Необичайният заподозрян

Непредсказуем и импулсивен, Ердоган разтърси Близкия изток

Необичайният заподозрян

Реджеп Тайип Ердоган предизвика света да мисли по нов начин за Турция

Цветелина Манолова, Огнян Георгиев
9776 прочитания

Непредсказуем и импулсивен, Ердоган разтърси Близкия изток

© reuters


Улиците на палестинските градове са много точен барометър за популярност в арабския свят. След като вече има поне няколко бебета с неговото име, а лицето му гледа от десетки плакати, турският премиер Реджеп Тайип Ердоган безспорно е завладял сърцата на арабите. А да чуеш името на турски политик, скандирано в градове като Бейрут и Кайро, само по себе си означава, че нещо сериозно се променя в Близкия изток.

Конкретната причина за този прилив на симпатия е изключително острата позиция, която Ердоган зае спрямо Израел, след като израелски командоси превзеха флотилия кораби под турски флаг, отправила се за ивицата Газа миналата седмица. "Враждебността на Турция е също толкова силна, колкото и приятелството й е ценно. Израел трябва да бъде наказан за деянията си. Ние сме преситени с израелски лъжи, действията на израелското правителство нараняват Израел преди другите", заяви в дръзка и донякъде шокираща реч Ердоган. С острата си реторика, премиерът ислямист успя да обсеби вниманието и да накара света да се чуди не толкова какво се случва в Газа, а накъде е тръгнала Турция.

Отвъд думите

Твърдението на Ердоган, че е готов да се качи на следващия кораб за Газа, като вземе турски военни със себе си, премина границата на очакваното. С това си поведение той успя да изненада неприятно и дългогодишния си съюзник САЩ, и ЕС, към който Анкара се стреми от десетилетия. Ако доскоро в лицето на Турция Вашингтон и Брюксел виждаха един потенциален посредник и гарант за мира в Близкия изток, в момента страната е най-гласовитият противник на Израел и най-близкият приятел на Иран в региона. А това обръщане към арабския свят се приема с подозрение на Запад. Вероятно и самият Ердоган си е дал сметка за това, след като се наложи да излезе и да обяснява, че страната му не се е отказала от дългосрочната си цел - членство в ЕС.

За онези, които следят изявите на турския премиер, разпалените му думи едва ли са изненада. "Няма нужда да се описва - ако проследите 15 минути от някоя негова реч, ще разберете що за човек е. Той е гореща личност и това е ясно", обясни пред "Капитал" един от колумнистите на влиятелния турски вестник Hurriet Октай Екши. Емоциите владееха Ердоган и когато преди година напусна с драматичен жест конференцията в Давос и обвини израелския президент Шимон Перес, че страната му "знае добре как да убива". Според запознати с преговорите, които Турция организира между Сирия и Израел, турският премиер е вярвал, че се намира на ръба на споразумение, когато израелската армия е започнала войната срещу "Хамас" в Газа и така е унищожила всички шансове. Екши пък смята, че Ердоган има още една лична причина да е раздразнен на израелските власти - когато през 2006 г. пътувал от Тел Авив за Рамала, конвоят му бил спрян от армията и държан за проверка час и половина. Това непонятно отношение към дипломатическа мисия от най-висок ранг разгневило особено много турския премиер.

Независимо от личните му чувства обаче зад действията на Ердоган се крият не само външнополитически цели, а и нещо по-дълбоко - желанието да удовлетвори собствения си електорат в Турция. А той се състои основно от проислямски и антиамерикански настроени представители на средната класа. "Това е много силен мотив, защото връзката между между външна и вътрешна политика през тези години, откакто ислямистите са на власт, е много по-директна", казва експертът по Близкия изток Димитър Бечев, преподавател в  Hitotsubashi University в Токио. Той твърди, че подобно поведение винаги носи дивиденти в Турция, дори извън твърдото ядро на поддръжници на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган. "Плюс това, макар че е само спекулация, малко помага и в борбата с военните. През 90-те години те бяха израелското лоби в Турция", коментира Бечев пред "Капитал". Линията на критика срещу Израел в Турция обаче не е нещо ново, напомня още Бечев. "Още през 2002 г. премиерът Бюлент Еджевит каза, че срещу палестинците има геноцид."

Демократът ислямист

Ердоган обаче е различен - не само в действията, но и в мащаба. В последните няколко години Турция под негово ръководство върви упорито по дипломатически курс, който след годините, в които беше основно сателит на Вашингтон, да я направи отново важен играч в Близкия изток. Неслучайно сп. Time го обяви за един от 25-те най-влиятелни лидери в света. "Турският премиер е специалист по оцеляване и има потенциала да преобрази един неспокоен регион", написа списанието. От времето на Кемал Ататюрк името на турски лидер не е звучало така силно по улиците на арабските държави.

В кариерата си като политически активист, кмет на Истанбул и впоследствие лидер на най-влиятелната ислямистка партия и премиер на страната Ердоган не веднъж е показал, че обича да провокира с думи. Като кмет той заявява: "Демокрацията е като трамвай. Когато дойде твоята спирка, слизаш." Заради такива изказвания и ислямисткото му минало (виж карето) той винаги е гледан с недоверие и подозиран в тайни планове за събаряне на светския режим в Турция. "Цял живот съм бил изправен пред това", призна преди време израсналият в бедния истанбулски квартал "Кашъмпаша" турски премиер. Макар да придвижи Турция към религията (в университетите там вече може да се носи забрадка за неудоволствие на секуларистите) и да предизвика съмнително разследване срещу висши военни за заговор, Ердоган още не е показал, че иска да слезе от трамвая на демокрацията. 

По собственото му признание вкусът към политиката е провокиран от смъртта на Аднан Мендерес, първия демократично избран турски президент. Мендерес е поддръжник на светския режим, но в същото време изключително толерантен към религиозните практики за разлика от предшествениците си. Той е свален от власт след военен преврат и обесен с още двама министри през 1960 г. "Някои хора се натъжават от такива неща и се предават. В моя случай тази тъга прерасна в очарование от политиката", обяснява Ердоган пред New York Times Magazine няколко седмици след избирането му за премиер.

За разлика от своя политически ментор, първият лидер на ислямистите Неджметин Ербакан, Ердоган е доста по-умерен и това му печели подкрепата на Запада. В него политиците в Брюксел и Вашингтон виждат потенциален положителен пример за останалите в региона, че ислямистките идеи и демократическите ценности могат да съжителстват в хармония. Проповядваната от неговия външен министър Ахмет Давутоглу външнополитическа доктрина за нулеви проблеми със съседите също донесе доста точки в полза на Анкара. Вероятно именно поради това кабинетът на Ердоган получи и дълго чакания шанс за започване на преговори за членство с ЕС.

Да изгориш мостовете

Именно затова изненадващо рязката промяна в отношението на турския лидер към стар партньор като Израел предизвика объркване в региона и извън него. Само за последните няколко месеца Ердоган имаше срещи с палестинските власти, със сирийците, катарците, саудитците. Всички те не престанаха да възхваляват турския лидер - всеки по свои причини. Фондацията на саудитския крал дори му връчи престижната международна награда за "заслуги към исляма". На откриването на новия тв канал "Ал Туркия", който ще излъчва на арабски по 24 часа към близо 350-милионна аудитория, Ердоган заяви, че Кайро, Аман, Медина, Йерусалим и Газа са градове, свързани един с друг, и че границите и стените нямат значение, защото никой не може да раздели братя. В тази линия реториката срещу Израел придобива важно значение. Със собствените си действия еврейската държава безспорно помогна много на намеренията на турския премиер. Той обаче сякаш нарочно се постара да изгори мостовете, които Турция толкова упорито твърди, че поддържа.

"Да критикуваш Израел от Техеран е огромна грешка. Така турците загубиха позицията си на честен посредник, защото Израел просто вече не вярва в тяхната безпристрастност. САЩ също", казва проф. Алон Бен-Меир от New York University's School of Global Affairs пред "Капитал". Бен-Меир участва в преговорите за мир в Близкия изток вече десетки години и познава и арабската, и израелската гледна точка. "Мисля, че Ердоган беше ефективен в първите години, но успехът го главозамая и сега се смята за следващия Кемал Ататюрк. Ердоган смята, че САЩ не са изпълнили отговорностите си и Турция може да запълни вакуума, особено след изтеглянето от Ирак. Това обаче е въображаема представа и огромна грешка." Според Бен-Меир, никоя арабска държава няма да повярва, че Турция ще направи каквото е необходимо спрямо Иран. "Те далеч повече вярват на Израел и САЩ да се справят ефективно с Техеран. Арабски лидери ми казват: "Ние виждаме Иран като огромна заплаха и не виждаме Турция като посредник за мир, защото Техеран ще играе с всеки, за да постигне целите си."

Стъпки напред, стъпки назад?

Колкото и опитен оцеляващ да се оказа турският премиер, истинските изпитания в избрания от него курс тепърва предстоят. Ердоган се показа наивен, когато преди седмици подписа заедно с бразилския президент Лула да Силва споразумение с Иран, с което се надяваха да решат проблема с ядрената програма и да накарат ислямската република да се откаже от амбициите си. Резултатът беше звучен шамар, който Анкара получи от САЩ. Тази седмица Съветът за сигурност на ООН гласува нови тежки санкции срещу Иран, без да вземе под внимание бразилско-турската сделка. Както е известно от провалените израелско-сирийски преговори, Ердоган понася тежко такива удари.

На Египет и Саудитска Арабия също може да не им хареса растящата сред населението им популярност на чужд политик. "Той дискредитира арабските страни. Сега покрай флотилията всички разбраха например, че Египет всъщност е съучастник на Израел, т.е. не изглежда в много добра светлина", казва Бечев.

С импулсивното си поведение Ердоган засега печели симпатиите в Близкия изток. Но ако цената за това се окаже дистанцирането на двата основни партньора на Турция - ЕС и САЩ, мястото му в историята може би няма да бъде точно това, на което се надява.

Бурно минало

През 1998 г. Ердоган е осъден на 10 месеца затвор за подклаждане на омраза на религиозна основа, след като на митинг рецитира стихове от популярно стихотворение от идеолога на турския национализъм Зия Гьокалп: "Джамиите са нашите казарми, куполите - нашите шлемове, минаретата - нашите байонети, а вярващите - наши войници." В речта си след това той признава, че ислямът е неговият компас. Крайната мярка обаче само увеличава популярността му - хиляди хора го съпровождат до затвора, където отива да излежи присъдата си.

След излизането си на свобода той създава по-умерената Партия на справедливостта и развитието, която печели съкрушителна победа на изборите през 2002 г. - 363 от 550 места в парламента. Заради забраната за политическа дейност от 1998 г. не може да стане премиер и постът временно поема бъдещият външен министър и впоследствие президент Абдула Гюл.

Признанието обаче идва от Вашингтон, където Джордж Буш приема Ердоган, който е все още само лидер на партия. По думите на турския преводач, присъствал на срещата, Буш се обърнал към Ердоган с думите: "Вие вярвате във Всевишния и аз вярвам във Всевишния. Ето затова ще бъдем добри партньори." Идването на Ердоган на власт обаче бе белязано от първите сериозни търкания между САЩ и Турция, след като американската армия не получи позволение да навлезе в Ирак от турска територия. Макар Ердоган да не е отговорен за това решение на парламента, то му донесе по-късно допълнителна слава в арабския свят.

Улиците на палестинските градове са много точен барометър за популярност в арабския свят. След като вече има поне няколко бебета с неговото име, а лицето му гледа от десетки плакати, турският премиер Реджеп Тайип Ердоган безспорно е завладял сърцата на арабите. А да чуеш името на турски политик, скандирано в градове като Бейрут и Кайро, само по себе си означава, че нещо сериозно се променя в Близкия изток.

Конкретната причина за този прилив на симпатия е изключително острата позиция, която Ердоган зае спрямо Израел, след като израелски командоси превзеха флотилия кораби под турски флаг, отправила се за ивицата Газа миналата седмица. "Враждебността на Турция е също толкова силна, колкото и приятелството й е ценно. Израел трябва да бъде наказан за деянията си. Ние сме преситени с израелски лъжи, действията на израелското правителство нараняват Израел преди другите", заяви в дръзка и донякъде шокираща реч Ердоган. С острата си реторика, премиерът ислямист успя да обсеби вниманието и да накара света да се чуди не толкова какво се случва в Газа, а накъде е тръгнала Турция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


15 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Основен партьор на Турция е самата Турция, не я мислете, тя ни управляваше нас 500 години, не ния нея, справка, трябва ли справка ?....
    ---------------------------------------
    Останалите партньори са миманс, който трябва да спазва, поне отчасти правилата на политическата наука след провала на колониализма...
    или просто казано да не са безкрайно нагли, арогантни и непохватни, каквито са САЩ в Близкият изток и Афганистан (за ЕС въобще не става дума, за чеп на каца не стават - и то празна каца )
    ---------------------------------------
    Не може в 21 век шепа ционисти примесени с руски евреи, поселени в Палестина поради грубата грешка на великите сили от 1948, да държат в концлагер 1.5 млн. палестинци и то в собствената им страна.....
    Разрушиха им градовете, убиха 1500 души, а сега не дават да се доставя цимент, да не би да си направят бункери?!?!?
    ---------------------------------------
    Това е проблемът, останалото са али бали....

  • 2
    raz_dva_tri avatar :-|
    Raz Dva Tri

    Единият вариант е подания статията. Но има и МАЛКА пропусната подробност. Кюрдия! Западните големи и най-вече САЩ не биха се противопоставили прекалено твърдо на автономия на кюрдите в Турция. Дали пък там не е заровено кучето?

  • 3
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    Турция проумя, че трябва да засили позициите си сред сродните и страни. Прави го! Много грубо, но успешно. Като си направи равносметка, с, и без християнските Европа и САЩ, бъдещето и е розово в икономически и политически план. Що се отнася до въпросния християнски свят, няма какво да го мисли. Рано, или късно той ще е нейн! Въпрос на време. Има големи турски диаспори вред по тези християнски земи. Там се насажда краен ислям и чрез него законно и незаконно се провежда протурска политика. Поддържат се проислямси терористични групи. И турците си имат: Сивите вълци. Заигравките с "демокрация", "човешки права", "партньорство и взаимопомощ", "общи интереси" "приятелство" ще изядат главата на възгорделите се "велики сили" от Европа и САЩ.

  • 4
    herr_vasko avatar :-|
    herr_vasko

    ...ислямистките идеи и демократическите ценности могат да съжителстват в хармония...Тук е заровено кучето.Исляма е теокрация и е диаметрално противоположен на демокрацията,каквото и да озанчава това.Справка Фалачи.Там тезата е доказана прекрасно.
    А на Ердоган като му спретнат Кюрдистан,ще му спре дъха.
    А на този дюнер-патриот и шаварма-анализатор зад окена,дето дава тъпи мнения,искам да му задам въпроса,абе ефенди,ти жив палестинец виждал ли си?Имал ли си работа с тях?
    Нашите цигани ги слагам поне две стъпала по-нагоре.Това е.

  • 5
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    ...........................................................
    Явно Ердоган се е „взел” , прекалено на сериозно. Това е пишман-политик , а и шайката около него сущо са пишман-политици , които са абсолютно вредни за бъдещето на Турция.
    По всичко личи , че Ердоган е започнал да се „изживява” , като един Напалеончо на Анадола и Близкия Изток , със скритата надежда името му да влезе в историята на контра-реформатор и възстановител на „правата вяра” и то не къде да е , а в рамките на бившата „Отоманска империя” /от Босна , та чак до Ирак/.
    Сигурно Кемал Ататюрк „се е обърнал” вече няколко пъти в гроба.Разумните хора в Турция вече виждат , как Турция , ако продължава да върви по сегашния си път , ще гледа Европа през крив макорон още най-малко 50 години.
    Ердоган чрез намесата си в проблемите на Палестина , гони средно-срочни и дълго-срочни ефекти , както...

    Прочитане на целия коментар във вътрешно-политически , така... и във външно-политически план.
    Само че този "Напалеончо" , не си дава сметка , че в региона на Средния Изток , а и на Близкия Изток , никога не може да има доминиращо влияние , заради Египет , Саудитска Арабия и Иран.
    Историята е показала , че кариерите на такъв тип политици като Ердоган , завършват с пълен провал

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#5] от "Николай_1":това го постваш, вече трети път, аде размърдай гънки и измисли нещо по-ново...
    Турция няма нужда да "гледа" Европа през какъвто и да е макарон, умнев, Турция просто е в Европа от 1387 година, битката при Мохач та досега.....
    само в Берлин турците са 2 млн. души, цели квартали са турски....
    И като вземеш "на предвид" че са миролюбиви, сериозни и трудолюбиви хора, които държат на думата си ........
    Така че не я мисли Турция мисли за себе си.... по полезно е.....
    -------------------------------
    Виж протестантските демосрации без Турция не могат, щото не знаят как да управляват арабската - сунито, шиитска с деривации маса в Близкият и Среден изток и средиземноморието.... още повече при наличието на недоразумението държава Израел, държава на чафути ционисти обилно полети с руски евреи с болшевишка закваска, и то на земята на Палестина.... трудна задача.... много трудна....!!!!

  • 7
    kdichev avatar :-|
    Константин Дичев

    До коментар [#5] от "Николай_1":
    Ами и Наполеон и Хитлер все насереозно са се вземали, незнам някой от тях да не е имал амбиции и ярко отразяване на обществените и политически дадености за тяхните си интереси. Да, умни, хитри и мислещи са големите антихристи, без да имат никакви скрупули гонят целта си.

  • 8
    kdichev avatar :-|
    Константин Дичев

    До коментар [#5] от "Николай_1":

    а и да не забравя, такова подценяване на противника е изяло главите на европейците през 14-15 век пак от турците, после през 19 с Наполеон, а и с Хитлер също.

  • 9
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    За коментар [#6] boby1945
    Верно е , този постинг го използвам за трети път. И шести път да го използвам – пак ще е толкова точен , колкото и преди – нещо , което ти много добре знаеш.
    Правя предположението , че всичко , което знаеш за и около Турция ти е ясно и наистина отговаря на действителността ............ защото почти всичко , което си написал в #6 , стои твърде далече от това , от което ти би искал да мислиме , че е истина и от това , което , според тебе , би трябвало да ни е ясно:
    1. Турция никога не е била в Европа – тя и сега не е в Европа.
    През 1387г. турците са били напълно наясно , че не се намират в никаква Европа , а в пределите на византийската сфера на влияние и че царствата намиращи се по това време на Балканите , носят всички недъзи на Византия и поради това са такава лесна плячка за османлиите.
    2. ВИНАГИ до 1830 г. , европейците , към чиито страни се стремихме и накрая към които преди 3 години се присъединихме , за източна граница на Европа , са считали следното географско трасе - от Север на Юг :
    СЕГАШНАТА ФИНЛАНДСКО-РУСКА ГРАНИЦА , ПРИБАЛТИЙСКИТЕ СТРАНИ , ПОРЕЧИЕТО НА Р. „ВИСЛА” , ПО ПРАВА ЛИНИЯ НА ЮГ ПРЕЗ ТАТРИТЕ , ПО ПОРЕЧИЕТО НА Р. „ТИСА” , МАЛКО НА ИЗТОК ОТ БУДАПЕЩА И СЛЕД ТОВА РЯЗКО НА ЮГО-ЗАПАД ПО ПРАВА ЛИНИЯ ДО АДРИАТИЧЕСКО МОРЕ - ДУБРОВНИК.
    Това е Европа , според европейците и по на Изток от тази мислена граница , е започвал според тях .....Ориента.
    3. Преди да е географско понятие , Европа е преди всичко куртурално понятие. Може да се каже , че тя концепция , цивилизационен модел или каквото друго ти дойде на акъла и чак тогава - географско понятие.
    4. През 1830 г. Николай 1-ви „государь Всерусийски „ с императорски указ учредява Руско географско дружество. На първото си заседание това дружество , заседава по една единствена точка в дневния си ред „Окончателно определяне на източната граница на Европа”. Дневният ред е внушен , разбира се , от Николай 1-ви .
    Това на пръв поглед , незначително събитие , крие замисъл , който е според мене мъдър държавнически ход , с далечни последици . Сега става ясно , че тези последеци са имали и гео-политически характер.
    5. Не може да се отрече , че в този замисъл на Николай 1-ви , може да се съзре нещо и от политическия замах на Пьотр Велики – наистина велик реформатор. И се налага една очевидна аналогия – Кемал Ататюрк. Може всичко да се приказва за тях , но и двамата са ПРИЗНАТИ от всички за големи държавници , защото са гледали и са тласкали страните си в една и съща посока – Европа и европейския цивилизационен модел , без оглед на лични изгоди.
    Не китайският , не индуският , не персийският цивилизационни модели с хилядолетните им културни традиции , а европейският модел.
    И сега този домуз-куйрук Ердоган , правейки жалки опити да се съизмерва със сянката на Кемал Ататюрк , нанася СЪЗНАТЕЛНО страхотни вреди на Турция , като подчинява държавните й интереси на личната си изгода и манията си за величие.
    6. Сегашна източна граница на Европа - ЛЕДОВИТИ ОКЕАН , БИЛОТО НА УРАЛ , ПОРЕЧИЕТО НА Р. „ЕМБА” ДО УСТИЕТО Й В КАСПИЙСКО МОРЕ , ОТ ТАМ ПО ПРАВА ЛИНИЯ ПРЕЗ МОРЕТО ДО УСТИЕТО НА Р. КУР’А – АЗЪРБЕЙДЖАН , ДО ИЗВОРИТЕ Й , БИЛОТО НА КАВКАЗ , АЗОВСКО МОРЕ , ПО ПРАВА ЛИНИЯ ПРЕЗ ЧЕРНО МОРЕ ДО БОСФОРА , ПРЕЗ МРАМОРНО И ЕГЕЙСКО МОРЕ НА СЕВЕР ОТ О. КИПЪР ДО ЛИВАН.
    7.Ето защо , тогава Казахстан и Азърбейджан имат дваж пъти по-голямо основание от Турция да претендират , че са европейски страни , защото източната граница на Европа „захапва” два пъти по-големи територии от т.н. европейска територия на Турция – Одринският вилает. Ама да сме чули казахстанците да претендират за членство ЕС?

    Верно е - в Берлин живеят 2 милиона турци - „ цели квартали са турски”. Именно КВАРТАЛИ – които биват заобикаляни от всички германци , в които квартали и полицаите влизат със страшна неохота. И в Хамбург/кючук Измир/ има турски квартали и Брюксел и в Бордо.И всички квартали си приличат по едно - те са истински гета .
    Да си чул за руски , полски , чешки , унгарски и т.н. квартали в Берлин ? Няма как да чуеш?
    Тези хора са интегрируеми и се интегрират успешно в условията на Запада. Но турчина? Турчинът е неспасяемо неинтегрируем и затова се САМОКАПСУЛИРА в квартали. Турчинът няма нищо против да се модернизира , ползвайки всички материални достижения на Западната цивилизация . Да се модернизира – ............... , но не и да се ЕВРОПЕИЗИРА. В тези квартали живеят вече 4-то поколение раждани в Германия турци и си остават турци. Турците са ориенталци. И ако искаме да разберем как ще изглежда Европа ако някога Турция , бъде включена в ЕС , трябва да отидем в споменатите квартали /със запушени носове/.

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#9] от "Николай_1": този род "европейски" идеи ги развиваха фашагата Мусолини и ефрейтора Хитлер, с манията за "Нов ред в Европа", Море нострум, "висши" нации, "низши", та и до нации тор за арийците и т.н. глупости
    Хитлер така "прокарваше" линии по картата едно към кесим.... Райх, Протекторат, Бохемия и Моравия, санитарна зона та чак до Урал...
    ---------------------------------------
    ДА ама НЕ. Пердахът който отнесоха 1943-45 би трябвало да те наведе на мисълта, че "европеизмъм" от този тип, където едни се опитват да делят хората по света на добри и лоши и да им налагат идеология, понеже я считат за единствено правилна, не може да е политика в 21 век.....
    Вече се проваля с трясък... и не е за първи път...
    ----------------------------------------
    ама въпрос на разбиране ...
    и цар Борис и Богдан Филов, макар цар и професор, уж не глупави хора, не можаха да я разберат тази малка подробност с идеологиите....
    глупостта и тъпотията по хората ходят, не по гората... и тогава и сега и изглежда до веки веков......
    ---------------------------------------



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход