Петрол, пари и политика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Петрол, пари и политика

Петролът си тече, почти нищо не се променя

Петрол, пари и политика

Катастрофата на Deepwater Horizon по-скоро няма да предизвика дълбоки промени в нефтената индустрия

5304 прочитания

Петролът си тече, почти нищо не се променя

© reuters


Санта Барбара, Три Майл Айлънд, Бопал и Чернобил. Четирите места имат малко общо помежду си освен екологичните трагедии, разиграли се там през 1969, 1979, 1985 и 1986 г. Това, което свързва нефтеният разлив по бреговете на Калифорния, инцидентът с ядрената централа в Пенсилвания, взривът на завода за пестициди в индийския град и пропукването на ядрения реактор в СССР е, че водят до сериозни промени в съответните индустрии. Към тях вече може да се добави Deepwater Horizon - нефтената платформа в Мексиканския залив, експлоатирана от British Peroleum (BP), която предизвика един от най-големите петролни разливи в историята на енергийната промишленост.

Само две седмици след експлозията на Deepwater Horizon Карл Хенрик-Сванберг, шеф на борда на директорите на BP, каза по време на конференция на бизнес лидери в Европа, че ефектът ще бъде подобен на случилото се в Три Майл. Преди тридесет години инцидентът в Пенсилвания води до цялостно преосмисляне на регулациите в ядрената енергетика и практически мораториум за строежа на нови реактори в САЩ. Малката разлика е, че ако се използват аналогии от ядрената индустрия, инцидентът с BP може да се сравни само с Чернобил. Предпазливите оценки за преките щети са между 20 и 30 млрд. долара, и то при условие, че BP успее да запуши кладенеца си до началото на август.

Петролът не мирише

Белият дом вече изиска замразяването на дълбоководните проучвания за срок от шест месеца, а Норвегия отложи издаването на нови лицензи. За Greenpeace обаче е рано да се радва на лошите новини.

Според повечето експерти разливът няма да доведе до кардинални промени в нефтената индустрия. Въпреки че дълбоководният добив е изключително скъпо начинание, повечето неоткрити резерви лежат именно там. И за разлика от ядрената енергетика, петролът все още няма заместител. Според независимия експерт Крис Надър, за да се компенсира нефтът от Мексиканския залив с енергия от вятъра, САЩ би трябвало да изгради капацитет, 74 пъти по-голям от наличния в Тексас (вторият по големина американски щат и световен лидер при вятърните турбини). Заливът е източник на една трета от американското потребление на петрол.

По-важното е, че петролната индустрия е много печеливш бизнес. Печалбата на BP за 2009 г., когато световната икономика беше в най-дълбоката си рецесия от Втората световна война насам, е 16.8 млрд. долара, а за първото тримесечие на 2010 тя е два и половина пъти по-висока от същия период миналата година. Дори и разходите за почистването на разлива, глобите и компенсациите на засегнатите да достигнат 100 млрд. долара, това би се равнявало само на петгодишната печалба на компанията. Тоест това е неприятна новина за акционерите – от края на април досега BP е загубила 50% от стойността на акциите си, но катастрофата просто няма как да доведе до банкрут на компанията. Още по-малко да сложи край на рисковите проучвания.

Разходите са лоша новина и за пенсионните фондове, тъй като петролната компания присъства в портфолиото на много от тях, но в същото време интересите на пенсионерите са гаранция срещу банкрута на BP. Британското правителство вече започна кампания за спасяване на BP с разговор между премиера Дейвид Камерън и американския президент Барак Обама. Вашингтон настоява компанията да плати първо на рибарите и хотелиерите за причинените им щети, но това предизвиква гнева на пенсионерите (39% от акциите на BP са притежание на американски физически и юридически лица).

Факт е, че за разлика от други индустрии няма голяма петролна компания, която да е прекратила съществуването си, след като е предизвикала екологична катастрофа.

Народът срещу Британската компания

"Нападнахме една държава, защото си мислехме, че има ядрено оръжие, защо сега да не нападнем BP – те поне със сигурност ни атакуват с петрол, а на всичкото отгоре дори нямат армия." Комикът Луис Блак може и да не представлява цялото обществено мнение, но е много характерен за реакцията към BP в САЩ. Яростта към петролната компания надвишава многократно омразата, която си навлече Уолстрийт - макар че, ако се приеме, че те са единствените виновници за финансовата криза от 2008 г., щетите, нанесени от тях, са много по-големи. Петролният разлив обаче е по-видим и разбираем от финансовите деривати. Освен това, трудно може да се каже, че пеликаните и делфините, омацани в петрол, са си го търсили като хората, взели неразумно скъпи ипотеки.

Засега ефектът е обсъждането за отмяна на закона, който ограничава компенсациите до 75 млн. долара за нанесените от компаниите икономически вреди и до 500 млн. като наказателни глоби. Той е приет след разлива на танкера Exxon Valdez през 1989 г., тъй като липсата на таван прави невъзможно компаниите да получат застраховки. В началото на 90-те години на миналия век това би означавало прекратяване на танкерния трафик към САЩ.

Таванът не важи, ако има умишлено нарушение на федералните норми за безопасност, а BP е компанията с най-лоша репутация в това отношение сред петролните гиганти в САЩ. В момента Министерството на правосъдието вече е започнало предварителна проверка, за да се установи дали има предпоставки за криминално преследване.

Със сигурност може да се очаква засилване на надзора над петролните компании. Случаят с BP показа, че американското правителство от години е абдикирало от реалния контрол. Например в плана за предотвратяване на петролни разливи на британската компания от 2009 г. като научен консултант е посочено лице, което е починало четири години по-рано. Част от отчетите за проверките пък са били попълнени от служители на компанията с молив, а след това почернени от чиновниците на Дирекцията за управление на минералните ресурси на американското министерство на вътрешните работи (аналог на министерствата на екологията в Европа).

В крайна сметка съдбата на дълбоководното сондиране, за жалост на природолюбителите, ще бъде решена от повече фактори. Дори и най-големият петролен разлив не заплашва човечеството по същия начин, по който евентуалният взрив на ядрена централа. В същото време, дори и САЩ да решат, че добивите от океанското дъно са прекалено опасни, това би означавало свиване на световния капацитет за добив с едва 2%.

Кен Салазар, който отговаря за екологията в кабинета на Обама, и губернаторът на Луизиана Боби Джиндал вече поискаха бързо разследване и подновяване на замразените проекти. По време на Zeitgeist Europe 2010 Сванберг каза още, че инцидентът в Три Майл е довел до много по-добра регулация на ядрения бизнес и оттогава насам (поне на Запад) е нямало сериозни инциденти. Очакванията на шефа на борда на директорите на BP е това да се повтори.

Мълчанието на президента

Американците очакват в съотношение 2 към 1 към BP да бъдат предявени криминални обвинения, а 63% смятат, че реакцията на Обама е по-неадекватна от тази на Джордж У. Буш по време на урагана "Катрина" през 2005 г. Щом обществото настоява, дори и Белият дом трябва да се съгласи. Макар на всички  да е ясно, че Обама нито е издал разрешение за сондажите, нито има възможност да прати военните с атомна бомба (едно от предложенията за справяне с проблема), а още по-малко лично да запуши дупката на океанското дъно, натискът към него е огромен.

Медиите са изпълнени с дълбокомислени анализи защо президентът не е звъннал на изпълнителният директор на BP. Или пък защо не проявява повече гняв, освен някакво си "кого да сритам по задника". А ако си мислите, че умереният и разумен тон на Обама се дължи на харвардското му юридическо образование, дълбоко се лъжете. Оказва се всъщност, че Обама е продукт на възпитанието на афроамериканците, чиито родители и учители от малки им втълпявали да не показват ярост, за да не предизвикват подозрение у белите си връстници.

Белият дом очевидно е притеснен, че ако президентът застане начело на мерките за прекратяване на разлива, много скоро ще стане ясно, че той нищо не може да направи. Това би било много по-силен удар срещу лидера на свободния свят, отколкото мрънкането на медиите.

Санта Барбара, Три Майл Айлънд, Бопал и Чернобил. Четирите места имат малко общо помежду си освен екологичните трагедии, разиграли се там през 1969, 1979, 1985 и 1986 г. Това, което свързва нефтеният разлив по бреговете на Калифорния, инцидентът с ядрената централа в Пенсилвания, взривът на завода за пестициди в индийския град и пропукването на ядрения реактор в СССР е, че водят до сериозни промени в съответните индустрии. Към тях вече може да се добави Deepwater Horizon - нефтената платформа в Мексиканския залив, експлоатирана от British Peroleum (BP), която предизвика един от най-големите петролни разливи в историята на енергийната промишленост.

Само две седмици след експлозията на Deepwater Horizon Карл Хенрик-Сванберг, шеф на борда на директорите на BP, каза по време на конференция на бизнес лидери в Европа, че ефектът ще бъде подобен на случилото се в Три Майл. Преди тридесет години инцидентът в Пенсилвания води до цялостно преосмисляне на регулациите в ядрената енергетика и практически мораториум за строежа на нови реактори в САЩ. Малката разлика е, че ако се използват аналогии от ядрената индустрия, инцидентът с BP може да се сравни само с Чернобил. Предпазливите оценки за преките щети са между 20 и 30 млрд. долара, и то при условие, че BP успее да запуши кладенеца си до началото на август.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Обама наистина нищо не може да направи срещу разлива, нито има техника, нито има хора, нито има парета, нито някога го е правил.... затова човекът дипломатично оставя нещата да се развият сами по себе си...
    С ритане по задника едва ли можеш да запушиш тръба на 1200 метра дълбочина в Мексиканският залив, дажи задникът да е на африкански слон на 100 години....

  • 2
    k73 avatar :-|
    k73

    Група Ной може да даде практично решение,А кой ще плати предварително ?
    Според Господ разлива е унищожаване на програма опасна за хората.Унищожените животни унищожават и програмата.
    Дали пак ще послушат путин: не плащайте и те пак ще ви кажат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.