По любов или по сметка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По любов или по сметка

Те ще останат в Крим още над четвърт век - поне до 2042 г.

По любов или по сметка

Новата украинска власт скочи в обятията на Русия

Огнян Георгиев
3940 прочитания

Те ще останат в Крим още над четвърт век - поне до 2042 г.

© reuters


През 1957 г. тогавашният генсек на КПСС Никита Хрушчов подарява с един подпис Крим на украинците. Сега украинският президент Виктор Янукович, също така щедро, му върна жеста. Така седмичникът "Зеркало недели" обобщи ратификацията в украинския и руския парламент на подписаното на 21 април в Харков споразумение между Янукович и Дмитрий Медведев, съгласно което руският черноморски флот ще остане в Севастопол още поне 32 години. В замяна Киев получава отстъпки от цената на руския газ, които й трябват, за да върже бюджета си.

Докато одобряваше споразумението, украинската Рада стана арена буквално на бойни действия, в които опозиционни депутати замеряха с яйца председателя на парламента и хвърляха димки в залата с надеждата да спрат приемането на документа. По-късно лидерът на опозицията и доскорошен премиер Юлия Тимошенко обяви, че създава комитет за защита на страната, който да попречи на Янукович да предаде суверенитета й. В зависимост от гледната точка внезапната и изненадваща активност на новия  украински президент спрямо Москва изглежда или дълбоко подозрителна, или похвална.

Петилетката за месец

Когато победеният от оранжевата революция през 2004 г. Виктор Янукович все пак дойде на власт през февруари, всички бяха наясно, че ще последва затопляне между Киев и Москва. Отношенията между двете държави достигнаха най-ниската си точка през 2009 г., когато третата поред газова свада между тях спря доставките за половин Европа и накара Тимошенко и руския премиер Владимир Путин да договорят преминаването към пазарни принципи в този енергиен сектор. Година по-рано, след руско-грузинската война, тогавашният президент Виктор Юшченко заплаши да изхвърли черноморския флот на Русия от Крим преди изтичането на договора през 2017 г., с което вледени дипломатическите връзки между двете страни.

Бързината, с която Янукович започна да разтопява тези ледове, е изненадваща дори за политик, известен с афинитета си към Русия. На 21 април при срещата си с Медведев в украинския град Харков той договори оставането на руските кораби срещу отстъпка от цената за газа, която по негови изчисления ще спести на Украйна между 35 и 40 млрд. долара в следващите девет години и по 1.2 млрд. годишно до 2042 г. Няколко дни по-късно Янукович прие Путин, който му предложи обединен холдинг за украинската и руската ядрена енергетика. "Зеркало недели" публикува проект, подписан от руския енергиен министър, в който се предлага дори по-мащабно обединение, обхващащо освен ядрения холдинг и дружество за инвестиции в газовия сектор, както и съвместно строителство на електроцентрали. Русия предложи да вземе и 50%+1 акция от украинския самолетостроител "Антонов" в замяна на част от акциите на руската авиокорпорация ОАО.

На въпрос на "Интерфакс" дали да се очакват още някакви важни решения украинският външен министър Константин Гришченко отговори, че се подготвят над десет споразумения, които дълго са били "бавени по политически причини". Чакайте 17 май, призова той, имайки предвид предстоящата визита на руския президент в Киев. Този петък руско-украинска правителствена група трябваше да започне подготовката на въпросните споразумения, много от които остават тайни. 

Между Изтока и Запада, все още

Изненадите не са чужди на Янукович - по подобен начин украинският президент обяви в САЩ, че страната му се отказва от запасите си от високообогатен уран. Сегашният му източен порив обаче смая наблюдателите и провокира всякакви прогнози: от тези, че Украйна се превръща в "новата Беларус" и в "енергиен придатък на Русия", до доста по-умерените - че страната се опитва да маневрира между Москва и Брюксел в изключително тежко за нея време. "Версията, че Украйна е превзета от някакви страстни русофили, не ми се вижда реалистична", каза за "Капитал" Андрю Уилсън от Европейския съвет по външна политика, който отдавна следи украинската политика. Той смята, че има много повече истина в другите три версии: че новата власт е посветена преди всичко на осигуряването на по-евтини газови доставки, че газовото лоби в Украйна все още иска да прави пари от съмнителни сделки с посредници и че украинците се опитват да измъкнат каквото могат от Русия, а после да се обърнат и към ЕС.

Някои обвиниха Янукович, че придвижва Украйна в посоката на Беларус, но първото му посещение навън все пак беше в Брюксел.
Фотограф: reuters

Янукович бе обявил още от самото начало, че ще се бори срещу цените, договорени от Тимошенко, които според него "разоряват Украйна" - първо, защото от тях страдат големите индустрии в източните региони, където е най-силната му подкрепа, и второ, защото така може да отложи вдигането на цената за потребителите и да ги подготви за неизбежни реформи. С намаляването на огромната сума, която плаща за руския газ (9-10 млрд. долара), Янукович може да слезе на исканите от МВФ 6% бюджетен дефицит за тази година и така да получи договорените вече 12 млрд. евро от фонда, с които да започне реформите.

От друга страна, той не е загубил европейската перспектива, която оповести с първото си посещение в Брюксел. Едно от постиженията му с Русия се очаква да бъде определянето на границите в Азовско море и Керченския пролив. Този проблем отдавна спъва Украйна по пътя към Споразумение за сътрудничество с ЕС и облекчен визов режим. Миналата седмица пък ЕС даде на Киев 6 страници с 18 необходими реформи, които е готов да подкрепи финансово. Сред тях са реформите в политическата и съдебната система, макроикономическа стабилност, подобряване на бизнес климата, реформа на енергийния сектор и опазване на околната среда. Ако успее да получи парите от МВФ например, Киев ще бъде подкрепен с още 610 млн. евро от Брюксел. Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка пък са готови да финансират реформи в газовия сектор, които да го направят прозрачен и да го модернизират - украинската икономика има едно от най-ниските нива на енергийна ефективност и прахосва енергия.

"Пристрастеността към евтиния газ не е добро нещо за Украйна. Тя има нужда да се отърве от корупцията и зависимостите", смята Уилсън. Така, ако използва полученото време и възможност, за да започне структурни реформи, Янукович би могъл да извлече максимума от постигнатото и в дългосрочен план да направи Украйна не повече, а по-малко зависима. Проблемът е, че мнозина не вярват нито в намеренията, нито в способностите му.

Плува ли корабче

"Има различни гледни точки, но аз мисля, че формулата за размяна, която се използва тук - сериозни геополитически отстъпки срещу някакви икономически преференции, не отговаря на украинския национален интерес и засилва контрола на Русия над Украйна", категоричен е Михаил Пашков от независимия украински изследователски център "Разумков". Той, както и мнозина други независими наблюдатели в страната, смята, че със споразумението за флота Кремъл е запазил твърде лесно и за твърде дълго значим лост за влияние. С него той държи силни отцепническите настроения в Крим, а руски разузнавачи и агенти, каквито има в състава на разположените там части, безпрепятствено работят на територията на Украйна - държава, която висшите руски държавници начело с Путин открито смятат за изкуствена.

Освен че идва прекалено рано (сегашното споразумение изтича през 2017 г.), новият документ, който беше наречен "пактът Медведев-Янукович", не обръща внимание на натрупани с годините важни проблеми около базата в Севастопол, които можеха да бъдат изчистени в този нов договор. Украйна например не е повдигнала въпроса какво и защо може да бъде разполагано там - ако Русия закупи десантни кораби "Мистрал" от Франция и ги закара в Севастопол, това може да доведе до нови неприятни моменти със съседите. Правителството в Киев твърди, че всички детайли ще се разглеждат допълнително от специална комисия, но този начин на дългосрочно договаряне не вдъхва доверие и за другите преговори с опитните руски дипломати. Умишлено или не, Янукович може да даде много повече, отколкото е смятал - и в енергийния, и в други сектори. "Според мен в Украйна трябва да има мораториум от 3 до 5 години върху геополитически решения с дългосрочен характер като тези за ЕС, Русия, НАТО", казва Пашков. "Днес просто не е времето за тях." Тъй като такъв мораториум не се задава обаче, май месец обещава да бъде особено горещ в украинската Рада.

През 1957 г. тогавашният генсек на КПСС Никита Хрушчов подарява с един подпис Крим на украинците. Сега украинският президент Виктор Янукович, също така щедро, му върна жеста. Така седмичникът "Зеркало недели" обобщи ратификацията в украинския и руския парламент на подписаното на 21 април в Харков споразумение между Янукович и Дмитрий Медведев, съгласно което руският черноморски флот ще остане в Севастопол още поне 32 години. В замяна Киев получава отстъпки от цената на руския газ, които й трябват, за да върже бюджета си.

Докато одобряваше споразумението, украинската Рада стана арена буквално на бойни действия, в които опозиционни депутати замеряха с яйца председателя на парламента и хвърляха димки в залата с надеждата да спрат приемането на документа. По-късно лидерът на опозицията и доскорошен премиер Юлия Тимошенко обяви, че създава комитет за защита на страната, който да попречи на Янукович да предаде суверенитета й. В зависимост от гледната точка внезапната и изненадваща активност на новия  украински президент спрямо Москва изглежда или дълбоко подозрителна, или похвална.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Правилно прави човекът, първо интересите на украйнските хора, така че политиката му няма как да е в ущърб на Русия, напротив....
    ----------------
    (за двойкаджиите по география и история, Украйна е в задният двор на Русия, а и Русия е "произлязла" от Киевската Русь, видяхме какво се стресе на Наакашвили на връх Олимпиадата)
    ----------------
    А и сделката не е толкова за флотата, колкото за съвместни усилия на двете страни в енергетиката (газовата и атомната) и в тежката промишленост....... заедно с Беларус и Казахстан...... нещо като нов СССР но в икономиката.....

  • 2
    npaine avatar :-P
    NPaine

    Хахаха, снимката на десантните кораби на Черноморския флот не е случайна, нали?

  • 3
    pesheff avatar :-P
    Пешката

    Интересно защо се стряскат от такова развитие на нещата? Крим си е руска територия, и няма как иначе да се развият нещата. А Хрушчове че е бил върл пияница и шута на Сталин, да не говорим. Само можем да предполагаме как е дал цял полуостров на провинция украйна

    Президента на Украйна не иска да се получи нова газова зима, и на практика да закрие така или иначе изкуствената си държава която освен че няма ресурси да съществува самостоятелно -без Русия- и както каза боби руската нация произлиза от киевска рус. Та нали онзи убавец Светослав дето покори северна българия се счита за руснак от киев-къде са тия украинци тогава?

    Та това си прилича на вътрешно руски проблем. Наскоро нещо се шуми че и Тексас искал да се отделя от щатите....това е нещо подобно на тая ситуация, въпреки че тексасците са си били отделна държава.


    А и докъто съм на историческа вълна, какво ще кажете за проблема със Волжските българи? Не трябвали поне малко да се повдигне въпроса?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK