Скоч срещу балони
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Скоч срещу балони

Reuters

Скоч срещу балони

Реформите на финансовата система в САЩ се опитват да предотвратят бъдещи дълбоки финансови кризи

Ваня Ефтимова
6370 прочитания

Reuters

© Reuters


Ако мащабът на икономическата криза от 2008 г. насам определя размаха на реформата във финансовия сектор, то американските законодатели са достойни за изправилата се пред тях задача. Подписаният тази седмица от президента Барак Обама закон, който трябва да премахне причините, довели до срива от 2008 г., е 2319 страници и предвижда да бъдат разписани тепърва между 243 и 350 детайлни правила. В крайна сметка обемът страници може да набъбне до 15 - 20 хил., цифра, достойна дори за брюкселската бюрокрация. Тя, както и всяка друга по света, вече следи промените, тъй като каквото се случи на Wall Street рано или късно идва в Париж, Лондон или София.

Какви промени предстоят

Федералният резерв

Проблем В разгара на финансовата криза през 2008 г. Федералният резерв (FED) трябваше да действа бързо, за да предотврати фалита на гиганти като Bear Sterns и AIG. Това предизвика съмнения за това как са взимани решенията и защо отделни финансови институции са били спасени, а други не.

Решение Government Accountabity Office, звеното за анализи и проучвания на американския Конгрес, ще има правото да извършва одит на извънредните действия на FED, а централните банкери ще трябва да разкриват информация за отпуснатото финансиране след известно време. FED няма да има право да спасява отделни фирми.

Под повърхността Въпросът за това как ще се урежда проблемът с големите финансови институции не е решен, а е прехвърлен в Федералната депозитна агенция (която застрахова депозити на вложителите). Заплахата за това, че Конгресът ще се меси в монетарната политика на FED (с мотива за сваляне на лихвите за борба с безработицата) отпадна.

Твърде големи, за да фалират

Проблем Спасяването на финансовите институции през 2008 г. размива отговорността на банките и изобщо пазарния капитализъм, при който всеки обира плодовете на труда си, но и носи последствията за грешките си.

Решението Регулаторните органи могат да поемат контрола върху финансовите институции, които заплашват функционирането на системата и да ги разделят на няколко по-малки фирми. Банките ще трябва да оставят "завещания", чрез които да се облекчи тяхното свиване или закриване.

Под повърхността Не се въвеждат правила, които да предотвратят бягството на краткосрочните кредитори при финансови трудности на банките. Федералната депозитна агенция тепърва ще решава как да балансира между защитата на интересите на данъкоплатците и кредиторите.

Хедж фондове, деривати

Проблем. По време на икономически растеж много проблеми остават скрити в сивата финансова система - хедж фондовете и сложните финансови деривати, които те търгуват помежду си и банките.

Решението Федералната комисия по ценните книжа (SEC) и Комисията по стоковите фючърси и опции (CFTC) ще регулират дериватите. За тази цел клиринговите къщи и борси, на които се извършва тази търговия, ще трябва да се регистрират в SEC. Компаниите, които продават финансови сложни продукти, като книжата, базирани на ипотечни облигации, ще трябва да имат дял в инструментите, които продават.

Под повърхността Преди кризата SEC така и не успя да контролира инвестиционните банки, ще може ли сега да поеме и хедж фондовете?

Банките

Проблем По време на кризата стана ясно, че банките нямат достатъчно капитал да посрещнат срива на кредитните пазари, в резултат на което и кредитът за потребителите пресъхна.

Решението Банките вече няма да могат да търгуват със своя капитал (т.е. той ще бъде класически резерв), освен това им е забранено да участват в определени операции на дериватните пазари.

Под повърхността По-високата регулация и изисквания ще намалят печалбите на финансовите институции и може да ги накарат да предприемат по-рискови операции на нерегулираните пазари.

Потребителският кредит

Проблем Потребителите бяха излъгани с финансови инструменти, които те не разбираха. В резултат много от тях банкрутираха, което от своя страна разклати и банките.

Решението Основава се агенция, която ще пише нови правила за потребителския кредит - от ипотеките до кредитните карти. Банките трябва да имат система, която да гарантира, че заемателите могат да върнат кредита.

Под повърхността Опозицията в САЩ смята, че това ще затрудни кредитната дейност. Освен това "къде е отишъл светът, щом на банките трябва да им се казва, че клиентите им трябва да си връщат заемите".

Нови права за инвеститорите

Проблем Изпълнителните директори на финансовите фирми се възползваха от изкривените системи за заплащане на труда им, които насърчаваха краткосрочните печалби и поемането на високи рискове.

Решението Акционерите ще имат право на необвързващ глас за заплащането на изпълнителните директори и техните компенсации при напускане (което иначе се решава от борда на директорите). SEC може да въведе по-висока отговорност за брокерите да разкриват рисковете пред инвестициите, които предлагат.

Под повърхността Според критиците новите правила засилват ролята на синдикатите за сметка на акционерите, а по-високите изисквания към брокерите ще увеличат съдебните дела срещу тях и ще ги накарат да напуснат някои сектори от финансовата индустрия.

Източник: WSJ, BBC

 

Законът "Дод - Франк" (наречен по фамилиите на двамата му основни автори, сенаторите Крис Дод и Барни Франк) е основан на два големи принципа – намаляване на риска, поеман от банките, и повече защита на потребителите. Притиснати от липсата на достатъчно гласове в Сената, демократите се отказаха от най-смелите си планове, като например допълнителния петгодишен данък върху големите банки и хедж фондове, който да набере $20 млрд. за покриване на разходите по реформата. В резултат на това постигнатият компромис е силно оспорван и отляво, и отдясно. Част от демократите критикуват постигнатото с аргумента, че данъкоплатците пак ще трябва да платят сметката и че законът не прави почти нищо да предотврати нова криза. Републиканците пък - че създава допълнителна бюрокрация и ограничава динамиката на пазара.

Реакцията на банките, най-засегнати от новия акт, обаче е по-умерена от очакваното. Предвижданата лавина от негативни рекламни послания срещу реформата така и не се изсипа в американските медии. Някои, като изпълнителния директор на Citigroup Inc. Викрам Пандит, дори присъстваха на самата церемония за подписването. Причината е, че новият закон затяга контрола върху финансовия сектор, но не е връщане към т.нар. акт "Глас - Стийгъл" - законът приет по времето на Голямата депресия, който разделя инвестиционното от търговското банкиране. От 80-те години насам "Глас - Стийгъл" постепенно бе либерализиран и окончателно премахнат през 1999 г. Сега "Дод - Франк", макар и да не затяга докрай правилата, връща тенденцията обратно към повече контрол във финансовия сектор.

Щрихи към новия финансов пейзаж

Големите банки вече започнаха да се адаптират към новите правила. "Ако си собственик на ресторант, щом не можеш да печелиш от напитките, ще вдигнеш цените на хамбургерите", обяснява нагледно пред New York Times очакваните промени Джейми Даймън, изпълнителен директор на JP Morgan Chase. Премахването на таксите, които търговците плащат при всяка транзакция с дебитни или кредитни карти в техните обекти, ще доведе до въвеждането от Visa и Mastrcard на такси за кредитните и разплащателните сметки на клиенти им. Щом не могат да продават директно деривати (финансови продукти, базирани на други финансови инструменти и с чието бурно разрастване се обясняваше дълбочината на финансовата криза), банките готвят дъщерни фирми, които да продават в бъдещите клирингови къщи.

Новите правила ще доведат до сериозни промени във финансовия пейзаж, макар че същността в работата на финансовите институции едва ли ще се промени много. Т.нар. правило на Волкър (по името на бившия председател на Федералния резерв Пол Волкър) е доста разводнено в закона. Банките, които приемат депозити, няма да имат право да търгуват за собствена сметка, но ще запазят правото да инвестират до 3% от основния си капитал в хедж фондове. Те ще бъдат ограничени в сделките си на дериватния пазар, но пък лесно ще избягват тази бариера, като основават фирми, които са формално независими. Други мерки са съобразени с тежката икономическа ситуация, като например изискването банките да увеличат резервния си капитал срещу лоши кредити. То ще влезе в сила чак след пет години, за да не задуши и без това свитото кредитиране.

От своя страна пазарът на дериватите ще бъде регулиран, като сделките ще преминават през клирингови къщи, където сделките ще бъдат регистрирани, за да се повиши прозрачността и конкуренцията.

Големите никога не умират

Една от целите на реформите беше да се гарантира, че няма да се повтори ситуацията, при която на големи финансови институции не може да се позволи да фалират, тъй като крахът им би разклатил цялата система. Това водеше до засилването на рисковото поведение, тъй като финансистите смятаха, че няма как да не бъдат спасени, ако нещата тръгнат на зле за тях.

Ако законът не прави нищо срещу "твърде големите", то поне се грижи те да не фалират, иронично коментира Джеймс Суройески от сп. New Yorker по този повод. С акта "Дод - Франк" администрацията се е застраховала да не бъде хваната отново неподготвена. Цял ред нови агенции ще бъдат създадени, за да следят стабилността на финансовия сектор, в случай че започне да се надува отново някой балон. Проблемът, както много наблюдатели коментират, е, че институциите ще бъдат напълнени с хора от финансовото министерство и Федералния резерв, които проспаха началото на сегашната криза.

Както констатира бившият финансов министър Хенри Полсън в Wall Street Journal, новото законодателство едва ли ще предотврати нова криза, но механизмите в него ще помогнат тя да е по-лека и управляема. Освен че големите банки трябва да са готови с план за ликвидация в краен случай, при криза администрацията може незабавно да поеме управлението им, а не да изкупува за сметка на данъкоплатците лошите им активи. Самият Барак Обама не скри при подписването на закона, че това е една от любимите му части в закона: "Няма да има повече спасявания с пари от данъкоплатците. Точка!"

Внимавай какво подписваш

Браншът ще бъде повлиян силно и от създаването на Агенция за финансова защита на потребителя с широки правомощия и директор, назначен директно от президента. Когато започне да функционира следващата година, тя ще оценява сигурността за потребителите на инвестиционни продукти и договори за кредитни карти, така както класическите потребителски комисии рутинно проверява за дефекти тостери и телевизори.

Създаването й се налага и защото, както се оказа след срива на имотния пазар, много от американците не разбират все по-сложните финансови инструменти, ипотеките си или договорите за кредитни карти. Проблемът в системата досега бе, че федералният банков надзор, чиято основна функция е да следи просперитета на сектора, бе натоварен и със защита на потребителите (два интереса, които невинаги съвпадат). Така бе възможно например да съществуват изгодните за финансовата индустрия договори за кредитни карти, предвиждащи такси за неизползването им или увеличаване на годишния лихва без обяснение (от края на август и двете практики са забранени).

Съвсем очаквано първата голяма задача на Агенцията за финансова защита е да създаде нови и ясни правила за ипотечните договори. Промяната ще има своята цена, защото широкото предлагане на кредити доведе до това голям кръг от хора да имат достъп до финансиране (някои от които не можеха всъщност да си ги позволят). "Банковото дело ще бъде по-малко печелившо и малко по-скъпо за потребителите, но значително по-сигурно", коментира икономистът от института Brookings Дъглас Елиът пред Wall Street Journal. Като се има предвид, че сегашната глобална криза тръгна от срива на американските ипотеки, това може би не е чак толкова лоша промяна.

От Вашингтон до Базел

Като част от реформата на финансовия сектор Вашингтон настоява и за повече сигурност в глобален мащаб. Администрацията на Барак Обама активно се опитва да прокара в Г-20 (групата на най-големите световни икономики) международни правила за увеличаване на резервите и намаление на рисковете за големите банки. Както обясни американският финансов министър Тимъти Гайтнър на изминалата среща на клуба в Торонто, в днешния глобален свят рисковите операции бягат към страните с по-ниски стандарти, така че дори една страна да създаде идеална регулация, това не премахва проблемите.

Международни правила, т. нар. Базел III по името на Базелския комитет за банков надзор, трябва да бъдат представени на следващата среща на Г-20 в Сеул през ноември. Засега обаче страните продължават да не намират консенсус за това. Някои от тях се страхуват, че повишението на сигурността ще коства твърде много на икономиките им. Изследване на Института за международни финанси (IIF) например твърди, че строгите правила ще струват намаляване на годишния растеж в еврозоната с 0,9%, в САЩ с 0,5% и с 0,38% в Япония.

Като цяло големите банки посрещнаха реформите спокойно. Причината е, че те не предлагат нещо кардинално, а са по-скоро като парче скоч върху балон - то няма да позволи балонът да гръмне (както почти се случи през 2008 г.), а само бавно да изпусне въздуха от себе си. Оттук насетне най-интересното ще бъде да се види какви ще са методите на амбициозните финансови играчи, които ще заобикалят новоналожените правила.

Ако мащабът на икономическата криза от 2008 г. насам определя размаха на реформата във финансовия сектор, то американските законодатели са достойни за изправилата се пред тях задача. Подписаният тази седмица от президента Барак Обама закон, който трябва да премахне причините, довели до срива от 2008 г., е 2319 страници и предвижда да бъдат разписани тепърва между 243 и 350 детайлни правила. В крайна сметка обемът страници може да набъбне до 15 - 20 хил., цифра, достойна дори за брюкселската бюрокрация. Тя, както и всяка друга по света, вече следи промените, тъй като каквото се случи на Wall Street рано или късно идва в Париж, Лондон или София.

Какви промени предстоят

Федералният резерв

Проблем В разгара на финансовата криза през 2008 г. Федералният резерв (FED) трябваше да действа бързо, за да предотврати фалита на гиганти като Bear Sterns и AIG. Това предизвика съмнения за това как са взимани решенията и защо отделни финансови институции са били спасени, а други не.

Решение Government Accountabity Office, звеното за анализи и проучвания на американския Конгрес, ще има правото да извършва одит на извънредните действия на FED, а централните банкери ще трябва да разкриват информация за отпуснатото финансиране след известно време. FED няма да има право да спасява отделни фирми.

Под повърхността Въпросът за това как ще се урежда проблемът с големите финансови институции не е решен, а е прехвърлен в Федералната депозитна агенция (която застрахова депозити на вложителите). Заплахата за това, че Конгресът ще се меси в монетарната политика на FED (с мотива за сваляне на лихвите за борба с безработицата) отпадна.

Твърде големи, за да фалират

Проблем Спасяването на финансовите институции през 2008 г. размива отговорността на банките и изобщо пазарния капитализъм, при който всеки обира плодовете на труда си, но и носи последствията за грешките си.

Решението Регулаторните органи могат да поемат контрола върху финансовите институции, които заплашват функционирането на системата и да ги разделят на няколко по-малки фирми. Банките ще трябва да оставят "завещания", чрез които да се облекчи тяхното свиване или закриване.

Под повърхността Не се въвеждат правила, които да предотвратят бягството на краткосрочните кредитори при финансови трудности на банките. Федералната депозитна агенция тепърва ще решава как да балансира между защитата на интересите на данъкоплатците и кредиторите.

Хедж фондове, деривати

Проблем. По време на икономически растеж много проблеми остават скрити в сивата финансова система - хедж фондовете и сложните финансови деривати, които те търгуват помежду си и банките.

Решението Федералната комисия по ценните книжа (SEC) и Комисията по стоковите фючърси и опции (CFTC) ще регулират дериватите. За тази цел клиринговите къщи и борси, на които се извършва тази търговия, ще трябва да се регистрират в SEC. Компаниите, които продават финансови сложни продукти, като книжата, базирани на ипотечни облигации, ще трябва да имат дял в инструментите, които продават.

Под повърхността Преди кризата SEC така и не успя да контролира инвестиционните банки, ще може ли сега да поеме и хедж фондовете?

Банките

Проблем По време на кризата стана ясно, че банките нямат достатъчно капитал да посрещнат срива на кредитните пазари, в резултат на което и кредитът за потребителите пресъхна.

Решението Банките вече няма да могат да търгуват със своя капитал (т.е. той ще бъде класически резерв), освен това им е забранено да участват в определени операции на дериватните пазари.

Под повърхността По-високата регулация и изисквания ще намалят печалбите на финансовите институции и може да ги накарат да предприемат по-рискови операции на нерегулираните пазари.

Потребителският кредит

Проблем Потребителите бяха излъгани с финансови инструменти, които те не разбираха. В резултат много от тях банкрутираха, което от своя страна разклати и банките.

Решението Основава се агенция, която ще пише нови правила за потребителския кредит - от ипотеките до кредитните карти. Банките трябва да имат система, която да гарантира, че заемателите могат да върнат кредита.

Под повърхността Опозицията в САЩ смята, че това ще затрудни кредитната дейност. Освен това "къде е отишъл светът, щом на банките трябва да им се казва, че клиентите им трябва да си връщат заемите".

Нови права за инвеститорите

Проблем Изпълнителните директори на финансовите фирми се възползваха от изкривените системи за заплащане на труда им, които насърчаваха краткосрочните печалби и поемането на високи рискове.

Решението Акционерите ще имат право на необвързващ глас за заплащането на изпълнителните директори и техните компенсации при напускане (което иначе се решава от борда на директорите). SEC може да въведе по-висока отговорност за брокерите да разкриват рисковете пред инвестициите, които предлагат.

Под повърхността Според критиците новите правила засилват ролята на синдикатите за сметка на акционерите, а по-високите изисквания към брокерите ще увеличат съдебните дела срещу тях и ще ги накарат да напуснат някои сектори от финансовата индустрия.

Източник: WSJ, BBC

 

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.