Германия преди всичко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Германия преди всичко

Ангела Меркел иска една по-германска Европа

Германия преди всичко

В Берлин вече не слагат автоматично знак за равенство между европейските и националните интереси. ЕС ще трябва да се приспособи към това

Светломира Гюрова
5420 прочитания

Ангела Меркел иска една по-германска Европа

© reuters


Това, което е добро за Европа, е добро за Германия. Десетилетия наред лидерите в Берлин следваха този принцип. Вече не.

Новогръцката финансова трагедия разкри промяна в нагласата и поведението на Берлин. ЕС ще трябва да се запознае с една нова, по-егоцентрична и вгледана в себе си Германия, която не слага автоматично знак на равенство между национални и европейски интереси. И да се приспособи към нея.

Г-жа Европа или фрау Германия

"Какво точно се случва с Ангела Меркел? Съвсем доскоро германският канцлер беше възхвалявана като Г-жа Европа; сега тя все повече създава впечатление, че е фрау Германия", констатира преди дни бившият германски външен министър Йошка Фишер в анализ за Project Syndicate. И съвсем не е единственият, който мисли така.

Твърдата и безкомпромисна линия на Меркел към Гърция предизвика безпокойство не само в Атина, но и в Брюксел, Париж и други европейски столици. Въпреки взривоопасната финансова ситуация в Атина германският канцлер не само отказваше да спасява Гърция, но и дори този въпрос изобщо да бъде в дневния ред на срещата на върха на ЕС на 25 и 26 март. Това, заедно с настояването й МВФ да бъде извикан на помощ, я изправи сама срещу почти всички нейни колеги, Европейската комисия, Европейската централна банка и дори срещу собствения й финансов министър Волфганг Шойбле. Най-поразителен бе почти грубият по нейните стандарти тон, с който канцлерът отстояваше позицията си по гръцкия въпрос - в реч пред Бундестага преди две седмици тя нарече едно от правилата на европейския Пакт за стабилност "идиотско" и поиска да има възможност за изключване на държави от еврозоната (с цената на промяна в мъчително приетия Лисабонски договор). Наложи се дори президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозоу (за преизбирането на когото Меркел изигра ключова роля и е смятан за нейна марионетка) да припомни на германския канцлер, че Европа има нужда от солидарност. Бившият белгийски премиер Ги Верхофстад беше много по-остър: "Дебатът за Гърция в Германия трови атмосферата и създава антиевропейски нагласи. Невероятно, но някои публичните изказвания на европейски лидери успяха да подхранят повече негативното отношение към ЕС за четири дни, отколкото всички евроскептици взети заедно за четири години."

Меркел не се поколеба да се изправи срещу всички - и спечели. Въпреки многостранния натиск и привидните компромиси пред Франция за постигане на финалната сделка за Гърция, споразумението носи почерка на Меркел. Според германски дипломати тя изобщо не е отстъпила от първоначалните си позиции, а дори се е приближила по-близо до целите си. По време на срещата в Брюксел сътрудници на Меркел обясниха, че тя работи в две направления - да стане ясно, че ще се спази формалното правило да не се спасяват закъсали членки на еврозоната и да започне реформа в правилата на валутния съюз, която да предотврати други подобни кризи. И канцлерът постигна своето. А и за момента не даде чековата си книжка, а само я показа - евентуалните заеми за Гърция (от които страните в еврозоната ще поемат 2/3, а МВФ - 1/3) са с толкова рестриктивни условия, че надеждите на Берлин са механизмът никога да не бъде задействан.

В резултат Меркел вече е обществен враг № 1 в Атина, а френските медии я преименуваха от Лейди Летаргия на Мадам Не, която "преднамерено унижи страните от еврозоната, като поиска вкарването на вълка МВФ в общата кошара" (по в. Libеration). Съвсем различен беше тонът в германските вестници. След като месеци наред я атакуваха заради предпазливостта й, миналата седмица те я приветстваха - таблоидът Bild гордо я нарече евробоец и триумфално възкликна "Касиерът на Европа? Никога вече!" Изобилстваха сравненията с железния канцлер Ото фон Бисмарк и желязната лейди Маргарет Тачър. Тази роля със сигурност я прави по-популярна у дома, но не и в Брюксел. Както отбеляза сп. Spiegel, победата на Меркел идва на висока цена и променя представата на Европа за Германия, като същевременно разкрива колко се е променила германската представа за Европа.

Десетилетия наред Германия, движена от отговорност и чувство за вина, беше моторът на европейската интеграция. Като солидарността често се изразяваше в бъркане в джоба, за да бъде спасен поредният европейски компромис. Сега тази парадигма се променя. Берлин вече не иска да плаща за чужди амбиции и е охладнял към европейското единство, освен ако то не става по неговите правила.

За един по-германски ЕС

"Ангела Меркел беше под изключително силен вътрешен натиск на последната среща на върха на ЕС заради предстоящите на 9 май ключови местни избори в провинция Северен Рейн - Вестфалия, от които зависи дали ще запази мнозинството си в горната камара на Бундестага. Както и заради риска Конституционният съд в Карлсруе да оспори спасяването на Гърция", обясни пред "Капитал" Улрике Геро от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Разликата с предшествениците й на канцлерския пост като Конрад Аденауер, Хелмут Шмит и Хелмут Кол е, че Меркел постави вътрешните проблеми и общественото мнение над европейската солидарност. Което беше разчетено като сигнал, че Германия вече е "нормална" страна и със смяната на поколенията се случва и неизбежна смяна на политиката. Само че, когато това се случва в най-важната страна в ЕС, няма как да не привлече внимание и да повлияе на общите политики в съюза. След обединението на Германия преди 20 години Кол увери партньорите си, че придобилата нова мощ нация ще се стреми към "европейска Германия, не към германска Европа". Сега впечатлението е, че Меркел иска по-германска Европа.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Линията на Берлин към Гърция "е поредният пример за германския икономически унилатерализъм", казва директорът на лондонския Center for European Reform Чарлз Грант, цитиран от в. WallStreetJournal. В тази традиция се вписва и възмутената реакция в Берлин на критиките на френския финансов министър Кристин Лагард, че огромният германски търговски излишък е проблем за еврозоната. Предложението на Лагард Германия да се опита да стимулира вътрешното търсене, вместо да се фокусира върху това как да изнася повече към еврозоната и света, беше контрирано в Берлин със спортни метафори. Финансовият министър Волфганг Шойбле каза, че това е все едно да накараш футболния отбор "Байерн" - Мюнхен, да не играе толкова добре в Шампионската лига. Икономическият министър Райнер Брюдерле пък направи аналогия с шампион в спринта, на който се казва да сложи олово в шортите си. Метафорите обаче няма как да прикрият факта, че германските излишъци вървят ръка за ръка с дефицитите в Гърция и Испания (виж графиката вляво).

"Германия е най-големият печеливш от общия европейски пазар и въвеждането на еврото. Много хора в страната започват да мислят твърде краткосрочно и противопоставят германските интереси на европейските интереси, без да виждат, че те съвпадат," смята Улрике Геро. Според нея политическият и икономическият елит остават ангажирани с Европа и знаят, че Германия има нужда от ЕС. "Но ЕС стана по-сложен, по-скъп, по-труден за задвижване и управление. ЕС се промени, Германия се промени след обединението, времената също се промениха. Сега е по-трудно да се види какво печели Берлин от ЕС и някои хора казват - вече не искаме да плащаме за всичко и е време да излезем от системата. Това поведение е вредно и не е от полза нито за Германия, нито за Европа."

Затворено поради ремонт

Ирина Новакова, Брюксел

В края на годината на вратите на еврозоната може да бъдат затворени с временен катинар. За това предупредиха дипломати от Германия, Франция и Европейската комисия по време на Европейския съвет в края на март. Затягането ще е неприятен страничен ефект от плана за евентуално спасяване на Гърция, приет от лидерите на еврозоната. Под натиска на германския канцлер Ангела Меркел лидерите на останалите 15 страни с общата валута приеха да въведат "мерки за превенция срещу икономически и бюджетни рискове". Какво точно ще бъдат те, ще уточни до края на годината новосъздадена работна група, ръководена от президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой и с участието на представители на страните членки, ЕЦБ и Еврокомисията.

Групата несъмнено ще бъде доминирана от Германия, която предизвика създаването й. Тя трябва да предложи мерки за "осигуряване на фискална устойчивост в еврозоната, наблюдение на икономическия и бюджетен риск и солидна рамка за разрешаване на кризи". В тях вероятно ще залегнат промени в европейското право, които ще въведат нови или ще завишат сегашните критерии за влизане във валутния механизъм ЕРМ-2 и в еврозоната.

Дипломати от Германия и европейските институции обясниха, че това може да затвори вратата на ЕРМ-2 (наричан чакалня за еврозоната) в края на годината за неясно дълъг период. "Страните, които не са в механизма дотогава, няма да влязат скоро", обясни източник на "Капитал" от Европейската комисия. Единствено Естония, която вече е в ЕРМ-2, няма да има проблеми. На срещата на върха на ЕС премиерът й Андрус Ансип е получил уверения, че евентуалните промени във финансовите правила няма да отложат членството на страната му в еврозоната, ако Естония продължи да изпълнява критериите от Маастрихт.

Редица страни, които имат проблем с изпълнението на критериите (Франция, Испания и Италия), приеха с неохота създаването на групата за затягане на контрола върху фискалната им политика. Обяснимо, част от държавите извън еврозоната също изразиха недоволство от решението на партньорите си. В Брюксел българският премиер Бойко Борисов посочи, че моментът е крайно неподходящ дори да се повдига темата за членство в еврозоната. "Надявам се заради Гърция да не накажат нас, защото в момента това се получава", обясни Борисов след Европейския съвет.

Европейските лидери ще решат в края на годината кои от предложенията на новосъздадената група ще приложат. Това дава на България прозорец от девет месеца, в които евентуално да успее да се вмъкне през затварящата се врата на ЕРМ-2.

"В непосредствено бъдеще, да кажем, през тази година, правилата на еврозоната ще останат каквито са. Така че когато една страна изпълни критериите за конвергенция, би било изключително трудно държавите в еврозоната да отхвърлят кандидатурата й за въвеждане на еврото. В момента всичко зависи от настоящите критерии, но скоро работната група, създадена миналата седмица, може да започне да ги променя", обясни в интервю за в. "Дневник" Фабиан Цулейг, старши икономист на Центъра за европейски политики в Брюксел. "Това, което може да затрудни някои държави е, че Еврокомисията, Европейската централна банка и страните в еврозоната ще са много по-взискателни към достоверността на националната статистика, ефективността на икономическото управление и борбата с корупцията при кандидатите за еврото. Тези изисквания не са част от Маастрихтските критерии, но вече има очаквания, че една страна трябва да въведе цялостно ефективно икономическо управление, за да влезе в еврозоната. Тук някои страни могат да имат проблем", смята Цулейг.

 

Това, което е добро за Европа, е добро за Германия. Десетилетия наред лидерите в Берлин следваха този принцип. Вече не.

Новогръцката финансова трагедия разкри промяна в нагласата и поведението на Берлин. ЕС ще трябва да се запознае с една нова, по-егоцентрична и вгледана в себе си Германия, която не слага автоматично знак на равенство между национални и европейски интереси. И да се приспособи към нея.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Е не може да харчим и да работим като гърци, а сметката да я плаща Германия, щото видите ли били пестеливи по природа........ ако искате с Германия в една каруца, ще трябва да робтим и харчим по германски, тя е по голямата
    --------------------------------
    И не е "Германия преди всичко", а "Deutschland Ueber Alles” над всичко и в химна им така пише от има няма едно 200 години....

  • 2
    charlyb avatar :-?
    charlyb

    Никога не съм предполагал, че бих подкрепил нещо казано от boby1945...

