Николай Младенов: Не може да се държим на Балканите като балканци

Николай Младенов: Не може да се държим на Балканите като балканци

Министърът на външните работи пред "Капитал"

Светломира Гюрова, Цветелина Манолова
6215 прочитания

© Надежда Чипева


Кои са приоритетните теми на България във външната политика, в които страната иска и може да бъде активна?

Първият ни приоритет трябва да са Балканите, това ни е кварталът. Стратегическият ни интерес е страните от Западните Балкани постепенно да станат част от ЕС и НАТО, като изпълнят всички критерии за това. В момента има много препятствия по пътя на всяка една от тези страни, които трябва да се преодолеят - вътрешнополитически проблеми, регионални спорове, двустранни спорове и т.н. Ролята на България като член на ЕС и НАТО е да помагаме тези препятствия да се преодоляват едно по едно. Отдавна и от двете страни на Атлантика чакаха България да заеме по-активна позиция на Балканите. Другият ни регион са Черноморието, Кавказ, Централна Азия. Там имаме сериозен интерес, включително икономически, заради енергийните проекти. И третият ни по-широк регион на интерес е Източното Средиземноморие и Близкият изток. Причините са няколко - първо, от гледна точка на сигурността, това, което се случва там, се отразява и тук. Второ, защото във време на икономическа криза трябва да бъдем активната страна, която търси инвестиции. А от този регион могат да бъдат привлечени потенциални инвеститори.

Ако се върнем на първия приоритет - Балканите, те в момента не привличат много вниманието на Брюксел и разширяването не е гореща тема. Какви са рисковете от това и дали всички в ЕС си дават сметка за тях?

Причините за липсата на интерес към разширяването са много. Едната е финансовата криза, втората е сложното прилагане на Лисабонския договор. Има и трета причина и тя е, че в много страни от Западните Балкани реформите се забавиха в последно време. На преден план отново излиза едно националистическо говорене, един популизъм, който не помага на хода на реформите. Погледнато от Брюксел, за да може да се върне отново темата за разширяването на Балканите в дневния ред, трябват усилия както вътре в ЕС, така и от страните тук в региона. България е в уникална позиция, защото е сравнително отскоро член на ЕС, знае колко трудности й е струвало това, знае проблемите и предимствата. И когато ние говорим автентично и достоверно за нашия опит, той помага на съседите ни да извървят този път. Помага и в Брюксел да се чуе един разумен глас, който казва - да, даваме си сметка, че има проблеми, но ако забравим за Западните Балкани, цялата инвестиция, която е направена до момента, ще се изгуби.

От една страна, Брюксел трябва да потвърди категорично, че тези страни могат да влязат в ЕС. И от друга, да кажем на балканските страни - вие трябва да покажете много сериозен ангажимент с вътрешните си реформи, регионалното сътрудничество и добросъседските отношения. Това може да бъде един нов курс на ЕС към Западните Балкани.

Не знам дали всички в ЕС си дават сметка, че рискуваме да загубим мълчаливите проевропейски мнозинства в Западните Балкани, рискуваме те да се превърнат в застрашени малцинства. При обиколката си в тези страни видях, че на много места реформаторските мнозинства са под все по-силния натиск на национализма и популизма, на липсата на перспектива за влизане в ЕС. Тази перспектива трябва не само да бъде показана, но и да бъде доказана.

Срещата ЕС - Западни Балкани в Сараево тази седмица помогна ли за това?

Тя беше много важна, защото за първи път на една маса седнаха Сърбия, Косово и всички останали. Само по себе си това беше успех. Вторият успех беше, че нямаше никакви скандали, никой не напусна, всички стояха до края. И третият е, че в декларацията накрая се казаха три много важни неща - първо, много категорично се потвърди европейската перспектива на региона, второ, се даде политическото съгласие за премахването на визите за Босна и Албания, и трето, се каза, че пред всички останали страни (разбирайте и Косово), когато те отговорят на критериите, визовите бариери могат да паднат.

Как може да се разплете възелът около Сърбия и Косово? Тази седмица например сръбският външен министър Вук Йеремич каза в интервю за сп. Spiegel, че Косово е сръбският Ерусалим и Белград не трябва да бъде принуждаван да избира между ЕС и Косово.

Всички разбираме, че емоционално е много трудно да се приеме в Сърбия това, което се случи. Но колкото повече се форсира такъв тип говорене, толкова повече се отдалечаваме от момента, в който Сърбия ще може да бъде член на ЕС. Защото колкото и да е трудно, всеки политик трябва да си даде сметка какво иска да постигне - дали гражданите на страната му да живеят по-добре, или да бъдат горди и бедни. Не трябва да спираме да търсим някакъв диалог между Белград и Прищина, който да е от полза на хората, които живеят там. Това е пример за една пречка пред интеграцията на региона в ЕС и ако направим такъв списък от пречки, той ще е много дълъг.

Някъде на предно място в този списък е и спорът за името на Македония. България може ли да помогне за разрешаването му?

България може, ако Македония желае това, да покаже, че нашите две страни могат да намерят разумен диалог помежду си и да имат добросъседски отношения за пример в ЕС. За нас това е важно. Ние няма как да приемем наличието на македонско малцинство в България, защото нашата конституция не разглежда субекта малцинство като такъв. Но и нашите приятели в Скопие трябва малко да успокоят реториката си към България. Македония е независима страна, която заедно с България може да се развива много добре, когато работим заедно, а не когато сме подозрителни и се създава недоверие заради опитите да се водят безумни спорове за историята.

Това звучи като доста прагматична балканска концепция, изчистена от всякакви исторически наслагвания и емоции...

Моята концепция е, че ние не можем да се държим на Балканите като балканци, след като сме влезли в ЕС. Сега имаме цялата отговорност да бъдем част от една общност на ценности, каквато е Европа. И това означава, че подкрепяйки европейския път на съседите си, ние не се отказваме от нищо в нашата история или в нашите национални интереси. Напротив, слагаме ги в една перспектива, която никога не е съществувала досега. В нея можем да намерим решение на тези спорове в един доста по-голям европейски контекст, който се подчинява на общи правила. Нали за това влязохме в ЕС - да имаме общи правила с останалата част на Европа. Тогава защо да не искаме и нашите съседи да са част от тези общи правила.

Да, но сме чували мнения, че България трябва да постави условия пред членството на Македония и Турция в ЕС.

България е последната страна, която е влязла в ЕС, и не може да бъде първата страна, която да се противопостави на разширяването, особено към нашите съседи. Това не означава, че няма да намерим решение на въпросите със статута и на българските малцинства, опазването на нашите исторически паметници и т.н. Но аз съм министър на външните работи, не на пропагандата, моята работа не е да напиша един лозунг на едно знаме, да го забия в двора и да кажа - оттук не мърдам. Моята работа е да направим нещо реално със съседите. Ако успеем да постигнем нещо по този по-толерантен и разумен начин, тогава ще сме успели да влезем с главите си в ЕС, не само с телата си.

Темата за Турция и ЕС също е много емоционална. България като съсед би могла и би трябвало да има ясна позиция за Турция. Каква е тя? 

Позицията ни за членството на Турция в ЕС е абсолютно ясна. Има процес на преговори, който тече в момента. Турция е изключително голяма страна и този процес няма да приключи така бързо, както с България или с някои други държави. Когато приключи, вече Турция трябва да си отговори на въпроса дали тя иска да бъде част от ЕС или не. Безспорно ходът на преговорите помага за модернизацията на Турция, за отварянето на турското общество. Не е сега моментът, в който трябва да има категоричен отговор по този въпрос. Той не е на дневен ред в момента. Сега по-важни са Западните Балкани, защото, ако там отпадне идеята за членство в ЕС, това може да създаде много по-големи проблеми.

А каква е прагматичната българска политика към Русия?

Семействата, в които решаваме нашите проблеми, са ЕС и НАТО. Оттам нататък трябва гледаме абсолютно рационално и разумно на всички останали наши съседи, включително на Русия, но без да забравяме, че сме член на ЕС и НАТО. За нас това означава няколко неща - първо, че колкото са по-добри отношенията между НАТО, ЕС и Русия, толкова по-добър е нашият контекст. Второ, означава да спрем да сме русофили и русофоби, а да бъдем най-вече българофили, да гледаме нашия интерес като страна. Ако той е да привличаме повече руски туристи в курортите ни - да облекчим режима им на идване тук. Ако интересът ни е да имаме повече достъп на български стоки до руския пазар - да правим така, че това да стане. Където имаме общи виждания, като например по отношение Черноморския регион или на сигурността на мореплаването - да работим заедно. Но когато имаме различия, просто да си казваме - тук сме на различни позиции. Това не означава, че спираме да си говорим, а че продължаваме да търсим общо решение. Това трябва да бъде подходът ни към Русия. Да не се впускаме в емоционални излияния и да правим разлика между политиката ни към Москва и любовта ни към руската литература.

В този смисъл какъв е правилният отговор на острите руски реакции към евентуалното разполагане на части от противоракетния щит на НАТО в България и нужно ли е да влизаме в режим на обяснения с Москва?

Правилният отговор е, че на срещата си в Лисабон през ноември НАТО ще вземе решение, че противоракетната отбрана е една неговите мисии, и ще започне да изгражда тази система. За нас е по-добре тя да се прави в сътрудничество с Русия. Заплахата, от която ни предпазва противоракетната отбрана, е обща, тя е заплаха не само за нас, но и за Русия. Говорим за система за защита, не за нападение.

Сътрудничеството с Русия може ли да включва разполагането в България на зенитни ракети С-300, както предложи един руски генерал?

Не, това просто е смешно.

Профил

Преди да стане дипломат №1 в края на януари, Николай Младенов оглавяваше Министерството на отбраната. Смяната на ресора в правителството се наложи след провала на предшественичката му Румяна Желева на изслушването й за еврокомисар и оставката й като външен министър. Младенов е завършил международни отношения в Университета за национално и световно стопанство, има и магистратура по военни науки от King's College в Лондон. Бивш евродепутат от ГЕРБ, през годините той беше част и от ръководството на СДС. След неуспеха на сините на изборите през 2005 г. се оттегля и става последователно консултант на Световната банка, Международния републикански институт (САЩ) и Националния демократически институт (САЩ). Бил е програмен директор на фондация "Отворено общество" и един от основателите на Европейския институт в София.

Кои са приоритетните теми на България във външната политика, в които страната иска и може да бъде активна?

Първият ни приоритет трябва да са Балканите, това ни е кварталът. Стратегическият ни интерес е страните от Западните Балкани постепенно да станат част от ЕС и НАТО, като изпълнят всички критерии за това. В момента има много препятствия по пътя на всяка една от тези страни, които трябва да се преодолеят - вътрешнополитически проблеми, регионални спорове, двустранни спорове и т.н. Ролята на България като член на ЕС и НАТО е да помагаме тези препятствия да се преодоляват едно по едно. Отдавна и от двете страни на Атлантика чакаха България да заеме по-активна позиция на Балканите. Другият ни регион са Черноморието, Кавказ, Централна Азия. Там имаме сериозен интерес, включително икономически, заради енергийните проекти. И третият ни по-широк регион на интерес е Източното Средиземноморие и Близкият изток. Причините са няколко - първо, от гледна точка на сигурността, това, което се случва там, се отразява и тук. Второ, защото във време на икономическа криза трябва да бъдем активната страна, която търси инвестиции. А от този регион могат да бъдат привлечени потенциални инвеститори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


8 коментара
  • 1
    hesapov avatar :-|
    Хесапов

    Общо-взето, никаква ясна позиция. Защо българската дипломация е такава безхарактерна?

  • 2
    mayastanulova avatar :-|
    MayaS

    Не съм съгласна, че няма ясна позиция. Даже напротив, за първи път от много време насам българската външна политика е ясно формулирана. Традиционните връзки на България с арабските страни и Централна Азия не трябва да се прекъсват, само защото сме член на ЕС и НАТО, а точно обратното - ние трябва да служим за мост между Европа и Азия и мюсюлманския свят и така ще извлечем много дивиденти. Само че за тази цел наистина трябва да си подобрим занемарените взаимотношения с някои страни. И е напълно логично да сме по-активни на Балканите и черноморския регион, все пак не живеем в изолация от процесите в тези държави. В същото време България все още не е толкова силен играч в международната политика, за да може да си позволи коренно различна позиция от тази на партниорите ни в ЕС и НАТО. Когато засилим позициите си (а това означава най-напред да си оправим нещата вътре в държавата и да сме по-активни в региона), тогава ще можем да говорим за по-изявена самостоятелна политика и дори влияние сред партниорите ни. Кога това ще стане е отделен въпрос. Но все пак да не забравяме, че с Лисабонския договор страните-членки на ЕС се съгласяват да имат доста по-съгласувана външна политика, така че позицията на България е напълно в синхрон с европейската политика.

  • 4
    karakoko avatar :-|
    karakoko

    "Ние няма как да приемем наличието на македонско малцинство в България, защото нашата конституция не разглежда субекта малцинство като такъв. Но и нашите приятели в Скопие трябва малко да успокоят реториката си към България."Ясна позиция:1) България признава реалноста за новосъздадена мак.нация. 2) В България не съществува такава нация поради липса 70 годишна сърбокомунистическа пропаганда. 3) Да престанат македоноидите да имат нереални и агресивни искания!

  • 5
    eviness avatar :-|
    eviness

    Въпрос до Г-н Младенов: Защо на РУСИ Конференцията за ракетна защита в Европа нямаше представители от Министерството на Външните Работи или на Отбраната??? Защо всъщност НАТО изобщо не се интересува от изграждане на противоракетна защита в България и даже дала червена светлина на абсолютно всички компании специализирани в изграждане на системи за противо-ракетна защита с думите "Стойте далече от тази страна!!!" ???

    Аз бях на тази конференция преди 10 дена и г-н Задра е твърдо против в България да има такава система за сега!!! А руският представител от Министерството на Външните работи- г-н Йермаков, беше категоричен, че Русия няма нищо против в изграждането на про- системи в България и Румъния!!!

    Защо информацията в пресата в България е толкова различна от действителността?!

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    И този министър, политически хамелеон, като Фердо преди 97 години, много в час по високи политик, ще си играе на Европа на Балканите и ще ни отвеят както отвяха Фердо на 17.06.1913.....
    на Балканите по Балкански иначе си аут.... исторически опит ..... доказано
    -------------------------------
    "С волками жить, по волчи вит!" казват едни по на север от нас.....

  • 7
    blag009 avatar :-|
    blag009

    Лелелееее винаги съм се кефил, КРЕМЪЛСКИ КОМИСАРИИИИ ... сига БРЮКСЕЛСКИ КОМИСАРИ, с една тънка разлика...чичо Джо режеше директно глави, тия ШЪ те остават да пукнеш от глад и ШЪ те скубят до край???
    За мен по-добрее да ме скубат, докато КАРТУНАТА ми уври и ВЕЧЕ да искам не "...Ние ЩЕЕЕ...", а "...в ТАКЪВ срок туй ШЪ стане, и да не ОКАМ ... лани баба пъднала сега замирисало..." !!!!! Хей такива незначителни нещицааа!!!!!:)))
    За мен гусин министъро, е един перфектен бюрократ...и учил за такъв...нема льошо и за това се иска акъл!!!!
    Кибик Блаже

  • 8
    maximxx avatar :-|
    Максим

    До коментар [#2] от "MayaS":

    Мая, омъжете се за мен!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход