Това е така, защото еврозоната е замислена като политически проект - така пише в европейските договори. А политическите проекти, ако не са базирани на икономическата реалност, са все едно да строиш върху пясък. Да вярваш в нещо не е достатъчно, за да се случи то. В Брюксел всички предпочитат да вярват, че в ЕС всичко е наред. Kaквото и да става, тук никога не задават въпроси - защото ако питаш, значи се съмняваш и не вярваш в интеграцията. Все едно да работиш за Ватикана и да задаваш въпроси за съществуването на бог.

Все пак, оцеляването на еврозоната е не само политически проект, но и икономическа необходимост. Как може да стане това?

Да, проблемът не е само нарушаването на критериите. Различните страни в ЕС имат напълно различен манталитет за икономическо управление и неговите политически, финансови, фискални, дори културни аспекти. Вече има не една, а две еврозони - на кравето масло (северноевропейските членки) и на зехтина. А межу тях е Франция, на която главата е в кравето масло, но сърцето й е при зехтина.

Гледните точки и традициите в икономическата политика са просто прекалено различни - има германска идея за дисциплина и ниска инфлация. Има френска визия за държавна намеса, протекционизъм, раздут държавен сектор. Гърците и холандците имат различни теории как да харчат бюджета. Това, което е прието на юг, е нетипично на север. Това са коренно различни философии, които се конкурират в рамките на ЕС и пречат на координацията. Каквито и прекрасни фрази и гръмки амбиции да чуваме в Брюксел, всяка страна ги интерпретира по различен начин в националната си политика. Ето защо мисля, че самата концепция за все по-тесен съюз е фалирала.

Малцина в Брюксел биха казали това. Евроскептик ли сте?

Не, аз съм еврореалист. ЕС е добър проект и трябва да запазим полезното му ядро - еврото, търговския блок, общия пазар, сътрудничеството и интеграцията в имиграцията, енергетиката, екологията, координираната борба срещу трансграничната престъпност. Евроскептиците си затварят очите за тези ползи и искат да избягат от ЕС. Не мисля, че това е правилният отговор. Трябва да се върнем към основите, да намерим, признаем и решим проблемите в архитектурата.

По-големият проблем обаче е, че ЕС иска да е хиперактивен в твърде много области, където невинаги има нужда от него. Например много се говори как трябва да се уеднакви минималната заплата в ЕС - но това е напълно неприложимо в националните бюджети. Не може да има същата минимална заплата в България и в Люксембург. Tова е пример как в Брюксел се лансират политики, без да се мисли за последиците, все едно тече конкурс за най-прекрасен план. Друг пример - преди седмица еврокомисията предложи обща европейска политика за туризма, според която ЕС трябва да поеме и функции, които сега изпълняват туристическите агенции, и то доста по-добре, отколкото би го правила администрацията.

Ето как ЕС се занимава с неща, които не са негова работа. Това не само го разсейва от основните му задачи, но и раздува бюрокрацията, която се самовъзпроизвежда винаги, когато няма ограничения, без да добавя полезна стойност. Също като в Съветския съюз.

Често сравнявате ЕС със СССР, какво общо намирате между тях?

Това са много различни организации, но двигателят е един и същ - управление чрез бюрокрация. Това е характерно за бюрокрациите по принцип - когато са оставени да растат без контрол, размерът е за сметка на качеството. Както СССР с неговите петилетки и мегаломански планове, EС обожава политиките, наситени със символика. Например "Галилео", с който Европа иска да литне и в космоса и да се конкурира с американската система GPS. Друг пример е "Европа 2020" - стратегията има 50 приоритета, познайте колко ще бъдат изпълнени. Не е ли по-добре да имаш 5 и да ги постигнеш, отколкото да имаш 50 и да не направиш нищо?

Как предлагате да стане това?

Европейската администрация може да се разраства и да окупира нови и нови области само ако има достатъчно пари за това. Ще е опасно, ако Брюксел получи повече пари от данъкоплатците в бюджета за 2013 - 2020 г., по който преговорите започват през есента. Очаква се тогава ЕК да предложи увеличаване на европейския бюджет с 20-25%. Откъде да дойдат тези пари? Или от националните бюджети, или от нови данъци, например създаването на европейски данък. Първото е по-трудно постижимо - в кризата страните членки едва ли ще се съгласят да дадат на Брюксел повече пари от собствения си джоб. А създаването на европейски данък означава, че пари, които досега са влизали в националната хазна, вече ще отиват в европейската - и то в момент, когато държавите се нуждаят от всяка стотинка, която могат да съберат.

Аз смятам, че трябва да запазим европейския бюджет в настоящия му размер и да го управляваме по-добре. Например, като насочим структурните фондове към бедните региони в новите страни-членки - те трябва да получават повече пари между 2013 и 2020 г. Същевременно по-богатите членки, като Франция, Холандия, Великобритания, сами трябва да се погрижат за собствените си региони. Ако богатите страни не могат да го направят сами, защо трябва да чакат Брюксел да го направи вместо тях?

Защо сте негативно настроен към въвеждането на европейски данък?

Ако страните-членки откажат да увеличат националните си вноски в европейския бюджет, Еврокомисията неизбежно ще предложи някакъв европейски данък - и ще му измисли продаваемо име като зелена такса, въглероден данък или нещо подобно. Вместо да даваме още и още пари на Брюксел, трябва да стимулираме европейските институции да преструктурират европейския бюджет така, че да го харчат по-ефективно.

Единственият начин да принудим европейският елит да се концентрира върху основните си задачи е да ограничим достъпа му до пари. Колкото повече пари даваш на бюрокрацията, толкова повече ще расте тя. Ако я сложиш на диета, ще я принудиш да се захване със задачите си, вместо постоянно да си търси нови цели и правомощия. Смятам, че е възможно да се създаде силно гражданско лоби, което да окаже натиск върху европейските правителства да отхвърлят създаването на европейски данък и увеличаването на европейския бюджет.

Как оценявате реакцията на европейските лидери на кризата в еврозоната?

Стара, но актуална общоевропейска черта е стремежът да се намери виновник за всеки проблем. Французите винаги винят германците и обратното, същото е и на Балканите. Тази черта се проявява и сега. Еврозоната е в криза защото страните нарушаваха критериите и натрупаха твърде високи дългове. Вместо да поправят машината, политиците търсят изкупителни жертви, например така наречените пазарни спекуланти. Но кои са тези спекуланти, къде са? Нека отидем да ги арестуваме и да ги видим снимани с белезници във вестника,  като Бърни Мейдоф в САЩ. Другата изкупителна жертва са рейтинговите агенции, виновни, че не казват това, което европейците искат да чуят, а на всичко отгоре са и американски.

Европейските политици са обсебени от мисълта, че някакви анонимни сили подкопават еврото. Затова те играят ролята на жертвата и обвиняват някой друг. Това създаване на алтернативна реалност не помага да се намерят отговори за проблемите на еврозоната.

 А какъв е отговорът според вас?

С една дума - консерватизъм. Трябва да живеем според възможностите си, а не да харчим повече, отколкото имаме, и да оставим сметката на следващото поколение. Трябва да се съкращават разходи, администрация, да се правят реформи, например намаляване на фирмените данъци, създаване на условия за предприемачите, премахване на бюрократичните пречки пред бизнеса. Така не само ще преразпределяме благата, но и ще оставим частният сектор да произвежда нови. Някои държави тръгнаха по този път - Германия, Великобритания, Гърция и Испания. Дори Силвио Берлускони - мислете си каквото искате за него, но той се е заобиколил с експерти и ги слуша. Може да не ни харесва, но води правилната политика.

"Европа 2020" е новата стратегия, с която ЕС отново ще се опитва да стане най-конкурентноспособната и бързо развиваща се световна икономика. Но ако трябва да избират, повечето европейци биха предпочели да работят по-малко, да почиват повече и да се пенсионират по-рано, отколкото да се конкурират с Азия, например. Как да се реши това противоречие?

Този избор вече не ни е достъпен. Дори ако хората казват, че искат безплатно образование и здравеопазване, сигурност и пенсия на 60 - това е прекият път към дъното, към бедността. Ако го дадем на това поколение, следващото ще живее по-бедно, а всички постижения на ЕС просто ще изчезнат. Това ще е особено болезнено за новите членки, които ще се срутят точно когато са достигнали желаното ниво на развитие. За да избегне това, Европа трябва да се конкурира, да създава иновации. Иначе системата просто ще се стопи.

Явно не вярвате, че ЕС е в кондиция да задвижи подобни дългосрочни промени в Европа. Откъде трябва да дойдат те?

Елитът в Брюксел отрича различните мнения. У него е циментирана нагласата, че колкото повече правомощия има ЕС, толкова по-добре. Промяната трябва да дойде от националните лидери, които виждат разминаването между инструкциите от Брюксел и реалността у дома. Медиите също трябва да погледнат по-критично към ЕС, вместо само да рециклират посланията на европейските институции. Надявам се, че и гражданското общество ще каже: "Чакайте малко, имаме въпроси". Моментът е подходящ за дебат. В много страни, особено в Германия, назрява недоволство от посоката, в която върви ЕС. Мисля, че тези хора трябва да бъдат чути по демократичен път.

Това недоволство не се среща често в новите членки на ЕС - там на европейските институции се вярва повече отколкото на националните. Смятате ли, че на общественото мнение в тези държави му предстои разочарование?

ЕС е важен за новите членки, защото запълни празнина, оставена от предишната система. Същевременно, разширяването на изток беше от полза и за съюза, защото го върна към реалността. Първо, много от новите членки постигнаха значителен икономически растеж преди кризата чрез ниски данъци за фирмите, силен предпримачески дух, конкурентноспособност - това накара и стара Европа да намали данъците и да подобри условията за развитие на бизнес. Второ, новите страни внесоха солидна доза реализъм в европейския проект - те не се дойдоха в ЕС с идеята да претопят националните си системи и икономики, а да ги подобрят. Те подкрепят Европа на обединените държави, не европейска свръх-държава. Ето защо идеалът за все по-тесен съюз вече не работи - новите членки напомниха на старите, че не искат това.

ЕС отдавна мечтае да развива по-активна външна политика. Може ли Европа да е суперсила  или трябва да си постави по-скромни амбиции?

Не мисля, че Европа може да е международна сила от американски тип. Ако попиташ хората дали предпочитат пенсии или танкове, ясно е какво ще отговорят. В момента ЕС е малко като Османската империя - твърде голям, за да бъде атакуван, но твърде слаб, за да направи нещо на международната сцена. Амбицията да се прилага мека сила и да се влияе чрез убеждаване и стимули работи само на теория. В международната политика всичко се случва за сметка на нещо друго. Ако Китай може да расте за сметка на Европа, ще го направи, както и САЩ. Ето защо Европа също трябва да играе с козове. Това обаче няма как да стане, докато не намалим енергийната си зависимост. ЕС внася твърде много газ от Русия и петрол от Близкия изток и е принуден  да се държи мило с хора като Муамар Кадафи и Владимир Путин. Докато зависим от тях, не можем да имаме истинска външна политика. Само ако се освободи от енергийната си зависимост, ЕС ще спре да е невидим външнополитически фактор.