Границите на партньорството

Колкото и важен стратегически партньор да е Турция, всичко си има граници. В общи линии така може да се определи реакцията на американската администрация след последните разменени любезности между САЩ и Анкара. Дипломатичният, но твърд тон е поредният признак за новия маниер на водене на външната политика на Белия дом, но и за съмненията около мотивите на някои от ходовете на турската дипломация.

Турция беше един от примерите на Вашингтон, че подобряването на развалените по време на Джордж У. Буш отношения работи. Истанбул беше сред първите спирки в международните визити на американския президент Барак Обама (не напразно в неговата администрация има толкова явно турско лоби). Пред Анкара се очертаваше геостратегически шлем – засилване на влиянието в кавказките републики след затоплянето с Армения, разрешаване на кипърския проблем, изтъкването като посредник в отношенията с Техеран и максимална възможност за влияние в иракската икономика, която вече е вторият по големина експортен пазар за турските стоки след Германия. И като бонус - отново място в сърцето на Вашингтон и признание за правителството на Реджеп Тайип Ердоган и неговата ислямистка Партия на справедливостта и развитието.