Това сложно решение, изпъстрено с европейски жаргон, беше взето под сериозен натиск върху еврозоната, която в последните седмици изглеждаше все по-неспособна да овладее гръцкия си проблем. В сряда еврото се срина до най-ниската си стойност спрямо долара от десет месеца насам oтчасти заради противоречивите сигнали около плана за Гърция, идващи от Германия (отказваща помощ) и Франция и еврокомисията (настояващи за механизъм за подкрепа). Междувременно агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на Португалия и това предизвика коментари, че тя може също да се окаже кандидат за спасяване.

Все пак европейските политици се постараха да успокоят пазарите и посланието им всъщност беше насочено повече към тях, отколкото към Гърция. "Това е политически сигнал, което беше основната ни цел днес", каза президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой на пресконференция в четвъртък през нощта. "Искахме да покажем на банките, че еврозоната никога няма да изостави Гърция", добави той.

Решението беше наречено историческо и отлично от президента на еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Докато за отлично може да се поспори, историческото значение е факт - еврозоната за пръв път изпада в ситуация да предлага спасителен план за своя членка, и то след очевидни вътрешни противоречия. Безпрецедентно е и въвличането на МВФ, и то след месеци настоявания от ЕЦБ, Германия, а доскоро и от еврокомисията, че намесата на фонда е неуместна и е равностойна на признание, че еврозоната не може да реши собствените си проблеми.

Докато лидерите от еврогрупата решаваха как да представят намесата на МВФ като успех, президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише разкритикува остро решението им и отново призова еврозоната сама да реши проблемите си. "Ако МВФ поеме отговорност вместо еврогрупата и нейните правителства, това очевидно ще е много, много лошо", заяви Трише в интервю за френската държавна телевизия. Този медиен сблъсък между президента на ЕЦБ и политическото ръководство на еврозоната отново потопи еврото.

При други обстоятелства богати страни като Германия, Холандия и Финландия биха се съгласили с Трише, а не с Гърция. Условният механизъм за спасяването й обаче се оказа единствената възможност предвид свободното падане на еврото спрямо долара и заплахите на гръцкия премиер Георгиос Папандреу, че ако еврозоната не успокои пазарите, ще отиде направо при МВФ.

Така безспорно доволен в края на срещата на еврогрупата беше само Папандреу. Той нарече предложения му механизъм много задоволителен и за пореден път увери колегите си, че засега не възнамерява да се възползва от полуискреното им великодушие.

И макар гръцката ситуация да изглежда овладяна, срещата в четвъртък освети по-дълбоките недостатъци на еврозоната - най-вече слабата й подготвеност да решава проблемите си. За да приемат механизъм, който дори не възнамеряват да използват, лидерите на еврозоната загубиха три месеца в преговори и медийни спорове, проведоха две срещи на върха и захраниха спекулациите, че еврото може да не преживее кризата. Въпросът сега е  какво ще коства евентуалното и вероятно спасяване на по-голяма и интегрирана икономика, като например Испания, Португалия или Италия.