Солидарност, но не от сърце
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Солидарност, но не от сърце

Саркози (вляво), Папандреу (в средата) и Меркел: най-после имаме сделка

Солидарност, но не от сърце

Франция и Германия прокараха измъчена сделка за евентуална помощ за Гърция

Ирина Новакова
3166 прочитания

Саркози (вляво), Папандреу (в средата) и Меркел: най-после имаме сделка

© reuters


Най-дългата "среща за по питие" в историята на ЕС се проведе миналия четвъртък, когато лидерите на 16-те страни в еврозоната се отделиха от останалите си 11 колеги в Европейския съвет в Брюксел, за да решат как да най-после да предложат помощ на Гърция. Среднощната им сбирка стана възможна след измъчени политически рокади, които почти неочаквано склониха германския канцлер Ангела Меркел да подкрепи механизъм, с който Гърция може да получи заеми за финансиране на дълговете си.

Сделката, сключена между два аперитива в нощта срещу петък, се случи след споразумение между Меркел и френския президент Никола Саркози по-рано същия ден. Двамата се разбраха (и убедиха партньорите си в еврозоната) да организират пакет от двустранни заеми, предоставени "в по-голямата си част" от държавите с обща валута, плюс "значително финансиране" от Международния валутен фонд (МВФ). Според дипломати, участвали в срещата, страните членки ще поемат 2/3 от евентуалните заеми, а МВФ - 1/3. Размерът на кредитите не е потвърден, но се очаква общата стойност на финансирането да е между 22 и 30 млрд. евро.

То ще е на разположение на Гърция "само в краен случай - тоест, ако е невъзможно да се набере достатъчно финансиране от пазарите", според заключенията от срещата. Ако Атина поиска да се възползва от европейската солидарност чрез заем, ще го получи само след единодушното съгласие на останалите страни от евроклуба и по стриктни условия, определени от Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ). Освен че ще са достъпни само след изчерпване на пазарните опции, заемите за Гърция ще включват "безкомпромисна" солена лихва, която "да стимулира страната да се върне към пазарно финансиране възможно най-скоро".

Това сложно решение, изпъстрено с европейски жаргон, беше взето под сериозен натиск върху еврозоната, която в последните седмици изглеждаше все по-неспособна да овладее гръцкия си проблем. В сряда еврото се срина до най-ниската си стойност спрямо долара от десет месеца насам oтчасти заради противоречивите сигнали около плана за Гърция, идващи от Германия (отказваща помощ) и Франция и еврокомисията (настояващи за механизъм за подкрепа). Междувременно агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на Португалия и това предизвика коментари, че тя може също да се окаже кандидат за спасяване.

Все пак европейските политици се постараха да успокоят пазарите и посланието им всъщност беше насочено повече към тях, отколкото към Гърция. "Това е политически сигнал, което беше основната ни цел днес", каза президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой на пресконференция в четвъртък през нощта. "Искахме да покажем на банките, че еврозоната никога няма да изостави Гърция", добави той.

Решението беше наречено историческо и отлично от президента на еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Докато за отлично може да се поспори, историческото значение е факт - еврозоната за пръв път изпада в ситуация да предлага спасителен план за своя членка, и то след очевидни вътрешни противоречия. Безпрецедентно е и въвличането на МВФ, и то след месеци настоявания от ЕЦБ, Германия, а доскоро и от еврокомисията, че намесата на фонда е неуместна и е равностойна на признание, че еврозоната не може да реши собствените си проблеми.

Докато лидерите от еврогрупата решаваха как да представят намесата на МВФ като успех, президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише разкритикува остро решението им и отново призова еврозоната сама да реши проблемите си. "Ако МВФ поеме отговорност вместо еврогрупата и нейните правителства, това очевидно ще е много, много лошо", заяви Трише в интервю за френската държавна телевизия. Този медиен сблъсък между президента на ЕЦБ и политическото ръководство на еврозоната отново потопи еврото.

При други обстоятелства богати страни като Германия, Холандия и Финландия биха се съгласили с Трише, а не с Гърция. Условният механизъм за спасяването й обаче се оказа единствената възможност предвид свободното падане на еврото спрямо долара и заплахите на гръцкия премиер Георгиос Папандреу, че ако еврозоната не успокои пазарите, ще отиде направо при МВФ.

Така безспорно доволен в края на срещата на еврогрупата беше само Папандреу. Той нарече предложения му механизъм много задоволителен и за пореден път увери колегите си, че засега не възнамерява да се възползва от полуискреното им великодушие.

И макар гръцката ситуация да изглежда овладяна, срещата в четвъртък освети по-дълбоките недостатъци на еврозоната - най-вече слабата й подготвеност да решава проблемите си. За да приемат механизъм, който дори не възнамеряват да използват, лидерите на еврозоната загубиха три месеца в преговори и медийни спорове, проведоха две срещи на върха и захраниха спекулациите, че еврото може да не преживее кризата. Въпросът сега е  какво ще коства евентуалното и вероятно спасяване на по-голяма и интегрирана икономика, като например Испания, Португалия или Италия.

Най-дългата "среща за по питие" в историята на ЕС се проведе миналия четвъртък, когато лидерите на 16-те страни в еврозоната се отделиха от останалите си 11 колеги в Европейския съвет в Брюксел, за да решат как да най-после да предложат помощ на Гърция. Среднощната им сбирка стана възможна след измъчени политически рокади, които почти неочаквано склониха германския канцлер Ангела Меркел да подкрепи механизъм, с който Гърция може да получи заеми за финансиране на дълговете си.

Сделката, сключена между два аперитива в нощта срещу петък, се случи след споразумение между Меркел и френския президент Никола Саркози по-рано същия ден. Двамата се разбраха (и убедиха партньорите си в еврозоната) да организират пакет от двустранни заеми, предоставени "в по-голямата си част" от държавите с обща валута, плюс "значително финансиране" от Международния валутен фонд (МВФ). Според дипломати, участвали в срещата, страните членки ще поемат 2/3 от евентуалните заеми, а МВФ - 1/3. Размерът на кредитите не е потвърден, но се очаква общата стойност на финансирането да е между 22 и 30 млрд. евро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ursus avatar :-|
    uzur

    http://yphalachev1.blogspot.com/2010/03/blog-post_5989.html
    Преди срещата се засилваше се безпокойството,че Германия, страната с най-голямото население и най-силната икономика в Европа, заема все по-отбранителни и националистически позиции, с което прави невъзможно вземането на решения в ЕС.
    Преди срещата на върха Германия се противопостави на предложения за оглавяван от ЕС спасителен план за Гърция във време, когато южноевропейската страна, която е член на еврозоната, се бори да плати лихвите по големия си държавен дълг.Меркел обяви, че подкрепя помощ за Гърция с участието на МВФ, но само когато не е останал никакъв друг изход.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK