САЩ може и да са незаменимата нация, която крепи световния ред, но това все повече й тежи. Откритието не е ново, но за първи път е официално формулирано в публикуваната тази седмица Стратегия за национална сигурност на САЩ. Тя събира възгледите на администрацията за международните отношения и е отправна точка за американската дипломация, формирането на разходите за отбрана и дори начините за водене на бойни действия. "Тежестите на новия век не може да падат само върху американските рамене", пише президентът Барак Обама в уводната част на документа. С него той официално скъса с наследството на Джордж У. Буш във външната политика.
Прехвърляне на тежестта
Според стратегията САЩ ще разчитат много повече на партньорите си да споделят глобалните тежести – Европа, която трябва да прави повече за собствената си отбрана, или пък Китай, който трябва не само да се възползва от отворената световна икономика, но и да започне да играе по правилата й. Това вече се усеща, като най-недоволни са европейските политици, които са посрещани все по-пренебрежително от Белия дом. В същото време за последната година американската администрация показа изключително положително отношение към формирането на обща външна политика на ЕС – държавният секретар Хилъри Клинтън не спира да повтаря, че Европа е най-големият търговски партньор на САЩ и естествен съюзник, който споделя техните ценности.
В двете тенденции няма противоречие – Вашингтон вече не иска да отделя толкова ресурси за двустранни отношения, а няма сили да се справи с голяма част от проблемите на сигурността без надежден партньор.
Старите съюзници са полезни, но не пречат на новите
Вашингтон декларира, че ще се придържа към старите си алианси, които досега са работили добре, но ще търси и нови партньори. Логиката е, че новите предизвикателства изискват нови съюзници и достатъчно гъвкавост. Това вече предизвиква критики. Бившият кмет на Ню Йорк Ед Кох е възмутен, че САЩ са обърнали гръб на Израел, а Робърт Кейгън (авторът на "Американците са от Марс, европейците от Венера") смята, че усилията да се привлече Русия за общи дипломатически действия срещу Иран не са си заслужавали: "Политиката на рестарт с Москва предизвика вълна от несигурност в Източна Европа... и поредната куха резолюция на Съвета за сигурност на ООН."
По-малки амбиции
Тежестта води след себе си и свиване на амбициите. Макар че Вашингтон не изоставя ролята си на "фар за демокрацията" по света, нейното разпространение вече не е централна тема в стратегията за национална сигурност. В Афганистан не се цели нито постигането на демократично управление, нито дори унищожаване на талибаните, а само "пречупване на техния устрем" и стабилизиране на правителството в Кабул. Предстоящото изтегляне на американските сили от Ирак се сочи като пример успех, тъй като окупацията е оставила "жизнено управление".
Американските медии подчертаха отказа от съсредоточаването върху тероризма като основна заплаха като положителна промяна. Но това не е съвсем така - стратегията на Обама преформулира "войната срещу тероризма" в усилия да се противодейства на "екстремизма". Както казва съветникът на президента по борбата с тероризма Джон Бренън, "терорът е състояние на ума", няма как да водиш война с него. Към екстремизма обаче са добавени и много други неща – киберпрестъпността, разпространението ядрените оръжия, промяната в климата, стабилизирането на глобалната икономика и т.н. Всички те са важни, но когато има толкова много цели, обикновено се губи фокусът. Или пък Белият дом е решил, че заплахите са толкова много, че фокус не може да има.
Няма икономически слаб глобален лидер
Основен лайтмотив в стратегията е, че за да бъдат силни навън, САЩ трябва да бъдат силни вътре (т.е. вътрешните проблеми отслабват влиянието на Вашингтон в чужбина). Тази констатация също е безкрайно логична, но практическият резултат от нея ще бъде намаляването на международните ангажименти на САЩ. Според Андрю Екзам от Center for a New American Security стратегията дори не отива достатъчно надалеч и все още се декларира, че САЩ "ще гарантират световната сигурност".
Какво означава това скоро може да разберат страни като Полша и България. Ако САЩ нямат вече ресурси да подкрепят Източна Европа в отношенията й с Русия, или пък спрат да се интересуват от Централна Азия, не е ясно кой ще запълни вакуума. Предупреждението "не си пожелавайте слаба Америка", което много анализатори даваха срещу прекаления антиамериканизъм, скоро може да даде се усети на практика.
Ще помагаме, но няма да спасяваме давещите се
Стратегията обявява, че САЩ ще отделят повече средства за подпомагане на партньорите си, без самите те да се намесват директно. Това е и посланието на министъра на отбраната Робърт Гейтс, който в статия за сп. Foreign Affairs пише, че Вашингтон едва ли скоро ще си позволи толкова големи операции като тези в Ирак или Афганистан. Като пример за успешни действия Гейтс дава помощта за Филипините, които сами са се преборили с местните си терористи. Как Афганистан или дори Ирак ще се оправят сами с малко помощ, да не говорим за Йемен или Сомалия, обаче остава неясно.
Между прагматичното и идеалното
Бившият кореспондент на в. Washington Post в Багдад Том Рикс коментира, че прозата на подобни документи обикновено надскача реалността. Въпреки желанието на Обама да ангажира САЩ повече в международните институции и да търси одобрението партньорите и съюзниците си реалността просто е друга и президентът вече си навлече доста критики.
Например едно от основните обещания на Барак Обама по време на предизборната му кампания беше да затвори лагера в Гунатанамо до една година след встъпването си в длъжност. Задържането на заподозрени в тероризъм за неопределен период от време, без достъп до правосъдие, не само нарушава международното право, но и създава безкрайно лош имидж на САЩ. Годината обаче мина, затворът в Куба все още съществува, а администрацията на Обама въпреки желанието си не може да намери изход. Доказателствата за много от задържаните просто не могат издържат в нормален съд, но освобождаването им създава рискове. Идеалното е Гуантанамо да бъде закрит, но прагматично е да бъде оставен да съществува.
Случаят с Гуантанамо е добър пример за раздвоението, което разкъсва външната политика на САЩ. Такова противоречие винаги е съществувало, но в крайна сметка на никого не му хрумна да даде на Джордж У. Буш Нобелова награда за мир. А Обама я получи само заради реториката си, и то по време на ескалацията на военните действия в Афганистан.
Въпреки идеалистичните обещания Вашингтон предприема серия от прагматични стъпки – не споменава проблема с човешките права в Китай, използва безпилотни самолети да премахва заподозрени терористи (като предполагаемите доказателства се знаят само от ЦРУ), подминава агресивните действия на държави като Русия и т.н. Логиката зад това поведение е ясна, но е в противоречие с философията, която Вашингтон официално прокламира. Ако вярвате на Обама, с малко скърцане на зъби ще си затворите очите за това противоречие. Ако не, лесно можете да го обвините в лицемерие.
САЩ може и да са незаменимата нация, която крепи световния ред, но това все повече й тежи. Откритието не е ново, но за първи път е официално формулирано в публикуваната тази седмица Стратегия за национална сигурност на САЩ. Тя събира възгледите на администрацията за международните отношения и е отправна точка за американската дипломация, формирането на разходите за отбрана и дори начините за водене на бойни действия. "Тежестите на новия век не може да падат само върху американските рамене", пише президентът Барак Обама в уводната част на документа. С него той официално скъса с наследството на Джордж У. Буш във външната политика.
8 коментара
"Въпреки идеалистичните обещания Вашингтон предприема серия от прагматични стъпки – не споменава проблема с човешките права в Китай,"
Това е прагматизъм?
Не, това са мокрите сънища на хората с тоталитарен мироглед, временно подсилени от мимолетния престой на некомпетентен демагог в Белият Дом.
До коментар [#1] от "jiggy":
От кога познаваш Барак Обама, за да го наричаш некомпетентен демагог?
Иначе, браво за статията. За съжаление светът става прекалено сложен, но се надявам този "фар на демокрацията" и свободата да не изгасва.
jiggy, не си прав, Обама си е доста компетентен демагог.
До две:
От както отместиха камъка под който дотогава си хортуваше с марксиски терористи и полуграмотни антисимити расисти.
До три:
Ако беше компетентен нямаше да му се наложи да изпие целият този чай като дойде ноември.
Светът не стана по-сложен - стана по беден и опасен са обитаване. Защото имаме гнусен левичар в Белият Дом. Както България стана по-бедна и опасна когато я управляваха социалисти.
Уф, имаше едно стихче на Радой "Валери, пише и трепери"!
Така и тук, ако попиташ евреин ли е "Бившият кмет на Ню Йорк Ед Кох е възмутен, че САЩ са обърнали гръб на Израел, " ШЪ грактнат АНТИСИМИТ!!!
Или "Както казва съветникът на президента по борбата с тероризма Джон Бренън, "терорът е състояние на ума", няма как да водиш война с него." то и борбата трябва да е с УМА
Нещо стана бе...но да карам нататЪк...
...то и борбата трябва да е с УМА , а не с ТОП(ракети "круз" и т.н.) да стреляш по врабче.
Или "...Ако САЩ нямат вече ресурси да подкрепят Източна Европа в отношенията й с Русия, или пък спрат да се интересуват от Централна Азия, не е ясно кой ще запълни вакуума. Предупреждението "не си пожелавайте слаба Америка","
Да бе като гледкам КАКЪВ ресурс ни дават за подкрепата на военият ни контигент в Авганистан и Ирак...нема за оти???
Колкото до слаба Америка, то и слаба Русия няма, дано все пак от разФОКУСИРАНИЯТ мерник, да не плесенясат като Великият СССР, е тогава ШЪ стане страшно...за тях де, ОНО ние сме си свикнали с теглото.
Колкото до НОВИЯТ, ама вече световен ГУЛАГ"Доказателствата за много от задържаните просто не могат издържат в нормален съд, но освобождаването им създава рискове". Просто нямам думи, ТИЯ надминажа в някои отношения и болшевиките!!!!!
Да кажем , че Източна Европа е в резултат на ВСВ, но от КАКЪВ зор тия затворници от Ирак са ТАМ...при положение , че самата война си е ЧИСТА агресия!!!! Като изключим Садамчо, не видях НЕЩО да открият(дори и петрола е открит още преди хилядолетие)!!!!!
Дали Обама е левичар ??? Като гледкам края на статията, май...май автора е левичар, ТАКЪВ миш-маш в 6-7 реда е забъркал, че Ленин пасти да яде!!! :)))
Кибик Блаже
Ако иска да намали тежестта на новият век, Обама да си седне на четирите букви и заедно с другите велики сили, Англия и Русия най-паче, да "разбрида" проблемът с измисленото недоразумение наречено Израелска държава в която на земята на Палестина, трябва да живеят ционисти, ортодокслани евреи, руски евреи и палестинци.... просто не става.
-------------------------
И не само че не става ами и дава хлеб на разни хитреци да бъркат работите в Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан и какъвто се сетиш стан още....
Такаче брат Обама, придърпай столето, настани се удобно и действай....