С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 28 май 2010, 14:41, 4616 прочитания

На диета с моркови

Време е ЕС да реши какво ще прави със Западните Балкани ако не иска да изгуби влиянието си там

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Като гостуване на далечни роднини, досадно и по задължение - така изглеждат напоследък срещите между страните, мечтаещи за членство в ЕС.

Ако преди години те обикновено раждаха новини и бяха приемани като знак, че в Западна Европа гледат сериозно на амбициите на борещите се за влизане в клуба държави от източната част на континента, днес вече няма и следа от такива емоции. Усещането на участниците е за отбиване на номера и по правило всички са разочаровани предварително.


Очакванията за предстоящата на 2 юни в Сараево среща на високо равнище ЕС - Западни Балкани са в същата минорна тоналност, особено като се има предвид, че напоследък думата разширяване никак не е на мода в Брюксел. Съвсем разбираемо - гръцката финансова драма, проблемите с еврото и държавните дългове са доста по-спешни и горещи теми за ЕС. Но тежката криза, през която минава Европа в момента, не е извинение за изчаквателната политика към Западните Балкани. Освен ако Брюксел не иска да срине постигнатото дотук и да отглежда конфликти в задния си двор.

Евроскептицизмът сред страните от Западните Балкани, които са като своеобразен анклав сред ЕС, постоянно расте, а мрачните спомени за войни и сблъсъци от близкото минало със сигурност будят притеснения. "Хубаво е, че се засилва усещането сред външните министри на ЕС и старшите дипломати в Брюксел, че ще е опасно, ако това е просто поредната безрезултатна среща ЕС - Западни Балкани, след която всички ще излязат, без да могат да съобщят новина", коментира пред "Капитал" Даниел Корски от Европейския съвет по външна политика. Според него рискът ЕС да изгуби влиянието си в региона вече е съвсем осезаем. "Дали доверието в ЕС ще спадне, е по-малкият проблем. По-големият е, че всички знаем какво ще стане, ако ЕС се разконцентрира още повече от ангажимента си в региона. Трудно започнатите реформи ще дерайлират. Междусъседските спорове ще се ожесточат и ще станат по-чести", твърди Корски.

Път за никъде


За повечето страни в региона шансовете един ден да бъдат част от ЕС са въпрос на едно не толкова близко бъдеще. Процесът на присъединяване вече е доста по-сложен и изисква много повече усилия в сравнение с двете вълни на разширяването през 2004 и 2007 г., което пък означава, че никоя страна кандидатка не може да разчита на по-бърза писта.  Както се отбелязва в доклад на Европейския съвет по външна политика от тази седмица, ако Хърватия бъде приета в ЕС през 2013 г., както се очаква, това ще означава 10 години след подаването на молба за членство и осем години след началото на преговорите. Останалите страни от региона по една или друга причина трудно биха могли да започнат преговори за присъединяване преди 2012 г., което отмества датата на евентуалното им членство след 2020 г. Така, ако доскоро Брюксел можеше да използва членството като морков, с който да накара балканските страни да извършат необходимите тежки реформи, в настоящия момент това става все по-трудно. "Хайде да сме честни - с изключение на Хърватия разширяването към този регион е невъзможно поне още 10 години. Това обаче не означава, че



междувременно не трябва да се прави нищо. Въпросът не е искаме ли те да влязат в ЕС, а какво да правим в хоризонта от следващите най-малко10 години, така че ситуацията там да се подобри", обяснява Даниел Корски.

А сега накъде

Истината е, че реформаторите в региона имат нужда от идеята за ЕС, за да могат да водят ефективна политика срещу все още силните националистически идеи, които доведоха до войните през 90-те години на миналия век. Това важи с особена сила за Сърбия, Косово и Босна. А моментът не е никак подходящ за отстъпление. "ЕС не може да си позволи да е неангажиран наблюдател. САЩ, дори Турция показват, че няма да бъдат такива. Би било голям пропуск за ЕС, ако ги остави да са лидери в този европейски регион", предупреждава Корски.

Макар че през последните години САЩ започнаха да се изтеглят от Балканите, Вашингтон продължава да води доста по-активната политика от ЕС по отношение на Босна например. Според Едуард Кукан, евродепутат и председател на парламентарната делегация на ЕП за връзки със страните от Западните Балкани , ЕС не губи от влиянието си в региона, но и не го използва по най-ефективния възможен начин, за да стимулира реформите. "В страни като Македония и Сърбия посланиците на ЕС имат голяма чуваемост в обществото. Проблемът е, че невинаги ЕС има какво да каже чрез тях по важни теми като правовата държава или борбата с корупцията", коментира той пред "Капитал".

Една от препоръките от доклада на Европейския съвет по външна политика е ЕС да определи по-ясно практическите си ангажименти към Западните Балкани. Еврокомисията може да започне "скрийнинг" във всички страни от региона и да го разшири още в този ранен етап и върху области като конкуренцията, администрацията, земеделието и т.н., като по този начин реформите ще вървят паралелно и независимо от това дали и кога ще има ново разширяване. "Това е като здравословен режим на хранене - Бюксел вече е поставил тези страни на диета, но в момента са нужни витамини и хранителни добавки. Това се очаква сега от ЕС", твърди Даниел Корски.

