Генерална промяна

Смяната на командващия международните сили в Афганистан вероятно е последният шанс за преобръщане на войната

В Афганистан вече няма ген. Маккристъл, но все още има проблем 
В Афганистан вече няма ген. Маккристъл, но все още има проблем     ©  Reuters
В Афганистан вече няма ген. Маккристъл, но все още има проблем 
В Афганистан вече няма ген. Маккристъл, но все още има проблем     ©  Reuters

"Със сигурност трябва да си по-надрусан и от Кийт Ричардс, за да критикуваш своя главнокомандващ пред сп. Rolling Stone." Обяснението на комика Стивън Колбер изглежда като най-логично за грандиозната медийна каша, забъркана от командващия международните сили в Афганистан ген. Стенли Маккристъл. Коментарите на генерала и неговия щаб пред списанието не само поставят под съмнение уважението му към цивилното ръководство, начело с американския президент Барак Обама, но и публично демонстрират пропастта между различните крила във Вашингтон по отношение на войната в Афганистан.

В статията офицери от щаба на Маккристъл иронизират вицепрезидента Джо Байдън - "Кой? Искате да кажете bite me ("разкарай се", бел.ред.)", съветникът на президента по национална сигурност Джим Джоунс е "клоун, замръзнал през 1985 г.", а самият генерал казва, че бил недоволен от вниманието, отделено му от Барак Обама. Пиперливите цитати сякаш са излезли от устата на някой Рамбо, какъвто Маккристъл всъщност е – бивш шеф на Командването за специални операции, който, докато ген. Дейвид Петреъс обираше лаврите за войната в Ирак, е вършил мръсната работа да заповядва ежедневно премахването на всеки заподозрян за терорист.

Генерал Маккристъл е известен с откровеността си и никога не е крил трудностите пред мисията в Афганистан. В предишен портрет в New York Times Magazine той позволява на репортерите да чуят как неговите подчинени се съмняват в успеха на предложената от него тактика, нещо, което малко генерали имат кураж да направят.

Всичко това обаче дойде много на Барак Обама, който винаги е бил подозиран, че не може да контролира военните, които го манипулират. Така Маккристъл си заминава, за сметка на ген. Дейвид Петреъс, вероятно най-добрият политик сред американския генералитет.

Rock&War

А всичко е трябвало да бъде относително просто. Ген. Маккристъл е имал намерение за пореден път да разкаже за противопартизанската (COIN) стратегия, чиято цел е да щади цивилното население и така да спечели сърцата им за централното правителство в Кабул. И какво по-добро място за реклама на тази хуманитарна стратегия от левичарската хипи-рок икона Rolling Stone.

Разбира се, репортерът Майкъл Хейстингс си върши работата и цитира войници, които се възмущават от тази стратегия. Забраната да се използва тежко въоръжение при съмнението за наличие на цивилни кара американските военни да поемат огромни рискове и да дават допълнителни жертви. И всичко това заради корумпираното правителство на афганистанския президент Хамид Карзай.

Противопоставянето на идеите на генерала на реалността в Афганистан щеше да бъде достатъчно добър текст само по себе си. Главата на Маккристъл обаче беше взета от вулкана Ейафятлайокутл, чието изригване оставя Хейстингс прикрепен към генерала не два-три дни, а цял месец. Ако за няколко часа всеки може да се предпази от любопитството на репортерите, за цял месец офицерите свикват с присъствието на журналиста, който има възможност да следи как точно се вземат решенията в командването на международните сили на НАТО и какво е отношението към всички извън Team America – както иронично наричали себе си офицерите от щаба на Маккристъл по аналогия с популярния анимационен сериал South Park.

Генерал срещу президент

От текста става ясно, че щабът на Маккристъл се отнася с безкрайно пренебрежение към цивилното си командване ("о, пак ли Ричард Холбрук") и смята, че никой освен тях не знае какво трябва да се направи в Афганистан. Това не е нещо ново, в крайна сметка едва ли има военен, който да не ненавижда цивилните за това, че нямат куража да спечелят война или са отказали да закупят поредния бомбардировач.

Проблемът на Маккристъл обаче е по-сериозен. Той стана известен с опитите си да извива ръцете на Барак Обама да приеме стратегията, която той счита за правилна – рязко нарастване на американския контингент. Като кандидат за президент Обама поддържаше тезата, че не Ирак, а Афганистан е важното бойно поле, но никога не е давал сигнали, че предвижда рязко увеличаване на военните усилия в страната. Още в началото на тримесечния преглед от Белия дом на ситуацията в Афганистан през 2009 г. докладът на Маккристъл изтече в медиите. Целта беше администрацията на президента да няма избор и да се съгласи с неговите идеи. Два месеца по-късно генералът се обяви срещу предложенията на Джо Байдън мисията в Афганистан да бъде по-ограничена – да се подкрепя централното правителство в Кабул, но да не се поемат по-големи рискове с опити да се вразумяват талибаните. Това според военния било рецепта за "Хаос-тан".

Генералът недоволстваше и от опитите на Вашингтон да вкара в правия път Хамид Карзай. Специалният пратеник на президента за региона Ричард Холбрук (който преди време имаше същата длъжност за Балканите) например е персона нон грата в резиденцията на афганистанския президент, след като през август миналата година двамата едва не стигнали до ръкопашна схватка. За Маккристъл обаче Карзай е единствената политическа фигура, която осигурява някаква легитимност и няма гаранция, че може да бъде намерен по-добър политик.

По всичко изглежда, че при разговорите си с репортера на Rolling Stone офицерите са искали да покажат недоволството си от липсата на достатъчно политически ангажимент за водената от тях война, но са го направили по възможно най-фатмашкия начин. Вашингтон продължава да настоява, че американските сили ще започнат изтеглянето си през юли 2011 г., но в този срок, според военните, в Афганистан няма да може да бъде постигната коренна промяна.

А Афганистан не отива на добре

Статията в Rolling Stone и последвалият я скандал съвпадат с нарастващите съмнения за това какво става в Афганистан. Наскоро американските жертви надминаха психологическата граница от 1000 души, а войната стана най-дългата, водена някога от САЩ.

Стратегията на Маккристъл е да се съсредоточат достатъчно войски, които да започнат да прочистват провинция след провинция, като в опразнените от талибаните територии се настанят представители на правителството в Кабул. Проблемът е, че след всяка успешна операция талибаните просто се прибират у дома, а после отново овладяват "прочистените територии". Толкова рекламираната в началото на пролетта операция "Мущарак", която трябваше да демонстрира новия подход в южната част на Хелманд, донесе противоречиви резултати. Сега по-важната офанзива срещу Кандахар се отлага, тъй като според различни източници американското командване не може да намери партньор, който да поеме управлението на града. В двата региона правителството в Кабул се ползва с подкрепата на едва една четвърт от населението, а талибаните са политическа и военна сила номер едно.

Пред Rolling Stone ген. Бил Мейвил, началник щаба по операциите, казва, че краят на войната "няма да изглежда като победа, да мирише или да има вкус на победа" (перифраза от известната реплика в "Апокалипсис сега"). С такова настроение американските избиратели просто няма как да подкрепят продължаването на битката в Афганистан. Така че решението на Обама да замести Маккристъл с ген. Дейвид Петреъс не се дължи само на обида или желание да се потвърди цивилният контрол над военните.

Петреъс на помощ

Ако генералите бяха рок звезди, Петреъс със сигурност щеше да блести най-ярко сред тях. На него се приписва обръщането на ситуацията в Ирак през 2007 г., довела до относителната стабилизация на страната. Публичните му изяви пък са съпроводени от огромна опашка от фенове, които се надяват да стиснат ръката му.

Макар че по думите на президента Обама назначаването на ген. Петреъс означава приемственост, промени в стратегията за Афганистан вероятно ще има. Това няма да бъде резкият завой, на който се надяват част от демократите, недоволни от нарастващото военно присъствие в страната.

Още в края на 2008 г. Петреъс се усъмни във възможността чрез рязко нарастване на военните контингенти в Афганистан да се постигне бърза стабилизация по модела на Ирак. Миналата седмица той каза пред Конгреса, че подкрепя позицията на президента за изтегляне от юли 2011, "но трябва да сме внимателни със сроковете".

Генералът изглежда и по-гъвкав за евентуални разговори с талибаните. Официалната линия на Вашингтон е за "реинтегриране", което означава талибаните да сложат оръжие, да признаят конституционния ред на страната и да се разотидат по махалите си. Афганистанският президент Хамид Карзай на няколко пъти се опита да намекне за "помирение", т.е. за разговори с тях като с равни. Той организира и събрание с местните афгански лидери, което да му даде легитимност да започне подобни преговори, но резултатът беше оставките на вътрешния му министър и шефа на разузнаването – и двамата бяха сред най-доверените лица на международните сили.

Една от любимите фрази на Петреъс е, че победителите се отличават от другите хора по това, че знаят как да побеждават. Изразът естествено прикрива факта, че много често изходът от дадена ситуация не е ясен предварително и дори най-гениалният командващ не знае точно какви ще бъдат стъпките му. Но Петреъс е доказал, че може да ползва и нестандартни подходи. Когато през миналата година репортери попитаха Петреъс как е убедил бившия президент Джордж У. Буш, че американските войски трябва да си сътрудничат с бившите бунтовници в Ирак, генералът отговори: "Не му казах." 

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


14 коментара
  • 1
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    Генерал Маккристъл с присъщата на ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ-военни откровенност , е имал неблагоразумието да посочи пред всички и официално , "гърбицата на гърбав" , който обаче е най-високопоставен "държавник" за момента и негов , според Конституцията , началник.........................
    Разбира се - така не се прави . Има писани и неписании правила , които силно ограничават подобни изяви , като тази на генерала.
    Такива изяви , според войнстващите в момента левичари от Белия дом , са направо "политически некоректни".
    И затова генералът си отива.
    Но това не променя факта , че "гърбавия е гърбав".

  • 2
    ursus avatar :-|
    uzur

    САЩ махнаха единствения генерал,който се опитваше да спечели войната.Ген. Стенли Маккристъл се опитваше да ескалира конфликта за да има НАТО,някаква надежда за победа.
    http://yphalachev.blogspot.com/2010/06/blog-post_1972.html

  • 4
    mitkoito avatar :-|
    mitkoito

    Ай ам а голдън гооооод

  • 5
    nyo avatar :-|
    N.Yo.

    Ген. Патреъс е не по-малко добър от Маккристал, но ми се струва, че който и главнокомандващ да дойде, той няма да постигне особен успех. Една от основните точки в тази антибунтовническа стратегия (COIN), чийто един от основните създатели е именно Патреъс, е страната-домакин да има силно централно правителство, което да е легитимно и подкрепено от народа. Отдавна съм на менение, че американците и другите чуждестранни сили е по-вероятно да си свършат добре работата, но корумпираният и страхлив Карзай ще я оплеска. Наскоро бях чел, че той изключително рядко излизал извън "двореца си", за да се срещне с хората, което е нужно, защото така се печели подкрепа или както се казва "сърцата и умовете".
    Все пак успех на новия генерал :)

  • 6
    caiko avatar :-|
    Цайко

    Победа е абстрактно понятие. Какво значи победа? Да се ликвидират талибаните на 100% или само да се намалят под един санитарен минимум, който да гарантира, че няма да бъдат фактор. Тук изниква друг проблем - как да се различат талибаните от останалите некъпани хора, които минават за мирно население. Трудна работа, особено, като се има предвид, че талибаните нямат униформи, а мирното население ходи по сватби с АК 47 и други предмети с мирно предназначение и си умира (в преносен и буквален смисъл) да точи бензин от крадени цистерни, така че и занапред доста сватбари ще дадат фира. Така че войната тихо и кротко ще се точи, изнасяне от покрива не се предвижда, най-малко, защото ситуацията няма нищо общо с виетнамската.

  • 7
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    точно така, когато нямаш ясно дефиниран враг, победата е невъзможна, така беше във Виетнам, така е и сега в Афганистан, а този който мнооого харесва талибаните му препоръчвам да гледа един филм - Ловецът на хвърчила!

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#6] от "Цайко": "..защото ситуацията няма нищо общо с виетнамската...." няма до момента в който шефовете на талибаните не се сетят да я пренесат в СМИ на САЩ и западните държави, както направи татко Хо 1969 година.... вярно той бе френски възпитаник, талибаните са пакистански, но колко му е "между битките" да отворят малко историята.....
    ------------------------
    Затова ги "съветвам" да направят площадка за хеликоптери овреме, щото тази в Сайгон беше гола вода, стълбата тясна и стръмна, много се бавеше "товаренето"......., а да се мотаеш близко до земята във въздуха докато се натоварят местните "наши" хора, когато стрелят танкове и големокалибрени картечници не е най-добрата тактика....
    -----------------------
    Генерал Во Нгуен Зиап е още жив ако и да е роден 1912 година....

  • 9
    caiko avatar :-|
    Цайко

    До коментар [#8] от "boby1945":

    Това, за СМИ не го РАЗБРАХ, АМА НИЩО. Талибаните не са виетнамците. Виетнамците са организирана редовна армия със ВВС, ПВО, ВМФ и т.н. Талибаните нямат и никога няма да имат такава организация, поради което репортажи, от рода талибанските танкове притискат воините на черния император, които чакат последния транспорт на покрива на амбасадата, не се очакват. Освен това американосите са си научили урока и няма да позволят талибаните да спечелят общественото мнение, пък дори ако трябва да гътнат някой билдинг. Няма как талибаните да спечелят медийната война. Едно е да се покаже виетнамско момиче с.....(аре, да не изпадам в подробности), което бяга от льошите американци, друго е да видиш нещо, което прилича на роднините на духчето Каспър. Така че, споко, война ще има на корем.

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#9] от "Цайко": не бъди толкова сигурен, като покажат стотина пъти убитите жени и деца от бомбардировките на американската авиация в Афганистан, Ирак (а такива грешки дал Господ) и като покажат убити или тежко ранени войници на съюзниците, а това не иска много акъл (като тръгнат ковчези и инвалиди къде Германия или Италия нали ти е ясно каква ще е реакцията в съответните страни) и общественото мнение ще се обърне на 180 градуса както си стоиш пред телевизора....
    Уолтър Кронкайт го обърна точно с две излизания пред телевизията в 1969 и то направени с добри намерения в интерес на политиката на САЩ, сам не се усети каква услуга на прави на татко Хо и ген. Зиап...
    -----------------------------
    Видя как едно почти любителско ТВ предаване от атаката над конвоя за сектора Газа каква реакция в света има, как се разшаваха като хлебарки ционетата и как "се вдигна" блокадата от раз... само с 9 убити, а ако са 9999 .... кво праим, ние демосратите с телевизори?
    -----------------------------
    Не мисли другите хора за по прости от себе си само щото не ти харесват.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход