Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 14 май 2010, 16:25, 5920 прочитания

Ев(р)олюция

Спасителният пакет за 750 млрд. евро наруши правилата на еврозоната. И може би ще сложи началото на нови

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ев(р)олюция

Автор: Ася Колева [Shutterstock]
Денят на Европа - 9 май, вече спокойно може да бъде наречен и Ден на еврото и да бъде отбелязван като датата, на която общата валута беше спасена. Поне засега.

След като месеци наред се опитваха да потушат гръцкия пожар с блъфове и водни пистолети, в нощта на 9 срещу 10 май министрите на финансите от еврозоната решиха да използват по сполучливото определение на сп. Economist финансова базука. Става въпрос за план за 750 млрд. евро, който да защити уязвимите държави във валутния съюз от надушилите кръв пазари. "Това е "Шок и ужас", част втора, в 3-D формат, с много по-голям бюджет и по-впечатляващ арсенал от спецефекти. Това е наистина изумителна сила и трябва да бъде повече от достатъчна, за да стабилизира пазарите в краткосрочен план, да предотврати паниката и да ограничи риска от зараза", коментира главният икономист на UniCredit Group в Лондон Марко Анунциата, цитиран от в. New York Times.


Хвърлените (или по-скоро обещани) милиарди съвсем няма да излекуват болестта на еврозоната, на която гръцката драма се явява просто симптом. Но поне за пръв път от развихрянето на кризата европейските лидери, съвсем заслужено критикувани за мудните си, нерешителни и неадекватни действия, успяха да бъдат една крачка преди пазарите. Това стана с цената на нарушаване на основополагащи принципи на еврозоната като забраната за спасяване на закъсали страни членки и независимостта на Европейската централна банка от политически натиск. И все още никой не може да си представи дългосрочните ефекти от направените компромиси.

И ако безпрецедентната криза оправдава изхвърлянето на правилата през прозореца, тя може да се окаже и повратната точка за въвеждането на нови. Еврозоната е изправена пред метаморфоза - в какво точно ще еволюира зависи от изхода на започналата политическа битка. Ясно е само, че залогът е дългосрочното оцеляване на еврото.

Първородният грях



На конференция в Брюксел в сряда председателят на отдела за Европа на Международния валутен фонд Марек Белка сравни плана с доза морфин, която само ще стабилизира пациента, преди да започне истинското му лечение. "Еврозоната си купи време, но не реши основния проблем", смята и Даниел Грос, директор на Центъра за изследване на европейските политики. "Това обаче беше важно, защото иначе днес щяхме да имам две кризи - непосредствената, която сега е овладяна, и дългосрочната, която още е на дневен ред", обясни икономистът пред "Капитал".

Рискът Португалия, Испания, Италия или Ирландия да пропаднат като Гърция и Европа да бъде залята от вълна от държавни фалити за момента изглежда овладян. Но структурните и фискални пукнатини в еврозоната не са поправени.


Част от тях са "първородни дефекти", напомни Жан-Пол Гозес, френски евродепутат и координатор на Комисията по икономически въпроси в Европейския парламент. "Когато смени националните валути с обща, ЕС пропусна важна подробност - фискалните политики останаха без координация", каза той пред "Капитал". Действително правилата на Пакта за стабилност и растеж (който трябваше да дисциплинира страните в еврозоната да държат дълговете и бюджетния си дефицит под контрол) не можаха да обвържат страни като Гърция (която просто лъжеше, че ги спазва) и Испания, Италия и Португалия (които пък ги спазваха предимно на теория). И нямаше как да не бъде така, след като дори и Германия и Франция заобикаляха правилата за бюджетния дефицит, а глобите, предвидени като наказание за нарушителите, така и не бяха използвани. Общата валута пък дълго караше пазарите да си затварят очите за различията между отделните членки на еврозоната и по-изостаналите бяха лишени от стимул да направят по-рано усилия за подобряване на конкурентоспособността си и реформи в публичните си финанси. Щом Гърция се финансираше при същите лихви, които плащаше Германия, защо да се напряга излишно с трудни и непопулярни мерки?

Още при лансирането на еврото скептиците се питаха възможно ли е една валута да съществува без държава и как един монетарен съюз може да оцелее без политически и фискален такъв. Сега грешките, допуснати от архитектите на най-амбициозния проект на ЕС, излязоха наяве точно по време на най-дълбоката рецесия от десетилетия насам. Дефектите могат да се коригират, за да оцелее еврото? "Фасулска работа - има изобилие от добри идеи, но въпросът е дали има воля за тях", смята Марек Белка.

Тази седмица Европейската комисия представи конкретни предложения - координиране и ранно наблюдение на националните бюджети (с възможност за искане на корекции) и наказание за безотговорните правителства чрез спиране на еврофондовете. "Освен нови инициативи ще се търсят и промени в досегашните правила - например въвеждане на по-ефективни санкции спрямо страните, които нарушават критериите, възможността членка на еврозоната да я напусне, както и да отложи плащанията по дълга си, ако не може да го финансира", обясни Гозес.

В тази посока са и някои от националните идеи за бъдещата реформа на еврозоната - например на Меркел, която иска правилата на пакта за стабилност да се затегнат много повече и нарушителите да бъдат лишавани от правото на глас в ЕС.  Тук обаче се появяват и първите пукнатини - от Париж се чуват доста по-различни идеи от тези в Берлин. Вместо налагане на по-стриктни правила Франция предлага европейско "икономическо правителство" и повече "фискална и социална хармонизация" между страните членки. Тази фраза пък звучи опасно за Германия.

Предвид противоречията между двете най-влиятелни страни в еврозоната изгледите за мащабни промени не изглеждат оптимистични. Неизвестните са две, посочи Даниел Грос - първо, дали ще има политическа воля за дълбоки реформи, и второ, дали Германия и Франция ще намерят нещо общо в крайно различните си визии. "И двете натискат за промени, но идеите им са на двата полюса. Никой не може да каже кой ще надделее, кой ще отстъпи и дали останалите страни ще приемат крайния резултат", обясни Грос, който изрази скептицизъм, "че нещо ще излезе от цялата работа".

Има ли солидарност без растеж

Според Саймън Тилфорд, главен икономист на лондонския Centre for European Reform, ЕС е изправен пред критичен избор между по-голяма интеграция и дезинтеграция. "Пожарният пакет от 750 млрд. евро осигурява ликвидност и намалява риска от спекулации срещу еврото, но не решава основния проблем на уязвимите държави - платежоспособността. Тези икономики трябва да започнат да растат, в противен случай нямат никакъв шанс да стабилизират публичните си финанси, колкото и болезнено да режат бюджетните разходи", каза Тилфорд пред "Капитал". Той смята, че наистина има нужда от по-строги фискални правила в еврозоната, но основното е, че трябва да се премахнат пречките пред растежа в проблемните страни.

А това предполага координиране на икономическите политики и промяна не само в Гърция, но и в Германия. Ако огромните търговски дисбаланси между страните в еврозоната не бъдат коригирани и чрез стимулиране на вътрешното търсене в Германия и Холандия например, Португалия и Гърция по-трудно ще успеят да пренастроят икономиките си и да излязат от дупката. Само че в Берлин продължават да реагират възмутено при всеки намек, че гигантският германски търговски излишък с еврозоната е проблем за съюза.

"Еврото е изправено пред екзистенциално предизвикателство. Европейските лидери няма да стоят отстрани и да оставят еврозоната да се разпадне, но много трудно ще намерят нужната солидарност за интеграция под формата на фискален съюз, който да осигури стабилност. Все още се надявам, че ще предприемат правилните стъпки. Но няма гаранции, че ще го направят", смята Тилфорд. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 1 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 5136 прочитания

САЩ ще напуснат договора "Открито небе", евросъюзниците в НАТО са притеснени 3 САЩ ще напуснат договора "Открито небе", евросъюзниците в НАТО са притеснени

Вашингтон обвинява Русия в селективно прилагане на едно от ключовите международни споразумения за оръжеен контрол

23 май 2020, 2109 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Тибор Тот: Трябва да запретнем политическите ръкави

Ще успее ли международната общност да вдъхне нов живот на глобалния режим за неразпространение на ядрено оръжие

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10