Бързината, с която Янукович започна да разтопява тези ледове, е изненадваща дори за политик, известен с афинитета си към Русия. На 21 април при срещата си с Медведев в украинския град Харков той договори оставането на руските кораби срещу отстъпка от цената за газа, която по негови изчисления ще спести на Украйна между 35 и 40 млрд. долара в следващите девет години и по 1.2 млрд. годишно до 2042 г. Няколко дни по-късно Янукович прие Путин, който му предложи обединен холдинг за украинската и руската ядрена енергетика. "Зеркало недели" публикува проект, подписан от руския енергиен министър, в който се предлага дори по-мащабно обединение, обхващащо освен ядрения холдинг и дружество за инвестиции в газовия сектор, както и съвместно строителство на електроцентрали. Русия предложи да вземе и 50%+1 акция от украинския самолетостроител "Антонов" в замяна на част от акциите на руската авиокорпорация ОАО.

На въпрос на "Интерфакс" дали да се очакват още някакви важни решения украинският външен министър Константин Гришченко отговори, че се подготвят над десет споразумения, които дълго са били "бавени по политически причини". Чакайте 17 май, призова той, имайки предвид предстоящата визита на руския президент в Киев. Този петък руско-украинска правителствена група трябваше да започне подготовката на въпросните споразумения, много от които остават тайни. 

Между Изтока и Запада, все още

Изненадите не са чужди на Янукович - по подобен начин украинският президент обяви в САЩ, че страната му се отказва от запасите си от високообогатен уран. Сегашният му източен порив обаче смая наблюдателите и провокира всякакви прогнози: от тези, че Украйна се превръща в "новата Беларус" и в "енергиен придатък на Русия", до доста по-умерените - че страната се опитва да маневрира между Москва и Брюксел в изключително тежко за нея време. "Версията, че Украйна е превзета от някакви страстни русофили, не ми се вижда реалистична", каза за "Капитал" Андрю Уилсън от Европейския съвет по външна политика, който отдавна следи украинската политика. Той смята, че има много повече истина в другите три версии: че новата власт е посветена преди всичко на осигуряването на по-евтини газови доставки, че газовото лоби в Украйна все още иска да прави пари от съмнителни сделки с посредници и че украинците се опитват да измъкнат каквото могат от Русия, а после да се обърнат и към ЕС.

Някои обвиниха Янукович, че придвижва Украйна в посоката на Беларус, но първото му посещение навън все пак беше в Брюксел.

Фотограф: reuters

Янукович бе обявил още от самото начало, че ще се бори срещу цените, договорени от Тимошенко, които според него "разоряват Украйна" - първо, защото от тях страдат големите индустрии в източните региони, където е най-силната му подкрепа, и второ, защото така може да отложи вдигането на цената за потребителите и да ги подготви за неизбежни реформи. С намаляването на огромната сума, която плаща за руския газ (9-10 млрд. долара), Янукович може да слезе на исканите от МВФ 6% бюджетен дефицит за тази година и така да получи договорените вече 12 млрд. евро от фонда, с които да започне реформите.

От друга страна, той не е загубил европейската перспектива, която оповести с първото си посещение в Брюксел. Едно от постиженията му с Русия се очаква да бъде определянето на границите в Азовско море и Керченския пролив. Този проблем отдавна спъва Украйна по пътя към Споразумение за сътрудничество с ЕС и облекчен визов режим. Миналата седмица пък ЕС даде на Киев 6 страници с 18 необходими реформи, които е готов да подкрепи финансово. Сред тях са реформите в политическата и съдебната система, макроикономическа стабилност, подобряване на бизнес климата, реформа на енергийния сектор и опазване на околната среда. Ако успее да получи парите от МВФ например, Киев ще бъде подкрепен с още 610 млн. евро от Брюксел. Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка пък са готови да финансират реформи в газовия сектор, които да го направят прозрачен и да го модернизират - украинската икономика има едно от най-ниските нива на енергийна ефективност и прахосва енергия.

"Пристрастеността към евтиния газ не е добро нещо за Украйна. Тя има нужда да се отърве от корупцията и зависимостите", смята Уилсън. Така, ако използва полученото време и възможност, за да започне структурни реформи, Янукович би могъл да извлече максимума от постигнатото и в дългосрочен план да направи Украйна не повече, а по-малко зависима. Проблемът е, че мнозина не вярват нито в намеренията, нито в способностите му.

Плува ли корабче

"Има различни гледни точки, но аз мисля, че формулата за размяна, която се използва тук - сериозни геополитически отстъпки срещу някакви икономически преференции, не отговаря на украинския национален интерес и засилва контрола на Русия над Украйна", категоричен е Михаил Пашков от независимия украински изследователски център "Разумков". Той, както и мнозина други независими наблюдатели в страната, смята, че със споразумението за флота Кремъл е запазил твърде лесно и за твърде дълго значим лост за влияние. С него той държи силни отцепническите настроения в Крим, а руски разузнавачи и агенти, каквито има в състава на разположените там части, безпрепятствено работят на територията на Украйна - държава, която висшите руски държавници начело с Путин открито смятат за изкуствена.

Освен че идва прекалено рано (сегашното споразумение изтича през 2017 г.), новият документ, който беше наречен "пактът Медведев-Янукович", не обръща внимание на натрупани с годините важни проблеми около базата в Севастопол, които можеха да бъдат изчистени в този нов договор. Украйна например не е повдигнала въпроса какво и защо може да бъде разполагано там - ако Русия закупи десантни кораби "Мистрал" от Франция и ги закара в Севастопол, това може да доведе до нови неприятни моменти със съседите. Правителството в Киев твърди, че всички детайли ще се разглеждат допълнително от специална комисия, но този начин на дългосрочно договаряне не вдъхва доверие и за другите преговори с опитните руски дипломати. Умишлено или не, Янукович може да даде много повече, отколкото е смятал - и в енергийния, и в други сектори. "Според мен в Украйна трябва да има мораториум от 3 до 5 години върху геополитически решения с дългосрочен характер като тези за ЕС, Русия, НАТО", казва Пашков. "Днес просто не е времето за тях." Тъй като такъв мораториум не се задава обаче, май месец обещава да бъде особено горещ в украинската Рада.