Друг важен момент е идеята за присъединяването все пак да бъде поддържана жива, колкото и обезкуражителни да изглеждат сроковете. "Голямо предизвикателство е процесът на интеграцията да не спира, понякога се движи по-бързо, друг път - не, но не трябва да се оставя да спре или да се бави прекалено по каквито и да е причини", смята Едуард Кукан. В Брюксел очевидно са наясно с това, след като тази седмица президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че разширяването не трябва да бъде прекъсвано заради тежкия момент, който преживява Европа. "Сегашната криза не може да бъде извинение да не продължим усилията си за обединяване на европейското семейство", каза той на пресконференция след среща с белгийския премиер Ив Льотерм, чиято страна ще поеме ротационното председателство на съюза в началото на юли.

Реалността показва

Колко важно влияние върху събитията в балканските страни може да има ЕС показа случващото се в Албания. Страната изпадна в тежка политическа криза през последната година, след като опозицията отказа да признае изборните резултати. В крайна сметка от ЕС заплашиха Тирана, че може да се окаже извън пътя към членство, а посланието чуха лично премиерът Сали Бериша и лидерът на опозицията Еди Рама на доста напрегната среща в Страсбург с комисаря по разширяването Щефан Фюле и евродепутати. Това в крайна сметка доведе до постигането на компромис и даде надежда, че ситуацията в страната може да тръгне в положителна посока. А една от основните новини, които ще бъдат съобщени на срещата в Сараево, е, че Албания и Босна получават визова либерализация с ЕС.

Надеждите, които се породиха покрай форума в босненската столица, който иначе не е лишен от символика (ще се проведе 10 години след срещата в Загреб, на която започна процесът на евроинтеграция на региона),  накараха повечето балкански лидери да поемат по нов курс - на помирение и преосмисляне на миналото. Положителните сигнали са доста - сръбският парламент прие декларация, с която се извини за клането в босненския анклав Сребреница през 1995 г.; хърватският президент Иво Йосипович пък се извини за войната в Босна; за първи път от разпадането на бивша Югославия държавен лидер на Босна трябваше да посети Белград. Самата среща в Сараево също ще отбележи един много важен момент - за първи път на нея ще присъстват едновременно външните министри на Сърбия и на Косово. Това стана възможно след доста засилена дипломатическа активност в региона (включително и от страна на българския външен министър Николай Младенов) и след като бе договорено срещата да се проведе по неформалната формула "Гимних" (накрая не се приемат задължаващи заключения, а само изявления).

Дали предстоящата среща ще се удави в традиционната скука, или ще отбележи нов момент в отношенията ЕС - Западни Балкани е труден въпрос. Както отбелязва Едуард Кукан обаче: "Включването на Западните Балкани в ЕС не е само мечта на страните от региона, но ще е от полза и за ЕС. Не трябва да забравяме, че това е и нашият интерес."

По пътя към Европа

Хърватия: Страната е най-напредналата в региона в процеса на присъединяването към ЕС. Загреб започна преговори за членство през 2005 г. и се надява да успее да затвори всички глави до края на следващата година. Ако страната успее да разреши пограничния си спор със Словения, който забави преговорите, има всички шансове да се присъедини към ЕС до 2013 г.

Македония: Въпреки че получи статут на страна - кандидат за членство, още преди 5 години, Македония все още не е започнала преговори за присъединяване. Определянето на дата за начало на преговорите от страна на Брюксел първоначално бе отлагано заради бавния ход на реформите, а впоследствие и заради продължаващия спор за името Македония между Скопие и Атина. Европейската комисия препоръча процесът да започне, но надеждите, че има шанс датата да бъде определена до края на тази година, може да не се оправдаят.

Черна гора:
Най-малката бивша югорепублика подаде молбата си за членство през 2008 г. В средата на 2009 г. Брюксел изпрати въпросник на Подгорица, който беше попълнен и предаден обратно в края на годината.

Албания: Тирана подаде молба за членство през април миналата година. Страната вече попълни въпросника и го предаде в Брюксел миналия месец.

Сърбия: Страната също подаде молба за членство в края на миналата година. Получаването на статут на кандидат и самите преговори остават обаче в неясното бъдеще. Споразумението за асоцииране на Сърбия все още не е ратифицирано от всички страни в ЕС, тъй като от Белград се очаква първо да подобри сътрудничеството си с трибунала за военни престъпления в Хага. Нерешените проблеми с Косово също са пречка.

Босна: Страната подписа споразумение за стабилизиране и асоцииране в началото на 2008 г., но то беше замразено заради политическата криза и отлагането на ключови реформи на конституцията и полицията, които трябваше да доведат до по-голяма централизация на Босна.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Има ли все още смисъл от Световния икономически форум Има ли все още смисъл от Световния икономически форум

Организацията, стояща зад форума в Давос, е изправена пред съмнения относно ефективността на формата, засилена конкуренция и липсата на реални действия

27 яну 2020, 335 прочитания

Китай се готви за икономическите щети от новия вирус Китай се готви за икономическите щети от новия вирус

Заразата ще засегне пътуванията, производството и потреблението

27 яну 2020, 351 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Кръв в морето

С цената на неизвестен засега брой цивилни жертви, Израел задържа блокадата на Газа, но губи все по-категорично войната за общественото мнение

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10