С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 30 юли 2010, 15:09, 4154 прочитания

Пол Брадшоу: WikiLeaks са решение на проблемите с разследващата журналистика

"Капитал" разговаря с един от водещите експерти по нови медии за уроците от случая с афганистанските военни дневници

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Защо WikiLeaks този път избраха да работят с три медии, а не както предишните пъти просто да публикуват информацията?

Познавайки историята им, те са много независими и много ясни в принципите и целите си. Досега те вярваха в принципа на отвореност и публикуване на всичко. Затова е любопитно как Джулиън (Асанджи, основателят на сайта - бел. ред.) е взел предвид закона за търсенето и предлагането - ако предлагаш всичко по едно и също време на всички, пресата не се интересува и така по-малко хора чуват за историята. Аз също съм се сблъсквал с това, така че разбирам мотивацията му. Така получиха не само по-голяма публика, но се възползваха и от експертизата на тези медии.

Фрустрацията от миналото е основна причина. Това е прагматичен подход. Дългосрочно обаче се опитваме да накараме пресата да спре да "притежава" информацията и ексклузивността. Когато играеш тяхната игра, не ги караш да се променят.


Това ли е новият начин за споделяне на информация?

WikiLeaks стартираха като решение на юридически и институционални проблеми с разследващата журналистика. Едно е да имаш информацията, но как я предоставяш на хората? Те решиха политическия контекст, като преместиха сървърите си в Исландия, а партньорството им е с такива медии, които имат култура на отвореност." Ню Йорк таймс" и "Гардиън" нямат платени части на сайтовете си. Това си заслужава да се отбележи. Не си партнираха с "Таймс", защото те са платени.

Те са много по-свободни във вземането на решения. Не се тревожат за местните закони или за реториката си. Също така не се тревожат за търговските аспекти - ако медиите пускат нещо такова, те ще се загрижат за две неща: дали е продаваемо, т.е. дали ще продадат повече копия от него, и ще направят ли име и дали ще трябва да похарчат много пари за юристи след това. Единственото им притеснение е дали някой ще загине заради това.

Другото, което направиха, е да направят възможно за една медия да дава шанс за такъв "теч". На сайта на "Гардиън" или на "Грийнпийс" можеш да дадеш информацията, която искаш, без да отиваш до сайта на "Уикилийк".



Не мисля, че това е някакъв вододел. Повечето хора сега го виждат за пръв път, защото е толкова голямо и ги интересува. От моята перспектива това е просто още една стъпка.

Всичко ли трябва да бъде пускано по този начин?

Преди те казваха "ще пуснем всичко, няма да взимаме редакторски решения". Сега обаче не пускат всичко, за да защитят някои имена. Това е разликата - не знам дали и преди не са го правили, но сега поне са открити за това. Те пускат всичко, което може да бъде проверено, а аз знам, че те проверяват, т.е. има редакторска роля.

Но ние не разчитаме на WikiLeaks да взима решения за нас. Всеки може да пусне нещо навсякъде. Те просто имат технологията, контактите и мрежата да го доведат до много хора. Но те не са пазители на информацията в класическия смисъл - защото тази роля изчезва.

Ключовият урок от това е, че журналистите нямат монопол върху нищо. Те трябва да преосмислят ролята си в пейзажа и да се запитат "какво предоставям". Ако пиша добре, така е и с милиони други, ако имам контакти, така е и с други хора.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания 2 Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Скопие и Тирана може да останат задълго във фризера на ЕС и да не получат дата за преговори за членство

18 окт 2019, 3032 прочитания

Германският двигател - почти на празни обороти Германският двигател - почти на празни обороти

Състоянието на най-голямата икономика в Европа е проблемно, но не и тревожно

18 окт 2019, 993 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Сезонът на политическите екзотики

Горещото предизборно лято в Америка роди цял куп кандидати с необикновени съдби с още по-необикновени платформи

Още от Капитал
Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10