  • 3
    putin avatar :-|
    putin

    Работил съм и в Германия.Италия.Испания и Русия.Не съм забелязал немците да са в нещо по.Много често просперитета на едни е за сметка на други.До промените Запада и Германия в частност не бяха в пъти по-богати от изтока както е сега.Този техен просперитет не би се случил никога ако нямаха тая възможност да прокарват своите интереси по незаконен начин-случая с Даимлер и подкупите.Точно те са и държавата спечелила от падането на комунизма.Точно там/и в Австрия/бяха вложени милиардите откраднати на Изток.и изобщо не им пречеше да работят с комунистически пари.Да не говорим че решаването на демогравските им проблеми бе финансирано пак от Изтока.те имаха полза от тези подкупни правителства които се возят на БМВ и Мерцедес а унищожават собствената си промишленост.Но имам и чувство че всичко е стъкмистика.както става все по често на Запад уж проспериращи а изведнъж се оказват затънали до шия в лаина. Невъзможно е да се затварят проиводства а те отчитат ръст.

  • 4
    ausbilder avatar :-P
    ausbilder

    Господине №3, ти явно си някой виртуален работник в посочените от теб държави. Германия ВИНАГИ е можела да произвеждала по-бързо, по-качествено и в по-големи количества от останалите държави в Европа. Може би не знаеш защо е създадена организацията предвестник на Европейския съюз - за да се въведат квоти в добива на въглища и производството на стомана, тъй като каквото и да става Германия произвежда повече, по-бързо и по-качествено от всики в Европа. Не случайно до скоро беше държава износител №1 в света. Дълги години Германия плащаше за всички и за всичко в ЕС суми непропорционално по-големи от тези, които плащаха сходни икономики като Великобритания и Франция ,не на последно място и поради комплекси от ВСВ. А тези лакардии за това, че до промените западът не бил кой знае колко по-богат от изтока можеш да ги разправяш на хора с ЕГН от 90....... нататък

  • 6
    d avatar :-|
    d

    Меркел е явление от ранга на Тачър и Чърчил. Естеството на западноевропейските политически системи има рядкото качество да позволява точно на хора, натоварени с интелект и амбиция, да яхват върхушката и да нареждат нещата винаги в края на деня. Крайно време беше немците да забравят комплексите от войната и да помислят за себе си. Не само заради безумните суми, които плащат, за да съществува ЕС, ами и заради нарастващият евроскептицизъм сред мислещите хора там - а те не са малко. Ако Германия ще плаща, Германия ще определя музиката - това явно досега никой не смееше да си го признае, но гръцкият фарс беше най-подходящият момент именно немците да тропнат с ръка по масата. И естествено всички останали ще са недоволни, защото разбират, че с маслини и сирене се живее, но скромно и без много шум - точно както не обичат.

  • 7
    d avatar :-|
    d

    БНТ наистина си заслужава като изключим безумните развлекателни предавания, които, явно, са изсмукани от пръстите на някои 50-60 годишни продуценти с илюзия за разбиране на съвременния ТВ пазар. Новините са доста добре издържани, без истерия (БТВ, Нова) и са разчупени - нещо, което нито БТВ, нито Нова предлагат. Има интересни публицистични предавания и стойностни филми - все пак говорим за национална телевизия, която има обществени функции.
    Но си личи, че БНТ не се управлява адекватно и закостенелите разбирания и ценности все още надделяват за сметка на развитие и модернизиране.

  • 8
    d avatar :-|
    d

    Хехе, последният коментар е за една друга статия и админът може спокойно да го изтрие :)

  • 9
    aussie avatar :-|
    aussie

    До коментар [#1] от "boby1945":

    За първи път да съм съгласен с 45-ия :)

  • 10
    dimitar_stoyanov avatar :-P
    DS

    А всичко е толкова просто:
    1.До миналалата година Германия бе износител номер 1 в света , сега е Китай.
    2.Защо:скъпо евро и евтин юан.
    3.Слаба Гърция - евтино евро - по- висок износ.
    край


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK