Да си направиш климат
Русия е традиционно студена към глобалното затопляне, но ако пожарите променят това, геоинженерството ще й предложи куп решения
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Русия преживя студената война, но горещината я свари неподготвена. Докато Москва тези дни се пържеше в най-горещото лято от 130 години насам, в цялата страна бушуваха пожари, които отнеха живота на поне 40 души, унищожиха стотици хиляди хектари земя и една пета от житната реколта на страната. Стихията засегна тежко дори две от най-важните неща за руснаците - армията и водката. Докато президентът Дмитрий Медведев уволняваше наред по върховете на военноморския флот, където почти загубиха цяла военна база, експерти предвидиха, че цената на водката със сигурност ще се вдигне тази година, заради щетите върху житото.
Възможно ли е тези удари под кръста от природата да доведат до промяна на мнението в Русия относно климатичните промени? Изследване на BBC от 2009 г. откри, че половината от руснаците смятат глобалното затопляне за "много сериозен" проблем (при 64% средно за света). Само преди година Русия обяви, че не възнамерява да слага спирачки пред развитието на индустрията си, а преди конференцията за климата в Копенхаген миналата зима самият Медведев нарече дебата за глобалното затопляне "шмекерска кампания, измислена от някои търговски структури, за да пробутат бизнес проектите си". Както обобщи пред сп. Time Владимир Чупров, директор на отдела на Greenpeace в Москва, който се занимава с енергийни проблеми, "позицията на Русия винаги е била, че промените в климата са измислица на Запада, която цели да постави страната на колене".
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
77 коментара
Капитал, да не сте слънчасали?!
Цепелини със серен диоксид? Кораби с пароструйки? Космически оръдия?
Защо направо не взривим всички налични атомни бомби и да предизвикаме "ядрена зима". Пък и другарят Путин лесно ще възприеме принципа "нет человек, нет проблем"!
Това само руснаци на 5 водки могат да го измислят :D
М.Станева:
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
...................Въпреки че такива идеи засега изглеждат твърде крайни, те няма да са уникални. Русия по традиция обича да върши сама каквото намери за необходимо независимо от цената. Така победи германците през Втората световна война.
Така посвети десетилетия на изпращането на човек в космоса, натривайки носа на американците..........................
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Другарко Станева , вие самата вярвате ли си на тези ваши "твърдения"?
Ядрената зима е единственото работещо решение срещу глобалното затопляне :)
Преди години имаше проект в обратна посока-с цел да се повиши температурата в Сибир и Далечния изток се предлагаше космически апарат с голямо платно от фотоклетки да бъде изкаран в орбита и да отразява слънчевите лъчи към тези райони.Всъщност промените
в климата винаги са нееднозначни.При глобалното затопляне действително Сибир ще стане много по-достъпен.Същевременно при разтапяне на ледниците в Арктика ще се открие митичния Северозападен път.Ще могат по-лесно да се оползотворят огромните подземни богаства,които са в този район.Климата на Земята се е променял безброй пъти без изобщо да е съществувал човека.Така че доколко има човешка намеса при глобалното затопляне е много спорно.Единственото което ни остава е да се приспособяваме към климата.Както са го правели и нашите предци в цялата човешка история.
Много слаба статия , а авторката е явно некомпетентна.
Възложили са и материал , попреписала оттук-оттам , вложила няколко безумни свои мисли и отбила номера и тази седмица.
Права е авторката, Русия не я мислете тя знае да си пече работите сама и от този проблем ще се измъкне, както в последните 1000 години..... сама и независимо от цената и мнението на форумците.......
------------------------------
За сведение на посрещачите "дименето" на торфа и кафявите въглища в Московска област въобще не е "изключително" явление..... който е живял поне малко там поне веднъж го е срещал.....
До коментар [#3] от "Николай_1":
що бе какалайчо № 1, що да не вярва жената, какво има за не вярване, то си е обективна истина, да не би ти да победи германците 1945 или да изпрати космонавт 1961?
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
05.08.10 Система ПВО Москвы превратилась в руины
5 августа 2010 г.
Вести.ру, 4 августа. Сеть объектов противовоздушной обороны Москвы, созданная в советскую эпоху, забыта и практически полностью разрушена. Военным пришлось отказаться от содержания бункеров и других секретных строений. Теперь многие из этих объектов превратились в руины.
Если долго ехать по подмосковным полям, а особенно в районе так называемой "большой бетонки", то рано или поздно попадешь на бетонку в прямом смысле. Сеть дорог из плит ведет к военным частям, многие из которых уже не несут боевого дежурства.
Въезды и выезды с этих дорог, как правило, перекопаны или завалены бетонными блоками. Но благодаря объяснениям местных жителей, прокатному автомобилю "Нива", нам удается попасть уже непосредственно на территорию воинской части. Где раньше красили бордюры, уже нет никакого намека на ровную дорогу.
"Сейчас, как видите, ни заборов нет, ничего! Просто жуть какая-то! Эти ангары такие страшные, дыры зияющие, проломы. Я сюда вообще не ходил ни разу", - рассказывает Михаил Абрамов.
"Большой бетонки" не было ни на одной советской карте, а иностранцам путь сюда был вообще заказан.
"Стояли на высоких вышках крутящиеся радары. В свое время я работал в ГАИ. Никого сюда не пускали, а в случае прорыва сразу шла патрульная машина и прекращала движение нарушителей", - говорит Михаил Абрамов.
Заезжаем внутрь. Несмотря на жару, снаружи под сводами сыро и гулко. Навигатор уже не понимает, где мы. Воздух затхлый. Сюда наш проводник идти категорически отказался. В глубине - система тамбуров, висят инструкции, при каких видах заражения какую дезинфекцию надо пройти. Герметичные двери уже растащили, и запутанная система комнат выводит в такой же огромный ангар на другой стороне холма.
В случае ядерного удара личный состав должен был существовать здесь автономно, при этом продолжая выполнение боевой задачи. Насколько долго это могло продолжаться? Запас питьевой воды примерно на 10 человек - 1600 литров. Дата последней заливки не читаема, ответственный за выдачу - лейтенант Сироткин.
Еще немного плутания по полям, и мы снова попадаем на дорогу из плит, упирающуюся в довольно широкую речку. В советское время за переправой следили военные, несмотря на то, что последний раз военная машина появлялась здесь очень давно, дорога почти проезжая.
Через какое-то время видим остатки забора, колючки и контрольно-пропускного пункта. Подъезжаем к аналогичным ангарам. Здесь наш проводник, бывший кочегар этой военной части, смело отправляется с нами внутрь.
"Канцелярия тут была – стеллажи, документация разная, папки", - объясняет Николай Рогов.
Жизнь, судя по газетам, замерла тут в середине 80-х годов. В комнате отдыха висит доска с портретами членов Политбюро. Места в бомбоубежище не очень много. В случае боевой тревоги здесь должны были находиться только офицеры. Никаких солдат и тем более кочегаров.
Подобных военных частей - целое кольцо вдоль секретной в прошлом бетонки. Строительство вблизи этих мест до сих пор не разрешают - это в самой востребованной, 100-километровой от столицы зоне.
Возвращаемся в Москву. Машину, пережившую столь насыщенный день, пора возвращать в прокатную контору.
Видео
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.