ЕС може да се срути върху главите ни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕС може да се срути върху главите ни

Европейски парламент

ЕС може да се срути върху главите ни

Евродепутатът Дерк-Ян Епинк пред "Капитал"

Ирина Новакова
7212 прочитания

Европейски парламент

© Европейски парламент


Написахте две книги за това как ЕС не върви в правилната посока. Защо мислите така?

ЕС все повече заприличва на Вавилонската кула - общият стремеж е кулата да става все по-висока, да стигне до небето, за да покажем на света колко сме добри. Доктрината в Брюксел е, че трябва да вървим към все по-близък съюз, все повече интеграция, която необратимо ни води към едно цяло, управлявано от Брюксел. Но ако просто се строи, без да се влага разум, самата кула може да се срути върху главите ни.

Рискът е реален сега заради кризата с еврото. Логично е да се питаме дали и как ще оцелее еврозоната. Тя е важен етаж от европейската кула, близо до основата, който сега се клати, защото конструкцията не е била съобразена с икономическата реалност.

От десет години имаме правила как да се управлява общата валута и какви са критериите за членство в нея. Сега виждаме, че всички тези правила са били нарушавани от почти всеки в някакъв момент - първо от Германия и Франция и така до днес, въпреки многото предупреждения. Когато беше президент на ЕК, Романо Проди веднъж каза, че Пактът за стабилност е глупав, защото работи по правила, които всеки игнорира. Така знаехме, че пактът е глупав, но нищо не беше направено, за да се промени.

Това е така, защото еврозоната е замислена като политически проект - така пише в европейските договори. А политическите проекти, ако не са базирани на икономическата реалност, са все едно да строиш върху пясък. Да вярваш в нещо не е достатъчно, за да се случи то. В Брюксел всички предпочитат да вярват, че в ЕС всичко е наред. Kaквото и да става, тук никога не задават въпроси - защото ако питаш, значи се съмняваш и не вярваш в интеграцията. Все едно да работиш за Ватикана и да задаваш въпроси за съществуването на бог.

Все пак, оцеляването на еврозоната е не само политически проект, но и икономическа необходимост. Как може да стане това?

Да, проблемът не е само нарушаването на критериите. Различните страни в ЕС имат напълно различен манталитет за икономическо управление и неговите политически, финансови, фискални, дори културни аспекти. Вече има не една, а две еврозони - на кравето масло (северноевропейските членки) и на зехтина. А межу тях е Франция, на която главата е в кравето масло, но сърцето й е при зехтина.

Гледните точки и традициите в икономическата политика са просто прекалено различни - има германска идея за дисциплина и ниска инфлация. Има френска визия за държавна намеса, протекционизъм, раздут държавен сектор. Гърците и холандците имат различни теории как да харчат бюджета. Това, което е прието на юг, е нетипично на север. Това са коренно различни философии, които се конкурират в рамките на ЕС и пречат на координацията. Каквито и прекрасни фрази и гръмки амбиции да чуваме в Брюксел, всяка страна ги интерпретира по различен начин в националната си политика. Ето защо мисля, че самата концепция за все по-тесен съюз е фалирала.

Малцина в Брюксел биха казали това. Евроскептик ли сте?

Не, аз съм еврореалист. ЕС е добър проект и трябва да запазим полезното му ядро - еврото, търговския блок, общия пазар, сътрудничеството и интеграцията в имиграцията, енергетиката, екологията, координираната борба срещу трансграничната престъпност. Евроскептиците си затварят очите за тези ползи и искат да избягат от ЕС. Не мисля, че това е правилният отговор. Трябва да се върнем към основите, да намерим, признаем и решим проблемите в архитектурата.

По-големият проблем обаче е, че ЕС иска да е хиперактивен в твърде много области, където невинаги има нужда от него. Например много се говори как трябва да се уеднакви минималната заплата в ЕС - но това е напълно неприложимо в националните бюджети. Не може да има същата минимална заплата в България и в Люксембург. Tова е пример как в Брюксел се лансират политики, без да се мисли за последиците, все едно тече конкурс за най-прекрасен план. Друг пример - преди седмица еврокомисията предложи обща европейска политика за туризма, според която ЕС трябва да поеме и функции, които сега изпълняват туристическите агенции, и то доста по-добре, отколкото би го правила администрацията.

Ето как ЕС се занимава с неща, които не са негова работа. Това не само го разсейва от основните му задачи, но и раздува бюрокрацията, която се самовъзпроизвежда винаги, когато няма ограничения, без да добавя полезна стойност. Също като в Съветския съюз.

Често сравнявате ЕС със СССР, какво общо намирате между тях?

Това са много различни организации, но двигателят е един и същ - управление чрез бюрокрация. Това е характерно за бюрокрациите по принцип - когато са оставени да растат без контрол, размерът е за сметка на качеството. Както СССР с неговите петилетки и мегаломански планове, EС обожава политиките, наситени със символика. Например "Галилео", с който Европа иска да литне и в космоса и да се конкурира с американската система GPS. Друг пример е "Европа 2020" - стратегията има 50 приоритета, познайте колко ще бъдат изпълнени. Не е ли по-добре да имаш 5 и да ги постигнеш, отколкото да имаш 50 и да не направиш нищо?

Как предлагате да стане това?

Европейската администрация може да се разраства и да окупира нови и нови области само ако има достатъчно пари за това. Ще е опасно, ако Брюксел получи повече пари от данъкоплатците в бюджета за 2013 - 2020 г., по който преговорите започват през есента. Очаква се тогава ЕК да предложи увеличаване на европейския бюджет с 20-25%. Откъде да дойдат тези пари? Или от националните бюджети, или от нови данъци, например създаването на европейски данък. Първото е по-трудно постижимо - в кризата страните членки едва ли ще се съгласят да дадат на Брюксел повече пари от собствения си джоб. А създаването на европейски данък означава, че пари, които досега са влизали в националната хазна, вече ще отиват в европейската - и то в момент, когато държавите се нуждаят от всяка стотинка, която могат да съберат.

Аз смятам, че трябва да запазим европейския бюджет в настоящия му размер и да го управляваме по-добре. Например, като насочим структурните фондове към бедните региони в новите страни-членки - те трябва да получават повече пари между 2013 и 2020 г. Същевременно по-богатите членки, като Франция, Холандия, Великобритания, сами трябва да се погрижат за собствените си региони. Ако богатите страни не могат да го направят сами, защо трябва да чакат Брюксел да го направи вместо тях?

Защо сте негативно настроен към въвеждането на европейски данък?

Ако страните-членки откажат да увеличат националните си вноски в европейския бюджет, Еврокомисията неизбежно ще предложи някакъв европейски данък - и ще му измисли продаваемо име като зелена такса, въглероден данък или нещо подобно. Вместо да даваме още и още пари на Брюксел, трябва да стимулираме европейските институции да преструктурират европейския бюджет така, че да го харчат по-ефективно.

Единственият начин да принудим европейският елит да се концентрира върху основните си задачи е да ограничим достъпа му до пари. Колкото повече пари даваш на бюрокрацията, толкова повече ще расте тя. Ако я сложиш на диета, ще я принудиш да се захване със задачите си, вместо постоянно да си търси нови цели и правомощия. Смятам, че е възможно да се създаде силно гражданско лоби, което да окаже натиск върху европейските правителства да отхвърлят създаването на европейски данък и увеличаването на европейския бюджет.

Как оценявате реакцията на европейските лидери на кризата в еврозоната?

Стара, но актуална общоевропейска черта е стремежът да се намери виновник за всеки проблем. Французите винаги винят германците и обратното, същото е и на Балканите. Тази черта се проявява и сега. Еврозоната е в криза защото страните нарушаваха критериите и натрупаха твърде високи дългове. Вместо да поправят машината, политиците търсят изкупителни жертви, например така наречените пазарни спекуланти. Но кои са тези спекуланти, къде са? Нека отидем да ги арестуваме и да ги видим снимани с белезници във вестника,  като Бърни Мейдоф в САЩ. Другата изкупителна жертва са рейтинговите агенции, виновни, че не казват това, което европейците искат да чуят, а на всичко отгоре са и американски.

Европейските политици са обсебени от мисълта, че някакви анонимни сили подкопават еврото. Затова те играят ролята на жертвата и обвиняват някой друг. Това създаване на алтернативна реалност не помага да се намерят отговори за проблемите на еврозоната.

 А какъв е отговорът според вас?

С една дума - консерватизъм. Трябва да живеем според възможностите си, а не да харчим повече, отколкото имаме, и да оставим сметката на следващото поколение. Трябва да се съкращават разходи, администрация, да се правят реформи, например намаляване на фирмените данъци, създаване на условия за предприемачите, премахване на бюрократичните пречки пред бизнеса. Така не само ще преразпределяме благата, но и ще оставим частният сектор да произвежда нови. Някои държави тръгнаха по този път - Германия, Великобритания, Гърция и Испания. Дори Силвио Берлускони - мислете си каквото искате за него, но той се е заобиколил с експерти и ги слуша. Може да не ни харесва, но води правилната политика.

"Европа 2020" е новата стратегия, с която ЕС отново ще се опитва да стане най-конкурентноспособната и бързо развиваща се световна икономика. Но ако трябва да избират, повечето европейци биха предпочели да работят по-малко, да почиват повече и да се пенсионират по-рано, отколкото да се конкурират с Азия, например. Как да се реши това противоречие?

Този избор вече не ни е достъпен. Дори ако хората казват, че искат безплатно образование и здравеопазване, сигурност и пенсия на 60 - това е прекият път към дъното, към бедността. Ако го дадем на това поколение, следващото ще живее по-бедно, а всички постижения на ЕС просто ще изчезнат. Това ще е особено болезнено за новите членки, които ще се срутят точно когато са достигнали желаното ниво на развитие. За да избегне това, Европа трябва да се конкурира, да създава иновации. Иначе системата просто ще се стопи.

Явно не вярвате, че ЕС е в кондиция да задвижи подобни дългосрочни промени в Европа. Откъде трябва да дойдат те?

Елитът в Брюксел отрича различните мнения. У него е циментирана нагласата, че колкото повече правомощия има ЕС, толкова по-добре. Промяната трябва да дойде от националните лидери, които виждат разминаването между инструкциите от Брюксел и реалността у дома. Медиите също трябва да погледнат по-критично към ЕС, вместо само да рециклират посланията на европейските институции. Надявам се, че и гражданското общество ще каже: "Чакайте малко, имаме въпроси". Моментът е подходящ за дебат. В много страни, особено в Германия, назрява недоволство от посоката, в която върви ЕС. Мисля, че тези хора трябва да бъдат чути по демократичен път.

Това недоволство не се среща често в новите членки на ЕС - там на европейските институции се вярва повече отколкото на националните. Смятате ли, че на общественото мнение в тези държави му предстои разочарование?

ЕС е важен за новите членки, защото запълни празнина, оставена от предишната система. Същевременно, разширяването на изток беше от полза и за съюза, защото го върна към реалността. Първо, много от новите членки постигнаха значителен икономически растеж преди кризата чрез ниски данъци за фирмите, силен предпримачески дух, конкурентноспособност - това накара и стара Европа да намали данъците и да подобри условията за развитие на бизнес. Второ, новите страни внесоха солидна доза реализъм в европейския проект - те не се дойдоха в ЕС с идеята да претопят националните си системи и икономики, а да ги подобрят. Те подкрепят Европа на обединените държави, не европейска свръх-държава. Ето защо идеалът за все по-тесен съюз вече не работи - новите членки напомниха на старите, че не искат това.

ЕС отдавна мечтае да развива по-активна външна политика. Може ли Европа да е суперсила  или трябва да си постави по-скромни амбиции?

Не мисля, че Европа може да е международна сила от американски тип. Ако попиташ хората дали предпочитат пенсии или танкове, ясно е какво ще отговорят. В момента ЕС е малко като Османската империя - твърде голям, за да бъде атакуван, но твърде слаб, за да направи нещо на международната сцена. Амбицията да се прилага мека сила и да се влияе чрез убеждаване и стимули работи само на теория. В международната политика всичко се случва за сметка на нещо друго. Ако Китай може да расте за сметка на Европа, ще го направи, както и САЩ. Ето защо Европа също трябва да играе с козове. Това обаче няма как да стане, докато не намалим енергийната си зависимост. ЕС внася твърде много газ от Русия и петрол от Близкия изток и е принуден  да се държи мило с хора като Муамар Кадафи и Владимир Путин. Докато зависим от тях, не можем да имаме истинска външна политика. Само ако се освободи от енергийната си зависимост, ЕС ще спре да е невидим външнополитически фактор.

Профил

Един от сивите кардинали на Брюксел - това е Дерк-Ян Епинк, чиято кариера в и около ядрото на европейските институции го прави един от най-осведомените наблюдатели и участници в европейската политика (макар и не един от най-обичаните). Днес холандецът е евродепутат от групата на консерваторите. Преди да влезе в Европейския парламент, той беше член на политическите кабинети на двама еврокомисари, кореспондент в Брюксел и Вашингтон и автор на две книги - "Животът на един европейски мандарин" и новата "Кладата на бюрокрацията". Миналата седмица Епинк изнесе реч в Камарата на лордовете в британския парламент за това какво не е наред в ЕС и има ли възможност за "гаранционен ремонт", а ден след това разговаря по темата и с "Капитал".

Написахте две книги за това как ЕС не върви в правилната посока. Защо мислите така?

ЕС все повече заприличва на Вавилонската кула - общият стремеж е кулата да става все по-висока, да стигне до небето, за да покажем на света колко сме добри. Доктрината в Брюксел е, че трябва да вървим към все по-близък съюз, все повече интеграция, която необратимо ни води към едно цяло, управлявано от Брюксел. Но ако просто се строи, без да се влага разум, самата кула може да се срути върху главите ни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    georgij avatar :-|
    Георги Жечев

    Доста добро интервю!

  • 2
    kaicydim avatar :-(
    kaicydim

    До коментар [#1] от "georgij":

    Да, но колко ще го прочете ?? Пак ще се обсъжда колко му е на азис, новия силикон на нЕкоя пайнерка, османските сериалчета, в най-добрия случай мачовете от световното

  • 3
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#2] от "kaicydim":
    Който трябва ще го прочете. Кво ти пречат азис, силиконките или мачовете?
    Благодаря на Капитал за интервюто.
    Заради две-три такива неща годишно си струва да се чете.
    На мен лично ми е интересно да чета повече за различните гледни точки сред европейските чиновници.
    Дави ми надежда, че новото Средновековие може би ще ни се размине.


  • 4
    davidov09 avatar :-|
    Starec

    Браво "Капитал" - ето такива умни неща искам да чета - и то колкото може повече. А ако има и повече такива писания и в други медии, а ако има и кой да се замисли, а ако има и кой да почне да прави нещо - но това са химери. Добре поне, че има и това. Успех

  • 5
    roza9 avatar :-|
    Роза

    Как Европа може да намали енергийната си зависимост?

  • 6
    vat69 avatar :-|
    Dwight Schrute

    Евала на Капитал за интервюто - много полезна доза евро-реализъм. Интересно кога Цветанка Ризова примерно ще почне да кани такива хора (и те да приемат поканата) ...

  • 7
    niki_b avatar :-|
    niki_b

    един манипулативен депутат дрънка наизуст. обаче на коментаторите по-горе им харесва. да. човек всичко харесва, което се доближава до неговите "разбирания", няма значение какви са фактите. ЕС вървял към все по-голяма интеграция. скудоумието на това изказване е ясно разбираемо за всеки, който си е направил труда да прочете ПОНЕ синопсис на Лисабонския договор. Всеки, който знае, че балансът на властта премина от ЕК към ЕП и Съвета и че ДЕ ФАКТО това е връщане към междуправителственото сътрудничество за сметка на ЕК - по презумпция създадена да играе интеграционна роля, всеки казвам, който знае тези неща се смее на подобни писаници. ето на и аз се смея - :-D
    после - ЕС бил политически проект и договорите (!) го казвали. къде бе чоджум? кажи къде? и вечното опяване за парите за бюджета на ЕС. тия приказки са като главите на змея - колкото и да ги сечеш с факти, те пак поникват. по Договор бюджетът НЕ МОЖЕ да надхвърля 1,27 % от БВП на целия ЕС. за какво въобще говорим!? за какви сравнения със СССР, когато цялата администрация на ЕК е 30000 души!!! айде кажете колко е администрацията на Лондон, на Мюнхен, на Рим, на Амстердам - ей така само като пример.
    нещастна история... смайващо, популистко, манипулативно интервю на един тъп евродепутат! но на евроскептиците се харесва - те са като кучето на Павлов - дай им сравнение ЕС-СССР и веднага са на копанкята и лигите им текат.

    гола вода сте Капитал, нивото пада.

  • 8
    k_ avatar :-|
    k_

    30 000 души администрация!
    Не очаквах да са стигнали чак дотам.
    Ми това е по 1000 човека на комисар!
    И с какво се занимават, какви отговорности носят и пред кого за непостигане на целите?
    Е те тука:

    http://ec.europa.eu/news/index_en.htm

    любопитните могат да видят най-важното от дейността на Комисията.
    Нещо като туристическа агенция, ученичеки комитет, дружество за защита на птиците и пенсионерите с профсъюзен уклон.

  • 9
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    До коментар [#7] от "niki_b":

    Подобни въпроси и разсъждения имах и аз още през 2006 -7 година, но коя съм аз, че някой да ми обърне внимание?! Казвам го, не защото нито една институция не отговори на писмата ми по темата, нито на мои публикации, а защото се опасявам, че това е територия "табу" за нашите управляващи. Няма начин никой от тях да не е видял пробойните в еврокораба още като е прехвърлен мостика за присъединяване! Някои се възползваха от видяното, на други не им стиска да кажат на глас какво са видели и от какво се притесняват. Това, че граждани от различни членки имат свое виждане относно бъдещето на съюза и притеснения за своето лично и държавно развитие - не е от значение. Просто няма кой да го отчете и вземе под внимание! Дано има повече реалисти като този човек, чиято дума се чува от съответните фактори, та най-после нещо да се направи! Иначе ще потънем всички!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK