Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гърция продължава да се рее между фалита и спасението

€бола в еврозоната

Докато Гърция се приближава до фалит, цената на бездействието на ЕС се покачва

Ирина Новакова
5362 прочитания

Гърция продължава да се рее между фалита и спасението

© reuters


Еврозоната все повече прилича на "Титаник" в последната нощ на пътуването му. Гърция се дави, а европейският екипаж обещава, че ще й хвърли спасителен пояс, но само когато му е удобно. Паникьосаните пасажери отказват да слушат бодрите изпълнения на оркестъра. А ледената вода започва да залива южната палуба, където е Португалия, и се доближава опасно до Испания, Италия и Ирландия.

Гръцката криза застрашително прераства в европейска дългова криза, а аналогиите с Lehman Brothers стават все по-натрапчиви. Точно както рухването на американската инвестиционна банка доведе до колапс цялата финансова система, Атина може да се окаже първото парче от доминото, което с падането си ще повали Лисабон, Рим и Мадрид. Както каза преди дни италианският външен министър Франко Фратини, "това не е спасителна операция за Гърция, а за всички нас". И докато помощта продължава да се бави, пожарът се разраства, а цената на потушаването му скача с всеки изминал ден.

В спиралата на смъртта

Действията имат последствия. Бездействията - също, както стана болезнено ясно през изминалата седмица, която беше най-инфарктната от началото на гръцката драма. На пръв поглед би трябвало да е точно обратното - по-рано този месец еврозоната най-после предложи конкретна помощ на Гърция, а на 23 април Атина официално поиска отпускането на обещаните заеми, които да я спасят от фалит. Тази дълго чакана предвидимост трябваше да успокои пазарите, но сега те са по-изнервени от всякога, Гърция е все по-близо до банкрут, доверието в еврото е безпрецедентно ниско, а заразата за пръв път плъзна към други страни в еврозоната.

Донякъде е парадоксално, че една малка, периферна икономика може да разтърси така целия валутен съюз. Това, което започна преди няколко месеца като тежка, но управляема криза в покрайнините на еврозоната, ескалира в дълбока криза на доверието в целия евроклуб. Причината е бавната, нерешителна и неадекватна реакция на европейските лидери. Докато Германия продължава да бави помощта за Гърция по вътрешнополитически причини, напрежението дали правителството в Атина ще успее да плати 8.5 млрд. евро от дълга си на 19 май продължава да нараства. Ситуацията се нажежи допълнително, когато във вторник рейтинговата агенция Standard and Poor’s понижи кредитния рейтинг на Гърция до junk (боклук). Ударът бе комбиниран със сваляне на рейтинга и на Португалия с две стъпки до А-, а ден по-късно същата съдба сполетя и четвъртата по големина икономика в еврозоната - Испания, която бе понижена от AA+ до AA. "Заразяването вече е факт. Това е като вируса ебола. Когато разберете, че сте се разболели, трябва да отрежете крака си, за да оцелеете" - с тази малко зловеща, но точна метафора описа ситуацията генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гуриа.

Тик-так

След като в един момент лихвите по двегодишните гръцки облигации скочиха до космическите 16%, вече е ясно, че спасяването на Атина ще струва доста скъпо. Ако преди дни се коментираше, че предложените от еврозоната и МВФ 45 милиарда евро (30 млрд. от еврозоната и 15 млрд. от фонда) са щедър заем, сега изглежда, че те изобщо няма да стигнат, а реалните нужди са между 80 и 120 млрд. евро. "Цената на спасяването на Гърция от фалит се повишава с всеки изминал ден и не мисля, че еврозоната може да си позволи да протака още", посочи Хосе Игнасио Торебланка, старши анализатор в Европейския съвет за външни отношения. "В политиката една седмица може да е безкрайно дълго време", каза той пред "Капитал".

Времето е от критично значение и за останалите уязвими държави с високи бюджетни дефицити и големи дългове като Испания, Италия, Ирландия и най-вече Португалия. Дали гръцката зараза ще се превърне в епидемия в еврозоната е много по-голям въпрос от това дали Атина ще получи заем до 19 май, смята Даниел Грос, изпълнителен директор на Centre for European Policy Studies в Брюксел.

