Спасение или наказание
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спасение или наказание

Експертите от Европейската комисия имаха само 24 часа, за да измислят как да спасят еврото

Спасение или наказание

Планът за 750 млрд. евро няма да плати цената за запазването на еврото, а само ще купи безценно време

Николай Стоянов
4459 прочитания

Експертите от Европейската комисия имаха само 24 часа, за да измислят как да спасят еврото

© Reuters


На европейските лидери им трябваха няколко месеца, за да решат да предоставят 30 млрд. евро за спасението (добре де, за отлагането на проблемите) на Гърция. След като пазарите не се впечатлиха от това, което се считаше за политически подвиг, беше нужна само седмица сумата почти да се утрои и заедно с предоставените МВФ пари да достигне 110 млрд. евро. Затова не изглежда толкова странно, че когато и това не даде резултат, а заплахата вече плъзваше не само към задлъжнялата южна периферия на съюза, а и към самото евро, само за уикенд беше изкован план за 750 млрд. евро.

Какъв е планът?

- 500 млрд. евро от Европейския съюз, като от тях:

   - 60 млрд. евро от бюджета на Европейската комисия. Незабавно достъпни за подкрепа на платежните баланси на страни от еврозоната, изпитващи трудности. Лихвите ще са около 5% подобно на спасителния план за Гърция.

   - 440 млрд. евро са в специален фонд под формата на гаранции за заеми, предоставени от страните от еврозоната. Достъпни в рамките на няколко седмици.

- 250 млрд. евро от Международния валутен фонд. Достъпни малко или повече по традиционния за МВФ начин - след двустранни преговори и приемане на тежки стабилизационни мерки.

- Европейската централна банка ще изкупува държавни и частни облигации на вторичния пазар.

- Федералният резерв отворя линиите си за краткосрочно финансиране в долари към европейски банки.

Решението не е било лесно. То потъпква няколко от основополагащите принципи на обединена Европа и на паричния й съюз, признава много от дефектите им и създава опасност да развали окончателно дисциплината, като покаже, че всеки провинил се ще бъде по-скоро спасен, отколкото наказан. А хвърля и тежка сянка на съмнение върху независимостта на Европейската централна банка, след като и тя беше включена в арсенала, като започна противно на правилата си директно да изкупува държавен и частен дълг от закъсалите страни. Най-лошото обаче е, че въпреки колосалния си размер тези 750 млрд. лв. не решават в дългосрочен план проблемите, а само купуват време за справянето с тях. Което остава неясно.

Един драматичен уикенд

Моментът на голямото решение дойде на 7 май, в петък, когато лидерите на еврозоната се събраха в Брюксел, уж по формален повод - да подпишат договорения спасителен пакет за Гърция. След срива на Уолстрийт от предишния ден ефектът от обещаните 110 млрд. евро вече съвсем беше изветрял и доходността по десетгодишните гръцки ДЦК достигна 12.5% - нива, при които страната не може да се финансира, без да увеличи проблемите си, и които говорят за очакване за фалит. Португалските и испанските държавни и корпоративни облигации също бяха под непрестанен натиск, като доходността по книжата им достигна над 6%.

На този фон гръцкият премиер Георгиос Папандреу е описал какво се случва в страната му, което според разказите на участник в срещата пред Financial Times е наподобявало "пасаж от Дантевия "Ад". Както се оказва впоследствие, без особен ефект. Такъв нямат и отчаяните призиви на европейски банки към ЕЦБ да започне да изкупува държания от тях гръцки, португалски и т.н. дълг, нито дори дипломатическите совалки на френския президент Никола Саркози за по-мащабен спасителен план. Успява единствено ЕЦБ. Едва след като президентът й Жан-Клод Трише очертава доста страховита картина за европейските дългови пазари, пада и последното гнездо на съпротивата - германският канцлер Ангела Меркел призовава за извънредна среща на финансовите министри на ЕС в неделя. Това дава на Европейската комисия около едно денонощие да изкове план, който да е готов преди отварянето на пазарите в понеделник.

Как точно е закована сумата 750 млрд. евро (виж карето), така и не става ясно. Сигурно е само, че за това кратко време не е базирана на някакви икономически разчети, а по-скоро на психологически. Числото трябва да е хем достатъчно голямо, че да впечатли пазарите с решимост, хем да не е толкова голямо, че да повярват в приемането му от членките на ЕС и да не предизвика недоволство. Изглежда златната среда е била някъде там и след 11-часов маратон от преговори планът все пак беше обявен преди началото на търговията на финансовите пазари в понеделник. Но след моменталното им съживяване остана фундаменталният въпрос:

Ще проработи ли?

Краткият отговор е: вероятно, но не за дълго."Това увеличава много разходите да залагаш срещу дълга на слабите правителства", коментира Мартин Улф, главният икономически редактор на Financial Times. Тоест, ако негативно настроен спекулант реши сега да залага на фалит на която и да било от европейските страни, ще трябва да се изправи срещу огромен фонд, подплатен не само от задлъжнялата гръцката икономика, а и от двигателите на ЕС - Германия, Великобритания и Франция. С две думи, това е механизъм, с който се прехвърля доверие от стабилната част на Европа към нестабилната.

Не липсват обаче и скептици. Според Едмънд Конуей от британския Telegraph именно спекулантите ще направят доста пари от поскъпването на акциите и вероятно ще използват по същия начин и следващото потопяване на пазарите. "Отново дългосрочните инвеститори, които сега купуват застраховки срещу фалит, за да предпазят вложенията си, които ще бъдат ударени най-тежко. И отново бързоногите хедж фондове ще се присмиват", пише той.

А според влиятелния финансов блог Zero Hedge (между другото по-всяка вероятност създаден от българина Даниел Иванджийски, който има доживотна забрана да работи в брокерски фирми на Уолстрийт заради търговия с вътрешна информация) това дори създава предпоставки за европейски банки да залагат срещу еврото, знаейки, че Европа няма да го остави да се срине. "Очакваме нов рекорден спасителен план да бъде обявен от Европа в рамките на месеца, тъй като няма друг избор. И всеки следващ план ще кара банките да залагат все по-агресивно", пише Zero Hedge.

Разбира се, това е с уговорката, че планът бъде приет от правителствата, а в доста от случаите - и от парламентите на европейските страни.

В първите дни след обявяването на плана като цяло желаният ефект беше постигнат - кризата на дълговите пазари беше овладяна. Цената на финансиране на Гърция и останалите проблемни страни падна и дори Португалия се възползва от възможността да пласира 1 млрд. евро дълг. Не е ясно обаче колко дълго ще трае този ефект - от целия план единствено механизмът от 60 млрд. евро е незабавно достъпен, а останалите европейски пари, както и тези от МВФ, са свързани с преговори и при евентуална спекулативна атака не е ясно дали спасението може да дойде достатъчно бързо.

Нарушените принципи

Наред с краткосрочните въпросителни не е ясно дали планът няма дългосрочно да навреди на еврото. Една от най-съществените критики е, че се лекува проблемът с дълга с още повече дълг. Петстотинте млрд. евро европейски пари трябва да дойдат отнякъде и независимо дали е заем или гаранция, това означава по-големи фискални разходи в европейските страни, които и без това почти без изключение нарушават маастрихтския критерий за максимум 3% бюджетен дефицит. А с това намалява и шансът в скоро време някой да бъде санкциониран за прекомерен дефицит - единственият механизъм, с който към момента Брюксел разполага, за да поддържа фискалната дисциплина на съюза. Другата защита срещу свръхдефицити е именно клаузата, че ЕС не спасява отделни страни и това ще стимулира правителствата да се държат отговорно. Тя обаче също е нарушена, така че заплахата е двойна.

Не по-малко опасно звучи намесата на ЕЦБ. Сама по себе си тя идва, след като дни преди това Трише беше заявил, че такава опция въобще не е обмисляна и това сериозно подкопава вярата в независимостта на ръководената от него институция. По всичко личи, че ЕЦБ е била вкарана насила в спасителния план под натиска на политиците, което засилва опасенията, че и в бъдеще тя може да бъде използвана за решаване на текущи проблеми.

Покупката на облигации от централната банка размива границите между парична и фискална политика и по този начин, дори ЕЦБ да не дава пари директно на проблемните държави, от инвеститорите се създава изкуствено търсене, което вдига цената на дълга и прави възможно правителствата да се финансират при по-добри условия. Това може да продължи до безкрайност, защото ЕЦБ може да напечата колкото си иска евро за да изкупува проблемни дългове. Проблемът е, че така тя акумулира риска при себе си и това разклаща доверието в единната валута. Освен това печатането на пари също води до инфлация и размива стойността на валутата. Затова и само преди година, когато Федералният резерв и Английската централна банка правеха точно същото, ЕЦБ ги критикуваше.

Все пак ЕЦБ твърди, че ще стерилизира операцията. Това означава, че докато купува гръцки (португалски или каквито се наложи) ДЦК и налива пари в системата, същевременно ще изтегля ликвидност и така реално няма да печата пари. Това може да стане основно като продава други ДЦК, за да прибира обратно сходно количество. Пазарите обаче помнят, че подобни обещания даваха и в САЩ, и във Великобритания, и затова нямат много вяра, че след печатниците за долари и паундове няма да започне работа и тази за евро. А това ще означава само едно - че за спасението на няколко провинили се правителства и на кредиторите им европейските граждани ще бъдат наказани не само с по-високи данъци, а и с инфлация. При това положение най-вероятно дори и инвеститорите да повярват в плана, гласоподавателите няма.

Източник: Bloomberg

На европейските лидери им трябваха няколко месеца, за да решат да предоставят 30 млрд. евро за спасението (добре де, за отлагането на проблемите) на Гърция. След като пазарите не се впечатлиха от това, което се считаше за политически подвиг, беше нужна само седмица сумата почти да се утрои и заедно с предоставените МВФ пари да достигне 110 млрд. евро. Затова не изглежда толкова странно, че когато и това не даде резултат, а заплахата вече плъзваше не само към задлъжнялата южна периферия на съюза, а и към самото евро, само за уикенд беше изкован план за 750 млрд. евро.

Какъв е планът?

- 500 млрд. евро от Европейския съюз, като от тях:

   - 60 млрд. евро от бюджета на Европейската комисия. Незабавно достъпни за подкрепа на платежните баланси на страни от еврозоната, изпитващи трудности. Лихвите ще са около 5% подобно на спасителния план за Гърция.

   - 440 млрд. евро са в специален фонд под формата на гаранции за заеми, предоставени от страните от еврозоната. Достъпни в рамките на няколко седмици.

- 250 млрд. евро от Международния валутен фонд. Достъпни малко или повече по традиционния за МВФ начин - след двустранни преговори и приемане на тежки стабилизационни мерки.

- Европейската централна банка ще изкупува държавни и частни облигации на вторичния пазар.

- Федералният резерв отворя линиите си за краткосрочно финансиране в долари към европейски банки.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    aaa avatar :-|
    aaa

    Момци и дами,

    Вероятно ще прозвуча като луд, но пазят Щатите и техният дълг с пропагандната машина, която бълва новини в последните седмици за това колко грижи имало в Европа с публичните задължения.

    Те не са се увеличили наскоро, и не е новина, а се заговори чак след като се видя стабилно възстановяване. Да не говорим, че дълговете като цяло в Европа са по-малки от тези на Щатите понастоящем.

    В случая с България примерно са 6 пъти по-малки от тези на Сащ като % от БВП, а лихвите са си лихви. Ние, поне знаем колко е зле да няма за хляб, че трябва да има за лихви... :(

    За мен, все пак западният свят се е обединил и това е добра новина, въпросът е кой ще го д.ха с инфлацията съпътстваща уреждането на задълженията ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK