Страх и почитание
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Страх и почитание

Reuters

Страх и почитание

Исландският вулкан припомни колко безсмислени са хорските планове в сравнение с природните

Огнян Георгиев
5206 прочитания

Reuters

© Reuters


Една стара европейска закачка с британците гласи, че в края на XIX век лондонският в. Times излязъл с челна страница  "Мъгла над канала. Континентът откъснат." Макар да не е ясно дали наистина е имало такава новина, подобно заглавие би отивало на европейските вестници тези дни в леко променен вариант: "Пепел над Европа, светът откъснат."

Освен че върнаха на евроцентриците самочувствието, че континентът и неговите драми продължават да са в центъра на света, последните няколко дни пратиха Европа почти век назад - във времето, когато небето над нея е било тихо и празно. Пепелта дори от малък вулкан, оказа се, може да приземи цялата въздушна флотилия на Стария континент и да го затвори за онези, които искат да пристигнат или да го напуснат. Малките частички пулверизирана скала и капки сулфат имат интересното свойство да се разтапят в самолетните двигатели и да образуват покритие вътре в тях, което може да предизвика повреда. Серният двуокис от изригването пък е корозивен за самолетите.

Тъй като авиоиндустрията е рожба на човешкия прогрес, а вулканите - на милионите години земна трансформация, сблъсъкът между двете е от сравнително скоро. През 1982 г. е първият регистриран инцидент, при който самолет на British Airways претърпява спиране на двигателите, когато минава през облак от пепел. Тази ахилесова пета на въздухоплаването кара експертите да вземат мерки. В момента в света има девет центъра за мониторинг на вулканичната пепел, които покриват по-голяма част от земната повърхност и по техни данни се взима решението дали и как да бъде затворено дадено пространство за полети. Те не остават без работа.

Според Global volcanism program много вероятно е поне 20 вулкана да изригват, докато четете тази статия, повечето с малък интензитет (италианският Стромболи например не е преставал да къркори от 2500 години). По данни на Световната организация на вулканичните обсерватории (WOVO) в света има 1500 активни вулкана, без да се броят онези на океанското дъно. Голяма част от тях са разположени по прословутия разлом на "огнения кръг" в Тихия океан, а други - на разломи като исландския (виж графиката). Досега обаче нито един от тях не е предизвиквал точно такива проблеми като Eйяфятлайокутл. Затова и никой не знае колко точно вулканичен прах е вреден за самолетите - приема се, че е всяко ниво, различно от нула.

Ще изригне, няма да изригне

Тази необичайна ситуация, в която милиони останаха блокирани с много време за губене и с внезапен интерес към вулканистиката, даде поле за най-различни спекулации. Сред най-големите интриги бе очакването да изригне съседният кратер - Катла, който според учените се събужда винаги когато по-малкият му събрат прояви активност. Пред онлайн изданието на сп. New Scientist изследователи заявиха дори, че вулканите на малкия остров ги очакват няколко доста оживени десетилетия  с между 6 и 11 изригвания. "Вулканичната активност в Исландия, изглежда, следва периодичност от 50 до 80 години, като вдигането й в последните десет години подсказва, че навлизаме в такава фаза", смята Торвалдур Торадсон от университета в Единбург.

Поради факта, че става дума за природно явление, при това под ледник, не мина много време, преди да се стигне отново до темата за глобалното затопляне. Според Кристоф Касу от Европейския център за изследвания в Тулуза причината ветровете да разсеят пепелта над Европа, а не в обратната посока, както е обичайно за вулкани толкова близо до полюса, е в атмосферни системи с високо налягане, които "блокират" западните ветрове. Пред  New Scientist той заявява, че според прогнозите честотата и продължителността на такива блокиращи явления ще става все по-голяма при затоплящ се климат. Други пък смятат, че затоплянето на повърхността и топенето на ледниците допринася за по-голямата честота и сила на вулканичната дейност.

Според учени от University of Cambridge, анализирали 3200 изригвания от 1700 г. до наши дни, вулкани в различни точки на света и без връзка помежду си често изригват скоро един след друг, и то в определени сезони - между януари и март изригванията са с 18% повече от средното за годината. Първоначалната хипотеза била, че това се дължи на гравитацията - подобно на приливите и отливите деформациите в земните пластове се увеличават заради гравитационното привличане на Слънцето и Луната, което се променя с планетарното движение и земните сезони. По-достоверното обяснение обаче според тях е друго. Всяка година снеговете, ледниците и почвената влага променят масата си със смяната на сезоните, както и океаните заради изпаряващата се вода. Тъй като първото явление е предимно в Северното полукълбо (където е повечето суша), а второто - в Южното, цялата повърхност на Земята търпи вертикална промяна от няколко сантиметра. Това помага на вулканите да стигнат точката на изригване по-лесно в дадени сезони. Според екипа от учени възможно е климатичните промени да правят тази разлика още по-значителна и рязка.

Гледай, без да питаш

Това, че много хора сега обърнаха особено внимание на вулканичната активност обаче, не означава, че тя търпи някакви знаменателни промени, смятат анализаторите от Smithsonian Institution и Global volcanism program. Усещането, че вулканичната дейност се засилва, според тях се дължи именно на човешкия интерес - все повече изригвания биват регистрирани и проследявани от хората, но като цяло Земята не изпуска повече газове и лава, отколкото винаги е правила.

Освен това вулканите работят по малко по-различен график от този, с който хората са свикнали. От споменатите 1500 вулкана, които Smithsonian следи, само около 500 имат регистрирани някога изригвания. Повечето от тях не са се активизирали във време, от което има исторически данни, затова вулканолозите ги наричат исторически активни или холоценни. Това не значи непременно, че няма да изригнат отново, а че просто периодът между две изригвания е доста дълъг по човешкото летоброене. Това е една от причините изследователите да смятат, че такива събития няма как да бъдат предсказани достоверно освен няколко дни по-рано. Eйяфятлайокутл например е бил активен и преди (последното му изригване е било преди близо 200 години), но въпреки това се води недостатъчно познат и активността му нямаше как да бъде предречена. Същото се отнася и за Катла.

Тази непредсказуемост и мощ на вулканите винаги е палела въображението - те са символ на глобалното, преди този термин изобщо да е бил измислен, и са потресаващо видимо проявление на сили, върху които човек няма никаква власт. Някои твърдят, че исландският вулкан Лаки, избухнал през XVIII в., е променил климата в Европа за години напред и така допринесъл за френската революция. Друга теория е, че перуански вулкан през 1600 г. довел до глобално застудяване и до масов глад в Русия, който убил над половин милион души и в крайна сметка събудил въстание срещу цар Борис Годунов. На този фон исландският мъник, който изсели 800 исландски фермери и приземи милиони пътници за седмица, не изглежда толкова страшен. Но е добър начин природата да напомни за своето превъзходство над всички човешки планове.

Една стара европейска закачка с британците гласи, че в края на XIX век лондонският в. Times излязъл с челна страница  "Мъгла над канала. Континентът откъснат." Макар да не е ясно дали наистина е имало такава новина, подобно заглавие би отивало на европейските вестници тези дни в леко променен вариант: "Пепел над Европа, светът откъснат."

Освен че върнаха на евроцентриците самочувствието, че континентът и неговите драми продължават да са в центъра на света, последните няколко дни пратиха Европа почти век назад - във времето, когато небето над нея е било тихо и празно. Пепелта дори от малък вулкан, оказа се, може да приземи цялата въздушна флотилия на Стария континент и да го затвори за онези, които искат да пристигнат или да го напуснат. Малките частички пулверизирана скала и капки сулфат имат интересното свойство да се разтапят в самолетните двигатели и да образуват покритие вътре в тях, което може да предизвика повреда. Серният двуокис от изригването пък е корозивен за самолетите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    schlupf avatar :-|
    Нищо лично

    Интересна статия!

  • 2
    nyo avatar :-|
    N.Yo.

    Много готина статия! Най ми хареса това, че е доста информативна, защото колкото и да гледам и да слушам за този вулкан, все попадам на една и съща повърхностна информация.

  • 3
    borislav_petrov avatar :-|
    borislav_petrov

    Да статията е добра. Вулканите се активират - някой да вземе да ни каже какво ще се случи ако зачести с 50% да речем.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.