Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 16 юли 2010, 14:03, 3396 прочитания

Поредният опасен сезон

Лятната вълна от незаконни имигранти остава нерешен европейски проблем

Ирина Новакова | Брюксел
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
И това лято предвещава лоши новини по бреговете на Средиземно море. Всяка година десетки хиляди имигранти се опитват да достигнат Eвропа от Северна Африка и Азия в търсене на нов, макар и нелегален, шанс в живота. Стотици изчезват по време на рисковия преход, а повечето оцелели потъват в бежански лагери и сивата икономика. Освен все по-тежък икономически товар за южноевропейските страни това е и ежегоден повод за остри спорове между страните в ЕС.

Според Frontex, европейската агенция за гранично сътрудничество, през 2009 г. на морските и сухопътните граници на ЕС са спрени 106 200 нелегални имигранти - с 33% по-малко спрямо 2008 г. Kризата и засиленият граничен контрол са сред причините за статистическия спад, но размерът на човешкото и икономическо бедствие остава сериозен.


Имигрантският поток e най-силен към Гърция, Малта, Италия и Испания, и то през лятото, когато пресичането на Средиземно море от Северна Африка и Турция е най-лесно. Неизвестна част от потенциалните имигранти се давят, умират от обезводняване или задушаване в лодките и корабните контейнери, в които се опитват да достигнат Европа.

Гърция е новата най-популярна врата за нелегалната имиграция - над 88% от задържаните влизат оттам в последната година, посочи наскоро Жил Ариас-Фернандес, заместник-директор на Frontex. През 2009 г. на гръцките граници са задържани 59 хиляди нелегални имигранти - петкратно увеличение в последните пет години, по данни на гръцкото министерство на вътрешните работи, предоставени на "Капитал" от Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел.

Почти 50 хиляди пък са заловени в Лампедуза (Италия) и на Канарските острови през лятото на 2009 г. по данни на Frontex. Това са предимно африканци от зоната под Сахара, кюрди, афганистанци, иракчани, но и шриланкийци, пакистанци и албанци (последните влизат в Гърция през Турция, една от малкото страни, където могат да пътуват без виза).



Проблемът е повод за

Чести двустранни спорове

между средиземноморските страни и на европейско ниво. Миналото лято например малтийската брегова охрана многократно отказваше да качи на корабите си пътниците от примитивни лодки и салове, засечени около териториалните й води. В един от тези случаи 27 души бяха на ръба на оцеляването, вкопчени в рибарски мрежи, когато бяха спасени от италиански кораб. Италия и Испания често поемат мигрантите, които Малта отказва да прибере от морето с аргумента, че е малка страна и вече е залята от твърде много нелегални чужденци.

Съвсем малка част от тези имигранти могат да се квалифицират като кандидати за убежище, а повечето попадат в сивата икономика, обясни Серджо Карера, изследовател на имиграцията в Центъра за изследване на европейските политики. Присъствието им често води до социално напрежение - както се случи в Италия през януари, когато в южния град Розарно имигранти палиха коли и трошиха витрини на магазини след сблъсък между гвинейци и италианци. Тогава 70 души бяха ранени, а над 1000 имигранти - евакуирани в други градове.

Подобни конфронтации зачестяват и в Гърция - през март бомба в центъра на Атина уби афганистанец и рани 10-годишната му сестра. Отговорност пое крайнолява групировка; все повече са новините за атаки срещу имигранти от радикални гръцки групи. При това положение не е чудно, че южните европейски държави си

Затварят очите

когато неканените им гости се изнасят на север.

Там също не ги посрещат радушно - членките на ЕС не могат да се разберат кой да поеме отговорност за гражданите на трети страни, които вече са на европейска територия - често без документи, пари и езикови познания. Заловените от бреговите власти се изпращат в пренаселени центрове за временно задържане, често за месеци, обясни Серджо Карера.

Част от тях кандидатстват за убежище, но малцина успяват да докажат, че са жертва на репресия в страната си. След известно време имигрантите се освобождават. "Депортациите са рядкост и почти всички попадат в някоя дупка на системата", обясни Карера пред "Капитал". Повечето имигранти търсят начин да достигнат северни и западни европейски страни в търсене на работа. "Това също е повод за спорове на европейско ниво", каза Карера.

Проблемът загноява и се разраства с ежегодната човешка вълна. През миналата година Белгия беше изправена пред хуманитарна криза, когато над 400 имигранти без документи (наричани sans-papiers) се нанесоха в празна офис сграда в центъра на Брюксел и обявиха гладна стачка. Оказа се, че част от тях са в страната от години, но не съществуват по документи - което пък пречи да бъдат екстрадирани. Протестиращите, сред които и деца, прекараха в бившата банка няколко месеца без течаща вода и при чести сблъсъци помежду си и с полицията. Година по-късно белгийската администрация още търси решение на казуса.

Предвид нарастващия брой легални имигранти и бежанци, натиска върху социалната система, радикализацията и социалното напрежение между пришълците и местното население страните в ЕС са

Все по-равнодушни

към човешката трагедия на неканените си и незаконни гости. Компромисните решения за статута им рядко се приемат с разбиране от електората - в началото на мандата си гръцкото правителство обеща гражданство на около 250 хиляди имигрантски деца, родени или образовани в Гърция. Предложението предизвика острата реакция на десните партии, радикалните организации и православната църква. Правителството беше принудено да се откаже от голяма част от предложенията си.

Другаде се търсят крайни решения - тази седмица новото британско правителство обяви, че от юли налага таван на броя на имигрантите, идващи на Острова от страни извън ЕС. Първоначалният лимит е 24 хиляди души до април 2011 г., когато мярката ще стане постоянна. По-рано тази година подобни ограничения обмисляше и Холандия.

Незаконният имигрантски наплив подкопава шансовете на тези, които търсят убежище или статут на хуманитарни бежанци в ЕС, смята Барт Вандвик, генерален секретар на Европейския център за бежанците в Брюксел. През 2009 г. в съюза са подадени 260 хиляди молби за убежище по данни на "Евростат" от юни. Одобрените молби са 78 800 - повече, отколкото през 2008 г., когато обаче исканията за убежище са били с 20% по-малко, посочи Вандвик. "Гротескно и тъжно е, че няма сериозен политически дебат как да се промени това", добави той.

Еврокомисията се опитва да стимулира солидарността в тази област - по-рано тази година Брюксел лансира пилотен проект, според който страните членки, които приемат имигранти от най-засегнатите си партньори, могат да ползват допълнителни еврофондове. Интересът към проекта обаче е слаб, обясниха от институцията. В националните столици мислят в противоположна посока - миналата година Италия и Франция предложиха на останалите в ЕС да организират редовни чартърни полети, с които да депортират нелегалните имигранти. Идеята беше разкритикувана от активисти за човешки права и впоследствие отхвърлена.

Не помага особено и общата имиграционна политика, прокарана през 2008 г. от Франция. Пактът съдържа общи критерии за предоставяне на убежище за политически бежанци, с по-строги правила за депортация на нелегалните и с мерки за привличане на "редовни" и образовани имигранти (т.нар. синя карта). Засега политиката остава главно на хартия "заради мълчаливото съгласие на страните членки да я игнорират", по думите на дипломат в Брюксел. Общата европейска система за убежище пък трябваше да влезе в сила тази година, но беше отложена за 2012 г., изместена от други приоритети.

Логично е да бъдат уеднаквени правилата за убежище и получаване на законен имигрантски статут, защото така пришълците няма да се насочват само към държавите с по-лесна процедура или по-рехав контрол, обясни Серджо Карера. Защо тогава координацията е толкова трудна? Еврокомисията прехвърля отговорността на страните членки, които имат водещи правомощия в тази област. Национални дипломати в Брюксел пък казват, че нелегалната имиграция е въпрос на полиция и гранична охрана, не на европейско сътрудничество. "Повечето членки биха въвели много по-ограничена имиграционна политика още утре, но се тревожат, че това само ще увеличи броя на нелегалните имигранти", добави Карера.

Същевременно по-ясни стандарти и бързи процедури пък могат да повишат броя на кандидатите за убежище. Дилемата изглежда трудно разрешима. Докато политиците отлагат дори дебата по нея, поредният сезон на опасната имиграция вече е в разгара си за пореден път - случайно или не, този път в Европейската година за борба с бедността и социалното изключване.

Нежелани, но нужни

Това е първият от серията от два материала на "Капитал" за имиграцията в Европа. Следващата седмица ще погледнем към проблемите на европейските държави с интеграцията на имигрантските малцинства.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Собствеността на жилища намалява Собствеността на жилища намалява

Това не е голяма причина за притеснение

30 май 2020, 2318 прочитания

По-малко европейци живеят в риск от бедност По-малко европейци живеят в риск от бедност

Броят на уязвимите граждани се е понижил през последните пет години

30 май 2020, 1006 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
На крачка от развръзката

Международният съд ще се произнесе по независимостта на Косово след седмица, но това няма да промени много статуквото

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10