В земята на Касандра
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В земята на Касандра

Гръцкият парламент бързо се превърна в една от целите на народното недоволство.

В земята на Касандра

Мрачно настроение и още по-мрачни пророчества обзеха Гърция

Огнян Георгиев
3958 прочитания

Гръцкият парламент бързо се превърна в една от целите на народното недоволство.

© reuters


Започна се. След месеци на нерешителност и безкрайни празни речи Гърция най-накрая посегна към международната и европейската помощ, която трябва да я спаси от фалит. Тази седмица финансовото министерство на страната изпрати официално писмо до Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, в което поиска активацията на финансовия пакет от 110 млрд. евро. Първите 9 млрд. трябват на Гърция до 19 май, когато идват разплащания по дълга.

По тези пари ще има кръв и пот. За да ги получи, правителството на Георгиос Папандреу обеща на ЕС и МВФ да въведе икономически пакет от реформи, който кара думата строги да бледнее и се приближава до подвизите на древния Херкулес. Лишени от желание за подобни геройства в името на мотиви, които не харесват, десетки хиляди гърци излязоха на национален протест миналата седмица в опит да спрат приемането на пакета. По време на протеста анархисти подпалиха клон на банка в Атина и така убиха трима души, сред които бременна жена.

В друго, по-нормално време, такава трагедия вероятно би спряла и политиците, и протестите. В Гърция обаче това време отмина.

Бъдеще свършено

За външния свят, за който гръцката криза е призма, през която се вижда по-мащабен европейски проблем, бунтовното недоволство на гърците не е понятно. За останалите европейци гърците са банкрутиралите съседи, получили незаслужено много пари. Сделката гласи, че в следващите четири години Атина ще трябва да намали бюджетния си дефицит със стойност, отговаряща на 11% от гръцкия БВП, като в същото време продължава да изплаща огромните си задължения. За икономистите това е невъзможно, а за гърците е сделка с дявола. "Предадоха ни", констатира тъжно една гъркиня, слагайки под един знаменател всички: страните от ЕС, МВФ и гръцките политици.

За да задоволят проверките, които ще са на всеки няколко месеца, Папандреу и министрите му ще трябва да орежат болезнено сегашните и бъдещи доходи на почти всички гърци - деца, работещи или пенсионери. Сред обещаните мерки е намаляването на пенсиите, отрязването на допълнителните заплати и пенсии, които гърците досега получаваха, свиване на огромните разходи за отбрана, повишаване на ДДС и на акцизите и махането на долните прагове на заплащане в различните сектори. "Сега планират да накажат тежко бъдещите поколения. Те ще плащат същото, каквото и предните, но ще получават едва половината от техните пенсии", коментира пред "Капитал" икономистът Савас Роболис от Конфедерацията на гръцките работници. Той и неговите колеги са категорични, че не бива се прилагат еднакви стандарти спрямо всички, а да се реже спрямо заплащането - повече от по-богатите. Именно равното разпределение на мерките буди гняв в обществото, казва журналистката от влиятелния вестник "Катимерини" Христина Копсини. Според нея, гръцките семейства ги чака между 10 и 20% намаляване на годишния доход.

Банките, богатите и политиците - на кладата

Това е и отговор на въпроса защо се случи бруталната атака срещу банковия клон. За мнозинството от гърците, банките и богатите символизират извора на проблемите, заради които биват наказвани всички. "Банките даваха пари на правителството на голяма печалба и сега искат да си подсигурят вземанията. Хората виждат това и вече не става въпрос само за джоба им - вече е гняв", казва пред "Капитал" професорът по политология от атинския университет Пантеон Серафим Сефериадис. Той уверява, че гърците разбират проблема си, но не харесват предложеното решение. "Да, някои от тях искат неща като да се национализират банките или да се унищожи МВФ. Очевидно е, че Папандреу няма как да приеме подобни решения. Но гърците просто не смятат, че това, което им се представя, е единственият възможен път."

Над 70% от хората не одобряват гласуваните от парламента мерки. В обща декларация няколко гръцки икономисти, сред които и Роболис, критикуват МВФ, ЕС и правителството си, че защитават огромните печалби на банките и фондовете за сметка на нископлатените, безработните и пенсионерите. "Това е най-сигурният път към рецесията, безработицата, разрушаването на социалните услуги, намаляването на пенсиите и дерегулацията на трудовия пазар", пишат икономистите. Всъщност правителството иска съвсем открито да дерегулира работния пазар, на който има десетки "затворени професии", като нотариуси, фармацевти, шофьори и т.н. В отговор институтът на конфедерацията на работниците предупреждава, че скоро в Гърция може да има до милион безработни - или един на всеки десет души. В страна, в която социалният мир е крехко понятие (спомнете си бунтовете от 2008 г.), това е повече от опасно. Протести са планирани всяка седмица до края на юни, защото юли и август са почивни месеци (това е все пак Гърция). На последната, трагична демонстрация миналата седмица, разбеснели се протестиращи за пръв път викаха пред парламента "да го изгорим".

20 хил.

са отменените хотелски резервации само в Атина от уличните протести миналата седмица досега. Десетки конференции също са анулирани. Гръцкият туристически бизнес спешно започна обсъждания как да реагира на този удар по и без това слабия сезон.

Ето защо задачата на Папандреу е още по-Херкулесова - според повечето хора в страната политиците са другата част от проблема. На конференция тази седмица, шефът на една от големите гръцки бизнес организации Димитрис Даскалопулос заяви, че политическите партии са се сраснали с икономическия и социален модел през последните 35 години и "нямат желание да отрежат клона, на който седят". Даскалопулос хвърли това в лицето на Папандреу и лидера на дясната "Нова демокрация" Антонис Самарас, които присъстваха на конференцията. Двамата знаят прекрасно, че това е сумираното мнение на собствените им избиратели.

То носи със себе си един плашещ въпрос без отговор за Гърция - дори ако напрежението нарасне неимоверно и притисне ПАСОК дотам, че да сдаде властта, кой ще смени Папандреу? "Нова демокрация" гласува срещу пакета от мерки, но това е чист популизъм и никой не смята наистина, че ако от гласовете им зависеше нещо, десните депутати щяха да отхвърлят помощта. Партията бе победена на избори миналата година и ще й е трудно да убеди когото и да било, че не носи вина за случилото се. Още повече че двама от нейните бивши министри - Георгиос Алогоскуфис и Йоанис Папатанасиу, са сред политиците, за които гръцки вестник разкри, че са се обогатили значително след влизането си във властта.

При огромния брой скандали за корупция в последните десет години и нито една присъда на гърците им е трудно да повярват, че новото правителство мисли за тях, а не за собствените си интереси. "Знаем, че нещата не могат да продължават така, и трябва да правим жертви. Но за да убедиш хората в намеренията си, трябва първо да преследваш онези, които са злоупотребили", казва 44-годишният таксиджия Димитрис Питаракис.

Да спасим Гърция или да си направим нова?

Парадоксът е, че онези вън от страната и онези вътре в нея, всъщност искат да спасят две различни държави. Докато за ЕС и МВФ е важно да върнат Атина в позиция, в която да поддържа фискална дисциплина и да си плаща задълженията, за гърците тази почти фалирала държава няма нужда от спасение, а от прераждане. "Имаме възможност да оставим назад онази Гърция на паразитизма, бавното развитие и социалната неправда", заяви самият премиер на своите сънародници. За тях обаче мерките на неговия план убиват смисъла от помощта - тя ще ги държи живи, но далеч от благоденствието. "Проблемът е, че не виждам среден път. Със сравнителна точност можем да кажем, че през есента ще започнат големите проблеми и няма да е само публичният сектор, а и малките бизнеси и други", смята проф. Сефериадис. С ежеседмични протести, все по-затягащ се колан и политическа система в дълбока екзистенциална криза, бъдещето на Гърция би било неясно мрачно дори за древните оракули.

Започна се. След месеци на нерешителност и безкрайни празни речи Гърция най-накрая посегна към международната и европейската помощ, която трябва да я спаси от фалит. Тази седмица финансовото министерство на страната изпрати официално писмо до Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, в което поиска активацията на финансовия пакет от 110 млрд. евро. Първите 9 млрд. трябват на Гърция до 19 май, когато идват разплащания по дълга.

По тези пари ще има кръв и пот. За да ги получи, правителството на Георгиос Папандреу обеща на ЕС и МВФ да въведе икономически пакет от реформи, който кара думата строги да бледнее и се приближава до подвизите на древния Херкулес. Лишени от желание за подобни геройства в името на мотиви, които не харесват, десетки хиляди гърци излязоха на национален протест миналата седмица в опит да спрат приемането на пакета. По време на протеста анархисти подпалиха клон на банка в Атина и така убиха трима души, сред които бременна жена.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK