Валентин Лазеа: Икономиката трябва да се адаптира болезнено
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Валентин Лазеа: Икономиката трябва да се адаптира болезнено

Валентин Лазеа: Икономиката трябва да се адаптира болезнено

Главният икономист на румънската централна банка пред "Капитал"

2481 прочитания

© Николай Йотов


Има ли риск от гръцки сценарий в Румъния?

В никакъв случай. Основната разлика между Румъния и Гърция е нивото на държавния дълг. Тук то е изключително ниско в сравнение с много други държави (27% от БВП по румънски и 21% по европейски стандарт). Няма и друг основен проблем, който стои както пред Гърция, така и пред западните държави -  наливането на капитали в търговските банки за тяхното спасяване. Румъния има само две собствени банки (CEC Bank и Eximbank), като всички останали са филиали на чуждестранни финансови институции.

Преди време беше публикувано изследване на Евробарометър, според което румънците са най-големите ентусиасти за влизане в еврозоната и как то ще се отрази на стандарта им на живот. Как си обяснявате това?

За съжаление румънското общество е слабо информирано. Ние в националната банка винаги сме се стремили да обясняваме, че евроизирането на кредитирането (т. е. фактът, че над 60% от отпуснатите кредити в Румъния са в евро) не бива да се бърка с евроизирането на институциите и процеса на реална конвергенция, което влизането в еврозоната налага. Високото ниво на кредитиране в евро няма нищо общо с изпълнението на маастрихтските критерии за влизане в еврозоната.

Централната банка стои твърдо зад плановете за присъединяване към валутния механизъм ERM II през 2012 г., влизане ни в еврозоната през 2015 г. Ситуацията в момента обаче е далеч по-сложна. До 2007 г. бяхме свикнали с идеята, че изпълняваме три от петте критерия. Днес сме на зелено само по един показател - публичният дълг, защото междувременно бюджетният дефицит се влоши, а валутният курс започна да варира извън зададените рамки.

На ниво правителство има опасна дилема, която гласи: евро или инфраструктура. Управляващите казват: "или влизаме в еврозоната (с необходимия за това нисък бюджетен дефицит) или строим магистрали". Ние в банката казваме: "да направим и едното, и другото". За това е нужно бюджетът да бъде разтоварен от излишни разходи и да се отвори възможност за подпомагане на проектите, финансирани с европейски фондове.

Какви са отношенията между централната банка и правителството, след като в последните години гуверньорът Мугур Изареску постоянно критикува управляващите?

Между 2000 и 2006 г., когато пред правителствата стоеше ясната цел за влизане в ЕС, те се държаха отговорно от гледна точка на фискалната политика. Бюджетните дефицити никога не надхвърляха 3% от БВП, пенсионната система беше стабилна и парите, които влизаха в нея, бяха достатъчни. Направени бяха важни реформи, заплатите нарастваха наравно с производителността на труда.

След влизането в ЕС последва отпускане и липса на визия какво трябва да се прави оттук нататък. Това се дължи главно на факта, че присъединяването към еврозоната не беше поставено още през 2007 г. като стратегическа цел. Изглежда, че държавата работи добре само когато пред нея стоят ясни цели.

В следващите две години заради изборите (парламентарни през 2008 г. и президентски през 2009 г.) бюджетният дефицит изхвърча през тавана, а увеличаването на пенсиите (от 31% на 45% от средната работна заплата) сериозно разклати пенсионната система. На въпроса откъде ще дойдат средства за това повишаване отговорът беше - от икономическия растеж, все едно той ни беше гарантиран доживот. А заплатите нараснаха три пъти по-бързо от производителността. Днес правителството като че ли се вслушва повече в съветите ни. Нямат и избор, защото сме в строго споразумение с МВФ.

Инфлацията в Румъния продължава, до известна степен изненадващо, да бъде сериозен проблем.

Вярно е, Румъния продължава да бъде с едно от най-високите нива на инфлация в ЕС, преди нас е само Унгария. През януари тя нарасна с 5.2%. Това се случи заради драстичното увеличение от началото на годината на множество акцизи – върху тютюна, алкохолните напитки, бензина и дизеловото гориво. След което през февруари видяхме спад до 4.5%. Заради високата инфлация основният лихвен процент на централната банка е най-високият в цяла Европа - 7%. От тук нататък обаче, разчитаме на едно ниво на инфлацията в края на годината, което да бъде в рамките на коридора, към който ние се стремим - а именно 3.5%, плюс-минус един процент. Това би могло да стане ако не възникнат непредвидени обстоятелства като например рязко нарастване цените на петрола на световните пазари.

Профсъюзите готвят масирани протести и стачни действия през следващите месеци, как ще се отрази това на и бездруго сложната икономическа обстановка?

Надявам се, че посланията от страна на правителството и централната банка ще достигнат до лидерите на синдикатите. Те трябва да разберат, че съществуват икономически закономерности, които нито протести, нито закони могат да изместят. Една от тях е, че заплатите не бива да растат по-бързо от производителността, а между 2005 и 2007 г. се случи точно това. През тези три години Румъния всъщност потребяваше на кредит. И трябва да стане ясно за всеки, че в продължение на поне три години след 2007 г. въпреки съществуващата бедност заплатите няма как да растат. Второ, влиянието на профсъюзите тук не е така силно, както в държави като Гърция или Франция например, а освен това около 70% от работната сила в Румъния е заета в частния сектор и не се наема да участва в протестни действия.

С други думи, страната няма как да бъде парализирана от стачки. В допълнение -  безработицата в Румъния продължава да е сред най-ниските в Европа (на ниво от 8%). Вярно е, че говорим за безработица в много бедна страна. Но е вярно и че за преминаване към здравословна структура на икономиката, т. е. от масов шопинг по моловете, лизингови покупки на автомобили и други луксозни стоки и ползване на различни финансови услуги към увеличена производителност в земеделието, туризма и т. н. трябва да има едно болезнено преселение на работната сила в тези сектори. Това е процес, през който Румъния задължително трябва да премине. Проблемът е в многото малки населени места, където ако една фабрика затвори, хората просто няма къде другаде да работят и точно тук трябва да бъдат насочени усилията на управляващите - да бъдат осигурени алтернативи. Едно възможно решение е наемането на голям брой работници в инфраструктурни проекти и различни видове услуги, като например туризъм и международен транспорт.

Кога виждате излизането на Румъния от кризата?

Ако под излизане от кризата разбираме завръщането към икономически растеж, мисля, че това ще се случи още през второто тримесечие на тази година. Това е от макроикономическа гледна точка. Разбира се, от социална гледна точка нещата стоят малко по-различно, тъй като между връщането към растеж и свиването на безработицата винаги има известно забавяне. Много е вероятно безработицата да продължи да нараства още преди тенденцията да се обърне. Ето защо хората навярно няма да почувстват подобрение може би до края на тази или дори началото на следващата година.

Профил

Икономист номер едно на Румъния, Валентин Лазеа завършва Академията за икономически науки в Букурещ през 1982 г. Следва икономика в Sussex University в Брайтън, учи банково дело в Милано и финансово програмиране във Вашингтон. Постъпва на работа в Румънската национална банка през 1993 г., а малко след това оглавява дирекцията й по монетарна политика. Между 1997 г. и 1998 г. и после за кратко през 2000 г. е заместник-министър на финансите. От 1999 г. е главен икономист на централната банка.

Има ли риск от гръцки сценарий в Румъния?

В никакъв случай. Основната разлика между Румъния и Гърция е нивото на държавния дълг. Тук то е изключително ниско в сравнение с много други държави (27% от БВП по румънски и 21% по европейски стандарт). Няма и друг основен проблем, който стои както пред Гърция, така и пред западните държави -  наливането на капитали в търговските банки за тяхното спасяване. Румъния има само две собствени банки (CEC Bank и Eximbank), като всички останали са филиали на чуждестранни финансови институции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ursus avatar :-|
    uzur

    http://yphalachev1.blogspot.com/2010/03/blog-post_19.html
    Румъния тръгва по утъпкания път който унищожи икономиката на Гърция.От 2007 до 2009 година бюджетният дефицит на Румъния се е утроил от 2.5 на 7.5 на сто. Решението за увеличение на пенсиите през 2007 година повиши държавните разходи с над десет милиарда леи за година. Заплатите в държавния сектор възлизат на около 27 на сто от всички бюджетни разходи, а в рамките на три години броят на чиновниците в Румъния е нараснал с над 200 хиляди, при положение, че заплатите са се удвоили.
    Бизнес средите в страната смятат, че правителството не е успяло да инвестира заетите пари от Международния валутен фонд в нещо смислено, което да подпомогне за възстановяването на икономиката.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.