Облачно, с вероятност за вулкани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Облачно, с вероятност за вулкани

Облачно, с вероятност за вулкани

Нагоре или надолу ще летят най-големите потърпевши от вулканичния хаос - авиокомпаниите

Ирина Новакова
4260 прочитания

© reuters


Феникс, възкръснал от пепелта, или Помпей, погребан под нея? Този екзистенциален въпрос стои пред авиационния сектор, когото вулканичният облак приземи за почти цяла седмица. Хаосът от хиляди неизпълнени полети, изнервени пътници и неподготвени регулатори нанесе на авиокомпаниите щети, изчислени на 1.7 милиарда долара (като пълният размер на загубите тепърва ще се пресмята).

Транспортната криза беше предизвикана от серия лоши съвпадения, вече анализирани от Европейската организация за безопасност на въздушното движение Eurocontrol.  Според нея иначе неголемият исландски вулкан Ейяфятлайокутл се оказа твърде продуктивен производител на прах, чиито ситни и леки частици са риск за самолетните двигатели.

Замирането на комерсиалните полети се оказа

Най-голямото изпитание

за авиокомпаниите след 11 септември 2001 г., когато американското небе беше затворено за три дни, а секторът понесе тежки загуби заради страха на хората от нови атентати със самолети. Сегашната блокада беше двойно по-дълга, а на земята останаха 2/3 от самолетите на европейските авиопревозвачи. Само в първите пет дни от кризата 36-те най-големи  авиокомпании на стария континент са загубили 700 милиона евро, каза за "Капитал" Фабио Гамба, заместник генерален секретар на Асоциацията на европейските авиолинии. Най-тежки щети от исландския вулкан са понесли големите превозвачи според предварителна оценка на асоциацията. "Нискобюджетните компании като EasyJet и Ryanair са по-гъвкави, тъй като обслужват доста маршрути в югоизточна Европа, която през повечето време беше извън сянката на облака. Техните загуби не надхвърлят 6 милиона евро", сочи анализът.

Положението на авиоиндустрията не беше розово дори преди да й се случи Ейяфятлайокутл - тази година секторът очаква загуби от 2.8 милиарда евро, а през 2009 г. европейските превозвачи са загубили 3.7 милиарда евро, обясни Гамба. Въздушната блокада принуди компаниите да призоват за държавна помощ, за да не фалират. В сряда Международната асоциация за въздушен транспорт IATA за пореден път поиска от ЕС и страните членки да компенсират авиопревозвачите за загубите им - както САЩ направиха за американските авиокомпании след 11 септември. "Кризата не е резултат на лошо управление на бизнеса - става дума за необичайна ситуация, влошена допълнително от слабостите в решенията на националните правителства," посочи в прессъобщение изпълнителният директор на асоциацията Джовани Бисиняни. Подобна субсидия би била незаконна по европейските правила, но Европейската комисия изглежда склонна да си затвори очите, ако страните членки решат да бръкнат в джоба си, за да помогнат на превозвачите.

Индустрията има повече от един аргумент за подобна подкрепа - част от загубите й вероятно се дължат на слабата координация на националните власти и липсата на точни критерии за оценка на риска за полетите от вулканичния прах. Още в първите дни на блокадата редица авиопревозвачи разкритикуваха затварянето на въздушното пространство като твърде крайна мярка. Бизнесът обвини регулаторите, затворили небето, в употребата на грешен компютърен модел за решенията кога, къде и колко да продължат ограниченията. Моделът, базиран на сателитни снимки, се прилага от Центъра за вулканична пепел в Лондон и Eurocontrol, чийто директор Бо Редеборн призна, че преценките им се основават на "непълни и ограничени данни" - нещо, което може да е довело до надценяване на риска и ненужни загуби за авиокомпаниите и пътниците. Според Матиас Руете, генерален директор по транспорт в Европейската комисия, моделът не е базиран изцяло на научни доказателства - например не е ясно каква концентрация на пепелта е опасна за самолетните двигатели. На пресконференция в Брюксел в понеделник Руете сравни оценката на риска с този след експлозията в Чернобил, когато също се е работело с непълна информация и на неизследван от науката терен. Тези признания разпалиха критиките на авиокомпаниите към властите, блокирали бизнеса им - и вероятно ще са допълнителен мотив за отпускане на държавна помощ за сектора.

Задаването на по-прецизни стандарти за безопасност и нови методи за оценка на риска със сигурност ще са сред първите стъпки на учените и регулаторите в следващите месеци. Освен по-добър модел европейските страни ще обмислят и промяна във веригата за вземане на решения при подобни случаи и евентуалното въвеждане на американската практика, при която всяка авиокомпания сама преценява дали да поеме отговорност да лети при рискови обстоятелства и с какви предпазни мерки. В момента в ЕС решенията зависят от националните власти, но редица авиокомпании вече призоваха страните членки да им дадат повече права в подобни ситуации. "Тестовите ни полети показаха, че можем да летим безопасно въпреки обстоятелствата. Математиката и реалността във въздуха нямат нищо общо", посочи пресслужбата на германския превозвач Lufthansa в прессъобщение от вторник.

Транспортният хаос

в Европа доведе бизнеса и пътниците към логичния въпрос дали не трябва да се инвестира повече в други средства за придвижване. Засега подобна идея изглежда трудно осъществима, тъй като ще струва повече от загубите в последната седмица, пък и няма лесно достъпна алтернатива за пътниците, особено на големи разстояния. В Европа самолетите се използват основно от хора, а не за пренос на стоки, според данни на Евростат. Те сочат, че 46% от търговския транспорт в ЕС е по пътища, 37% - по море, и 11% - по жп релси. "В обичайна ситуация транспортната мрежа в Европа е адекватна по суша и въздух, така че не виждаме нужда от извънредни инвестиции в алтернативи на самолетния транспорт", посочи Хелън Кърнс, говорител по транспорта на Европейската комисия, пред "Капитал".

Toва не отменя нуждата от промени и в самия сектор, за да се избегнат подобни проблеми в бъдеще. В момента авиокомпаниите не могат да разчитат на застрахователи, за да покрият разходите си за хотели и пренасочване на пътниците си. Причината е, че застраховка срещу подобен вид щети от вулканична дейност на практика не съществува - нещо, което вероятно скоро ще се промени. Ще се променят и методите за оценка на риска в авиационния бизнес, който търси сценарии за по-адекватна реакция при подобни слабо вероятни, но все пак възможни и скъпи инциденти.

В крайна сметка обаче цената от хаоса в последната седмица ще бъде платена не от авиолиниите, нито от националните власти, а от гражданите. Ейяфятлайокутл вероятно ще оскъпи пътните застраховки и цената на въздушния транспорт - разлика, която фирмите ще прехвърлят към потребителите си. А ако правителствата решат да субсидират закъсалия сектор, сметката също ще отиде при данъкоплатците.

Засега изглежда, че Ейяфятлайокутл се успокоява, а и движението на въздушните маси подсказва, че облакът скоро ще бъде издухан от европейското небе. Но спокойствието може да се окаже измамно - Исландия има 33 големи активни вулкана и е въпрос на време някой от тях да изригне, изстрелвайки нов залп пепел в атмосферата. Проблемите с въздушния транспорт могат да се окажат по-трайни или поне по-чести, отколкото досега. Индустрията трябва да е наясно, че занапред я чакат още облаци.

Феникс, възкръснал от пепелта, или Помпей, погребан под нея? Този екзистенциален въпрос стои пред авиационния сектор, когото вулканичният облак приземи за почти цяла седмица. Хаосът от хиляди неизпълнени полети, изнервени пътници и неподготвени регулатори нанесе на авиокомпаниите щети, изчислени на 1.7 милиарда долара (като пълният размер на загубите тепърва ще се пресмята).

Транспортната криза беше предизвикана от серия лоши съвпадения, вече анализирани от Европейската организация за безопасност на въздушното движение Eurocontrol.  Според нея иначе неголемият исландски вулкан Ейяфятлайокутл се оказа твърде продуктивен производител на прах, чиито ситни и леки частици са риск за самолетните двигатели.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    stenk avatar :-|
    Stanimir Kosev

    "Нискобюджетните компании като EasyJet и Ryanair са по-гъвкави, тъй като обслужват доста маршрути в югоизточна Европа, която през повечето време беше извън сянката на облака."

    Точно тези две авиокомпании отмениха най-много полети вкл. почти всичките си полети в югоизточна Европа.
    Причината беше , че най-големите им бази са в Северната част на континента и просто нямаше как да пребазират машините си на юг за да изпълняват разписанието си.
    Например Райън спряха да летят дори Мадрид-Барселона и Мадри-Валенсия , а Изиджет изпълняваха само Мадрид -Лисабон и Мадрид-Рим.
    Последните дори канселираха всичките си полети София-Мадрид макар трасето да беше чисто и БГ Ер не спряха нито за ден по тази отсечка.
    Причната е , че Изи просто нямаха машина в София , която да ги изпълни.

  • 2
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Ако трябва да сме откровени, по-добре за авиокомпаниите е да не рискуват в такива ситуации. Защото, ако не дай Бог, самолет катастрофира заради вулканична пепел, това ще означава банкрут за произволна авиокомпания, била тя и Бритиш Еъруейз.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.