Пленници на черния лебед
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пленници на черния лебед

Пленници на черния лебед

Един вулкан с непроизносимо име, изригнал на малък остров в северната част на Европа, показа нагледно що е то глобализация

Светломира Гюрова
16272 прочитания

© reuters


Ако сте си мислили, че технологичният напредък е направил хората неуязвими за своеволията на природата, помислете пак. Един неособено голям вулкан се съживи и въздушният трафик на цял един континент замря. Облак пепел се намеси в живота на милиони хора из цялата планета, обърка плановете на много компании в различни краища на света и дори влезе в геополитиката.

Вулканът с почти непроизносимо име, изригнал на малък остров в северната част на Европа, показа нагледно що е то глобализация. В други времена това щеше да е местно бедствие, засягащо предимно Исландия и може би някои близки части на Стария континент. В началото на XXI век облакът от вулканична пепел не само затвори небето над голяма част от Европа, но и ефектите му се разпространиха до отдалечени места като Австралия, Африка и САЩ и засегнаха не само авиационния сектор, а и неща като сглобяването на автомобили в Япония, износа на микрочипове от Южна Корея, търговията с охладено месо в Нова Зеландия, както и организирането на концерти и спортни събития и затрудни трансплантациите и операциите. Изригването на Ейафятлайокутл обърка сесията на Европейския парламент и военната мисия в Афганистан, провали цял куп международни политически и бизнес срещи и дори забави спешното спасяване на затъналата в дългове Гърция, тъй като мисията на МВФ и ЕС няколко дни не успя да се добере до Атина. Докато вулканолози и метеоролози се опитваха да прогнозират колко ще продължи пепелната парализа, икономистите изчисляваха загубите от нея и се притесняваха дали тя няма да върне рецесията в Европа. А след разсейването на вулканичния прах и свалянето на авиационната блокада е ясно, че ЕС трябва значително да подобри реакциите си при подобни кризи и да започне по-адекватно да регулира въздушното си пространство.

Облакът на глобализацията

Преди две години исландските банки гръмнаха зрелищно и така изненадаха света и бръкнаха в джоба на разгневените правителства на Великобритания и Холандия (които трябваше да компенсират свои граждани за депозитите им в Исландия и още не могат да си получат парите от Рейкявик). Сега не много гъсто населеният остров произведе друга голяма експлозия и този път засегна много повече от две държави, писа в. Financial Times. На практика един вулкан успя да постигне това, което урагани, терористи и грипни вируси не успяха - "Хийтроу", "Шарл дьо Гол", Франкфурт, "Схипхол" и всички останали големи летища на Стария континент замряха. Изведнъж добирането до Европа и измъкването от нея се оказа невъзможна мисия.

Продължилата шест дни небесна блокада превърна в заложници на исландската пепел авиопревозвачите, операторите на летища, туристическите фирми и още много пряко и косвено свързани с въздушния транспорт компании. Според оценка на Международна асоциация за въздушен транспорт вулканичната криза е нанесла на авиокомпаниите щети за поне 1.7 млрд. долара и може да има катастрофален ефект върху сектора, който така или иначе очакваше тежка година (повече за последствията върху авиоиндустрията на стр. 12-13). Най-големият туроператор в света TUI Travel отчете между 5 и 6 млн. британски лири (5.7-6.8 млн. евро) загуби на ден от затвореното небе, а в момента, в който блокадата приключи, имаше над 100 000 клиенти, хванати в капан някъде в чужбина.

Пленници на вулкана се оказаха и всички сектори, които са свързани с въздушния транспорт от и за Европа. Автомобилните компании BMW и Nissan например спряха производството в някои от заводите си заради невъзможност да си доставят нужните ключови електронни компоненти.

Случката илюстрира как много сектори зависят от сложни глобални вериги на доставки, които се нуждаят от различни видове транспорт, за да могат стоки и компоненти да стигнат в точно определено време и на точно определено място. Въпреки че повечето стоки по света се пренасят по море или суша, ако се изчислява в обем, при изчисляване в стойност делът на транспортирането по въздух достига 40% според анализатори, цитирани от Reuters. Самолетите се използват за стоки с висока стойност, като електроника например или луксозни и бързо развалящи се продукти. Така сред жертвите на парализата се оказаха производителите на сьомга в Норвегия и на цветя и екзотични плодове в Африка (икономиката на Кения например според някои оценки губеше по 3.8 млн. дневно от кризата). Сред най-тежко ударените от блокадата бяха и фармацевтичните гиганти, както и фирмите за логистика и куриерски услуги.

Разбира се, не всички страдаха от затвореното небе - железниците, компаниите за автобусни и фериботни превози, фирмите за таксита и коли под наем няма защо да се оплакват. Същото се отнася и за хотелите, чиито гости просто не можеха да си тръгнат. Застрахователите - обичайните заподозрени сред губещите при природни бедствия - сега също нямат причини да се притесняват. В този случай те ще откажат да покрият загубите на авиокомпаниите заради отлагането на полетите, настаняването на пътници в хотели и т.н., смята Румен Гълъбинов, председател на Инициативата за национална програма за управление на катастрофични рискове и управител на застрахователния брокер "ЕОС Риск". "Само ако вулканичното замърсяване е конкретно упоменато, ще се плати обезщетение", каза за "Капитал" Гълъбинов.

Ефектът "Ейафятлайокутл"

Изригването на вулкана е класически пример за т.нар. черен лебед - тотално неочаквано събитие с всеобхватни последици, невъзможно за прогнозиране и трудно за моделиране. Въпреки това първите оценки за това дали исландската пепел ще задуши крехкото възстановяване на европейската икономика вече заваляха. Според анализ на Ванеса Роси и Уил Джаксън от Chatham House общите загуби на бизнеса от безпрецедентната за мирно време въздушна парализа може да възлязат на 5-10 млрд. долара и това ще отреже 0.1-0.2% от и без това анемичния растеж в ЕС през второто тримесечие на годината. А ако проблемите продължат, особено през лятото, най-пострадали ще бъдат зависещите от туризма страни като Гърция, Испания и Португалия, които и без това са още в рецесия.

Според други икономисти обаче вулканичният ефект е подобен на този от свинския грип, тежката зима или атипичната пневмония и влиза по-скоро в категорията временно неудобство, без да е значима заплаха. Щетите се компенсират от това, че докато някои сектори губят, други печелят, а по-ниският ръст на БВП през едно тримесечие може да бъде наваксан през следващото. "Освен ако няма нова забрана за полети и тя не се проточи с месеци, не вярвам, че ударът върху икономиката ще бъде толкова голям", казва Саймън Тилфорд от Center for European Reform пред Associated Press.

Вулканични уроци

С отварянето на небето и излитането на първите самолети полетяха и обвинения. Авиокомпаниите нападнаха европейските правителства и регулаторите за огромните си загуби. Директорът на Международната асоциация за въздушен транспорт IATA Джовани Бисиняни разкритикува ЕС за това, че е подценил проблема и на европейските транспортни министри са им били нужни цели пет дни, за да направят видеоконференция. Авиопревозвачите поискаха държавни помощи с аргумента, че не са длъжни да плащат за грешките на европейските политици. Тази криза обаче идва в много неподходящ момент, когато държавните бюджети вече са под натиск. "Ако това се беше случило преди две години, правителствата щяха да имат пари да се намесят и да осигурят финансова подкрепа. Сега обаче просто нямат средства", казва Ванеса Роси пред Reuters.

Дори пълната забрана за полети да бе оправдана от гледна точка на безопасността, се видя (за пореден път), че ЕС действа бавно, има лош кризисен мениджмънт и слаба координация. А също и неадекватна оценка на риска от пепелта за въздушния трафик. Като се има предвид, че в Исландия има сравнително голямо вулканично изригване на всеки пет или повече години, всъщност си е чист късмет, че досега Европа не беше преживявала криза като тази от последната седмица. Ако уроците от нея не бъдат научени, при следващото събуждане на някой вулкан континентът отново ще замре.

Пепеливи смешки

Исландската вулканична криза вдъхнови многобройни шеги в различни блогове, Facebook и Twitter.

- Последното желание на исландската икономика било да разпръснат праха й над Европа

- Защо им е на исландците да имат терористи, като си имат вулкани

- "Тури му пепел" - новият исландски хорър

- Родителите ми са все още под пепелта в Цюрих. Мисля, че са толкова дълго там, че вече могат да кандидатстват за гражданство

- Исландските данъкоплатци казват на британците и холандците: Forget Isesave, kiss my ash! (исландската банка Landsbanki дължи на британци и холандци близо 3.9 млрд. долара по онлайн депозитите Isesave)

- Наречете го отмъщението на Исландия, но едва ли има по-ефективен начин някоя малка държава да си отмъсти на по-голяма от изригването на вулкан. Дори търговско ембарго, колкото и ефективно да е то, не би могло да свърши по-добра работа, написа в блога си Джеръми Уорнър, зам.-редактор във в. Daily Telegraph

Ако сте си мислили, че технологичният напредък е направил хората неуязвими за своеволията на природата, помислете пак. Един неособено голям вулкан се съживи и въздушният трафик на цял един континент замря. Облак пепел се намеси в живота на милиони хора из цялата планета, обърка плановете на много компании в различни краища на света и дори влезе в геополитиката.

Вулканът с почти непроизносимо име, изригнал на малък остров в северната част на Европа, показа нагледно що е то глобализация. В други времена това щеше да е местно бедствие, засягащо предимно Исландия и може би някои близки части на Стария континент. В началото на XXI век облакът от вулканична пепел не само затвори небето над голяма част от Европа, но и ефектите му се разпространиха до отдалечени места като Австралия, Африка и САЩ и засегнаха не само авиационния сектор, а и неща като сглобяването на автомобили в Япония, износа на микрочипове от Южна Корея, търговията с охладено месо в Нова Зеландия, както и организирането на концерти и спортни събития и затрудни трансплантациите и операциите. Изригването на Ейафятлайокутл обърка сесията на Европейския парламент и военната мисия в Афганистан, провали цял куп международни политически и бизнес срещи и дори забави спешното спасяване на затъналата в дългове Гърция, тъй като мисията на МВФ и ЕС няколко дни не успя да се добере до Атина. Докато вулканолози и метеоролози се опитваха да прогнозират колко ще продължи пепелната парализа, икономистите изчисляваха загубите от нея и се притесняваха дали тя няма да върне рецесията в Европа. А след разсейването на вулканичния прах и свалянето на авиационната блокада е ясно, че ЕС трябва значително да подобри реакциите си при подобни кризи и да започне по-адекватно да регулира въздушното си пространство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    fredman avatar :-|
    Деян Христакиев

    Не е лоша статията, но релано е копие на публикуваната в Ройтерс и преведена в Дневник : Поуките от "черните лебеди" http://dnevnik.bg/analizi/2010/04/22/891373_poukite_ot_chernite_lebedi/
    Пожелавам на авторката повече евристичност в следващата статия.

  • 2
    borko avatar :-|
    борко

    "Ако сте си мислили, че технологичният напредък е направил хората неуязвими за своеволията на природата, помислете пак." - Напротив, никога не съм си мислил такова нещо! Дори напротив! Нещо, което случаят с вулкана потвърждава...

  • 3
    hp avatar :-(
    [email protected]

    До коментар [#1] от "fredman":

    И аз точно това си помислих докато четях първите редове, дори се огледах дали не е в кавички но уви не. Не би ли трябвало като се цитира дословно друг автор да бъде упоменато че се копира чужд текс. Неочаквах от Капитал да паднете толкова ниско и то точно с темата на седмицата!

  • 5
    vassilev12 avatar :-|
    Стефан Василев (vassilev12)

    До коментар [#3] от "hp":

    cutting costs!

    ще виждаме все повече подобни неща след съкращенията в Икономедия

  • 6
    ohich avatar :-P
    ncuxonama

    Летище София поздравява чакащите пътници с песента на Kansas - Dust In The Wind

  • 7
    fredman avatar :-|
    Деян Христакиев

    И аз дочух за съкращения в Икономедия, но това би трябвало да означава концентрация върху качеството. Това е медията, към която може да се каже, че съм лоялен клиент и затова поддържам високи изисквания към текста. Действително темата е много интересна и интерпретацията, която е направил журналиста от ройтерс много ми допадна. Фактически с нарастване на интеграцията (икономическа, политическа) нарастват и зависимостите.

  • 8
    today avatar :-|
    today


    От пресцентъра на вулкана също така обявиха, че вулканът "Еяфялайокул" вече е известен като "Басивулкана".

  • 9
    stoiank avatar :-?
    stoiank

    "Оптимизацията " на персонала в Икономедия мисля че е друга тема. Уважавам ги, пък и по форумите им има много мислещи хора. Според мен Вулканът показа как е в бизнеса: "За един сватба, за друг брадва". Другото полезно, поне за мен е голямата разлика между нискобюджетните авиокомпании и сериозните. Може да Ви се стори странно моето твърдение, но според мен България спечели в дългосрочен план от Вулкана. Всеки който изнася прозводство от Западна Европа, в момента вече калкулира и този риск, така в определени случаи България ше има конкурентно предимство пред Азия. И накрая Англия може да си позволи да критикува ЕС за бавни действия и т.н., но за България не звучи на място. Европа може да не е била готова с адекватни дейсвия за Вулкана, но в Европа човешкия живот е безценен, за разлика от други континенти.

  • 10
    lazova1 avatar :-|
    lazova1

    "Сред най-тежко ударените от блокадата бяха и фармацевтичните гиганти"-че те са най-големите спекуланти и перачници на пари-дали пък не е вид възмездие този вулкан::))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.