Последният да затвори вратата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Последният да затвори вратата

Естонската крона вероятно скоро ще стане спомен от миналото

Последният да затвори вратата

С влизането на Естония страните на еврозоната ще станат 17. И ще останат толкова поне още няколко години

Светломира Гюрова, Ирина Новакова
5696 прочитания

Естонската крона вероятно скоро ще стане спомен от миналото

© reuters


"Слава богу, че не сме в еврозоната", възкликна наскоро новият британски финансов министър Джордж Осбърн. И наистина за мнозина приемането на еврото в момента вероятно изглежда като резервиране на каюта на "Титаник" малко след сблъсъка му с айсберга. В Естония обаче еуфорията от дълго чаканата зелена светлина за членство в евроклуба не беше засенчена от подобни мрачни разсъждения. Не само защото страната е в доста по-различна позиция от Великобритания, но и защото направи огромни жертви в името на тази цел. При влизането си Талин може да затвори вратата след себе си, тъй като еврозоната едва ли ще приеме нови кандидати поне в следващите няколко години.

След като беше одобрена за членство от Европейската комисия, Естония има да прескочи още няколко институционални препятствия, преди да стане 17-ата страна в европейския валутен съюз в началото на 2011 г. Финалното одобрение ще дойде от финансовите министри на еврозоната през юли, но досега не се е случвало те да пренебрегнат препоръката на Брюксел. "Не виждам как еврозоната, която е тотално прогнила и не иска да си го признае, би могла да отреже Естония за членство. Тя е в уникална позиция - малка страна, образцов член на ЕС, която изпълни Маастрихтските критерии за приемане на еврото твърде добре, за да е възможен отказ", каза за "Капитал" Едуард Лукас, кореспондент на сп. Economist за Централна и Източна Европа.

Действително икономическото досие на прибалтийската страна може да предизвика завист във всички настоящи членки на клуба - тя е истински фискален светец с очакван бюджетен дефицит от 2.4% за тази година и най-ниския държавен дълг в целия ЕС от миниатюрните 9.6% от БВП (при средни показатели за еврозоната съответно 6.6% и 84.7%). Накратко, Естония е пълната противоположност на Гърция - страната, която в момента се размахва като плашило и предупреждение защо валутният съюз не бива да рискува да пуска вътре бедни, нестабилни и непредвидими държави.

А съвсем доскоро някогашният балтийски тигър беше на колене - спукването на имотния балон разклати банковата система и резултатът бе двуцифрен икономически срив за миналата година. За да успее да се вмести в критериите за еврото, Талин предприе брутални мерки, подобни на тези, които сега се искат от Гърция. "Естония изпълни дългосрочна програма за строги фискални ограничения. Много е важно тези мерки да са правилно замислени и изпълнени. Само тогава от тях има смисъл. Причината за успеха й е постигнатата гъвкавост в публичния сектор, заплатите и трудовия пазар. Тези мерки имаха същия добър ефект, какъвто би имало обезценяването на валутата, но без да имат същите рискове", смята Едуард Лукас. Според Юрген фон Хаген, старши сътрудник в брюкселския тинк-танк Bruegel, страните, които в момента преживяват най-тежките месеци от кризата, могат да погледнат към Естония като пример. "Разумните реформи позволиха на страната да се изтласка нагоре и днес да е на прага на еврото. Така че държавите, които искат да я последват бързо, е добре да се поучат от решенията на Естония в последните няколко години", посочи Фон Хаген пред "Капитал".

Примерът на Талин показва не само колко висока може да е цената за влизане в еврозоната, но и че при наличието на политическа воля тя може да бъде платена. Още повече че в случая на Естония това си струва - за малка отворена икономика с валутен борд (каквато е и България) еврото предлага сигурност, стабилност и по-добра инвестиционна среда. "Дори еврото да е в криза още дълго, въпросът е на мащаб - страната ще има всички ползи от членството в еврозоната без рисковете, които големите членки срещат сега", смята Едуард Лукас.

Същевременно решението за Естония е добър знак и за самата еврозона, че не е напълно вглъбена и затънала в собствените си проблеми и общата валута все още е атрактивна. "Това показва, че има опашка пред входа на еврозоната, а не на изхода", подчерта еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен при одобряването на кандидатурата на прибалтийската страна миналата седмица. "Сигналът е положителен, защото показва, че евроинституциите не са се отрекли от собствените си правила - когато една страна покрива критериите дълго време, тя може да приеме еврото. Изводът е, че настоящите трусове в самата еврозона не се отразяват на разширяването й освен в политически смисъл - чрез засилено подозрение към тези, които искат, но не могат да покрият критериите", смята Фон Хаген.

Прогнозата на Едуард Лукас е, че Естония няма да бъде последвана от други държави в следващите пет години. "Сега идва дълъг период на чакане. Никой не иска в еврозоната да влизат нови Гърции, а всички напористи кандидати освен Естония изглеждат с нейния потенциал." 

"Слава богу, че не сме в еврозоната", възкликна наскоро новият британски финансов министър Джордж Осбърн. И наистина за мнозина приемането на еврото в момента вероятно изглежда като резервиране на каюта на "Титаник" малко след сблъсъка му с айсберга. В Естония обаче еуфорията от дълго чаканата зелена светлина за членство в евроклуба не беше засенчена от подобни мрачни разсъждения. Не само защото страната е в доста по-различна позиция от Великобритания, но и защото направи огромни жертви в името на тази цел. При влизането си Талин може да затвори вратата след себе си, тъй като еврозоната едва ли ще приеме нови кандидати поне в следващите няколко години.

След като беше одобрена за членство от Европейската комисия, Естония има да прескочи още няколко институционални препятствия, преди да стане 17-ата страна в европейския валутен съюз в началото на 2011 г. Финалното одобрение ще дойде от финансовите министри на еврозоната през юли, но досега не се е случвало те да пренебрегнат препоръката на Брюксел. "Не виждам как еврозоната, която е тотално прогнила и не иска да си го признае, би могла да отреже Естония за членство. Тя е в уникална позиция - малка страна, образцов член на ЕС, която изпълни Маастрихтските критерии за приемане на еврото твърде добре, за да е възможен отказ", каза за "Капитал" Едуард Лукас, кореспондент на сп. Economist за Централна и Източна Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Каква Естония какви пет лева, та населението на страната е 1.29 млн. души от които 700 х. се водят работници и там се намира от време оно едно от най-големите пристанища на Балтийско море - Талин???
    Това население е по малко от населението на София днес!?!?
    Така че могат да въведат каквато си искат валута включително и казахска тугра....... и да постигнат каквато искат фискална стабилност.....
    пък са си ГРАЖДАНИ също от време оно......

  • 2
    dobrich avatar :-P
    dobrich

    Естония тръгна от по ниски нива в сравнение с България - беше съветска република. Но доказа, че една държава се прави от населението и, което си избира съответните държавници.....

  • 3
    gosho61 avatar :-|
    гошо

    Абе Добрич ли си Толбухин ли си ?
    Естония са както ти казва boby1945 има няма 2милиона жители, а колко са извън Естония е друг въпрос Като вземат и заем 2 000 000 ево от Швеция и бюджета вързан Приеманто им си е чисто политическо ,един град хора, е друг е въпроса че се водят за държава


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK