Евроомлетът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Евроомлетът

Евроомлетът

Ами ако Германия се откаже от единната валута

4519 прочитания

© Reuters


"Въпросът не е дали Атина ще напусне еврозоната, въпросът е дали ще я напусне организирано или хаотично. При всички положения страната я очаква фалит, дори и той да вземе по-меки форми като преструктуриране на дълговете."

Мнението на Дезмънд Лакман, бивш зам.-директор на отдела за стратегическо планиране на Международния валутен фонд, не е чак толкова екстравагантно. Почти няма икономист, който да оспорва мрачните перспективи пред гръцката икономика. Ако има вариации,  те са в предлаганите мерки. За разлика от европейските американските икономисти, които не гледат на еврото като на политически, а като на чисто икономически проект, директно предлагат напускане на еврозоната от Гърция. Например Нобеловият лауреат по икономика и колумнист на в. New York Times Пол Кругман или Мартин Фелдстайн, почтен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Според него единственият път за страната е девалвация, която да върне разходите за труд и цените до по-конкурентни нива.

По изчисления на Лакман при сега приетия план за стабилизиране на Гърция може да се очаква спад от 20% на икономиката в рамките на две години, което ще доведе дълга на страната до близо 180% от БВП. Такова ниво е много над това, което Атина може да поддържа. Подобна ситуация вече се е случвала - "Аржентина през 2001 г. първо получи масирана помощ от МВФ само за да обяви преструктуриране на задълженията си една година по-късно", сподели пред "Капитал" горчивия си опит Лакмън.

Новата дра(х)ма

Критиците на подобен подход смятат, че идеята е не само опасна за останалите страни в еврозоната, но и непрактична. Докато се вземе решението за отделянето на Гърция, нейната икономика ще бъде срутена от изтеглянето на капитали, които искат да се спасят от очакваната девалвация. Най-често цитиран по този повод е Бари Айхенгрийн, според когото подобна стъпка би предизвикала "майката на всички финансови кризи", а Стив Ханке, известен в България като бащата на валутния борд, каза за "Капитал", че поддръжниците на изхода от еврозоната просто не знаят за какво говорят. Самото въвеждане на новата валута ще изисква много време - препрограмирането на компютрите, конвертирането на депозитите, печатането на новата драхма, ще отнеме толкова усилия и ресурси, които биха били по-добре използвани за реформи в гръцката икономика. Освен това девалвацията няма да помогне за свиване на плащанията по външния дълг на страната, дори напротив, те ще нараснат - първо, защото са деноминирани в евро (представете си, че имате кредит в евро и ви намалят заплата с 40%) и, второ, тъй като лихвите по гръцките дългове ще скочат до небето. По-големият проблем е, че девалвацията на валутата на малка страна като Гърция обикновено оказва минимално влияние върху нейната търговия и това по никакъв начин няма да доведе до икономически растеж.

За поддръжниците на изхода от еврозоната обаче повечето изтъквани причини са преодолими. След като се вземе решението, смята Лакман, всички банкови депозити могат да бъдат замразени до обмяната на валутата и нейната девалвация. "При масирана подкрепа от МВФ, план за преструктуриране на дълговете и мерки за ограничаване на дефицитите, няма причина този план да не проработи", твърди икономистът. Мартин Фелдстайн предлага всички задължения и активи на банките да останат в евро и така да бъдат предпазени вложителите и да се избегне паника.

Барон Мюнхаузенидис

Изобщо, за да се измъкне Гърция от блатото, очевидно й трябват уменията на барон Мюнаузен.

Според Ханке, за да се решат проблемите на Гърция с девалвация, бъдещата гръцка валута трябва да загуби между 40 и 50% от стойността си спрямо еврото с всички негативни последици за бизнеса и домакинствата. Вместо това Ханке предлага да отпадне вноската на работодателите за социалното осигуряване на работниците. Това автоматично ще доведе до поевтиняване на разходите за труд с 22% и ще постигне същия ефект като девалвацията. Ханке обаче едва ли се е опитвал да предлага икономически съвети на гръцките синдикати.

Колкото и невероятно да звучи, в близката европейска финансова история има случаи на страни, които са се измъкнали от подобни бюджетни дупки. В изследване на Даниел Грос и Алсиди Чинция от Centre for European Policy Studies двамата автори намират, че за последните 20 години седем страни, които са били изправени пред подобни на гръцките бюджетни предизвикателства, са успели да коригират икономиките си. Проблемът е, че това е ставало в по-благоприятна икономическа среда, винаги е водило до нарастване на дълговете и е било извършвано чрез увеличаване на приходите, но не и с орязване на разходите - три условия, които са невалидни за Гърция.

Всяка забрана важи... до отменянето й

На теория няма процедура за напускане на еврозоната – яйцата не могат да изскочат от омлета. Лисабонският договор, влязъл в сила миналата година, за първи път предвижда възможност за напускане на ЕС, но не и на валутния съюз. На практика това означава, че всяка страна, която иска да напусне еврозоната, първо трябва да напусне евросъюза, макар че такава последователност не е разписана категорично никъде. Дори и умишлено да нарушава правилата, дори да е санкционирана от Европейския съд, дори да се примоли, възможност за разделяне с еврото няма.

Разбира се, правилата са за това, за да се променят. Словашкият и германският финансов министър вече поискаха създаването на такава възможност.

Още през 2003 г., само четири години след въвеждането на общата валута, правилата на Пакта за стабилност (който поставя критериите за фискална дисциплина на страните от зоната) бяха творчески интерпретирани, за да могат Франция и Германия да задържат по-висок бюджетен дефицит. Сега при опасността от разрастване на гръцката криза беше намерен начин да бъде заобиколена забраната Европейската централна банка да купува правителствени ценни книжа. При екстремна ситуация, "заплашваща нормалното функциониране на общата валута" (хипотетична формулировка подобна на използваната, за да се разреши на ЕЦБ да купува правителствени дългове, виж чл. 122 от Лисабонския договор), нищо чудно на определена страна да й бъде позволена ваканция от еврозоната. В крайна сметка липсата на процедура за напускане, не означава, че има забрана.

Накрая, Гърция винаги може да се раздели с еврото в нарушение на договорите, колкото и болезнено да е това.

Германското евро

Напускането на еврозоната от Гърция е по-скоро ирелевантно, тъй като с нищо няма да подобри ситуацията в страната. Въпросът е дали Германия може да напусне еврото. Завръщането на дойче марката със сигурност ще бъде посрещнато добре от валутните пазари, еврото ще загуби стойност, което ще помогне на останалите страни в зоната да увеличат износа си и ще балансира търговските неравновесия, предизвикани от прекалено конкурентната немска икономика. Германският потребител пък ще има възможност още по-евтино да си купи къща в Испания или Гърция. Изобщо какво по-добро от това?

Ако това ви се струва абсурдно, значи не следите внимателно все още кратката история на европейската валута. Още през 2005 г. след отхвърлянето на европейската конституция от френските и холандските избиратели и стагнирането на европейските икономики отделянето на Берлин беше гореща тема. Германското министерство на финансите упорито отричаше слуховете и категорично опроверга статия в сп. Stern, която правдоподобно описваше подобен сценарий. Списанието твърдеше, че в дискусия между тогавашния германски финансов министър Ханс Айхел, шефа на Бундесбанк Аксел Вебер и група икономисти тази възможност е била сериозно обсъждана. Цитираният в материала на Stern икономист на банката Stanley Йоахим Фелс още тогава прогнозира, че различията в нивата на инфлация и растеж между 12-те евространи по това време в крайна сметка ще доведат до колапса на зоната. Stern дори твърдеше, че Бундестагът е поискал правно проучване за това как една страна може да напусне еврозоната.

Тогава спекулацията вероятно беше предназначена за германския избирател преди предстоящия парламентарен вот, както и като заплаха срещу останалите членове на еврозоната, които си позволяваха своеволия. Основният заподозрян преди пет години беше Италия - страната, чието фриволно отношение към държавните финанси вече беше предизвикало трудности на друг монетарен съюз - Латинският, просъществувал между 1865 и 1927 г., в който България (от 1889 г.) и Гърция са били членове. С времето нещата затихнаха, поне до края на миналата година.

Проблемът е, че ако Германия се реши на крайната стъпка, тя бързо ще бъде последвана от Австрия, Холандия и накрая вероятно и от Франция. Това естествено ще сложи край на европроекта. Но според проф. Йоахим Щарбати от университета в Тюбинген еврозоната и без това е разделена на две групи. По логиката на Щарбати официалният развод би бил само полезен, като единственият недостатък на бъдещия германски вариант на еврото е, че то ще бъде твърде силно.

"Въпросът не е дали Атина ще напусне еврозоната, въпросът е дали ще я напусне организирано или хаотично. При всички положения страната я очаква фалит, дори и той да вземе по-меки форми като преструктуриране на дълговете."

Мнението на Дезмънд Лакман, бивш зам.-директор на отдела за стратегическо планиране на Международния валутен фонд, не е чак толкова екстравагантно. Почти няма икономист, който да оспорва мрачните перспективи пред гръцката икономика. Ако има вариации,  те са в предлаганите мерки. За разлика от европейските американските икономисти, които не гледат на еврото като на политически, а като на чисто икономически проект, директно предлагат напускане на еврозоната от Гърция. Например Нобеловият лауреат по икономика и колумнист на в. New York Times Пол Кругман или Мартин Фелдстайн, почтен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Според него единственият път за страната е девалвация, която да върне разходите за труд и цените до по-конкурентни нива.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    reader avatar :-|
    reader

    Даа, твърде интиресни конспирации. И накрая сигурно ще настъпи вариантът, за когото сега всички "експерти" казват: "Това е невъзможно!".

  • 2
    reader avatar :-|
    reader

    да се чете "интЕресни", разбира се :)

  • 3
    kamendc avatar :-|
    Камен

    Кои икономисти още вярват, че девалвацията води до конкурентни предимства? Тази теория май е от времето на Рикардо. Имаше много изследвания, които я опровергават (не съм професионален икономист и затова не мога да ги цитирам точно). Със сигурност не работи за малка отворена икономика, тоест за всички, освен да речем, Г-7.
    Например, Гърция изнася (всъщност, какво изнася Гърция?) маслини - те струват например 1 евро на международния пазар, защото има конкуренция от много други държави. Ако Гърция въведе драхма и 100 драхми са 1 евро, маслините ще струват 100 драхми. Да не би икономистите да кажат, че Гърция ще почне да ги продава по 50 вместо 100?
    50 могат да станат, ако страната стане по-ефективна, например повиши производителността на труда си, или намали заплатите. Но да се намалят заплатите с 20% може и без да се сменя еврото с драхма - режеш и готово - стига да се справиш със синдикатите, хе-хе.

  • 4
    bbc avatar :-|
    BBC

    Ами ще купуваме Дойче Марки!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK