нападения на талибани срещу коалицията, афганистанските сили и цивилни е имало през 2009 г. според документите. През 2004 г., те са били едва 308.
Кои са WikiLeaks
Афганистанските документи за първи път вкараха WikiLeaks във водещите новини по целия свят. Организацията обаче съществува от 2006 г. и целта й е да "защитава журналисти, активисти и хора с важна информация", които искат да я направят публично достояние. Сред предишните й удари бяха видео на американски войници, убиващи двама журналисти на Ройтерс в Багдад и документи от швейцарски банки. Организацията приема анонимно информация, но достоверността се проверява от екип от доброволци - журналисти, експерти и хора от самия WikiLeaks.Имало е опити сайтът да бъде съдебно затворен, а американската армия го е обявила за "заплаха за сигурността". Смята се, че освен с военните документи от Афганистан, WikiLeaks разполагат и с десетки грами между американски посолства по света и друга секретна документация. Най-вероятният източник според Пентагона е 22 годишен редник от разузнавателния корпус в Ирак, който е имал за задача да препредава информация към САЩ.
Всеизвестно е, че първата жертва на всяка война е истината, както заявил през 1918 г. американският сенатор Уорън Джонсън. От британците, които лъжели света, че африканските бури са "диваци-канибали", през лъжите за германски войници, изнасилващи белгийски монахини през Първата световна война, до така и неоткритите оръжия за масово поразяване на Саддам, заблудите са основен инструмент за обществена подкрепа на даден конфликт.
Ето защо тази седмица, когато сайтът WikiLeaks публикува 90 хил. секретни документи на американската армия от войната в Афганистан, изненадата бе, че никакви големи лъжи не бяха разкрити този път.
Военни дневници
В документите, които WikiLeaks са дали преди повече от месец за разследване на екипи на New York Times, The Guardian и Der Spiegel, се описва в подробности ежедневието на войната от 2004 г. до 2009 г. Това са оперативните доклади, подавани от полевите командири и разузнаването за всяка операция, мисия или инцидент. Графиката на Guardian за историята на нападенията казва достатъчно: те се увеличават в геометрична прогресия по честота и жестокост.
В докладите има много кръв, много насилие, огромно объркване, дори на моменти отчаяние, но няма нови големи разкрития, поне засега, различни от вече известните (90 хил. отделни документа все пак се преглеждат бавно). И трите вестника разказват многобройни случаи на прикриване на смъртта на невинни, все по-обречени опити за сближаване с местното население, очевиден е раздорът с неспособните афганистански сили, както и непрекъснатото ожесточаване на кампанията на талибаните. Споменават се сведения, че част от пакистанското разузнаване продължава да работи в помощ на талибаните, както и неизвестният досега факт, че някой е продал на екстремисткото движение ракети земя-въздух.
В цялата история има много петна, но никое с размерите на "Абу Граиб" - зловещият иракски затвор, където тайните снимки на няколко американски войници, изтезаващи затворници, задълго разрушиха образа на САЩ в целия мюсюлмански свят. Което с две думи означава, че истината за деветгодишната афганистанска война е онази, която вече е известна на всички: това е мръсна, трудна, кървава и все по-безнадеждна битка в едно негостоприемно място, където ежедневно умират невинни, съюзниците са и противници, а целта отдавна е непонятна.
Ето защо и сравненията с "Документите на Пентагона" - секретната история на войната във Виетнам, чието резюме един от авторите предава на New York Times през 1971 г. и които окончателно обръщат общественото мнение срещу войната, не са напълно верни. "Онова, както и разследването на британското правителство за войната в Ирак бяха политически документи. Тези доклади са на другия край на спектъра - на много ниско ниво", коментира за "Капитал" професорът по военна история от университета в Северна Каролина Ричард Коун. "Това е като фенерче в тъмна стая. Виждаш го да свети, но не си сигурен за контекста. Трябва да си много внимателен да не вадиш прибързани заключения. Ние, историците, сме много критични към източниците. Тази информация ще трябва да бъде проверена и сравнена с още поне два извора, за да се прецени колко е представителна."
Краят на една война
Какъв тогава ще е ефектът от публикуването на тези томове оперативни доклади, които хиляди войници са произвеждали всеки ден, освен да послужат на историците и да покажат, че "съвременната" война е все така жестоко приключение?
"Не може да се каже, че това е финалният удар по афганската кампания, но още веднъж подчертава кризата на доверието - в Запада, между афганистанците и правителството им и между него и останалия свят", смята директорът на "Carnegie Europe" Фабрис Потие, който отдавна следи афганистанската кампания. "Това датира от няколко години, от осъзнаването, че Афганистан не е решен проблем и всъщност ще отнеме много години да бъде решен, защото ние нямаме стратегия и не знаем какво правим там", казва той.
На същото мнение е и д-р Бил Дюродие от британския тинк-танк "Chatham house". "Съмнявам се, че ще има ефект върху стратегиите в Ирак, Афганистан или където и да е другаде, защото такива просто няма. Може да има влияние върху тактиките как да се справят с отделни случаи, но това е много различно от дебата, който ни трябва - защо сме там, какво искаме и как изобщо ще разберем дали сме успели", коментира Дюродие пред "Капитал".
Много възможно е това изтичане на информация всъщност да се окаже доста полезно за правителствата, които вече почти отчаяно търсят начин да прекратят бързо тази обречена кампания. Американците, канадците и британците започват поетапно изтегляне догодина, а холандците вече напуснаха. Барак Обама вече използва случая, за да обяви, че неговата промяна в стратегията е основана именно на случилото се преди идването му на власт, илюстрирано в тези документи.
Изтичане на доверие
Най-големият ефект обаче няма да е върху тази конкретна война, а върху начина, по който информацията от такива конфликти достига до хората. "Документите на Пентагона" подсказваха не само, че правителството лъже, но и че хората отгоре никога не са вярвали, че ще спечелим, припомня проф. Коун. Те са знаели това и са лъжели, дори докато увеличаваха контингента там, а това е ужасно." Това би могло да се каже и за тази война, но разликата този път е очевидна - за никого не е тайна, че кампанията в Афганистан е обречена и победа няма да има. "Войната стана много по-прозрачна", както констатира Потие. Според историка армията се поучила от Виетнам и е вече загрижена за връзката си с населението, защото през последните 40 години е научила, че или трябва или да пази пълно мълчание, или да казва истината. "Това не значи, че казват цялата истина", допълва Коун.
WikiLeaks са идеалният проводник на тази истина, защото нямат търговските и юридическите ограничения на традиционните медии, казва експертът по онлайн журналистика Пол Брадшоу (виж интервюто с него). Но те, както и новите технологии не са катализаторът на промяната, а по-скоро ефект от нея. Миналогодишно изследване на "Pew Research Center" показа, че откакто е започнало да пада по времето на виетнамската война, доверието в правителството сред американците така и не е надминавало 50% (с изключение на краткия миг след 11 септември 2001 г.), а повечето време се движи дори под 30%. През 2007 г. глобално изследване на ООН заключи, че нивата на доверие в политиците и управляващите са на най-ниските си нива, откакто има такива проучвания.
"Има нещо напълно ново, което наблюдаваме", смята Бил Дюродие. "Около войната в Ирак например имахме толкова много изтичане на информация, че тогавашният военен министър Доналд Ръмсфелд пусна бележка да се внимава, която също беше предадена на медиите. Течовете стават на всяко ниво и във Вашингтон, и в Уайтхол." Това подсказва по-дълбок проблем: липсата на единство, на усещане за обща цел и съгласие сред онези, които планират и водят войни като иракската и афганистанската. Ако войниците бяха съгласни с мисиите си, те щяха да мислят много повече, преди да споделят секретна информация. "Военният дневник" от Афганистан всъщност ни води до първоизточника на онази модерна болест: липса на доверие в хората, които ни управляват.
нападения на талибани срещу коалицията, афганистанските сили и цивилни е имало през 2009 г. според документите. През 2004 г., те са били едва 308.
18 коментара
Няма нищо по-лошо за една държава в състояние на война от демотивирана армия.Никакво техническо превъзходство не може да гарантира победата й.Спомнете си Великата отечествена.В речта си Медведев на 9 май каза "Изборът беше или да победим или да станем роби"На всичко отгоре у дома и стените помагат.Талибаните са си у тях воюват със съзнанието,че бранят своите жени и деца,които чужденците изтребват.това е мотивация.Ха сега отговорете ми за какво воюваме ние и останалите.Само внимавайте с отговорите си да не станете смешни за останалите и за самите вас.
Е как за какво: за да се харесаме... САЩ си воюват за други цели (наркотици, стратегия, военни поръчки и т.н.), Европа воюва заради САЩ, Източна особено, за да се хареса...
...това е мръсна, трудна, кървава и все по-безнадеждна битка в едно негостоприемно място... негостоприемно място??? авторьт прочел ли си е статията преди да я публикува,остана и да беше гостоприемно!
Така ще е докато САЩ, главно, но и подпомагани от други умници, се опитват да продават протестантска демосрация на изток от Вуковар, колко по на изток толкова по-големи проблеми и за демосратите и за местните хорица, (например 30 годишните войни във Виетнам, Лаос и Камбоджа)
Ама някои учат бавно, забравят бързо......
Сега остава талибаните да "прегърнат" челният виетнамски опит от 1969-75 и да "пренесат" войната в медиите на западните страни и пак ще бягаме с хеликоптери от посолството в Кабул....
Поне докато е време да направят по добра организация от тази в сайгон...
Та по-голямо робство от комунизма не знам.През комунизма са избити повече руснаци,отколкото са загинали през войната.Колкото до Афганистан просто там няма лесно да се решат нещата.Поне не с демократични методи.Истината е че афганистанците са диваци.Те си живеят по някакви техни правила във феодализма,при които решаващата дума имат местните племенни лидери.Единственото решение е образованието-колкото по-образован е един човек толкова по голямо е желането му да живее по цивилизационен начин.Друг е въпроса дали искат да се образоват.
Всъщност Асанж огласява изтекла ВЕЧЕ информация. Ако не беше WikiLeaks , на друга медия щеше да бъде предоставена информацията.
На Асанж обаче трябва да бъдат зададени няколко въпроса:
- Защо след като е толкова непримирим относно фактите свързани с войната Ирак , Агфанистан или затворите Абу Гариб , Гуантанамо и пр. , системно отказва да публикува автентични и ПРОВЕРЕНИ за достоверност на съдържанието докумненти , сързани с ужасяващи подробности уличаващи "героя" Че Гевара в детеубйиства , мъчения , садизъм и продажност?
- Защо системно Асанж отказва да публикува чрез WikiLeaks автентични докумнети свързани със цъбитият и смърта на около 3 000 китайски студенти на площад Тянън Мън през 1989г?
- Защо системно оказава да публикува автентични докумнети свързани с убийствата на Анна Политковская и Наталия Естемирова?
- Защо не публикувал до сега истината за затворените кубински дисиденти от Острова на "Свободата"?
Може би защото е левеещ педал и влюбен завинаги в двойния аршин?
Знам ли ?
donio - #1:
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
...........Ха сега отговорете ми за какво воюваме ние и останалите.Само внимавайте с отговорите си да не станете смешни за останалите и за самите вас. ........................
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Другарю donio , преди да искаш от нас отговора , поискай го първо от близките и роднините на загиналите от разрушените кули-близнаци - СТЦ в Ню-Йорк на 11.09.2001г.
Връзката на Ал Кайда с този терористичен акт , беше доказана , както добре си спомняш , само една седмица след атентата.
Шефът на Ал Кайда , както добре знаеш , е Осама бен Ладен.
От няколко години преди атентата се знаеше , че бен Ладен е намерил убежище в Афганистан при талибаните и че даже шефът им , молла Омар , е брат на една от жените на бен Ладен.
Според тебе какво трябваше да предприемат американците след атентата?
Само че - внимавай "с отговорите си да не станеш смешен за останалите и за самия теб."
До коментар 7 от Николай
Господин Николай,искрено съжалявам за загиналите в кулите близнаци.
Ти вярваш ли напълно на резултатите от проведеното вътрешно разследване?Вярваш ли на резултатите от вътрещното разследване по убиййството на Кенеди?Ха сега ми отговори кой въоръжи и обучи талибаните?Вярваш ли,че ЦРУ с бюджет от милиарди долари за 11 години не знае къде е Бин Ладен и Молла Омар?Вярваш в съществуването на самия Бин Ладен?Вярвяш ли,че някакви чалмалии от афганистанските пещери могат да правят висш пилотаж на Боинг да пробият цялата система на вътрешна сигурност на въздухоплаването в САЩ и да летят като на рзходка?Вярваш ли в съществуването на химическо и атомно оръжие в Ирак?
Други методи трябваше да предриемат американците за решаване на въпроса,а не да натикат тях самите и съюзниците си в това блато.Да не ти обяснявам какви.И внимавай с отговорите на горните въпроси
щото ще ме разсмеш искрено.
До коментар [#5] от "kermit":афганистанците са толкова диваци колкото сме и ние българите, просто са други хора....... живеят си своя живот и ако не искаме проблеми е добре да си вдигаме чуковете от там преди да се повтори Сайгон 1975....
-------------------------------------
Образованието тука ни при чем.....колкото по образован е един народ, толкова по зле живее на практика, българският например....
Свободата прави хората щастливи не образованието.....