Днес всички сме поляци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Днес всички сме поляци

В смъртта си Лех Качински обедини поляците, поне за кратко.

Днес всички сме поляци

Националната трагедия накара поляците да потърсят още веднъж истинския Лех Качински

3482 прочитания

В смъртта си Лех Качински обедини поляците, поне за кратко.

© reuters


Сарбияназ Нурбердиева искаше да поспи до по-късно в събота. В 11 сутринта обаче беше събудена. "Закъсняла си", казва кисело, когато научава новината по телефона. Приема я за късна и груба първоаприлска шега. "Включи телевизора", настоява приятелката й. Не е шега.

Сарбияназ е от Казахстан. Живее в Полша от десет години. Не гласува, няма полско гражданство. Говори полски почти без акцент, но до този съботен предиобед на 10 април дори не си дава сметка колко много е свързана с Полша. Гледа новините два часа, без да проговори. Само на 15 минути от нейното жилище се намира президентският дворец. Там от няколко часа жителите на Варшава се събират със свещи и цветя.

Пълни улици, празни сърца

Улица "Краковские пшедмиешче" се изпълва бързо с хора. От близката катедрала излизат свещеници, започват импровизирани молитви за загиналите при самолетна катастрофа 96 души, сред които и президентът Лех Качински. Преди 12 на обед ще бъде обявен едноседмичен национален траур, но това е чиста формалност. Когато в 2 следобед Сарбияназ излиза от вкъщи, градът отдавна е в траур. Всички официални здания са със спуснати наполовина знамена. Полски флагове с черни ленти се веят и от повечето балкони на жилищните сгради. В мълчание, прегърнати, държащи се за ръка, хората напират към президентството.

"Разбира се, че трябва да съм тук, всички страдаме. Днес никой не пита кой за кого е гласувал, що за президент е бил Качински. Това е обща трагедия", отбелязва Сарбияназ. Опашката за свещи няма край. Въпреки тълпата тишината пред президентството е пронизваща. Цари организация - незнайно откъде изникнали доброволци правят място за нови свещи, опашката се предвижва безпроблемно - тези, които вече са се поклонили, бързат да се изтеглят. През следващите денощия хиляди търпеливо ще очакват своя ред със свещи в ръка, а тълпата ще се разлее на съседните улици и площади. Подобна е картината в цяла Полша.

Бартек Стефаниак, графичен дизайнер, започва да чете петъчния вестник в събота. "Половината от хората във вестника днес не са сред живите. Има ли смисъл да чета нататък", пита се той. Журналистът Макс Суски има същия проблем. Двамата са либерални, жители на столицата, артисти - пълната противоположност на традиционния електорат на "Право и справедливост", партията на Лех Качински, подкрепяна основно от по-бедната и консервативна източна част на Полша. В петък Бартек и Макс насмешливо биха нарекли президента заради непопулярните му в техните среди виждания качор (паток на полски, популярна игра на думи с президентската фамилия). В събота са част от покрусената тълпа.

Ден по-късно, в неделния следобед постепенно се запълва и варшавската синагога. По същото време конвоят с тленните останки на президента преминава през центъра на столицата. Градският транспорт, окачен със знамена, пътува празен. Всички са на улицата.

"Загубихме голям приятел. Спомням си го като много топъл човек", съкрушен е главният равин на Полша Майкъл Шудрих. "Истински патриот с голямо чувство за хумор", допълва Анджей Зозула, член на варшавската еврейска общност. "На едно от тържествата в президентството дори ми се скара, че не си нося кипата."

С любов към историята

Той се запознава с Качински още в края на 70-те, когато и двамата са членове на опозиционния Комитет за закрила на работниците. През 80-те, вече доктор по право в Гданския университет, бъдещият президент става близък сътрудник на Лех Валенса, а през 1989 г. е един от участниците в кръглата маса, поставила началото на демократическите промени в Полша. Дванадесет години по-късно, заедно със своя брат-близнак, Ярослав, Качински основава консервативната партия "Право и справедливост". Предстои му да стане държавен глава през 2005 г., но преди това е министър на правосъдието и столичен кмет.

Като кмет открива Музея на Варшавското въстание - една от неговите най-важни лични каузи.

Изминали са 60 години от началото на потушеното с кръв въстание срещу немските окупатори през 1944 г., в което участва и баща му, Раймунд. Тогава Лех е нападнат с обвинението, че използва миналото, за да трупа популярност. "Лех Качински ни върна историята. Понякога по истеричен начин, но благодарение на него в обществения дебат се върнаха понятия и теми като национална принадлежност, гордост, а и срам, от миналото. Историята стана нещо повече от плетеница от дати в учебниците. Младите хора бяха заразени от този историко-държавнически бацил. По този повод избухнаха спорове. И много добре, защото поляците започнаха да мислят, вместо да приемат всичко наготово", казва Мира Суходолска, шеф на отдел "Вътрешна политика" във вестник Dziennik Gazeta Prawna.

Историята бележи и външната политика на президента, най-вече към Русия и Германия. В Брюксел вероятно още помнят бурната среща на върха на ЕС преди две години, когато Лех и тогавашният премиер Ярослав Качински претендираха влиянието на Полша в съюза да се определя на базата на това какво би било населението й днес без човешките загуби по време на Втората световна война. Подозрението към Русия се съчетаваше със съчувствие и симпатия към прибалтийските държави, Украйна и Грузия. По време на руско-грузинската война през 2008 г. полският президент отиде лично в Тбилиси, за да подкрепи Михаил Саакашвили.

Между крайностите и идеалите

Противоречията около Качински не спират дотук. Някои медии го представят като един от най-яростните хомофоби в съвременна Европа и припомнят, че в качеството си на столичен кмет той на два пъти отказва да позволи провеждането на гей парад в града. Като дълбоко религиозен католик президентът не проявява разбиране и по въпросите на евтаназията и аборта, официално забранен в Полша.

Това ли бе истинският Лех Качински обаче - консервативен политик, вярващ в Бог? Тези, които добре го познават, няма да забравят умерения, съчувстващ, топъл и човечен Лех. Тези, които успяват да погледнат в перспектива, ще разберат, че той създаде партия, която въпреки големия успех се разминава с мечтите му. А анализаторите ще отбележат, че неведнъж политическият романтик стана жертва на своя близък кръг от поддръжници. "Беше упорит, понякога сляп, но пък войнствен. И вярваше в идеали, което днес почти не се случва", допълва Мира Суходолска.

Всъщност трагичната смърт на толкова голяма част от полския политически и интелектуален елит, постави президента Качински в светлина, в която образът му стана значително по-топъл и приемлив за мнозинството от поляците. "Той не беше моят президент, но пък е човек, също както всички останали на борда на този самолет. Ето затова съм тук", казва студентката Анна Кларвайн. А американецът Даниел Бергер пръв изкарва полското знаме пред своята двуетажната жилищна кооперация в центъра на Варшава още в събота следобед. Даниел също няма полско гражданство, но това е без значение. "Днес всички сме поляци."

Сарбияназ Нурбердиева искаше да поспи до по-късно в събота. В 11 сутринта обаче беше събудена. "Закъсняла си", казва кисело, когато научава новината по телефона. Приема я за късна и груба първоаприлска шега. "Включи телевизора", настоява приятелката й. Не е шега.

Сарбияназ е от Казахстан. Живее в Полша от десет години. Не гласува, няма полско гражданство. Говори полски почти без акцент, но до този съботен предиобед на 10 април дори не си дава сметка колко много е свързана с Полша. Гледа новините два часа, без да проговори. Само на 15 минути от нейното жилище се намира президентският дворец. Там от няколко часа жителите на Варшава се събират със свещи и цветя.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    brusarski avatar :-|
    brusarski

    Това определено не би могло да се случи в България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кибернесигурност

Кибернесигурност

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.