Езикът ни, езикът ми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Езикът ни, езикът ми

Правителството на Мило Джуканович още се опитва да излезе от сянката на бившата федерация.

Езикът ни, езикът ми

Черна гора ще прави сръбския малцинствен език, въпреки че над половината хора говорят него

Огнян Георгиев
6391 прочитания

Правителството на Мило Джуканович още се опитва да излезе от сянката на бившата федерация.

© Bloomberg


Чия църква?

Ситуацията с църквата е подобна на драмата с езика. Официално призната институция е Сръбската православна църква, от която черногорската епархия е част. Общественото доверие в нея е най-високо. На подкрепа сред властта обаче се радва Черногорската православна църква, която всъщност е все още непризната от останалите православни църкви и няма кой знае колко много последователи.

Американците говорят английски, австрийците говорят немски, черногорците говорят... черногорски. Докато някои нации очевидно са преодолели проблема с наименованието на езика си, други (предимно на Балканите) смятат за абсолютно задължително езикът им да носи името на държавата.

Така бивша Югославия, която се разбираше идеално помежду си, остави след разпадането си сръбски, хърватски, словенски, босненски, македонски и отскоро - черногорски език. С изключение на словенския и македонския (който България не признава) повечето са варианти на един и същ език. С други думи, не бихте решили, че е голям проблем как точно се нарича онова, което говорите, ако то ви върши работа. Не и в Черна гора.

Преди няколко дни черногорският парламент прие закон за образованието, който задължава всички деца да учат на черногорски от новата учебна година. Министърът на образованието Славолюб Степович побърза да заяви, че всяка малцинствена група ще може да получава образованието си на своя роден език. На пръв поглед - нищо страшно, подобна беше ситуацията и в Хърватия, и в Босна. Черна гора обаче има една съществена особеност - според статистиката от последното преброяване от 2003 г., въпреки че 32% от хората се определят като сърби, цели 63% твърдят, че говорят "сръбски". Това означава, че новият закон всъщност налага език, който за повечето черногорци се явява малцинствен, въпреки че от сръбския го дели де факто само ятовата гласна (по подобен начин, за сравнение, се делят диалектите в България).

Апартейд - не, проблем - да

"Моят син Сава започва училище тази година", казва пред "Капитал" Гойко Райчевич - бивш депутат от Сръбската народна партия в Черна гора и редактор на новинарския сайт www.in4s.net. "Сега аз трябва да организирам други родители, които да се съгласят да направим клас за сръбски. Но те пък не искат да се конфронтират и така децата им ще отидат и ще учат черногорски. Говорещите черногорски пък нямат този проблем, въпреки че са малцинство."

Президентът Филип Вуянович обеща, че всеки един от говорените езици в страната ще бъде подкрепян, но Райчевич коментира, че за да поискат да се учи на сръбски, те ще трябва да признаят, че това е малцинствен език - нещо, което те нямат желанието да правят и което според преброяването очевидно не е вярно. Такива ежедневни драми са в основата на проблема, но те показват, че сърбите в републиката се чувстват все по-изолирани. Дали от надписите по улиците, които прогресивно стават на латиница вместо на кирилица, дали от факта, че в държавната администрация има доста малък процент сърби, това е усещане, от което те определено не са доволни.

"Нека поставим езиците на едно ниво. Никой не отнема правото ви да говорите на езика си, напротив - аз ще се бия за това ваше право", заяви пламенно в парламента Горан Данилович от Нова сръбска демокрация. "Но недейте да си играете с нашия език. Не ни пробвайте толкова често. Не бъдете изненадани, ако се стигне дотам част от хората в Черна гора да я намразят."

Опозицията в лицето на Социалистическата народна партия и Нова сръбска демокрация поиска тази седмица среща с президента Вуянович, за да го спре да подпише закона. Сръбски организации в Черна гора разпратиха апели до европейските институции и журналисти, твърдейки че Черна гора е "последният апартейд режим в Европа". Повечето от тях са на мнение, че законът е инструмент, с който управляващата партия на Мило Джуканович да намали броя на идентифициращите се като сърби на новото преброяване догодина.

"Премахването на сръбския език е най-драстичният случай на дискриминация, потъпкване на човешки права и асимилация на нация", заяви лидерът на Демократичната сръбска партия Ранко Радич. Подобни изказвания в регион, който видя четири войни в последните 20 години, звучат, разбира се, леко пресилено. Но са добър показател, че всичко, свързано с националността и принадлежността на Балканите, е все още много, много чувствителна тема.

Език - добре, а учебници?

Извън емоционалните и националните има чисто прагматични проблеми с новия закон. Черногорският стана официален за страната в новата конституция от 2007 г., през 2008 г. правителството сформира съвет, който да установи стандартите за езика. Първият такъв стандарт бе предложен миналата година през юли, като добавя буквите ś и ź. Той бе приет едва този юни. За разлика от хърватския и босненския обаче черногорският все още няма същия статут, нито солидна академична основа, което може да е проблем в образованието.


Решението отпреди няколко години бе предмети като "сръбски език и литература" да се преименуват на "роден език и литература", като сега това окончателно ще се превърне в черногорски. Това носи проблеми не само в училищата, но и в университетите, където далеч не всички филолози са съгласни с патриотичното нововъведение. "Преподавам чужди езици от години и знам от практиката си, че огромна част от студентите смятат сръбския за роден и го предпочитат в академичното следване, казва пред вестник "Дан" проф. Йелица Стоянович от университета в Никшич. Той има научна тежест, професионални критерии и стандарт, които отговарят на богата културна и историческа традиция."

Чия църква?

Ситуацията с църквата е подобна на драмата с езика. Официално призната институция е Сръбската православна църква, от която черногорската епархия е част. Общественото доверие в нея е най-високо. На подкрепа сред властта обаче се радва Черногорската православна църква, която всъщност е все още непризната от останалите православни църкви и няма кой знае колко много последователи.

Американците говорят английски, австрийците говорят немски, черногорците говорят... черногорски. Докато някои нации очевидно са преодолели проблема с наименованието на езика си, други (предимно на Балканите) смятат за абсолютно задължително езикът им да носи името на държавата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    kk avatar :-|
    k

    Страхотна снимка!

  • 2
    dobrich avatar :-P
    dobrich

    Има Господ......Един черногорец преди 20 години ми каза, че те говорели на йекавски, а сърбите на екавски.....Преди 4 години други черногорци ми казаха, че ще има черногорски език - е да има, щом со решили!!!!

  • 3
    dourmana avatar :-P
    Petko Dourmana

    Досега си мислех, че никой не иска да живее в една държава със сърбите, но сега се оказва, че никой не иска да говори и езика им :)))

  • 4
    brasnarq avatar :-P
    brasnarq

    Няма сръбски език. Т.е. има, ама не се нарича сръбски. В съда в Хага, използваха термина БСХ. Слагаш си слушалките и чуваш превод на босненскосръбскохърватски.
    Ето това е решението. Езикът си е един, но не се нарича сръбски, а БСХЧГ.

  • 5
    brasnarq avatar :-|
    brasnarq

    През 92, Чехословакия се разпадна, след решение на двата парламента, а не след референдуми на двата народа. Около 67% от населението на двете страни, бяха против разделянето.
    Тъй решил гусин министърът, тъй става. Това сънувал снощи. Да не би у нас питат ли ни за нещо?

  • 6
    raz_dva_tri avatar :-|
    Raz Dva Tri

    Ирония на Историята...! Сърбите измислиха Македонския и Шопския езици и написаха и учебници за тях. Сега недоволстват от превръщането на диалекти на Сърбо-Хърватския в самостоятелни езици.

  • 7
    donio avatar :-|
    donio

    То май скоро и българският ще стане език на малцинството.Работи се по въпроса.

  • 8
    pesheff avatar :-P
    Пешката

    Еха! Какво стана бе мекерета! Нали вие измисляхте езици наляво и на дясно! Македонскjот е ваш мурафет а! Какво стана сега!
    За всяко действие си има противодействие или пък кой каквото сам си направи....

  • 9
    ajsajder avatar :-|
    ajsajder

    Честността е най-добрата политика....а политиката на Евроатлантическите структури въобще не е честна...!А опита за нови езици...тракийски,шопски и добруджански го е имало...трябва само да се попрочете!

  • 10
    ivanbozhidarov avatar :-|
    Wotsonsx

    Всичко си идва на мястото. Сърбите със свойте експерименти я докараха до там, че да израждат собственият си език... традиция, какво да я правиш:-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK