Думи като куршуми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Думи като куршуми

Reuters

Думи като куршуми

Желанието на Турция за по-активна роля в Близкия изток ще промени сериозно ситуацията в региона

Цветелина Манолова
7445 прочитания

Reuters

© Reuters


"Нищо вече няма да е същото", зарече се тези дни пред парламента в Анкара турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, а думите му като че ли най-точно обобщиха случващото се в Близкия изток.

Добре планирана провокация от страна на Турция или лошо замислена акция на израелските командоси (в зависимост от гледната точка) - разигралият се кървав екшън при щурмуването на конвоя от кораби с хуманитарна помощ за Газа, при който загинаха 9 турски активисти, се оказа повод за сериозен разрив. Светът не беше чувал скоро толкова остра реакция от страна на Турция, но в сряда, както писа турският в. "Акшам", Ердоган "атакува Израел с думи като куршуми". Цялата тази войнствена риторика, която накара мнозина да се притесняват, че скандалът може да прерасне в истинска война, в крайна сметка отбеляза края на едно доста необикновено приятелство."Враждебността на Турция е също толкова силна, колкото и приятелството й е ценно", каза в речта си Ердоган.

В продължение на години Анкара беше единственият съюзник на Тел Авив в мюсюлманския свят, но тази дружба бе ранена фатално след израелските удари в Газа през 2009 г., а последвалата поредица от дипломатически скандали само влоши ситуацията. "Отношенията между Турция и Израел вече не са част от уравнението в Близкия изток. Няма начин да бъдат поправени", коментира пред "Капитал" Иън Лесър от German Marshall Fund. Поне не докато двете основни действащи лица - Ердоган и израелският премиер Бенямин Нетаняху, все още са на власт. Заради необикновено острите думи на турския премиер мнозина дори побързаха да обявят промяна във външната политика на Турция. "Това, което е различно този път, е не толкова същността на политиката, колкото тонът. Това основно се дължи на самия Ердоган. За него обидата от действията на Израел през 2009 г. е лична", обясни пред "Капитал" Джералд Кнаус от Европейската инициатива за стабилност.

В действителност израелската офанзива преди година удари не само по "Хамас" и палестинците в Газа, но и по авторитета на Ердоган, който като посредник точно беше постигнал напредък в преговорите със Сирия. Турският премиер така и не успя да преживее този шамар, а действията му постепенно водеха към днешната развръзка. Те напълно съответстват и на настроенията на обикновените турци - в страната през последните години се оформи една религиозна средна класа със силно ислямско съзнание, която не харесва политиката на Израел спрямо палестинците. Дори и да не може да се говори за кардинална промяна във външнополитическия курс на Анкара, то един от неговите фундаменти със сигурност е сринат - т.нар. политика на нулеви проблеми със съседите. През последните години тя помогна на Анкара да подобри отношенията си с кюрдите и с повечето страни в региона, което невинаги беше по вкуса на Израел. След последните събития обаче позицията на Анкара в близкоизточния мирен процес вече са променени. "Ролята на Турция като посредник е в миналото. Турция вече показа една по-активна и открито пропалестинска позиция. Много трудно би могла отново да бъде посредник", смята Иън Лесър. Дори това вече да не е възможно в Близкия изток, Турция със сигурност може да играе положителна роля в решаването на проблеми в други региони, както вече го показа на Балканите. "Няма никаква нова генерална линия в турската политика: скорошната визита на Ердоган в Гърция, усилията да бъдат помирени босненци и сърби на Балканите или отношенията на Турция с Русия просто показват желанието на Анкара да бъде активна, а не да бъде приемана за даденост", твърди Джералд Кнаус.

Гневното поведение на Анкара със сигурност е запалило поне няколко червени лампички и отвъд океана. Ако по време на студената война Турция беше просто по-малкият партньор на САЩ в играта срещу Съветския съюз, то днес определено е пораснала (вече е 16-а икономика в света) и еманципирана. Този процес пролича най-силно именно в Близкия изток, където Турция успя да се превърне от наблюдател в активен играч. Кулминацията дойде преди седмици, когато заедно с Бразилия Турция договори с Иран споразумение за размяна на ядрено гориво. След тази доста противоречива сделка и след последните събития, довели до разрива с Израел, съвсем логични са мненията в някои американски медии, че от партньор на САЩ в Близкия изток Турция се е превърнала в конкурент за водещата роля. След скандала между Анкара и Тел Авив Белият дом се оказа в деликатна позиция между двете си "глезени деца" в региона, но това по-скоро би трябвало да има положителен ефект. "Администрацията на президента Барак Обама сега ще трябва да търси много по-активно засилване на мирния процес в Близкия изток", смята Лесър. Поддържането на диалога между израелци и палестинци всъщност е сред най-важните задачи в региона, защото само така Западът ще може да се съсредоточи върху решаването на друг също горещ проблем - ядрената програма на Иран. "На мен ми се струва, че сега, особено покрай ситуацията с корабите и Газа, малко трябва да се успокои темпото, защото много неща се казаха, много емоционални изказвания се направиха. И се страхувам, че това пренавиване на пружината в момента ще измести вниманието от основната задача в тази част на света - преговорите между Израел и палестинците", каза пред "Капитал" българският външен министър Николай Младенов.

Поведението на Анкара от последните дни вероятно е объркало и доста хора в Европа, където евентуалното членство на Турция в ЕС е безкрайно противоречива тема. Гледката на хилядите хора, протестиращи по улиците от Кайро до Йерусалим, развявайки турското знаме и носейки портрети на Ердоган, може и да е показател за нарастващата популярност на Турция в арабския свят, но най-вероятно е засилило антитурските настроения в европейските столици. Да се отпише напълно европейското бъдеще на Анкара ще е прибързано, но както отбеляза Лесър, "тези събития ще направят дебата около Турция и в ЕС, и в САЩ много по-труден". Мнозина вероятно ще се съгласят с него.

"Нищо вече няма да е същото", зарече се тези дни пред парламента в Анкара турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, а думите му като че ли най-точно обобщиха случващото се в Близкия изток.

Добре планирана провокация от страна на Турция или лошо замислена акция на израелските командоси (в зависимост от гледната точка) - разигралият се кървав екшън при щурмуването на конвоя от кораби с хуманитарна помощ за Газа, при който загинаха 9 турски активисти, се оказа повод за сериозен разрив. Светът не беше чувал скоро толкова остра реакция от страна на Турция, но в сряда, както писа турският в. "Акшам", Ердоган "атакува Израел с думи като куршуми". Цялата тази войнствена риторика, която накара мнозина да се притесняват, че скандалът може да прерасне в истинска война, в крайна сметка отбеляза края на едно доста необикновено приятелство."Враждебността на Турция е също толкова силна, колкото и приятелството й е ценно", каза в речта си Ердоган.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

38 коментара
  • 1
    mto avatar :-|
    mto

    Сега е ред на Израел да изпрати хуманитарна помощ на кюрдите...
    С рогата напред няма да стане! А Турция - ако може да помогне за разрешаването на конфликта - да помага, а не да разпалва огъня. Защо не вземе да помогне за свалянето на египетската блокада на Газа, като се бият в гърдите какви миротворци са?

  • 2
    ursus avatar :-|
    uzur

    Но след като разривът с Израел вече е факт, не обръща ли гръб Турция на Запада? Турция играе рискована игра, за да стане лидер в региона. Правителството на Ердоган трябва да е единодушно с общественото мнение в страната в подкрепата на палестинската кауза по-малко от година преди парламентарните избори.Вероятно слабият напредък в преговорите за влизане в Европа до известна степен се дължи на тази позиция.
    http://yphalachev.blogspot.com/2010/06/blog-post_1075.html

  • 3
    awa avatar :-?
    awa

    ПОМИСЛЕТЕ :защо Турция има силна икономика и армия?- Защото беше със светско управление,важен съюзник срещу СССР и в добри отношения с евреите! Сега какво остана от тези и предимства пред останалите мюселмански страни?

  • 4
    kdichev avatar :-|
    Константин Дичев

    До коментар [#3] от "awa":

    Ами ще има други супер могъщи преимущества. Страхотан пазар за промишлеността си в Русия, "миротворец" №1 или най малкото №2 в Близкия Изток и Източна Европа със всички облаги от такова "миротворстване".... Досега се облажаваше само САЩ от миротворстването, сега Ердоган иска да направи супер империята Турция, за която са мечтали всички падишаси досега... Не забравяйте, че Булгаристан е една от най - мечтаните територии на Балканите, защото се явява авантпост за анексирането на други територии в Европа.
    Дано не се окаже права най голямата българска пророчица леля Слава и Нострадамус, които казват че арабската камила ще пие вода от Дунава....... Досега противниците на заплахата от арабия казваха че Турция никога /каква глупава дума/ няма да позволи износ на ислямистки военен потоп към Европа, ама сега нещо.....
    В същото време огромния натиск на САЩ към арабите и ограбването им, кара Близкия Изток да намразяват всички от американци до европейци и не е далеч времето за Свещенна война. Господ да ни е на помощ, защото атовете ще се ритат, ама ние сме между тях.

  • 6
    malart avatar :-|
    malart

    Израел пипа грубо, но се чудя дали може в такава ситуация да се пипа с кадифени ръкавици. Чуя ли хуманитарна мюсюлманска организация и нещо ми дава сигнал за тревога. Може би твърде често тези псевдо хуманитарни организации са били прикритие за нелегална дейност и вече никой не им вярва

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#6] от "malart": може и то как може, Бен Гурион, моят приятел Моше Даян и Голда Мейер пипаха с кадифени ръкавици в къде по трудни условия, когато и СССР стоеше с пари и оръжие зад арабите социалисти......, крал Фарук беше по слаб отколкото богат, а Макмилън, акъл не искаше, и правеше грешка след грешка понеже Близкият изток бил управляван от англичаните преди войната.... и те по разбирали от политика......

  • 8
    mto avatar :-P
    mto

    До коментар [#5] от "boby1945":

    Боби, то и аз не искам да живея в една държава с теб, ама ей пък на - налага се...

  • 9
    ispor avatar :-|
    ispor

    В тази схватка печеливши няма !И двете страни губят много,но явно са станали твърде самонадеяни за да го разберат/или да си го признаят/.Израел твърде много започва да прилича на нацистка Германия,явно помнят само което им изнася!Турция пък напоследък се почувства силна икономически,и започна да позабравя понякога че играе роля на спокоен и предвидим партньор.Твърде често под маската на модерен европеец започна да прозира чалмата на средновековната ориенталщина!И двете страни ми напомнят твърде много на наскоро порастнал селски бабаит,който няма търпение да отиде в града и да покаже на всички колко е корав.Дано не се налага старите градски хулигани да ги поставят на мястото им!

  • 10
    venrus_2008 avatar :-|
    Bicho Raro

    До коментар [#1] от "mto":

    Ами да изпрати. Обаче кюрдите мразят евреите повече от турците, така че, не виждам как ще стане тази работа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.