Шоуто на Дейв и Ник

Британското правителство на компромиса ще търси управление на консенсуса

Дейв (вляво) и Ник поемат властта на "Даунинг стрийт" 10
Дейв (вляво) и Ник поемат властта на "Даунинг стрийт" 10    ©  Reuters
Дейв (вляво) и Ник поемат властта на "Даунинг стрийт" 10
Дейв (вляво) и Ник поемат властта на "Даунинг стрийт" 10    ©  Reuters

Довчера противници, днес Дейвид Камерън и Ник Клег са партньори - и се надяват да останат такива в следващите пет години. След като воюваха яростно на предизборната арена във Великобритания, в сряда двамата си стиснаха ръцете и сформираха коалиционно правителство.

Изключително оспорваните избори на 6 май завършиха без ясен победител - нещо, което рядко се случва в британската избирателна система. Гласоподавателите произведоха "висящ парламент", в който никоя партия няма достатъчно места за абсолютно мнозинство и мандат за управление. Като резултат, в събота в Лондон започна истински политически маратон, който сложи точка на 13-годишното управление на Лейбъристката партия и отвори нова страница - първият мирновременен коалиционен кабинет в страната от 70 години насам.

Лидерът на консерваторите Дейвид Камерън постигна целта, която преди няколко месеца му изглеждаше гарантирана, а преди няколко седмици - доста несигурна: премиерския стол. Победата му обаче беше обвързана в сложна коалиционна сделка с либералдемократите, с които торите ще делят в добро и лошо светлината на прожекторите в предстоящия си мандат - ако успеят да го доведат докрай.

Това ще е трудна задача, ако се съди по предизборната кампания и битките, които двете партии водиха за всеки глас. Възходът на лидера на либералдемократите Ник Клег беше за сметка на популярността на Камерън. Само преди седмици "балон с топъл въздух" бяха най-ласкавите думи на новия премиер за днешния му партньор. От своя страна Клег обвиняваше Камерън в арогантност заради нежеланието на торите да реформират избирателната система - чиято промяна е приоритет на либералите. Партиите бяха на различни позиции по повечето ключови теми в кампанията - от данъчната реформа, през подхода към имиграцията, до политиката на Лондон спрямо Европейския съюз. През седмицата обаче томахавките бяха заровени, а докато си разменяше комплименти, "шоуто на Дейв и Ник" обеща "прагматична политика от нов тип" (по думите на Клег) в своята "коалиция на националното единство" (по Камерън).

Дотук се стигна след

Инфарктен политически маратон

започнал в петък сутринта. Вместо с премиер, който да се представи пред кралицата и да й поиска мандат, на 7 май страната осъмна с палаткови лагери около Бъкингамския дворец, парламента и премиерската резиденция на "Даунинг стрийт" 10. Всеки посетител в тези институции беше наблюдаван под лупа от камери, вариообективи и коментатори - дали е емисар за коалиционни преговори? Дали папката в ръцете му съдържа проектосъстав на новото правителство? Дали колата с тъмни стъкла, влизаща в кралския двор, не вози бъдещия премиер към среща с кралицата? И кой е той?

Доскоро неизвестен, а след това - популярен като "политикът, който не е нито Браун, нито Камерън", либералът Ник Клег се оказа ключа за черната врата на "Даунинг стрийт". След изнурителни преговори с лейбъристите и консерваторите партията му избра да влезе в коалиция с Камерън. Това издигна Клег до вицепремиер и даде на партията му пет места в бъдещия кабинет плюс още около 20 високи позиции в управлението (във важни области като банковите регулации, бюджета и енергетика и климата).

Джентълменското партньорство

между Камерън и Клег показа скоростта, с която политиците прагматично забравят враждите и обещанията си, когато намерят пътя към властта. Споразумението почива на сложна сделка и сериозни отстъпки от позициите на двете партии - либералите например преглътнаха намерението на торите за орязване на бюджетните разходи с 6 милиарда паунда (над 7 милиарда евро) тази година. Прието беше и искането на Камерън за ограничаване на броя на новите имигранти в страната (срещу което Клег се бунтуваше в кампанията). От своя страна торите приеха данъчните реформи, предложени от новите им партньори, и обявиха неохотно, че ще организират референдум за промяна на избирателната система.

Сближени бяха и позициите по политиката, която Великобритания ще води спрямо Европейския съюз - един от най-спорните въпроси между членовете в новата коалиция. Торите решиха, че няма да търсят нови "изключения" за страната от общите политики по сигурността, правосъдието и заетостта, а либералите приеха, че няма да отстъпват на Брюксел нови прерогативи, въпреки че са най-отворената към ЕС британска партия. Съгласието по европейската тема обаче трудно ще се задържи, предвид евроскептицизма на Камерън и компания, и еврооптимизма на Клег (бивш евродепутат и почитател на еврото). Засега обаче в Брюксел могат да са спокойни - британското правителство ще си има достатъчно главоболия в Лондон, за да търси политически битки навън.

Компромисите и пазарлъците в новата коалиция вече сигнализират за трудностите, които очакват Клег и Камерън. Собствените им партии се гледат подозрително - торите мърморят срещу твърде щедрите отстъпки за либералите, които пък не са доволни, че лидерът им "предаде" част от предизборните си обещания заради вицепремиерския пост.

Хармонията в новата двойка

на британския политически небосклон, изглежда, ще остане крехка - и мнозина прогнозират, че коалиционното правителство няма да изкара пълен мандат. "Предстоят тежки политически решения за здравеопазването, бюджетни реформи и преосмисляне на международната роля на страната, които биха разтресли дори единно правителство и трудно ще бъдат изпълнени от толкова нестабилна коалиция", посочи Филип Кей, бивш кореспондент за Уестминстър на британската Press Association. Според него новото британско правителство трябва да избира между изпълнението на необходимите, но непопулярни фискални мерки и собственото си оцеляване. "Това обаче не е необичайна дилема - живеем в ненормални времена, страната е в риск да влезе обратно във финансовата криза, и нормалната политика явно ще трябва да почака", добави Кей пред "Капитал".

Докато е в отпуск от нормалността, британската политика обещава да е изключително интересна. Новото правителство в Лондон със сигурност ще е урок по коалиции - дали като успешен пример как трябва да работят те, или като предупреждение, че влизането във властта на всяка цена рядко води до добър резултат. А може би просто като доказателство, че Великобритания още не е прихванала от коалиционната континентална култура.