Пол Брадшоу: WikiLeaks са решение на проблемите с разследващата журналистика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пол Брадшоу: WikiLeaks са решение на проблемите с разследващата журналистика

Пол Брадшоу: WikiLeaks са решение на проблемите с разследващата журналистика

"Капитал" разговаря с един от водещите експерти по нови медии за уроците от случая с афганистанските военни дневници

Огнян Георгиев
4284 прочитания

© Пол Брадшоу


Защо WikiLeaks този път избраха да работят с три медии, а не както предишните пъти просто да публикуват информацията?

Познавайки историята им, те са много независими и много ясни в принципите и целите си. Досега те вярваха в принципа на отвореност и публикуване на всичко. Затова е любопитно как Джулиън (Асанджи, основателят на сайта - бел. ред.) е взел предвид закона за търсенето и предлагането - ако предлагаш всичко по едно и също време на всички, пресата не се интересува и така по-малко хора чуват за историята. Аз също съм се сблъсквал с това, така че разбирам мотивацията му. Така получиха не само по-голяма публика, но се възползваха и от експертизата на тези медии.

Фрустрацията от миналото е основна причина. Това е прагматичен подход. Дългосрочно обаче се опитваме да накараме пресата да спре да "притежава" информацията и ексклузивността. Когато играеш тяхната игра, не ги караш да се променят.

Това ли е новият начин за споделяне на информация?

WikiLeaks стартираха като решение на юридически и институционални проблеми с разследващата журналистика. Едно е да имаш информацията, но как я предоставяш на хората? Те решиха политическия контекст, като преместиха сървърите си в Исландия, а партньорството им е с такива медии, които имат култура на отвореност." Ню Йорк таймс" и "Гардиън" нямат платени части на сайтовете си. Това си заслужава да се отбележи. Не си партнираха с "Таймс", защото те са платени.

Те са много по-свободни във вземането на решения. Не се тревожат за местните закони или за реториката си. Също така не се тревожат за търговските аспекти - ако медиите пускат нещо такова, те ще се загрижат за две неща: дали е продаваемо, т.е. дали ще продадат повече копия от него, и ще направят ли име и дали ще трябва да похарчат много пари за юристи след това. Единственото им притеснение е дали някой ще загине заради това.

Другото, което направиха, е да направят възможно за една медия да дава шанс за такъв "теч". На сайта на "Гардиън" или на "Грийнпийс" можеш да дадеш информацията, която искаш, без да отиваш до сайта на "Уикилийк".

Не мисля, че това е някакъв вододел. Повечето хора сега го виждат за пръв път, защото е толкова голямо и ги интересува. От моята перспектива това е просто още една стъпка.

Всичко ли трябва да бъде пускано по този начин?

Преди те казваха "ще пуснем всичко, няма да взимаме редакторски решения". Сега обаче не пускат всичко, за да защитят някои имена. Това е разликата - не знам дали и преди не са го правили, но сега поне са открити за това. Те пускат всичко, което може да бъде проверено, а аз знам, че те проверяват, т.е. има редакторска роля.

Но ние не разчитаме на WikiLeaks да взима решения за нас. Всеки може да пусне нещо навсякъде. Те просто имат технологията, контактите и мрежата да го доведат до много хора. Но те не са пазители на информацията в класическия смисъл - защото тази роля изчезва.

Ключовият урок от това е, че журналистите нямат монопол върху нищо. Те трябва да преосмислят ролята си в пейзажа и да се запитат "какво предоставям". Ако пиша добре, така е и с милиони други, ако имам контакти, така е и с други хора.

Защо WikiLeaks този път избраха да работят с три медии, а не както предишните пъти просто да публикуват информацията?

Познавайки историята им, те са много независими и много ясни в принципите и целите си. Досега те вярваха в принципа на отвореност и публикуване на всичко. Затова е любопитно как Джулиън (Асанджи, основателят на сайта - бел. ред.) е взел предвид закона за търсенето и предлагането - ако предлагаш всичко по едно и също време на всички, пресата не се интересува и така по-малко хора чуват за историята. Аз също съм се сблъсквал с това, така че разбирам мотивацията му. Така получиха не само по-голяма публика, но се възползваха и от експертизата на тези медии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK