СТАРТови терзания

Как съкращенията на ядрените арсенали на САЩ и Русия засягат България

Обама (вляво) и Медведев - един подписан договор и много противоположни интереси
Обама (вляво) и Медведев - един подписан договор и много противоположни интереси
Обама (вляво) и Медведев - един подписан договор и много противоположни интереси    ©  reuters
Обама (вляво) и Медведев - един подписан договор и много противоположни интереси    ©  reuters
Настоящият ядрен арсенал

САЩ

Балистични ракети с наземно базиране: 450 ракети, 550 бойни глави

Балистични ракети с морско базиране: 288 ракети, 1152 бойни глави

Бомбардировачи: 113 самолета, 550 бомби

Русия

Балистични ракети с наземно базиране: 383 ракети, 1355 бойни глави

Балистични ракети с морско базиране: 160 ракети, 576 бойни глави

Бомбардировачи: 77 самолета, 856 бомби

Договорите за ядрено разоръжаване вече не са това, което бяха. Въпреки че Барак Обама и Дмитрий Медведев са далеч по-фотогенични от Ричард Нискън и Леонид Брежнев, кадрите от ръкуването им при подписването на договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия на Русия и САЩ (СТАРТ) тази седмица в Прага няма да обикалят новините с дни. Разоръжаването не е основната тема на разговори между Изтока и Запада, а за европейците руските ядрени бомби са по-маловажни от сигурността на газовите доставки. Новият вариант на СТАРТ освен това не води до значително ограничаване на арсеналите на двете ядрени суперсили. Целта му е по-скоро да подобри отношенията между двете страни, странно déjà vu от Студената война, когато при липса на други теми за разговор Вашингтон и Москва се занимаваха с разоръжаване.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове