С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 11 юни 2010, 15:34, 9186 прочитания

Необичайният заподозрян

Реджеп Тайип Ердоган предизвика света да мисли по нов начин за Турция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Улиците на палестинските градове са много точен барометър за популярност в арабския свят. След като вече има поне няколко бебета с неговото име, а лицето му гледа от десетки плакати, турският премиер Реджеп Тайип Ердоган безспорно е завладял сърцата на арабите. А да чуеш името на турски политик, скандирано в градове като Бейрут и Кайро, само по себе си означава, че нещо сериозно се променя в Близкия изток.

Конкретната причина за този прилив на симпатия е изключително острата позиция, която Ердоган зае спрямо Израел, след като израелски командоси превзеха флотилия кораби под турски флаг, отправила се за ивицата Газа миналата седмица. "Враждебността на Турция е също толкова силна, колкото и приятелството й е ценно. Израел трябва да бъде наказан за деянията си. Ние сме преситени с израелски лъжи, действията на израелското правителство нараняват Израел преди другите", заяви в дръзка и донякъде шокираща реч Ердоган. С острата си реторика, премиерът ислямист успя да обсеби вниманието и да накара света да се чуди не толкова какво се случва в Газа, а накъде е тръгнала Турция.


Отвъд думите

Твърдението на Ердоган, че е готов да се качи на следващия кораб за Газа, като вземе турски военни със себе си, премина границата на очакваното. С това си поведение той успя да изненада неприятно и дългогодишния си съюзник САЩ, и ЕС, към който Анкара се стреми от десетилетия. Ако доскоро в лицето на Турция Вашингтон и Брюксел виждаха един потенциален посредник и гарант за мира в Близкия изток, в момента страната е най-гласовитият противник на Израел и най-близкият приятел на Иран в региона. А това обръщане към арабския свят се приема с подозрение на Запад. Вероятно и самият Ердоган си е дал сметка за това, след като се наложи да излезе и да обяснява, че страната му не се е отказала от дългосрочната си цел - членство в ЕС.

За онези, които следят изявите на турския премиер, разпалените му думи едва ли са изненада. "Няма нужда да се описва - ако проследите 15 минути от някоя негова реч, ще разберете що за човек е. Той е гореща личност и това е ясно", обясни пред "Капитал" един от колумнистите на влиятелния турски вестник Hurriet Октай Екши. Емоциите владееха Ердоган и когато преди година напусна с драматичен жест конференцията в Давос и обвини израелския президент Шимон Перес, че страната му "знае добре как да убива". Според запознати с преговорите, които Турция организира между Сирия и Израел, турският премиер е вярвал, че се намира на ръба на споразумение, когато израелската армия е започнала войната срещу "Хамас" в Газа и така е унищожила всички шансове. Екши пък смята, че Ердоган има още една лична причина да е раздразнен на израелските власти - когато през 2006 г. пътувал от Тел Авив за Рамала, конвоят му бил спрян от армията и държан за проверка час и половина. Това непонятно отношение към дипломатическа мисия от най-висок ранг разгневило особено много турския премиер.



Независимо от личните му чувства обаче зад действията на Ердоган се крият не само външнополитически цели, а и нещо по-дълбоко - желанието да удовлетвори собствения си електорат в Турция. А той се състои основно от проислямски и антиамерикански настроени представители на средната класа. "Това е много силен мотив, защото връзката между между външна и вътрешна политика през тези години, откакто ислямистите са на власт, е много по-директна", казва експертът по Близкия изток Димитър Бечев, преподавател в  Hitotsubashi University в Токио. Той твърди, че подобно поведение винаги носи дивиденти в Турция, дори извън твърдото ядро на поддръжници на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган. "Плюс това, макар че е само спекулация, малко помага и в борбата с военните. През 90-те години те бяха израелското лоби в Турция", коментира Бечев пред "Капитал". Линията на критика срещу Израел в Турция обаче не е нещо ново, напомня още Бечев. "Още през 2002 г. премиерът Бюлент Еджевит каза, че срещу палестинците има геноцид."

Демократът ислямист

Ердоган обаче е различен - не само в действията, но и в мащаба. В последните няколко години Турция под негово ръководство върви упорито по дипломатически курс, който след годините, в които беше основно сателит на Вашингтон, да я направи отново важен играч в Близкия изток. Неслучайно сп. Time го обяви за един от 25-те най-влиятелни лидери в света. "Турският премиер е специалист по оцеляване и има потенциала да преобрази един неспокоен регион", написа списанието. От времето на Кемал Ататюрк името на турски лидер не е звучало така силно по улиците на арабските държави.

В кариерата си като политически активист, кмет на Истанбул и впоследствие лидер на най-влиятелната ислямистка партия и премиер на страната Ердоган не веднъж е показал, че обича да провокира с думи. Като кмет той заявява: "Демокрацията е като трамвай. Когато дойде твоята спирка, слизаш." Заради такива изказвания и ислямисткото му минало (виж карето) той винаги е гледан с недоверие и подозиран в тайни планове за събаряне на светския режим в Турция. "Цял живот съм бил изправен пред това", призна преди време израсналият в бедния истанбулски квартал "Кашъмпаша" турски премиер. Макар да придвижи Турция към религията (в университетите там вече може да се носи забрадка за неудоволствие на секуларистите) и да предизвика съмнително разследване срещу висши военни за заговор, Ердоган още не е показал, че иска да слезе от трамвая на демокрацията. 

По собственото му признание вкусът към политиката е провокиран от смъртта на Аднан Мендерес, първия демократично избран турски президент. Мендерес е поддръжник на светския режим, но в същото време изключително толерантен към религиозните практики за разлика от предшествениците си. Той е свален от власт след военен преврат и обесен с още двама министри през 1960 г. "Някои хора се натъжават от такива неща и се предават. В моя случай тази тъга прерасна в очарование от политиката", обяснява Ердоган пред New York Times Magazine няколко седмици след избирането му за премиер.

За разлика от своя политически ментор, първият лидер на ислямистите Неджметин Ербакан, Ердоган е доста по-умерен и това му печели подкрепата на Запада. В него политиците в Брюксел и Вашингтон виждат потенциален положителен пример за останалите в региона, че ислямистките идеи и демократическите ценности могат да съжителстват в хармония. Проповядваната от неговия външен министър Ахмет Давутоглу външнополитическа доктрина за нулеви проблеми със съседите също донесе доста точки в полза на Анкара. Вероятно именно поради това кабинетът на Ердоган получи и дълго чакания шанс за започване на преговори за членство с ЕС.

Да изгориш мостовете

Именно затова изненадващо рязката промяна в отношението на турския лидер към стар партньор като Израел предизвика объркване в региона и извън него. Само за последните няколко месеца Ердоган имаше срещи с палестинските власти, със сирийците, катарците, саудитците. Всички те не престанаха да възхваляват турския лидер - всеки по свои причини. Фондацията на саудитския крал дори му връчи престижната международна награда за "заслуги към исляма". На откриването на новия тв канал "Ал Туркия", който ще излъчва на арабски по 24 часа към близо 350-милионна аудитория, Ердоган заяви, че Кайро, Аман, Медина, Йерусалим и Газа са градове, свързани един с друг, и че границите и стените нямат значение, защото никой не може да раздели братя. В тази линия реториката срещу Израел придобива важно значение. Със собствените си действия еврейската държава безспорно помогна много на намеренията на турския премиер. Той обаче сякаш нарочно се постара да изгори мостовете, които Турция толкова упорито твърди, че поддържа.

"Да критикуваш Израел от Техеран е огромна грешка. Така турците загубиха позицията си на честен посредник, защото Израел просто вече не вярва в тяхната безпристрастност. САЩ също", казва проф. Алон Бен-Меир от New York University's School of Global Affairs пред "Капитал". Бен-Меир участва в преговорите за мир в Близкия изток вече десетки години и познава и арабската, и израелската гледна точка. "Мисля, че Ердоган беше ефективен в първите години, но успехът го главозамая и сега се смята за следващия Кемал Ататюрк. Ердоган смята, че САЩ не са изпълнили отговорностите си и Турция може да запълни вакуума, особено след изтеглянето от Ирак. Това обаче е въображаема представа и огромна грешка." Според Бен-Меир, никоя арабска държава няма да повярва, че Турция ще направи каквото е необходимо спрямо Иран. "Те далеч повече вярват на Израел и САЩ да се справят ефективно с Техеран. Арабски лидери ми казват: "Ние виждаме Иран като огромна заплаха и не виждаме Турция като посредник за мир, защото Техеран ще играе с всеки, за да постигне целите си."

Стъпки напред, стъпки назад?

Колкото и опитен оцеляващ да се оказа турският премиер, истинските изпитания в избрания от него курс тепърва предстоят. Ердоган се показа наивен, когато преди седмици подписа заедно с бразилския президент Лула да Силва споразумение с Иран, с което се надяваха да решат проблема с ядрената програма и да накарат ислямската република да се откаже от амбициите си. Резултатът беше звучен шамар, който Анкара получи от САЩ. Тази седмица Съветът за сигурност на ООН гласува нови тежки санкции срещу Иран, без да вземе под внимание бразилско-турската сделка. Както е известно от провалените израелско-сирийски преговори, Ердоган понася тежко такива удари.

На Египет и Саудитска Арабия също може да не им хареса растящата сред населението им популярност на чужд политик. "Той дискредитира арабските страни. Сега покрай флотилията всички разбраха например, че Египет всъщност е съучастник на Израел, т.е. не изглежда в много добра светлина", казва Бечев.

С импулсивното си поведение Ердоган засега печели симпатиите в Близкия изток. Но ако цената за това се окаже дистанцирането на двата основни партньора на Турция - ЕС и САЩ, мястото му в историята може би няма да бъде точно това, на което се надява.

Бурно минало
През 1998 г. Ердоган е осъден на 10 месеца затвор за подклаждане на омраза на религиозна основа, след като на митинг рецитира стихове от популярно стихотворение от идеолога на турския национализъм Зия Гьокалп: "Джамиите са нашите казарми, куполите - нашите шлемове, минаретата - нашите байонети, а вярващите - наши войници." В речта си след това той признава, че ислямът е неговият компас. Крайната мярка обаче само увеличава популярността му - хиляди хора го съпровождат до затвора, където отива да излежи присъдата си.
След излизането си на свобода той създава по-умерената Партия на справедливостта и развитието, която печели съкрушителна победа на изборите през 2002 г. - 363 от 550 места в парламента. Заради забраната за политическа дейност от 1998 г. не може да стане премиер и постът временно поема бъдещият външен министър и впоследствие президент Абдула Гюл.
Признанието обаче идва от Вашингтон, където Джордж Буш приема Ердоган, който е все още само лидер на партия. По думите на турския преводач, присъствал на срещата, Буш се обърнал към Ердоган с думите: "Вие вярвате във Всевишния и аз вярвам във Всевишния. Ето затова ще бъдем добри партньори." Идването на Ердоган на власт обаче бе белязано от първите сериозни търкания между САЩ и Турция, след като американската армия не получи позволение да навлезе в Ирак от турска територия. Макар Ердоган да не е отговорен за това решение на парламента, то му донесе по-късно допълнителна слава в арабския свят.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо 1 Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо

Първите частни астронавти проведоха "суха тренировка" преди аварийния тест на капсулата Crew Dragon днес

18 яну 2020, 1568 прочитания

Либийската авантюра на Ердоган 2 Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

17 яну 2020, 1507 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Камъни и куршуми над Рио Гранде

Смъртоносен инцидент на американско-мексиканската граница изостри дебата за нелегалната имиграция

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10