спре натиска върху Армения за изтеглянето от Нагорни Карабах. Турция едва ли ще направи това, за което свидетелстват вече блокираните разговори с Армения. За това все по-често се чуват гласове да бъде привлечена по-активно Москва, която може да повлияе на арменците. Русия обаче няма особен интерес да разрешава конфликтите в постсъветското пространство, тъй като те й позволяват да запазва силно влияние в региона. За да бъде мотивиран Кремъл, вече има все повече идеи за включването на Русия в кавказките енергийни трасета. Това обаче може да обезсмисли всяка възможност за независими доставки на енергийни ресурси към Европа от Средна Азия.

 

Колкото и важен стратегически партньор да е Турция, всичко си има граници. В общи линии така може да се определи реакцията на американската администрация след последните разменени любезности между САЩ и Анкара. Дипломатичният, но твърд тон е поредният признак за новия маниер на водене на външната политика на Белия дом, но и за съмненията около мотивите на някои от ходовете на турската дипломация.

Турция беше един от примерите на Вашингтон, че подобряването на развалените по време на Джордж У. Буш отношения работи. Истанбул беше сред първите спирки в международните визити на американския президент Барак Обама (не напразно в неговата администрация има толкова явно турско лоби). Пред Анкара се очертаваше геостратегически шлем – засилване на влиянието в кавказките републики след затоплянето с Армения, разрешаване на кипърския проблем, изтъкването като посредник в отношенията с Техеран и максимална възможност за влияние в иракската икономика, която вече е вторият по големина експортен пазар за турските стоки след Германия. И като бонус - отново място в сърцето на Вашингтон и признание за правителството на Реджеп Тайип Ердоган и неговата ислямистка Партия на справедливостта и развитието.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 2
    jj avatar :-|
    J.J.

    Дано армията не позволи нещата да излязат извън контрол.

  • 3
    jj avatar :-|
    J.J.

    Дано армията не позволи нещата да излязат извън контрол.

  • 4
    ilene avatar :-|
    ilene

    До коментар [#3] от "J.J.":

    Чия армия и чий контрол имаш впредвид?

  • 5
    putin avatar :-|
    putin

    Каквото зло е САЩ в световен мащаб такова е и Турция в регионален. това е държава чиито политици разсъждават все едно са в средновековието а наи потърпевши са съседите.Българските политици са си заровили главата в пясъка и си мислят че като се правят че не виждат проблема тои не съществува.ние сме в положението на оная жаба която я варили като постепенно стопляли водата.Почнахме да забелязваме циганския проблем когато вече е почти нерешим.Какво имаме в Турция. една държава с нарастващо население след като живеем в 21в.когато технологиите изместват човека и трябват все по-малко и то обучени и интелигентни хора. какво ще става с нарастващото турско население. В 2010г. се сблъскваме с това от което са страдали нашите предци.етническо прочистване и масова емиграция И мисля че благодарение на своята арогантност и огромно самочуствие скоро ще предизвикат проблем подобен на кипърския.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход