Укротените тигри
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Укротените тигри

Укротените тигри

Борбата за еврозоната постави балтийските страни сред икономическите отличници на ЕС

Николай Стоянов
3928 прочитания

Автор: Shutterstock

Инвеститорите обичат да пакетират държавите в компактни и лесни за помнене групички. Това е обяснимо - в света има 195 страни, които всеки ден бълват несмилаемо количество икономически данни. Така по подобие на вече популярните "прасета" или PIGS (от първите букви на английски на Португалия, Италия, Гърция и Испания), преди около година България се озова заедно с Естония, Литва и Латвия в групата BELL (от английски камбана). Тя не просъществува дълго, защото тези четири държави нямаха толкова сходни и остри проблеми, а и защото прозвището не е толкова звучно.

Все пак България и балтийските страни донякъде си приличат - нямат проблем с външния си дълг, но икономиките им дълго време бяха движени от чуждестранни инвестиции и кредити, валутите им са вързани към еврото и правителствата им се стремят максимално бързо да влязат в еврозоната. Трите бивши съветски републики вече са във валутния механизъм ERM II, където трябваше само да докажат, че могат да поддържат стабилни валутите си. Така кризата и охлаждането на икономиките им щеше да им донесе и позитиви - ако (поне формално) отговореха на Маастрихтските критерии, те щяха да получат като награда стабилността на еврото. Затова за разлика от някои от страните от еврозоната Литва, Латвия и Естония показаха много по-голяма готовност да решат проблемите си по трудния начин - да възстановят конкурентоспособността си чрез намаляване на заплати, ръст на безработицата и свиване на бюджета.

Година по-късно експериментът започва да жъне известни успехи и дълговите пазари възнаграждават дисциплината им с падащи лихви. Естония дори има всички шансове от началото на 2011 г. да бъде приета в еврозоната. А в светлината на всичко това влиятелното списание The Economist посъветва Гърция и компания, ако искат да намерят модел за спасение, да обърнат

поглед на изток

Наистина преди година доскорошните балтийски тигри бяха набутани в клетките на трупаните през годините дисбаланси. Пресъхналият приток от чуждестранни инвестиции покачи притесненията около големите дупки в платежните баланси на трите страни и около стабилността на валутните им бордове. А това създаваше сериозна опасност западните банки, които бяха дошли в търсене на по-добра доходност, панически да се изтеглят, което окончателно да потопи икономиката.

През март 2009 г., когато Латвия преговаряше с МВФ и натискът и очакванията да се откаже от фиксирания курс на лата към еврото достигнаха връхната си точка, цената на застраховка срещу фалит на страната стигна почти 1200 базисни пункта. Това означава, че ако притежател на латвийски петгодишни държавни ценни книжа за 10 млн. евро иска да се застрахова, че ще си получи парите, това ще му струва 1.2 млн. евро на година. Всъщност дори и естонските CDS (credit default swaps, спредът по които измерва опасността от фалит), които са малко лишен от смисъл инструмент, тъй като страната няма публично търгуван дълг, скочиха значително до над 600 пункта.

Обезценката на валутите изглеждаше като единственото приложимо решение за балтийските страни. То щеше автоматично да върне част от конкурентността на икономиките, като направи износът им по-евтин, а цената щеше да се плати от чуждите инвеститори. Тяхното недоволство не е без значение, но те не са гласоподаватели и като правило не стачкуват. Вместо това обаче Латвия реши да опита нещо, което изглеждаше невъзможно: да се справи с проблемите си не чрез девалвация (обезценка на лата), а чрез дефлация - като намали заплатите. Програмата включваше рязане с 50 и повече проценти на възнагражденията в публичния сектор и 40% намаление на болничните бюджети. Резултатът беше увеличаване на безработицата и най-лошата рецесия в сравнение с всички други страни в ЕС. Брутният вътрешен продукт на Латвия намаля с 24% от началото на кризата  – най-резкия спад от времето на Голямата депресия в САЩ.

Това изглежда доста висока цена, за да се запази фиксираният курс и мнозина, извън потупването по рамото, си задават въпроса

какво спечелиха балтийците

Най-общо казано, доверие. След тежката 2009 г. сега перспективите пред икономиките на трите страни не изглеждат лоши и очакванията на правителствата им са още в рамките на тази година те да се върнат към растеж. Рейтинговите агенции Standard & Poor’s и Moody's покачиха перспективата си пред балтийските икономики от негативна на стабилна (т.е. сигнализираха, че не планират ново намаляване на оценката си). Дефицитът по текущата сметка, който в годините на тигровите скокове достигаше над 20% от БВП, сега под натиска на свитото потребление е 4.5% за Литва и дори се е превърнал в малък излишък за Латвия. Пазарите оцениха усилията на политиците и хората и вече Латвия може да се финансира по-евтино от Гърция, а Естония - по-евтино и от останалите PIGS.

Най-голямата печалба обаче може би е по-скоро потенциална - възможността да приемат еврото в обозримо бъдеще. Трите страни влязоха в ERM II през 2004-2005 г., преди Европейската централна банка да затвори, макар и неформално, вратата и да подмени негласно (и не без основание) количествените маастрихтски критерии с политически. За Естония, която успя да задържи нисък бюджетен дефицит, членството от 2011 г. е почти сигурно. Парадоксално, но единствената опасност идва от прекалено бързо съживяване на икономиката и свързаната с това инфлация, което може да наруши едно от изискванията от Маастрихт. За Литва и Латвия този проблем също стои, и то с по-голяма сила, тъй като сега те не отговарят и на изискванията за дефицит и лихвени проценти.

Голямата въпросителна, която остава, е

дали растежът ще се върне навреме

преди тежките мерки да доведат до протести, политическа нестабилност и/или верижни фалити на бизнеси и домакинства. Въпреки стабилизирането на публичните финанси, проблемите далеч не могат да се броят за отминали, като и в трите страни безработицата остава висока - около 15%, а в Латвия - над 20%. Според Майкъл Хъдзън, професор в Университета на Мисури и икономически съветник на опозиционния тинк-танк Reform Task Force Latvia, това прави ипотечните пазари в посткомунистическите страни особено рискови. "Източна Европа просто няма да плати това, което не може да плати. И кредиторите от Западна Европа ще открият, че това е техен, а не на длъжниците проблем", пише той във Financial Times. Според него една от причините да се създаде тази бомба със закъснител е изкривената в полза на чуждите капитали данъчна политика. Например Латвия облага труда в страната с над 50% (в това число и социалните осигуровки), което го прави неконкурентен, докато имуществените данъци са под 1%, което привлича спекулативни капитали. За да се върнат по пътя на растежа, балтийските страни трябва да направят точно обратното - да се стремят да оправят вътрешните си проблеми, които не са по различни от другите бивши комунистически страни - корупция, неефективна администрация, лоша инфраструктура и т.н.

Затова ERM II си остава голямото предимство на Литва, Латвия и Естония. Прекият ефект от присъствието в механизма е трудно да се измери, но обозримата перспектива за членство в еврозоната определено дисциплинира. Едно е да мотивираш народа за тежки мерки с конкретна и ясна цел, а съвсем друго е тя да несигурна и отложена във времето. Затова и Гърция, където всички са свикнали с високия жизнен стандарт, много трудно може да повтори балтийския подвиг.

Автор: Shutterstock

Инвеститорите обичат да пакетират държавите в компактни и лесни за помнене групички. Това е обяснимо - в света има 195 страни, които всеки ден бълват несмилаемо количество икономически данни. Така по подобие на вече популярните "прасета" или PIGS (от първите букви на английски на Португалия, Италия, Гърция и Испания), преди около година България се озова заедно с Естония, Литва и Латвия в групата BELL (от английски камбана). Тя не просъществува дълго, защото тези четири държави нямаха толкова сходни и остри проблеми, а и защото прозвището не е толкова звучно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    Спечелили доверието на инвеститорите, а хората им стоят гладни, болни и без работа. Разните му рейтинги всъщност казват: от аборигените може да се измъкне с такава и такава вероятност такъв доход. Икономиката им ще скочи, инфлацията също, но доходите на балтийците няма да нарастнат тъй бързо, за сметка на това поради същата инфлация ще останат извън еврозоната - клубътна богатите и красивите няма да ги пусне.
    Защо тогава ручаха жабета?

  • 2
    blue_sky avatar :-|
    blue_sky

    еврозоната е хубава цел, но не е панацея

  • 3
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    Уважавам подхода на балтийските тигри, макар че не съм сигурен (ама никак) че предимствата на еврото са по-големи от недостатъците за техните икономики. Обаче, ако може да се извлече полза от еврото, то ще бъде в добре балансирана икономика, която расте, без да задлъжнява, и те имат шанс да го постигнат, ако устискат.

    heyho: "Икономиката им ще скочи, инфлацията също, но доходите на балтийците няма да нарастнат тъй бързо..." - обясни, ако можеш, как става този номер с инфлация без нарастване на доходите Ако е възможно, то може да е възможно и обратното - нарастване на доходите без инфлация, и тогава Нобеловата награда за икономика ти е в кърпа вързана. Не се правя на остроумен (окей, само малко) - може би аз не разбирам аргумента ти. Може би това е австрийска критика - която разбирам и уважавам - но не е формулирана ясно и точно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK