С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
25 юни 2010, 14:44, 3253 прочитания

Европейски дефицит в Берлин

Или за бъдещето на еврото и ролята на Германия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Сбогом и благодарим за милиардите

Идва краят на една ера, след като Джордж Сорос вече няма да инвестира чужди пари

29 юли 2011

Малки стъпки в неизвестна посока

ЕС отново отложи реформата на икономическото управление

18 юни 2010

Сега не е препоръчително еврозоната да се разширява

Директорът на Unicredit Group за Централна и Източна Европа Федерико Гицони пред "Капитал"

11 юни 2010

Зона на бавно изцеление

Дълговата криза вещае мудно възстановяване на икономиката на еврозоната

4 юни 2010
Недоразуменията играят огромна роля в създаването на историята и кризата с еврото доказва това.
Еврото винаги е било валута с недостатъци. Договорът от Маастрихт създаде валутен съюз без политически такъв. Еврото може да се похвали с обща централна банка, но му липсва обща финансова политика. Затова и стана ключов елемент от сегашната криза.

Страните от еврозоната имат единна валута, но когато става въпрос за държавен кредит, трябва да разчитат само на себе си. Този факт беше останал незабелязан доскоро заради желанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) да приеме държавния дълг на всички страни членки при равни условия в своя дисконтов прозорец. Това позволи на страните членки да вземат заеми на практика със същия лихвен процент като Германия. Сега европейските банки държат близо трилион евро испански дълг, половината от който е в германски и френски финансови институции. Ясно е, че кризата с еврото е сложно свързана със ситуацията, в която се намират банките. Как се появи тази връзка?


Въвеждането на еврото предизвика съществено стесняване на разликите в лихвените нива. Това наду балони на пазара на недвижими имоти в страни като Испания, Гърция и Ирландия. Вместо да се приближат до предвидената в договора от Масстрихт конвергенция, тези страни се развиха бързо и формираха търговски дефицити с еврозоната. През това време Германия стана по-конкурентоспособна и се сдоби с хроничен търговски излишък. За да влошат нещата още повече, някои от тези страни, особено Гърция, имаха бюджетни дефицити, които надхвърляха границите от договора от Маастрихт. Но ЕЦБ им позволи да продължат да взимат заеми, освобождавайки ги от всякакви задължения да коригират ексцесиите си.

Едва когато страните от Източна Европа трябваше да бъдат спасявани, финансовите пазари започнаха да се тревожат за натрупването на държавен дълг в еврозоната. Гърция стана център на вниманието, когато стана ясно, че бюджетният й дефицит е много по-голям.

Разликите в лихвените нива започнаха да се нарастват, но европейските власти се забавиха с реакцията заради изключително различните си позиции и нежеланието на Германия да действа. Така гръцката криза се задълбочи и разпространи и когато правителствата най-накрая решиха да направят нещо, трябваше да предложат много по-голям спасителен пакет, отколкото ако бяха действали по-рано.



Пазарите обаче не се успокоиха, защото условията на спасителния план за 750 млрд. евро се диктуваха от Германия. Още по-притеснително е, че Берлин не само настоява за стриктна фискална дисциплина от по-слабите страни, но и намалява собствения си фискален дефицит. Когато всички страни намаляват дефицитите си по време на висока безработица, те задвижват спирала надолу. Намаляването на работни места, данъчни приходи и износ се захранват взаимно, оттам бюджетните цели не постигат и трябват нови съкращения.

Германия беше в сърцето на процеса на създаване на ЕС. Германските държавни глави уверяваха, че страната няма отделна външна политика, а само европейска. Когато ставаше въпрос за пазарене, те бяха готови да дадат повече от себе си и да вземат по-малко от другите, но да постигнат споразумение. Но тези времена свършиха. Германия вече не се чувства толкова богата и не иска да бъде дълбокият джоб за останалата част от Европа. Тази промяна в отношението е разбираема, но доведе процеса на интеграция до зловещ застой.

Сега Германия иска да договорът от Маастрихт да се следва като библия без никакви промени, но това е в конфликт с постепенния процес, по който е построен ЕС. Нещо в германското отношение към ЕС фундаментално се обърка.

Най-големият недостатък на еврото – липсата на единна фискална политика, е добре познат. Но има друг, по-малко известен дефект - сляпото доверие в стабилността на финансовите пазари. Самото въвеждане на еврото създаде свой собствен балон в страните със силно намалена цена на финансиране. Гърция излъга, но не и Испания. Тя следваше сериозни макроикономически политики, поддържаше държавния си дълг на ниво под средното за Европа и упражняваше образцов надзор над банковата си система. Въпреки това изживя огромен бум на пазара на недвижими имоти, който завърши с фалит и 20% безработица.

Друга структурна слабост на еврото е, че то предпазва единствено от инфлация, но игнорира възможността за дефлация. Когато Германия се съгласи да замени марката с еврото, тя настоя за силни защитни механизми, които да поддържат стойността на валутата. Споразумението от Маастрихт съдържаше клауза, която ясно забранява спасяването на фалирали държави. Точно тази клауза направи сегашната ситуация толкова трудна за овладяване.

Това води и до най-сериозния пропуск в структурата на еврото – недопускането на възможност за грешка. И сега, когато няколко държави са доста далеч от критериите от Маастрихт, няма механизъм нито за пренастройване, нито за излизане. От тези страни се очаква да се върнат към критериите дори и така да се хвърлят в дефлационна спирала. Това е в пряк конфликт с поуките, които си взехме от Великата депресия през 30-те, и може да тласне Европа в период на продължителна стагнация или дори в по-лоша ситуация.

Германия не може да бъде обвинявана за желанието си за силна валута и балансиран бюджет, но е виновна за налагането на пристрастията си върху други страни, които имат различни нужди и предпочитания. За еврозоната това означава дефлация.

За съжаление Германия не осъзнава какво прави. Тя няма желание да наложи волята си на Европа - всичко, което иска, е да поддържа конкурентоспособността си и да не бъде най-дълбокият джоб за останалата част от Европа. Но като най-силната и кредитоспособна страна Германия определя финансовите и макроикономическите политики в еврозоната, без да го осъзнава. Когато всички страни се опитват да са като нея, те са обречени да вкарат еврозоната в дефлационна спирала.

Грешката в действията на Германия проличава най-добре, ако хипотетично помислим какво би станало, ако тя се откаже от еврото. Германската марка би скочила до небето, а еврото би ударило историческо дъно. Това наистина би помогнало на процеса на пренастройване, но Германия ще разбере колко болезнено може да е да има надценена валута. Търговският й баланс ще стане отрицателен и безработицата ще се увеличи. Германските банки ще имат жестоки загуби от валутни разлики и ще се наложи да им бъдат инжектирани голям размер публични средства. Напускането на еврозоната от Германия ще бъде разрушително и сривът на единния пазар трудно би могъл да се избегне. Целта на тази хипотеза е да убеди Германия да промени посоката си, преди наистина да е преживяла това, което сегашните й политики вещаят.

Не можем да очакваме от Германия да гарантира дефицитите на другите държави до безкрай. Известно затягане на фискалните политики е неизбежно. Но трябва да се намери начин страните в криза сами да излизат от трудностите чрез икономически растеж. Те трябва да свършат по-тежката работа, като предложат структурни реформи, но е нужна и външна помощ, за да могат да стимулират икономиките си. Като свива бюджетния си дефицит и не повишава заплатите, Германия всъщност затруднява опитите на другите страни да възвърнат конкурентоспособността си.

Има основания за оптимизъм. Когато ситуацията с платежоспособността на банките се изясни и те са правилно рекапитализирани, изграждането на стратегия за растеж на Европа трябва да стане възможно. Сега е моментът за инвестиции в образование и инфраструктура. И когато европейската икономика възвърне баланса си, ще назрее моментът за коригиране на структурните дефекти на еврото. Нужната маневра е от две фази – първо трябва да се помогне на Европа да излезе от дупката чрез растеж и след това да се ревизира и засили структурата на еврото. Това не може да бъде направено без силната роля на Германия.

Откъсът е от реч на финансиста
Джордж Сорос в университета "Хумболд" в Берлин на 23 юни 2010.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Най-богатият македонец беше арестуван заради съмнения за измами и пране на пари 2 Най-богатият македонец беше арестуван заради съмнения за измами и пране на пари

Орце Камчев е бил задържан от специалната прокуратура в страната и ще бъде под стража 30 дни

17 ное 2018, 1967 прочитания

Кабинетът на Меркел опитва да спре прекалените забрани при вредни емисии от коли Кабинетът на Меркел опитва да спре прекалените забрани при вредни емисии от коли

Нормите на ЕС няма да се нарушават, твърди канцлерът

17 ное 2018, 830 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Референдум по никое време

Временната власт в Киргизстан се опитва да потуши етническия пожар с гласуване

Годината, в която телевизия "Алма матер" стана известна

Университетът замрази договора си с външния продуцент, който щеше да създава програма за канала

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете