Ще поскъпне ли любимият ви iPhone? А какво ще стане с цената на онези страхотни чехлички, заради които едва изчаквате до следващата заплата, за да си ги купите? И дали ще можете да си позволите да зарадвате децата си с поредната най-нова кукла Barbie в колекцията им?
От десетилетия Китай е производствената работилница на света – от електрониката, през текстила до играчките. На евтината работна ръка страната дължи бурния си икономически растеж, който вече я изстреля като втора икономика в глобален мащаб след САЩ.
Клишето за навития като пружинка китайски отруден служител, който превива гръб срещу купичка ориз, обаче е на път да бъде развенчано. Бъдещето на евтината Made in China ера изглежда несигурно заради масовите стачки за по-високи заплати и по-добри условия на труд в Китай, които поставят чуждестранните компании в страната пред сложната дилема дали да се преместят и ако да - къде.
Според Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) 153 от 200-те най-големи експортни фирми в Китай за миналата година са с чуждо участие. За 2009 г. Пекин е изнесъл стоки за 1.7 трилиона долара по данни на международния лидер в икономическите анализи IHS Global Insight. Производството в заводите представлява около 47% от БВП на Китай. Но скоро тези числа могат да се променят.
Сега чуждестранните компании се замислят дали да прехвърлят производството си извън южния крайбрежен регион, станал известен с голямата концентрация на международни заводи. Серията от стачки през последните два месеца (според в. China Daily само в провинция Гуандун те са били поне 36 в периода 25 май – 12 юли ) разтърсиха спокойствието на много компании - от производители на технологични джаджи като iPad до майстори на евтини бижута и тениски. Всички те разчитат на ниската цена на труда в Китай, за да бъдат конкурентоспособни на Запад. В момента над 90% от играчките и 75% от обувките, продадени в САЩ, са произведени в Китай според Американската национална федерация на търговците на дребно.
Китай 2.0
До не толкова отдавна Пекин отчаяно се нуждаеше от чуждите инвестиции, за да избяга от международната изолация и бедността, и затова не се бунтуваше срещу ниското заплащане и фабриките, които не са на достатъчно високо технологично ниво. В момента обаче работниците са набрали достатъчно смелост, за да поискат по-голям дял от приходите. Много от тях са останали извън наскоро зародилото се консуматорско общество в страната и не усещат благата от икономическия растеж на Китай. Десетки хиляди са онези, които мигрират от селата в големите градове в търсене на по-добро бъдеще.
Според анализ на Reuters дори част от производството да се премести в други страни в региона като Виетнам и Индонезия, изобилният поток от работна ръка и изградената и отлично функционираща инфраструктура в Китай са достатъчно силен магнит, който ще предотврати масовото напускане на чужди инвеститори. Повишаването на заплащането в Китай означава, че на западните потребители ще се наложи да плащат повече за дрехи, електроника и други стоки. Поскъпването може да стигне 10% през следващите 2 години, което на фона на опасенията от дефлация на Запад всъщност може да се окаже добра новина.
Според в. Financial Times обаче Китай е само стъпало в дългата производствена верига. За сглобяването на един компютър например са нужни 1800 компонента. Те се произвеждат в различни страни като Америка, Япония, Малайзия, Южна Корея и Сингапур. Така случващото се в Китай ще се отрази на една четвърт от производствената цена. Затова според Financial times покачването на заплатите на работниците в страната ще засегне слабо крайния купувач. Например при електрониката трудът формира едва 5% от цената на дребно за потребителите в САЩ. Така че дори увеличение на възнагражденията с 30% ще окаже слабо влияние.
Според Саймън Кокс, автор на статията "Нарастващата сила на китайския работник" в сп. Economist, през миналата година 130 млн. китайски работници са се трудили в големите градове и са взимали по около 1348 юана на месец (което е 197 долара, или една двадесета от средната месечна заплата в Америка). Но все пак това е със 17% повече в сравнение с предходната година. Сегашното покачване на заплатите всъщност показва, че чуждите инвеститори се нуждаят повече от Китай, отколкото Китай се нуждае от тях. Пред "Капитал" Кокс коментира, че трябва да се прави разлика между евтина работна ръка и евтин износ. Дори и заплатите на китайските работници да се увеличат, цените на експортните стоки могат да останат ниски, ако производителността на страната продължи да нараства: "Така стана в периода 1995 - 2005 г. - заплатите на работниците се утроиха, но производителността се увеличи петкратно. Затова всъщност цената на работната ръка за единица продукция падна. Смятам, че заплатите ще се повишават активно през следващите няколко години и дори може да изпреварят производителността. Но само защото работните възнаграждения са се увеличили с 20%, това не означава, че китайските стоки ще поскъпнат също с 20%", твърди Кокс.
Вътрешна миграция
В опит да запазят хубавите печалби и да избегнат оскъпяването на производствените разходи, някои компании, като най-големия доставчик на електронни компоненти в света Foxconn например, възнамеряват да преместя заводите си от крайбрежието на Китай към вътрешността на страната, където работната ръка е изобилна и е по-евтина средно с 20-40%. Мигрирането няма да е лесно заради липсата на добра инфраструктура, но все пак е реалистична алтернатива.
"Не мисля, че краят на евтиното китайско производство ще дойде толкова скоро. Вярно, китайските стоки поскъпват заради по-високите заплати и покачването на транспортната цена, но местенето на компаниите във вътрешността на страната е решение", коментира пред "Капитал" Стивън Халпър от университета Cambridge.
В бедни вътрешни провинции като Хенан протичат процеси на скоростна урбанизация. Властите усилено строят градове в райони извън крайбрежието, за да привлекат там китайските работници и така да засилят икономическото развитие на тези региони.
"Въпреки големите инфраструктурни постижения на Китай е доста трудно да обслужваш чуждестранните пазари от вътрешността на страната", контрира Саймън Кокс. "Разходите за транспорт се увеличават, особено за обемисти предмети като хладилници или климатици. Вярно е, че производството се развива добре в западните провинции като Съчуан и Чонгкинг. Но фабриките там произвеждат основно за потребителите във вътрешността на Китай, а не за външния пазар. Така, освен ако разликата в заплащането не е доста голяма, плащането на по-високи заплати на работниците по крайбрежието ще продължи да бъде по-евтина алтернатива", смята Кокс.
Работа на живот и смърт
Един от първите залпове на надигащата се китайска работническа революция беше в град Шънджън в провинция Гуандун, който е притегателна точка за хиляди експортни производители. Огромният завод на тайванската компания Foxconn в Шънджън беше разтърсен от над десет самоубийства и близо двадесет опита за самоубийство на служители от началото на годината. Foxconn е най-големият доставчик на електронни компоненти в света и произвежда части за хитовите iPhone и iPad. Вследствие на инцидентите и преди всичко за да спре обвиненията в експлоатация, Foxconn обяви, че ще вдигне двойно основните заплатите до 290 долара. Социално недоволство имаше и в китайски завод на Honda и Toyota, което също доведе до повишаване на възнагражденията на служителите.
Според анализаторите обаче Китай няма да загуби титлата си "производствена работилница на света" за една нощ.
"Китай все още има потенциал във вътрешността на страната", заяви пред "Капитал" Дебин Ма, преподавател в London School of Economics. "Ако инфраструктурата там продължи да се развива, фирмите могат спокойно да се преместят от крайбрежните райони. Така че сценарият за края на евтината ера Made in China все още не е ясен просто защото страната е толкова голяма и разполага с огромно количество работна ръка", смята Дебин Ма.
Икономиката на Китай разчита твърде много на инвестициите и твърде малко вътрешно потребление. Съвсем логично, след като досега работниците получаваха нищожни заплати. Според Economist увеличението на възнагражденията за сметка на фирмените печалби ще направи местния пазар по-доходоносен и чуждите компании, дошли заради евтината работна ръка, ще останат заради потребителите. Така Китай ще започне да произвежда повече за себе си и по-малко за останалия свят. Освен това е време страната да насочи усилия към създаването на свои марки, а не само да осигурява работна ръка за чуждите компании. Защото да върши черната работа на Запада не подхожда на една изгряваща суперсила.
Конкуренцията на съседите
Макар и увеличени, заплатите на китайските работници в момента представляват само частица от тези на американските служители. Но като цяло анализите показват, че ценовото предимство на Китай се свива. От 2007 г. например вече няма данъчни преференции за чуждите компании. Същевременно енергията и транспортът поскъпват. Решението на Пекин да развърже (поне частично) юана от долара и да го оскъпи също носи несигурност за чуждите фирми.Затова производителите на играчки, евтини бижута и обувки вече насочват поглед и към съседните развиващи се страни - Виетнам, Лаос, Камбоджа и Индонезия. Те обаче имат много минуси в сравнение с Китай – като липсата на голяма работна сила, на инфраструктура и на пазари. Други компании пък предпочетоха да изтеглят фабриките си обратно на Запад. Така например фирмите от фармацевтичния и биотехнологичния сектор могат да се възползват от икономическите стимули, предлагани им в страни като САЩ. Готови да ги последват са издателите и печатарите. Според проучване на консултантската кампания AlixPartners от февруари в някои аспекти Китай е по-скъпа страна за производство от Мексико, Индия, Виетнам, Русия и Румъния.
"И Камбоджа, и Виетнам, и Индонезия имат потенциала да привлекат чужди компании с ниските си цени. Но те трябва да подобрят качествено и количествено производството си, за да започнат да представляват истинска заплаха за Китай. Защото засега капацитетът на производството им е малък", твърди Стивън Халпър от университета Cambridge. Освен това и в тези държави се надигат искания за увеличение на заплатите.
"От съседните страни Виетнам успешно успя да привлече производители от Китай. Там е доста по-евтино. Но за съжаление страната е и значително по-малка. Така че дори да е "новият рай за евтина работна ръка", то тя е доста миниатюрен рай. А и вече не е толкова "райска" - само за първите три месеца на тази година имаше 95 стачки. Освен това създаването на необходимата мрежа от снабдители отнема време", казва Саймън Кокс от сп. Economist.
