СТАРТови терзания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

СТАРТови терзания

Обама (вляво) и Медведев - един подписан договор и много противоположни интереси

СТАРТови терзания

Как съкращенията на ядрените арсенали на САЩ и Русия засягат България

3789 прочитания

Обама (вляво) и Медведев - един подписан договор и много противоположни интереси

© reuters


Настоящият ядрен арсенал

САЩ

Балистични ракети с наземно базиране: 450 ракети, 550 бойни глави

Балистични ракети с морско базиране: 288 ракети, 1152 бойни глави

Бомбардировачи: 113 самолета, 550 бомби

Русия

Балистични ракети с наземно базиране: 383 ракети, 1355 бойни глави

Балистични ракети с морско базиране: 160 ракети, 576 бойни глави

Бомбардировачи: 77 самолета, 856 бомби

Договорите за ядрено разоръжаване вече не са това, което бяха. Въпреки че Барак Обама и Дмитрий Медведев са далеч по-фотогенични от Ричард Нискън и Леонид Брежнев, кадрите от ръкуването им при подписването на договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия на Русия и САЩ (СТАРТ) тази седмица в Прага няма да обикалят новините с дни. Разоръжаването не е основната тема на разговори между Изтока и Запада, а за европейците руските ядрени бомби са по-маловажни от сигурността на газовите доставки. Новият вариант на СТАРТ освен това не води до значително ограничаване на арсеналите на двете ядрени суперсили. Целта му е по-скоро да подобри отношенията между двете страни, странно déjà vu от Студената война, когато при липса на други теми за разговор Вашингтон и Москва се занимаваха с разоръжаване.

Освен от абстрактни съображения – премахването на ядрените оръжия, за България СТАРТ-2 е важен в три аспекта. Първо, той е пряко свързан с американските планове за разполагане на антиракетна система за отбрана срещу предполагаемата заплаха от Иран и с ролята на САЩ в Европа. На второ място договорът е прелюдия към бъдещите преговори за съкращаване на тактическите ядрени оръжия, които всъщност засягат България много повече от междуконтиненталните ракети. И разбира се, от него ще зависят отношенията между Русия и САЩ, където София е периферен наблюдател, но често се превръща в удобна боксова круша за Москва.

Проблемите около подписването на СТАРТ бяха свързани не толкова с бройката на съкращаваните оръжия – двете страни реално няма да изпратят почти нищо за скрап, колкото с опитите Русия да обвърже договора с обещание от САЩ да не разполагат системата си за противоракетна отбрана в Европа. Желанието на Обама да направи нещо реално за премахването на ядрените арсенали по света беше възприето от Кремъл като възможност за

Изтръгване на повече отстъпки

от Вашингтон. Провалът на СТАРТ щеше да накърни реномето на американския президент повече от това на руския му колега. Според медиите в САЩ се е стигнало до много напрегнат разговор между Обама и Медведев, в който американският президент е заплашил, че ще се откаже от подписване на договора.

На практика руският натиск е контрапродуктивен. Вместо да затрудни, той само ще ускори изграждането на антиракетната система. Във Вашингтон на антиракетната отбрана по принцип се гледа с известна доза скептицизъм. Дори новата конфигурация, предлагана от Обама, която се състои от вече съществуващи ракетни елементи, е прекалено скъпа (само система за управление на морския вариант струва над един милиард долара за всеки кораб) и не гарантира 100% защита. Сега обаче всеки намек за отказ от страна на САЩ ще блокира приемането на СТАРТ от американския Конгрес. Макс Бергман от Центъра за американски прогрес коментира за "Капитал", че Сенатът няма да ратифицира договора, ако там има и най-малък намек за ограничаване на американските отбранителни способности.

Русия всъщност играе в полза на източноевропейските страни, за които антиракетната система е най-сигурният начин да обвържат САЩ с постоянно присъствие в региона. Като допълнителна гаранция, по време на подписването на СТАРТ в Прага, Обама се срещна и с лидерите от Източна Европа. Целта на разговорите е по-скоро да успокои съюзниците, че САЩ не ги загърбва, коментира Януш Бугайски от Центъра за стратегически и международни изследвания.

Дори маскирана под натовска униформа, антиракетната система ще е изцяло американско творение, въпросът е доколко ангажирани ще бъдат европейските съюзници. За да бъде ефективен антиракетният щит, трябва да разполага с поне няколко позиции, което прави изграждането му изключително скъпо. Засега само Испания разполага с четири ескадрени миноносеца, снабдени със системата "Щит" (Aegis), а разговори за участие са водени с Великобритания, Холандия и Германия. Повечето европейски страни обаче не могат да си позволят да инвестират в щита, което ще изпълни следващите месеци с поредната доза обвинения, че Европа не гледа сериозно на отбраната си. Напрежението ще тества ролята и влиянието на САЩ в Европа, тъй като този път Вашингтон едва ли ще плати цялата сметка.

СТАРТ е и удобен начин за двете страни да намерят общ език, след като отношенията им стигнаха почти до

Точката на замръзване

след руско-грузинската война от 2008 г. Според Андрю Качинс от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон по време на срещата в Прага Обама и Медведев вероятно са си говорили повече за санкциите срещу Иран, отколкото за ядреното разоръжаване. Сближаването на Русия и САЩ би трябвало да направи и Китай по-склонен на компромиси и поемане на по-активна роля в Афганистан, Иран и Судан. Досега Пекин винаги се скриваше зад гърба на Русия, когато двете страни се противопоставяха на Запада.

Очевидно подобряването на отношенията между Русия и САЩ ще бъде бавен процес. Двете страни имат фундаментално противоположни интереси по много въпроси - нещо, което Обама и държавният секретар Хилъри Клинтън не пропускат да споменат. Наскоро в реч за бъдещето на НАТО Клинтън подчерта, че САЩ не са се отказали от разширяването на пакта на изток, нито пък ще се съгласят на разделянето на Европа на сфери на влияние.

Важното обаче е да се свали напрежението. Досега, когато Москва искаше да каже нещо на Вашингтон, често демонстрираше мускули на някоя източноевропейска столица – дали ще поиска обяснения от София за антиракетния щит, или ще заплаши с ракети Варшава. В публикуваната в началото на тази година руска военна стратегия, като основни заплахи за Русия са изброени разширяването на НАТО и военните учения по границите на страната. За много експерти стратегията е резултат от руско-грузинската война, насочена е за вътрешнополитическа консумация и не трябва да й се обръща значително внимание. Висш американски дипломат коментира, че Западът просто е удобният враг за Русия, която все още няма сили да се изправи пред по-сериозните си проблеми. Въпреки това изказванията във Вашингтон, например като това на Збигнев Бжежински, че източноевропейците са обхванати от параноя, трудно ще успокоят Полша или Естония. Когато Русия провежда учения със симулирани ядрени удари, параноята е по-скоро здравословно състояние.

СТАРТ трябва да отпуши и преговорите за съкращаване на тактическите ядрени оръжия, нещо което е много по-важно за Източна Европа. Руският външен министър Сергей Лавров вече заяви, че това е следващата стъпка. Русия притежава четирикратно превъзходство над САЩ и което е по-важното - разчита сериозно на него. Ако през 80-те години на миналия век във военната стратегия на НАТО използването на тактически ядрени оръжия се разглежда като възможност за възпиране на превъзходството на СССР в жива сила, то сега ситуацията е разменена. САЩ имат толкова голямо предимство в конвенционалните оръжия, че за Русия ядрената заплаха остава единствената възможност за изравняване.

Москва ще се опита да изтъргува съкращаването на своите оръжие за сметка на изтеглянето на американския тактически ядрен арсенал от Европа, което отново ще всее раздор между "стара" и "нова" Европа. Очаква се пет страни начело с Германия да излязат с декларация, с която да поискат премахването на американските бомби от Европа. За западноевропейските страни тези оръжия изглеждат като анахронизъм, но не и за част от източноеврейските, които ги смята за неразделна част от американския ядрен чадър. От своя страна Турция заплашва, че ако ядрените бомби бъдат изтеглени от нейна територия, страната може да се ориентира към придобиване на собствен ядрен потенциал.

В крайна сметка вероятно ще се стигне до компромис и част от американските тактически ядрени оръжия ще останат в Европа. По-труден ще бъде компромисът с Русия, която ще издигне множество искания, за да спечели от съкращаването на тактическия си ядрен потенциал.

Съкращенията в хирошимов еквивалент

След съкращенията на ядрените оръжия на САЩ и Русия в началото на 90-те и през 2002 г., новото споразумение изглежда нe толкова значимо. Всъщност двете страни дори не унищожават ядрени бойни глави, а ги изпращат на склад, тъй като договорът поставя таван единствено на готовите за използване боеприпаси. САЩ ще трябва да премахнат около 50 системи за доставка на ядрени оръжия (балистични ракети, бомбардировачи и крилати ракети), докато Русия е с около 100 системи под приетия лимит. Но дори и това е много приблизителна цифра. Например, договорът приема, че бомбардировачите носят само по един боеприпас, докато американските самолети реално разполагат с 20 пускови установки.

Общото количество ядрени бойни глави, което двете страни могат да разположат на бойно дежурство е ограничено до 1550, т.е. 30% под лимита поставен от Московския договор от 2002 г. Парадоксално на пръв поглед, на този фон Владимир Путин и Джордж У. Буш изглеждат по-големи миротворци от Дмитрий Медведев и Барак Обама. През 2002 г. Путин и Буш постигнаха двойно съкращение на ядрените си арсенали спрямо 1991 г.

Според Шарън Скуасън от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, истински трудните разговори ще настъпят, когато се заговори за ограничение под 1000 ядрени боеприпаса. Тази бройка ще постави под съмнение нуждата да се поддържа т. нар. ядрена триада – носители на ядрено оръжие с въздушно, наземно и морско базиране. Съвместна комисия, подкрепена от австралийското и японското правителство, пък вижда като достатъчни по 500 оръжия за всяка от двете ядрени супер сили.

Нагледно, ако досега всяка от двете страни разполага с арсенал, който е способен моментално да унищожи 44 хил. Хирошими (при условие, че средната мощност на бойните глави е равна на 300 килотона, а двете страни разполагат и със значително по-мощни боеприпаси), то след прилагането на СТАРТ 2, Русия и САЩ по отделно могат да изравнят със земята 31 хил. Хирошими. Тези изчисления не включват тактическите ядрени оръжия и боеприпасите на склад. Преди 1991 г., общата мощност на ядрените арсенали на двете страни, по различни оценки, е била приблизително 800 хил. пъти по-голяма от бомбата, пусната над Хирошима през 1945 г.

Безядреният президент

Ядреното разоръжаване е любима тема за всички студенти – звучи сериозно, професорите я обичат, защото има много теория и малко практика и не предполага много задълбаване, тъй като възможностите за изследване са крайно ограничени. И в крайна сметка, какво толкова можеш да кажеш за продължаващите вече 50 години дискусии за премахване на ядреното оръжие. Не е ясно дали Барак Обама си е мислил точно това преди 26 г., пишейки дипломната си работа в Колумбийския университет. Но сега американският президент има възможност да приложи академичния си труд на практика.

Когато на 5 април 2009 г. Обама обеща в Прага да се стреми към "мир и сигурност в свят без ядрени оръжия", това беше по-скоро добра реторика. В крайна сметка няма американски президент, който да не е обещал подобно нещо. Още преди да е ясно дали нещо от обещаното ще бъде изпълнено, през октомври Обама беше награден с Нобеловата награда за мир, като един от мотивите бе стремежът за премахване на ядрените оръжия. Награждаването предизвика доста насмешки, тъй като до този момент постиженията на Обама във външната политика се изразяваха всичко на всичко с три много добри речи.

Обама каза още в Прага, че не се надява да види безядрения свят до края на живота си, а последващите стъпки бяха с изключително практическа насоченост. Договорът с Русия цели колкото да намали арсеналите на двете държави, толкова и да обедини усилията им да възпрат Иран от придобиването на ядрено оръжие. В същото време той показва, че двете ядрени суперсили все пак режат собствените си оръжия, докато настояват останалите страни да се откажат от идеята за ядрено равноправие.

Няколко дни преди подписването на СТАРТ САЩ публикуваха новата си концепция за използване на ядреното оръжия. С нея Вашингтон декларира, че няма да използва ядрено оръжие срещу страни, които не го притежават и съвестно изпълняват задълженията си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (т.е. без Иран, Северна Корея, Сирия и т.н.). Това беше обявено едва ли не за революционен завой. Документът заявява обаче, че САЩ не се отказват от възможността първи да използват ядрени оръжия, тъй като страната все още не готова да предприеме политика, според която целта на тези оръжия е единствено възпирането на другите ядрени сили. Според повечето анализатори това не променя фундаментално американската стратегия, но ще даде на ядрените оръжия по-нисък статус в цялостната военна доктрина.

В края на седмицата във Вашингтон ще се проведе среща по ядрената сигурност, която е поредната плочка в анти-ядрения пъзел на американската администрация. Целта на срещата е да обедини страните към налагането на общи стандарти за охрана и предотвратяване на нелегалната търговия с ядрени материали и по този начин да ограничи възможността терористи да се доберат до опасните компоненти. На срещата ще присъстват 47 държавни и правителствени ръководители, което я прави най-голямата от 1949 г. насам, когато във Вашингтон е основан НАТО.

До края на година, Обама ще предложи на Сената да ратифицира международния договор за забрана ядрените опити, отхвърлен от сенатори през 1999 г., а американската дипломация ще поднови опитите за постигане на международно споразумение за забрана на производството на ядрени материали, които могат да се използва за направата на оръжия. Миналата година Пакистан блокира почти постигнатото споразумение.

Целта на цялата тази активност цели да подготви силна основа за предстоящият през май редовен преглед на Договора за неразпространения на ядрените оръжие. Вашингтон ще се опита да окаже натиск повече страни да подпишат допълнителния протокол към договора, с който се съгласяват на по-сериозни инспекции. Засега очакванията са по-скоро песимистични, но усилията ще доведат до по-нататъшно изолиране на Иран и Северна Корея.
Настоящият ядрен арсенал

САЩ

Балистични ракети с наземно базиране: 450 ракети, 550 бойни глави

Балистични ракети с морско базиране: 288 ракети, 1152 бойни глави

Бомбардировачи: 113 самолета, 550 бомби

Русия

Балистични ракети с наземно базиране: 383 ракети, 1355 бойни глави

Балистични ракети с морско базиране: 160 ракети, 576 бойни глави

Бомбардировачи: 77 самолета, 856 бомби

Договорите за ядрено разоръжаване вече не са това, което бяха. Въпреки че Барак Обама и Дмитрий Медведев са далеч по-фотогенични от Ричард Нискън и Леонид Брежнев, кадрите от ръкуването им при подписването на договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия на Русия и САЩ (СТАРТ) тази седмица в Прага няма да обикалят новините с дни. Разоръжаването не е основната тема на разговори между Изтока и Запада, а за европейците руските ядрени бомби са по-маловажни от сигурността на газовите доставки. Новият вариант на СТАРТ освен това не води до значително ограничаване на арсеналите на двете ядрени суперсили. Целта му е по-скоро да подобри отношенията между двете страни, странно déjà vu от Студената война, когато при липса на други теми за разговор Вашингтон и Москва се занимаваха с разоръжаване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK