ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Старият въпрос, приписван на Хенри Кисинджър "На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа?" отдавна дразни европейските лидери дотолкова, че десетилетия по-късно му отговориха, създавайки поста върховен представител за външната политика на ЕС. Почти по случайност с тези задачи беше натоварена Катрин Аштън - доскоро слабо известна британка с твърде ограничен дипломатически опит. През една дъждовна ноемврийска вечер миналата година тогавашният еврокомисар по търговията изпусна влака си от Брюксел за Лондон и за изненада на себе си и на света беше провъзгласена за първия "външен министър" на ЕС. От декември, когато зае поста, новият глас на съюза пред света произведе повече недоволство и объркване, отколкото резултати.
Критиките започнаха още през януари - едва преминала през месомелачката на изслушването си в Европейския парламент, Аштън беше смъмрена от френския министър по европейските въпроси Пиер Льолуш, че още не е посетила опустошената от земетресение Хаити. "Не се занимавам с туризъм в бедстващи зони", отговаряше тя, докато в Порт-о-Пренс се изредиха Никола Саркози, Хилари Клинтън, няколко европейски министри и дори канадският премиер Стивън Харпър. А когато Аштън все пак отиде в Хаити в началото на март, почти нямаше причина да е там, тъй като двама еврокомисари вече я бяха изпреварили. Междувременно Льолуш официално и злорадо покани британката на курс по френски.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
10 коментара
Брюкселските зелки кое, освен харчене на парите на данъкоплатците, правят като хората, та искате баронесата-маоистка да е "Кисинджър" в рокля във външната политика? Толкова могат зелките, толкова може и избраната от тях баронеса.....
аз лично харесвам баронесата - определено има стил, а работат и е по дефиниция почти невъзможна. а и няма как всички да са доволни. надявам се да продължи в същия дух - най-малкото можете ли да си представите желева какви щеше да ги свърши до сега на нейно място?
Ще рече човек, че средностатистическият европеец е жена на малко над средна възраст, приличаща на нещо средно между мумия и сънлива крава. Щото тъй де, нали идеята е че тая пача ще говори от името на близо 500 000 милиона души от 27 суверенни държави - няма как да не е по един или друг начин представителна за стадото си (пардон - електорат, ако въобще някому е било дадено правото да гласува, било то за или против нея...
Пардон - 500 милиона.
До коментар [#4] от "9/11 inside job":
Все още не се е родил на земята един единствен човек, който да може да бъде представителен за цял континент. Винаги ще има недоволни. Още повече, че пък Аштън и не прави особено големи усилия да свърши работа. Като цяло характера ѝ явно не е за голямата политиката, ама съдба! Попаднала е там, какво друго да прави освен да си назначава нейни симпатични познати на космически високи заплатки, да си ходи тук там по света и да си играят на "Euroville" ;)
Просто тя не е избрана да контролира власт, а да е шадраван. Същото и с оня ван Ромпой, който беше обвинен, че има харизмата на мокър парцал и външния вид на треторазряден банков служител от един от по-остроезичните ЕмИПи-та. Или в ЕС няма консенсус по кой точно да заема тези доста обединяващи постове, или става въпрос за присвояване на власт от някакви задкулистни люде защото тези върховни представители и президенти са избрани по наистина доста индиректен начин и малко не става ясно как точно населението може да ги контролирра по метода на демокрацията. Въобще с цялото това обединение почва да се действа прибързано без въобще да се знае дали ще е ползотворно, нито пък да се питат тези 500 милиона граждани.
Не подценявайте европейския практицизъм - куците и грозните коне вършат повече работа. Хубавите само се чифтосват.
Вигаудас Ушаскас е бивш външен министър не на Латвия, а на Литва (http://ec.europa.eu/avservices/services/showShotli
Баронесата получи поста като компромисна фигура. Ни рак - ни риба. По-скоро мида. Какво очаквате от нея сега?
В интерес на истината, статията за пореден път ме убеждава, че баронесата всъщност е много добър избор за поста. И това, което г-жа Новакова нарича "пораженческо поведение" по мое мнение е твърде далеч от истината.
Реално погледнато, ЕС преди всичко се нуждае от консенсус по всички въпроси. От самото си създаване, съюзът е изправен пред огромното изпитание, че като структура цели да обедини сумати народи, като до ден днешен това остава основна пречка пред единна Европа.
Същата единна Европа, която извън сферата на търговията е доста разединена. Това се видя в нееднозначните позиции при инвазията в Ирак, вижда се постоянно при непрекъснатите опити на Саркози и Меркел да заемат водеща политическа позиция в Съюза, вижда се от крайно отявленото про-американско поведение на Великобритания... вижда се и сега от опитите Аштън да бъде поставена под нечий чехъл - когато "чехълът" под който трябва да бъде всъщност е именно на "шефа на комисията", Барозу, който е един от хората, който е един от най-важните за избирането й.
В този ред на мисли, определено постът на баронеса Аштън е по-скоро труден, отколкото престижен, но парадоксалното е, че макар и представител на ЕС за външната политика, трудностите за нея идват всъщност от вътре.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход