Усещане за джънк
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Усещане за джънк

Дали Меркел ще реши да помогне на Гърция преди да е станало късно?

Усещане за джънк

Гърция вече е некомфортно близо до фалит, а спасителната помощ не бърза да дойде

Ирина Новакова
8913 прочитания

Дали Меркел ще реши да помогне на Гърция преди да е станало късно?

© reuters


Тази седмица е най-важната в историята на еврозоната, смятат все повече анализатори. Причината е Гърция, която балансира като тромав акробат на въжето между фалита и спасяването от европейските си партньори, което Атина официално поиска в петък. Кризата добива нови обрати всеки ден. Ето какво се случи последно:

Във вторник рейтинговата агенция Standard and Poor’s понижи кредитния рейтинг на Гърция до ниво "джънк" (боклук), с негативна перспектива. Рейтингите на водещите гръцки банки също бяха понижени. Инвеститорите започнаха трескаво да разпродават гръцки облигации.

Това хвърли нова сянка върху шансовете на Атина да събере 8,5 милиарда евро до 19 май, когато трябва да покрие заеми на тази стойност. Не е много ясно дали еврозоната ще успее да задейства "спасителния" си план от заеми за страната до тази дата. Решението на финансовите министри на Евросъюза, взето по-рано през април, предвижда Атина да получи 45 милиарда евро в заеми от партньорите си (35 милиарда от останалите в еврозоната и 15 милиарда от Международния валутен фонд).

Основната пречка пред анти-фалитния заем е германския канцлер Ангела Меркел, която се опитва да отложи активирането на помощта след изборите в Северен Рейн-Вестфалия, насрочени на 9 май. Германия ще е най-големия кредитор в поискания от Атина заем и ще трябва да отдели около 8 милиарда евро. Опозицията срещу подобна "инвестиция" е огромна в германското общество и политически партии - дори от коалициония партньор на Меркел, Християнсоциалния съюз (ХСС), се чуват призиви Гърция да напусне еврозоната. Решение за активиране на помощта преди ключовия вот провинция Северен Рейн-Вестфалия на 9 май ще означава почти сигурна загуба за партията на канцлера в един от най-важните региони - което кара Меркел да се опитва да печели време.

Друг проблем е обичайно тромавата (в типичен евро-стил) процедура за отпускане на заем на Гърция. Еврокомисията и Европейската централна банка трябва да одобрят искането за помощ на гръцкото правителство, а след това финансовите министри на еврозоната да потвърдят окончателния размер на заема и условията за отпускането му. Това налага парламентарно одобрение в няколко страни-членки, сред които е Германия, където Бундестагът определено не гледа благосклонно на идеята. Като цяло, този начин за взимане на кризисно решение  изглежда почти абсурден - все едно при бурен и разрастващ се пожар да се свика комитет, който да помисли дали и как да извика пожарната.

Така или иначе, всички тези стъпки ще отнемат технологично време и не е ясно дали ще завършат до 19 май. Ако това не стане, Гърция вероятно ще падне от въжето към фалит. Ако пък заемът дойде на време, няма гаранция, че полетът към бездната няма да е просто отложен. Според Томас Майер, старши икономист на Deutsche Bank, заемът на еврозоната от 30 милиарда евро може да е недостатъчен за Гърция - а би било политически невъзможно страната да получи повече от партньорите си за тази година.

Несигурността от последните дни изнерви допълнително инвеститорите и лихвите, с които Атина набира пари на пазара за да финансира краткосрочния си дълг, скочиха до нов рекорд.

Междувременно еврото се срина до най-ниската си стойност спрямо долара от почти година. Зачестяват и сигналите, че гръцкият проблем вече заразява други страни в еврозоната, особено Португалия, Ирландия и Испания, чиито лихви скочиха съответно с 3.9%, 2.9% и 1.8% за двугодишните бондове. Във вторник Standard and Poor’s намали и кредитния рейтинг на Португалия. Ден по-рано пък Евростат разкри, че тя и Ирландия почти догонват Гърция в печалната надпревара за най-висок бюджетен дефицит в ЕС.

Атина продължава да обвинява "пазарните спекуланти" за проблемите си, но докато ролята на подобни анонимни фактори е спорна, то реакцията на Евросъюза при тази криза определено не е похвална. Лидерите на страните-членки се сетиха, че Гърция има проблем едва през февруари (каква изненада, предвид финансовата криза и факта, че бюджетният дефицит на страната расте от години, а харченето е далеч над възможностите й). Последваха серия от все по-объркващи срещи на финансовите министри, които вместо да успокоят финансовите пазари, внасяха ново и ново объркване. Спорни идеи (като създаването на Европейски валутен фонд) бяха прегръщани един ден, изоставяни на следващия. Политиците, които сутрин обещаваха солидарност с Гърция, вечер мърмореха, че трябва да иам механизъм за изключване на подобни нарушители от еврозоната. ЕС излизаше с все по-мъгляви декларации пред пазарите - все едно там работят европейски бюрократи със сигурна и голяма заплата, а не хора, които гонят печалби и вярват на факти и цифри.

Затлъстял от години преяждане, гръцкият акробат засега се държи на високо опънатото въже, докато партньорите му се чудят как да го свалят от там, преди да е паднал. Едно е ясно - най-важната седмица в историята на еврозоната вероятно тепърва предстои.  

Тази седмица е най-важната в историята на еврозоната, смятат все повече анализатори. Причината е Гърция, която балансира като тромав акробат на въжето между фалита и спасяването от европейските си партньори, което Атина официално поиска в петък. Кризата добива нови обрати всеки ден. Ето какво се случи последно:

Във вторник рейтинговата агенция Standard and Poor’s понижи кредитния рейтинг на Гърция до ниво "джънк" (боклук), с негативна перспектива. Рейтингите на водещите гръцки банки също бяха понижени. Инвеститорите започнаха трескаво да разпродават гръцки облигации.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

39 коментара
  • 2
    ronin47 avatar :-|
    RONIN

    ...с техните исторически камъни, по техните глави!... ама и аз, що ли плача на чужд гроб; нас въобще няма да ни бавят

  • 3
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    Ще помоля икономистите да обяснят въпрос, който ме вълнува още от когато Исландия гръмна - какво означава държава да фалира? Ще й разпродадат имуществото ли? Ще я вкарат в затвора? Сериозно, какво значи фалит на държава - и защо той е лош за нас тук?

  • 4
    antonium avatar :-|
    antonium

    ^ Не съм икономист, но намерих инфо тук:
    http://iandreewa.blog.bg/novini/2010/04/24/moje-li-edna-dyrjava-da-falira.534097
    А мен ме интересува: щом Гърция е на прага на фалит, нас какво ни чака :)

  • 5
    k_ avatar :-|
    k_

    Градинко, на снимката изглеждаш възрастен човек и няма начин да не си спомняш какво стана у нас когато ние фалирахме - спряхме да плащаме дълговете по времето на Луканов.
    "За бога, братя не купувайте!", бензина изчезна, пенсии и заплати се стопиха и прочие приятни нещица за народонаселението.

  • 6
    anguel_terziyski avatar :-P
    Anguel Terziyski USA

    Градинко, пак ли ти бе - вулкана ли имаш предвид - ами като гръмне у гръцко и БГ ше ги засипе пепелта от гръцката икономика - това ще стане!

  • 7
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    До коментар [#5] от "k_":

    И не си спомням тогава някой да дойде и да ни даде 30 млрд. Освен това, мен народонаселението на Гърция ни най-малко не ме интересува, не аз а те са получавали с години по 14 заплати. Какво значение има за останалите държави фалитът на Гърция?

  • 8
    gk avatar :-|
    gk

    До коментар [#5] от "k_":
    Приятелю, сравнението ти не е много на място. При нас хаоса беше ИЗКУСТВЕННО и ЦЕЛЕНАСОЧЕНО създаден от БКП. Големите пари се правят при създаването или при разрушаването на една държава.
    БКП разруши държавата, окраде каквото можа, а другото съсипа.
    Нашият преход е толкова мъчителен именно заради чумата БСП/БКП.
    В Гърция има развит пазар, фермери, дребен и среден бизнес. И държавата си е на мястото. Така че, до Луканова зима няма да стигнат. Споко.

  • 9
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#7] от "gradinko":
    Ами явно си късопаметен тогава.
    С какво нефтохима купуваше нафтата? С левчета?
    А мисията на МВФ в София и отговорниците, не помниш ли? Всяка седмица бяха на екран по телевизиите да обясняват на местните защо не може да стане това или онова.
    А, че националните бюджети първо се одобряваха във Вашингтон и после в Народното Събрание и това ли не помниш?
    Ударната приватизация и нея сигур не си спомняш или сигурно си мислиш, че чиновниците по министерства ей така от чисто идеологически причини искаха да се отърват от контрол върху собствеността?
    Не са дали 30млрд.
    Дадоха колкото прецениха, че можем да поемем.
    Ти може да искаш и 100, ама друг път.

  • 10
    dimitar_stoyanov avatar :-P
    DS

    А всичко започна с една Олимпиада през 2004 год.

    Бая се поизхвърлиха тогава:

    Ново летище
    Ново метро
    Нова магистрала

    всичко се връща!!!!!!!!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK