Мисията все още неизпълнена

На иракска територия вече има по-малко от 50 хил. войници на САЩ. Но войната още не е завършила нито за Ирак, нито за Америка

Американската армия окончателно изтегли всичките си бойни бригади от Ирак
Американската армия окончателно изтегли всичките си бойни бригади от Ирак    ©  reuters
Американската армия окончателно изтегли всичките си бойни бригади от Ирак
Американската армия окончателно изтегли всичките си бойни бригади от Ирак    ©  reuters

За края на тази война нямаше пищни паради по "Таймс скуеър" в Ню Йорк сити. Нито дори официална церемония с плакати "Мисията завършена", както Джордж.У Буш вече веднъж злополучно се опита да обяви през май 2003 г. Това не се дължи само на факта, че още 50 хил. американски войници остават на иракска територия, а и защото може би войната в Ирак тепърва трябва да бъде спечелена.

"Как се чувствах когато гледах кадрите на напускащите бойни бригади ли? Добре се чувствах, даже малко щастлив", казва пред "Капитал" Пабло*, старши сержант в американската армия с три мисии в Ирак зад гърба си. "Изтеглянето изпраща много силен сигнал към иракчаните, че те трябва да се стегнат и да се грижат за страната си", обяснява Марвин, който като капитан е водил рота войници в страната през 2006 г. После Пабло обаче бързо добавя: "Все пак в страната остават 50 хил. войници. Надявам се нещата да не се обърнат към лошо." 

През изминалите две седмици американската армия окончателно изтегли всичките си бойни бригади от Ирак. Тези, които остават до края на 2011 г., макар и да са напълно готови да влязат в бой, ако се наложи, официално само тренират и консултират местните сили за сигурност. Самият Ирак, уви, обаче далеч не е стабилна държава и неизвестните за това накъде ще поеме са твърде много. Серията от атентати срещу местните сили за сигурност през изминалата седмица и смъртта на американски войник след обстрел на базата в Басра също показаха, че страната още е много несигурно място. Затова предпазливостта не отеква само в думите на служилите в Ирак, но и в избягването от страна на Белия дом на каквато и да било триумфална реторика.   

Ирак - а сега накъде?

Обещаната преди седем години от Джордж У.Буш образцова демокрация продължава да е недостижима идея. Вместо това тя бе заменена от термина на бившия главнокомандващ силите на САЩ в региона генерал Дейвид Пeтреъс "иракрация" или демокрация по иракски. Проблемът е, че дори хаотичната, кървава и противоречива иракрация, демонстрирана по време на изборите през март, сега се превърна в още по-хаотична следизборна обстановка. Вече пет месеца след вота страната продължава да няма правителство и това е симптоматично колко незряла  и слаба е политическата класа на страната, щом дори в този критичен момент не може да се споразумее.

"Коалиция за правова държава" на предишния премиер Нури ал Малики и Иракското национално движение "Ал Иракия" на предшественика му на поста Аяд Алауи получиха на изборите съответно 89 и 91 места в 325-членния парламент. За съставяне на правителство е необходимо мнозинство от 163 гласа. Проблемът е колкото тривиален, толкова и неразрешим – и Малики, и Алауи искат премиерския пост. Създаването на управляваща коалиция между двамата сравнително по-умерени шиити е подкрепяно и от Запада, защото то ще намали етническото напрежение и ограничи влиянието на радикалните шиити. Двамата претенденти се опитват да създадат алтернативни коалиции с другите партии в парламента, но досега управляващо мнозинство така и не е произведено.    

За да се излезе от политическата блокада, американските съветници започнаха преговори за ограничаване на широките права на министърпредседателския пост и прехвърлянето им към президента и другите членове на кабинета. Въпреки че премиерската позиция е почти непреодолим проблем в момента, тя далеч няма да е най-трудният въпрос за решаване пред бъдещото правителство. Планираният бум в извличането на нефт от сегашните 2.5 млн. на 12 млн. барела дневно в следващите шест до седем години е друг извор на напрежение, корупция и междуособици. Разприте за преразпределението на приходите от петрол задълго ще подклаждат и без това високото етническо напрежение в страната. Бъдещето на богатия с петрол регион на Тикрит също предвещава тежки проблеми между кюрдското и суниткото малцинства. Въобще в следващите месеци ще се реши как ще функционира на практика страната.  

"Създаването на стабилна държава в Ирак ще отнеме поне още пет години, а може би и десет. Иракската война не е приключила и не е "спечелена". Всъщност това е най-критичният период от 2003 г. насам", написа в широко цитиран в американските медии анализ Антъни Х. Кордсмън от вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания. Според експерта на Brookings Instutute за Близкия изток Кенет Полак обаче важното е противоречията да продължат да се изнасят на политическата арена вместо по иракаските улици с оръжие в ръка. "Не е нужно утре Ирак да стане като Швейцария, нужно е политическият процес просто да не спира", обясни през изминалите дни Полак в онлайн чат с журналисти. Ако опонентите спрат да виждат възможности за намиране на политически решения, това ще доведе до повторение на кошмарните условия от 2005-2006, довели Ирак опасно близо до ръба на гражданска война.

Големият брат

Администрация на Барак Обама, притисната от вътрешни проблеми и влошаването на обстановката в Афганистан, вече може да инвестира само ограничено време и ресурси в Ирак. Запазването на плана за изтегляне въпреки несигурната ситуация говори и че Вашингтон също така вярва, че решението на иракските проблеми може да е само политическо. Трудностите в Ирак показаха границите на военната сила – дори най-добрата армия на света е безсилна да възстанови една държава, на която й липсват силни политици и е раздирана от дълбоки етнически и религиозни противоречия. Наистина силите на САЩ са участвали и преди това във възстановяването на страните от бивша Югославия, но разликата е в скалата. След Ирак e вече ясно, че една война не свършва с превземането на вражеската столица, а омиротворяването е толкова важно, колкото и успешният десант преди това. Без план за възстановяване на станата победоносната армия изведнъж може да се окаже изправена пред нови и много по-опасни за потушаване конфликти.        

Американските войници сега напускат, но една цяла армия от цивилни служители поема към Багдад. От октомври Държавният департамент ще поема задълженията по изграждане на новия Ирак и неговите 2400 дипломати в Ирак ще назначават експерти на срочни договори. Отделно 7 хил. частни охранители ще осигуряват сигурността на цивилния персонал. В историята на Държавния департамент на САЩ това е безпрецедентно разширяване на прерогативите. Ако тази стратегията успее, това ще е и новата матрица за възстановяването на Афганистан след края на бойните действия, а след това и за всички останали интервенции оттук нататък.

"Денят, в който бойните бригади напуснаха, бе добър ден, но аз се опасявам, че не бележи краят на нашето обвързване с Ирак. Отношенията на САЩ с Ирак са проблем от няколко десетилетия. Аз се бих в операция "Пустинна буря" и вярвам, че оттогава войната просто не е свършвала. Моето мнение е, че ще бъдем там много по-дълго от година и половина", коментира пред радио NPR пенсионираният полковник и настоящ президент на Центъра за нова американска сигурност Джон Негл. Стабилен Ирак може да се окаже балансьор в размирния регион и да ограничи влиянието на съседен непредвидим Иран. Обратният случай - Ирак отново на ръба на гражданска война, ще засегне отново стратегическите интереси и престижа на САЩ.

Кенет Полак също си призна, че смята, че под една или друга форма американски войници ще продължат да играят роля в омиротворяването на Ирак след декември 2011. После допълва: "Дори хората на Садр (членовете на радикалното шиитско движение "Армията на Махди", ръководено от Муктада ал Садр - бел. авт.) в частни разговори споделят, че искат САЩ да остане след 2011 г. Моето впечатление от иракското обществено мнение сега е, че всеки твърди, че американските войници трябва да се изтеглят напълно, но в същото време е ужасен, че те наистина ще го направят."       

 
 

*Американски войници, с които "Капитал" разговаря, са цитирани само с първите си имена, тъй като са на активна служба

Войната, която промени Америка

"Само веднъж баща ви да се върне от Ирак и ще ви научи как да се държите примерно," гневно се скара изнервената майка на двете си момчета пред касата на магазина в Файетвил, Северна Каролина. В околностите на Файетвил се намира Форт Браг, дом на легендарната 82 десантна дивизия и специалните части. Сцената, разиграла се през 2008 г. пред очите на репортера на "Капитал", бе всекидневие за хиляди военни семейства в Америка. Бащите (и все повече майки) се прибираха след 12-15-месечни мисии и само няколко месеца по-късно започваха да тренират за следващото си изпращане в Ирак.

Офанзивата през 2003 г. бе бърза и революционна с невероятна синхронизация на атаките на военновъздушните сили и маневрите на частите на земята. След провала на стратегията за омиротворяване високите технологии започнаха да играят все по-малка роля за сметка на добрите стари методи като безкрайни патрули и опознаване на врага. "С всяка мисия моето впечатление бе, че иракчаните ставаха все по-враждебни. През 2003 г. по време на завземането на Ирак мнозинството от хората бяха щастливи да видят американци, но очакваха нещата да се променят от днес за утре. При всяко следващо мое завръщане в страната те ставаха все по-ядосани, че нямат работа и че нещата не се подобряват", разказва още Пабло.    

"Какво ли си спомням от времето в Багдад? Чувството на братство, което никога преди и след това не съм изпитвал. Научих се да не взимам толкова емоционални решения и да съм по-прагматичен", споделя пък Марвин.

Войната буквално промени лицето на американската армия. След влошаването на ситуацията през 2005/2006 г. цяло едно поколение генерали и стратези бе сменено с по-млади и по-неортодоксални офицери. Най-известният от тях е ген. Дейвид Петреъс, авторът на антитерористичната стратегия за Ирак. Министърът на отбраната Робърт Гейтс също дойде в резултат на провала от предшественика му Доналд Ръмсфелд. Сега Гейтс е на път да завърши най-широкомащабната реформа в Пентагона от създаването му. За първи път и 15% жени, които служат в редиците на американската армия, престанаха да бъдат помощен контингент и открито влизаха в бой (въпреки че това официално продължава да е забранено). 

"В известен смисъл след Ирак войната вече е много по-сложен феномен и е много по-трудно да бъде спечелена. Във Виетнам, в операция "Пустинна буря" войниците се биеха предимно срещу други войници в униформи, врагът имаше лице. Ние не знаехме срещу кого се бием – днес този човек ще ти сготви храната, утре ще се бие срещу теб", обяснявa Пабло.

Досега 4417 американски войници загубиха живота си в Ирак. По-фрапираща и с дълготрайни последици е числото от над 32 хил. ранени. Все още неизвестен е и броят на страдащите от посттравматичен стрес. Според изследване на RAND Foundation един от всеки пети ветеран страда от него, а 19% имат различни мозъчни увреждания вследствие на преживените експлозии. За да реинтегрира войниците обратно в обществото, американският конгрес прокара най-широкомащабната образователна инициатива от Втората световна война насам. Т.нар. GI Bill по примера на закона от 1944 г. дава щедри стипендии за висше образование на служилите и семействата им. Надеждата е новото поколение ветерани да повтори примера на т.нар. златна генерация, която след Втората световна война изигра водещата роля в американския икономически разцвет през 50-те и 60-те години.     

"Не знам колко съм се променил, питай жена ми, тя твърди, че след всяка мисия съм се прибирал различен, казва Пабло, а после допълва: Може би съм станал по-нетърпелив, може би съм малко по-гневен. Всеки се променя на война."