"Проблемът в Испания, Португалия и Италия са не толкова собствените им икономически показатели, а балонът на очакванията, че еврото е без политическа подкрепа и все по-широко приетата хипотеза, че гръцката криза ще има лавинообразен ефект в други страни от валутния съюз. Пазарите виждат, че еврозоната блъфира в подкрепата си за Гърция и затова има огромен риск недоверието им да се прехвърли и към други средиземноморски страни", смята Торебланка. Той посочва и съществената разлика между тези страни и Гърция - Испания, Португалия и Италия имат опит с успешното прилагане на сериозни реформи и свиване на публичните разходи. "Драмата е, че дори политиците в засегнатите страни да направят всичко, което е нужно, ако пазарите продължат да вярват, че еврото няма политическа подкрепа, всички усилия ще са напразни", посочва анализаторът от Европейския съвет за външни отношения. Ситуацията предизвика тревога дори в Лондон, като зам.-председателят на либералите Винс Кейбъл предупреди, че Великобритания може да се изправи пред същите проблеми като Гърция, ако следващото правителство не се справи със застрашително нарастващия бюджетен дефицит.

На всичко това в Брюксел отговориха по следния начин - от Еврокомисията разкритикуваха рейтинговите агенции, а президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви, че може да свика спешна извънредна среща на европейските лидери... на 10 май. Неубедителната реакция в еврозоната е почти сюрреалистична. "Германия и останалите са парализирани от правни аргументи, които бавят помощта за Гърция и подриват увереността, че еврозоната може да реши кризата си", обясни Торебланка. "Когато удариш айсберг, ти трябват спасителни лодки, не комитет от адвокати и политици, които да проучат айсберга", добави той.

Европейските институции отхвърлят критиките, че действат мудно. "Работим ден и нощ", каза в четвъртък еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен по повод продължаващите в Атина преговори между правителството, МВФ, Европейската централна банка и еврокомисията. Разделението между страните членки обаче е очевидно - германският канцлер Ангела Меркел упорито се опитва да отложи отпускането на заеми за след ключовите избори в провинция Северен Рейн-Вестфалия на 9 май, а в Бундестага се надигат гласове, че Гърция трябва да бъде изключена от валутния съюз. "Въпросът не е дали Гърция ще остане в еврозоната, а дали Германия ще остане в еврозоната", твърди Торебланка. Според него Берлин все повече се съмнява в смисъла от валутен съюз с толкова слаба фискална дисциплина и толкова рискови партньори. "Въпросът е фундаментален и от отговора зависи дали еврото ще оцелее", посочи анализаторът.

И докато властелините на еврото изглеждат като кандидати за колективна награда "Дарвин" (отличаваща с черен хумор особено изобретателни самоубийци), единствената добра новина, донякъде иронично, се очаква от Атина. В следващите дни трябва да приключат преговорите по условията, които Гърция трябва да изпълни, за да получи помощ от партньорите си. "Само ако страната покаже, че ще направи исполински реформи, които да решат структурния й проблем, това ще успокои инвеститорите и пазарите, които чакат подобен знак от месеци", обясни Даниел Грос пред "Капитал". Торебланка споделя това мнение: "Ако Атина тръгне по пътя, който след няколко години ще нормализира публичните й финанси, това ще спре спекулациите с еврото и ще облекчи натиска върху Испания, Португалия и останалите заразени." Както и при други епидемии, изглежда, в еврозоната лекарството може да дойде само от оригиналния вирус на заразата.

Сценарии за развитие на кризата

1. Спасяването е успешно, Гърция прави невероятни реформи

Вероятност - за заклети оптимисти

Атина започва още по-дълбоки реформи под контрола на МВФ и натиска на ЕС, които й отпускат достатъчно големи заеми за покриване на дълговете. Страната показва, че е способна да реши дългосрочните си проблеми. Ако има силен туристически сезон и стачките не са твърде много, след няколко месеца пазарите може да повярват, че реформите са устойчиви, а инвестициите в гръцки облигации не са твърде рискови. Това ще намали натиска върху еврото и ще даде въздух на останалите задлъжнели страни в еврозоната също да се стабилизират.

2. Гърция приема да направи реформи, получава заеми, но нещо се обърква

Вероятност - трудно предвидима

Атина започва още по-дълбоки реформи под контрола на МВФ и натиска на ЕС, но те са твърде болезнени и гръцката икономика е скована от стачки след няколко месеца. Ако тази ситуация продължи, пазарите отново удрят Атина с високи лихви, реформите се оказват невъзможни, а гръцкото правителство, неспособно да управлява, подава оставка. Фалитът е почти сигурен, дългосрочното подобрение - слабо вероятно. Подобен сценарий би бил удар по еврото.

3. Гърция договаря с кредиторите преструктуриране на дълга си

Вероятност - голяма

Ако не може да обслужва дълга си, Атина може да договори с кредиторите си отлагане на плащанията и намаляването им. Ако се стигне до приемливо решение, страната ще спечели време да започне реформите, които договаря с ЕС и МВФ. Еврокомисията заяви в сряда, че тази възможност не се обсъжда - но отричането вероятно се дължи на факта, че ако Брюксел признае за такъв план, инвеститорите ще се разбягат от еврозоната, а Гърция ще фалира бързо. При този сценарий пазарите ще накажат другите проблемни страни в еврозоната, като най-вероятна жертва е Португалия. Инвеститорите в гръцки облигации могат да загубят между 20 и 40% от парите си и едва ли скоро ще върнат доверието си в Атина. Този сценарий не изключва фалит на по-късен етап.

4. Гърция едностранно отлага плащанията по дълга си

Вероятност - малка

Ако не може да посрещне задълженията си и пазарните лихви са непосилни, правителството в Атина може едностранно да отложи плащанията. В такъв случай според повечето анализатори кредиторите й ще загубят до половината от парите си. Ефектът за еврозоната ще е равносилен на фалит за Гърция, a подобно едностранно решение ще е огромен удар за единството във валутния съюз и би могло да доведе до разпадането му или изключване на Гърция, което в момента не е възможно според европейското право. Слабо е вероятно партньорите на Гърция да допуснат подобен катастрофален сценарий. Той не изключва фалит на страната след година или две.

5. Гърция фалира

Вероятност - малка

Атина се оказва неспособна да плаща задълженията си. Ако се стигне дотам, страната ще бъде изолирана от финансовите пазари, а кредиторите й ще загубят голяма част от парите си. Еврото ще се срине допълнително и проблемът в други страни от валутния съюз ще се задълбочи. Ще пострадат тежко и германските и френските банки, които държат близо 70% от гръцките облигации. Точно заради това едва ли ще се стигне до фалит, дори ако заемите за Гърция от МВФ и еврозоната закъснеят. Дори Гърция да се изправи пред банкрут, той ще бъде маскиран като преструктуриране - отлагане на плащанията към кредиторите, с вероятна значителна загуба за тях.

6. Гърция излиза "в отпуск" от еврозоната

Вероятност - малка

Гърция въвежда отново драхмата и временно излиза от валутния съюз. Tова ще й позволи да девалвира валутата си. След като върне конкурентоспособността си, Гърция се връща в еврозоната. Tози сценарий обаче няма да намали огромния външен дълг на страната, който ще остане в евро. Може да се очаква банкова паника и отлив на капитали. Възможността за "отпуск" не съществува според европейските правила, а и трудно би била приета от ЕЦБ, тъй като ще навреди на еврото.

11 коментара
  • 1
    raz_dva_tri avatar :-|
    Raz Dva Tri

    копирам поста си от Джънк:
    В замяна на помощта, немците могат и трябва да претендират за придобиване на активи. Например гръцките банки в БГ да станат немски :). Инак излиза, че гърците са "купили" България, а сега немците им плащат масрафа. Накрая гърците излизат на + с влияние върху икономиката на БГ чрез подарени им от германският данакоплатец активи. Византийци бе!
    Ако нашите имат акъл, сега е моментът да се откачим от гърците.

  • 3
    malkatapizza avatar :-|
    Малката Пица

    Какъв им е проблема на гърците да си отрежат 13 и 14 заплата?
    Няма да обеднеят много:)

  • 4
    kiro_akcionera avatar :-|
    киро акционера

    ами да си вдигнат ДДС ставката, тази панацея е отдавна известна в съседна на Гърция държава. Проблемът е, че дозирането се променя от вторник до четвъртък. Гърция е в криза на мързела, който не мори, а мъчи и на лесния кредит. На север също хората не са много работливи, също са се нагълтали със заеми /слава Богу кредит манията беше кратка/, и много обичат да щракат с пръсни. Лошото е, че правителството щрака в такт, и реже ленти. Да си вдигнат 5 спортни зали и 3 Елински Лувъра и проблема е решен...
    Ясно е, че в България нещата скоро може да отидат в същата посока и като гледам никой няма спасителен пояс и дори не се обсъждат варианти по-различни от закърпването на месеца.

  • 5
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    Поздравления за г-жа/г-ца Новакова - отличен анализ.

    Аз лично виждам като най-вероятени 2 макросценария (според номерата на сценариите):

    2; заплаха за 4; 3 - давам му 40% вероятност.

    2; 4; заплаха за 5; 3 - 60% вероятност.

    Кредиторите (френските и немските банки) ще лобират лудо Меркел и Трише за повече време, за да се отърват от гръцките облигации, но надали ще успеят да ги убедят, а дори да успеят - отпуснатото време няма да стигне. Всички продават гръцки дълг (включително Гърция), и никой не купува.

    Най-комичното е как на Трише му се реве от тази работа - така му се иска да вземе позицията на Саркози догодина, но е толкова трудно да излезе от тази каша чист...

  • 6
    jddi avatar :-?
    Димов

    До коментар [#2] от "galarad":

    Абе galarad, проверявай си информацията. Няма такова изявление на гръцкия премиер, това си е чиста измишльотина на български блогове.

    Относно темата, това, което авторката нарича бездействие, е двустранно политическо маневриране.

    В момента Папандреу се опитва да изкопчи повече пари, като демонстрира, че нещата може да тръгнат много на зле за Евросъюза, ако не си получи парите веднага. За гръцкото правителство е добре реформите да бъдат извършени в последния момент и сред всеобща паника, за да се минимализира политическата цена за ПАСОК.

    От друга страна, Германия хич не бърза да спасява Гърция, и то не заради Меркел и частичните местни избори, а защото това, което се случва в момента, ще се превърне в одобрена схема и възможност, от която други членове с проблеми в икономиката неминуемо ще поискат да се възползват.

    "The big picture" не е евентуалният гръцки фалит (който плаши единствено някои по-емоционални журналисти), а коригирането на механизмите за спазване на правилата за икономическа стабилност в Европейския съюз.

  • 7
    sasvirco avatar :-|
    sasvirco

    Е малко отрезвяване ще има за прасетата. То и ние щяхме да се наредим там ама не успяхме да сме толкова дълго в ЕС по време на икономически възход.

  • 8
    bohrmottelson avatar :-|
    BohrMottelson


    Заглавието е сгрешено. Да се чете:
    €бало се е в еврозоната

    :), ако не беше :(

  • 9
    chiqui avatar :-|
    chiqui

    Цялото внимание е насочено към Гърция,но страшното определено може да дойде от Испания,като се има предвид,че официалната и безработица е 20.5%,а реалната много по висока/от групата на безработните са извадени тези които правят курсове,всички работещи автономно които фалираха,спрените "временно"от работа и куп други "козметично"отстранени от тази група/.При нея не възможен план "спасяване",а просто ще повлече останалите, ако се стигне до фалита и.До момента в Испания не се е направила никаква сериозна реформа.

  • 10
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    Ето какво казват Саймън Джонсън и Питър Буун в мой нескопосан превод (http://baselinescenario.com/2010/04/29/to-save-the-eurozone-1-trillion-european-central-bank-reform-and-a-new-head-for-the-imf/):

    "... Има три възможни сценария. Първо, на ЕЦБ може да бъде позволено да отприщи ликвидност - и някакси да изкупи всичките облигации на проблемните нации в еврозоната. Но това е точно процесът, който винаги и навсякъде докарва висока инфлация. Германците ще се борят упорито срещу такава политика, макар че тя би предотвратила фалит.

    Второ, все още се има надежда че доходността на облигациите на по-слабите правителства ще се покачат, но ще се стабилизират. Това е лоша новина за проблемните страни в еврозоната, но те успяват да избегнат фалит. Останалият свят расте достатъчно за да издърпа и Club Med + Ирландия. Наречете го сценарият "trickle down" ("трохи под масата"?) или просто чудо.

    Най-вероятно, ситуацията ще се развие много по-зле и ще се развие трети сценарий. Кошмарът за Европа в момента не е за Гърция и Португалия - той е за доходността на италианските и испанските облигации. Тази седмица тези доходности растат бързо от ниски нива, докато германските падат - така че спредът рязко се разширява. Доходността за Испания, например, нараства защото невнимаващите досега инвеститори, които винаги смятаха тези облигации за сигурни колкото кеш, изведнъж осъзнават, че има разумни сценарии, където тези облигации рязко губят стойност, или дори фалират (б.пр. - не намирам по-добър термин за default тук). Тъй като Испания има 20% безработица, неконкурентен валутен курс, много публичен дълг, и бюджетен дефицит от 11.2% (при 13.6% за Гърция и 9.4% за Португалия), сега всеки пита: 5% доходност на 10-годишните испански ДЦК оправдава ли риска? Пазарът все повече вижда отговора като "не", поне за момента. Така че можем да очакваме испанските (и италианските) доходности по дълга да растат. Това на свой ред причинява спадане на цените на другите активи в тези страни, подкопавайки банковите им системи, водейки до свиване на кредита и бягство на капитали. Това е мрачна прогноза.

    После става по-лошо. С покачването на лихвите, традиционните инвеститори в европейски ДЦК - пенсионните фондове и търговските банки - отказват да купуват повече. На пазарът няма да има купувачи, и правителствата няма да могат да рефинансират дългове. Видяхме първите подобни картини във вторник, когато испанският и ирландския търгове за краткосрочни ДЦК практически се провалиха. Когато това започне да се случва повсеместно, проблемът ще е прекалено голям дори за Трише и Меркел га го решат. Еврозоната ще е пред риск от масов срив.

    Ако този ужасен, но възможен сценарий се развие, има ясно решение - което обаче е анатема за г-н Трише и г-жа Меркел, и затова вероятно няма да се обсъди преди да е прекалено късно. То е стандартния пакет, който получават напредващите икономики в криза: рязък спад на еврото, реструктуриране на европейските фискални и монетарни правила с оглед на финансова стабилност, и огромна външна помощ в ликвидност - не защото Европа има проблем с външните плащания, а защото това е единственият начин достоверно (credible?) да се омекоти ударът от нужните реформи.

    Тази ликвидна помощ ще е голяма: ако предположим приблизително три години плащания по дълговете да са обезпечени - това е мащабът, нужен за да се пречупи толкова негативно отношение - за Гърция, Португалия, Испания и Италия ще са нужни около $1 трилион. Може и да са повече - но във всеки случай по-малко от резервите на Китай. Тези суми също ще намалеят с отслабването на еврото; то може да е тръгнало към под $1/евро, където беше преди 10 години..."

    Ето Мартин Фелдстийн (http://www.project-syndicate.org/commentary/feldstein22/English), а ето дори и този "низък червяк, този подъл роб" Пол Кръгман (http://krugman.blogs.nytimes.com/2010/04/28/how-reversible-is-the-euro/).

    Черногледците може да сме малцинство, но сме в добра компания... Между другото, ако някой е видял напоследък оптимистични прогнози за кризата на Гърция и/или еврото, моля, споделете с линкове. Кривият макарон не е най-добрият оптически инструмент...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK