С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 30 юли 2010, 15:08, 4696 прочитания

Все по-прозрачна, все така грозна

Изтичането на хиляди военни документи от Афганистан показа проблемите на съвременната война

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
7155 

нападения на талибани срещу коалицията, афганистанските сили и цивилни е имало през 2009 г. според документите. През 2004 г., те са били едва 308. 

Основателят на WikiLeaks Джулиън Асанджи

[Reuters]

Кои са WikiLeaks

Афганистанските документи за първи път вкараха WikiLeaks във водещите новини по целия свят. Организацията обаче съществува от 2006 г. и целта й е да "защитава журналисти, активисти и хора с важна информация", които искат да я направят публично достояние. Сред предишните й удари бяха видео на американски войници, убиващи двама журналисти на Ройтерс в Багдад и документи от швейцарски банки. Организацията приема анонимно информация, но достоверността се проверява от екип от доброволци - журналисти, експерти и хора от самия WikiLeaks.

Имало е опити сайтът да бъде съдебно затворен, а американската армия го е обявила за "заплаха за сигурността". Смята се, че освен с военните документи от Афганистан, WikiLeaks разполагат и с десетки грами между американски посолства по света и друга секретна документация. Най-вероятният източник според Пентагона е 22 годишен редник от разузнавателния корпус в Ирак, който е имал за задача да препредава информация към САЩ. 

Всеизвестно е, че първата жертва на всяка война е истината, както заявил през 1918 г. американският сенатор Уорън Джонсън. От британците, които лъжели света, че африканските бури са "диваци-канибали", през лъжите за германски войници, изнасилващи белгийски монахини през Първата световна война, до така и неоткритите оръжия за масово поразяване на Саддам, заблудите са основен инструмент за обществена подкрепа на даден конфликт.
Ето защо тази седмица, когато сайтът WikiLeaks публикува 90 хил. секретни документи на американската армия от войната в Афганистан, изненадата бе, че никакви големи лъжи не бяха разкрити този път.  

Военни дневници

В документите, които WikiLeaks са дали преди повече от месец за разследване на екипи на New York Times, The Guardian и Der Spiegel, се описва в подробности ежедневието на войната от 2004 г. до 2009 г. Това са оперативните доклади, подавани от полевите командири и разузнаването за всяка операция, мисия или инцидент. Графиката на Guardian за историята на нападенията казва достатъчно: те се увеличават в геометрична прогресия по честота и жестокост.


В докладите има много кръв, много насилие, огромно объркване, дори на моменти отчаяние, но няма нови големи разкрития, поне засега, различни от вече известните (90 хил. отделни документа все пак се преглеждат бавно). И трите вестника разказват многобройни случаи на прикриване на смъртта на невинни, все по-обречени опити за сближаване с местното население, очевиден е раздорът с неспособните афганистански сили, както и непрекъснатото ожесточаване на кампанията на талибаните. Споменават се сведения, че част от пакистанското разузнаване продължава да работи в помощ на талибаните, както и неизвестният досега факт, че някой е продал на екстремисткото движение ракети земя-въздух.

В цялата история има много петна, но никое с размерите на "Абу Граиб" - зловещият иракски затвор, където тайните снимки на няколко американски войници, изтезаващи затворници, задълго разрушиха образа на САЩ в целия мюсюлмански свят. Което с две думи означава, че истината за деветгодишната афганистанска война е онази, която вече е известна на всички: това е мръсна, трудна, кървава и все по-безнадеждна битка в едно негостоприемно място, където ежедневно умират невинни, съюзниците са и противници, а целта отдавна е непонятна.

Ето защо и сравненията с "Документите на Пентагона" - секретната история на войната във Виетнам, чието резюме един от авторите предава на New York Times през 1971 г. и които окончателно обръщат общественото мнение срещу войната, не са напълно верни. "Онова, както и разследването на британското правителство за войната в Ирак бяха политически документи. Тези доклади са на другия край на спектъра - на много ниско ниво", коментира за "Капитал" професорът по военна история от университета в Северна Каролина Ричард Коун. "Това е като фенерче в тъмна стая. Виждаш го да свети, но не си сигурен за контекста. Трябва да си много внимателен да не вадиш прибързани заключения. Ние, историците, сме много критични към източниците. Тази информация ще трябва да бъде проверена и сравнена с още поне два извора, за да се прецени колко е представителна."
Краят на една война



Какъв тогава ще е ефектът от публикуването на тези томове оперативни доклади, които хиляди войници са произвеждали всеки ден, освен да послужат на историците и да покажат, че "съвременната" война е все така жестоко приключение?

"Не може да се каже, че това е финалният удар по афганската кампания, но още веднъж подчертава кризата на доверието - в Запада, между афганистанците и правителството им и между него и останалия свят", смята директорът на "Carnegie Europe" Фабрис Потие, който отдавна следи афганистанската кампания. "Това датира от няколко години, от осъзнаването, че Афганистан не е решен проблем и всъщност ще отнеме много години да бъде решен, защото ние нямаме стратегия и не знаем какво правим там", казва той.

На същото мнение е и д-р Бил Дюродие от британския тинк-танк "Chatham house". "Съмнявам се, че ще има ефект върху стратегиите в Ирак, Афганистан или където и да е другаде, защото такива просто няма. Може да има влияние върху тактиките как да се справят с отделни случаи, но това е много различно от дебата, който ни трябва - защо сме там, какво искаме и как изобщо ще разберем дали сме успели", коментира Дюродие пред "Капитал".

Много възможно е това изтичане на информация всъщност да се окаже доста полезно за правителствата, които вече почти отчаяно търсят начин да прекратят бързо тази обречена кампания. Американците, канадците и британците започват поетапно изтегляне догодина, а холандците вече напуснаха. Барак Обама вече използва случая, за да обяви, че неговата промяна в стратегията е основана именно на случилото се преди идването му на власт, илюстрирано в тези документи.

Изтичане на доверие

Най-големият ефект обаче няма да е върху тази конкретна война, а върху начина, по който информацията от такива конфликти достига до хората. "Документите на Пентагона" подсказваха не само, че правителството лъже, но и че хората отгоре никога не са вярвали, че ще спечелим, припомня проф. Коун. Те са знаели това и са лъжели, дори докато увеличаваха контингента там, а това е ужасно." Това би могло да се каже и за тази война, но разликата този път е очевидна - за никого не е тайна, че кампанията в Афганистан е обречена и победа няма да има. "Войната стана много по-прозрачна", както констатира Потие. Според историка армията се поучила от Виетнам и е вече загрижена за връзката си с населението, защото през последните 40 години е научила, че или трябва или да пази пълно мълчание, или да казва истината. "Това не значи, че казват цялата истина", допълва Коун.  

WikiLeaks са идеалният проводник на тази истина, защото нямат търговските и юридическите ограничения на традиционните медии, казва експертът по онлайн журналистика Пол Брадшоу (виж интервюто с него). Но те, както и новите технологии не са катализаторът на промяната, а по-скоро ефект от нея. Миналогодишно изследване на "Pew Research Center" показа, че откакто е започнало да пада по времето на виетнамската война, доверието в правителството сред американците така и не е надминавало 50% (с изключение на краткия миг след 11 септември 2001 г.), а повечето време се движи дори под 30%.  През 2007 г. глобално изследване на ООН заключи, че нивата на доверие в политиците и управляващите са на най-ниските си нива, откакто има такива проучвания.

"Има нещо напълно ново, което наблюдаваме", смята Бил Дюродие. "Около войната в Ирак например имахме толкова много изтичане на информация, че тогавашният военен министър Доналд Ръмсфелд пусна бележка да се внимава, която също беше предадена на медиите. Течовете стават на всяко ниво и във Вашингтон, и в Уайтхол." Това подсказва по-дълбок проблем: липсата на единство, на усещане за обща цел и съгласие сред онези, които планират и водят войни като иракската и афганистанската. Ако войниците бяха съгласни с мисиите си, те щяха да мислят много повече, преди да споделят секретна информация. "Военният дневник" от Афганистан всъщност ни води до първоизточника на онази модерна болест: липса на доверие в хората, които ни управляват. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Урсула фон дер Лайен беше избрана за председател на ЕК с крехко мнозинство 4 Урсула фон дер Лайен беше избрана за председател на ЕК с крехко мнозинство

Тя си осигури 383 гласа "за" срещу 327 "против" при минимален праг от 374 гласа на вота в Европейския парламент

16 юли 2019, 661 прочитания

Турската централна банка ще започне да сваля лихвите Турската централна банка ще започне да сваля лихвите

Новият управител вече изпълнява желанията на президента Ердоган

16 юли 2019, 1034 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Пол Брадшоу: WikiLeaks са решение на проблемите с разследващата журналистика

"Капитал" разговаря с един от водещите експерти по нови медии за уроците от случая с афганистанските военни дневници

София провали идеята за велоконцесия

Сбъркана философия в основата й превърна конкурса в битка за рекламни площи на няколко играчи в бранша

F-16 полетя към парламента

Управляващите искат да финализират купуването на изтребителите преди местните избори

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

20 въпроса: Невена Дишлиева-Кръстева

През последните години издателството й ICU разнообрази литературната сцена с важни имена, заглавия и теми