Помощта за Гърция е политически неприемлива  
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Помощта за Гърция е политически неприемлива  

Иван Миклош

Помощта за Гърция е политически неприемлива  

Словашкият вицепремиер и министър на финансите Иван Миклош пред "Капитал"

5202 прочитания

Иван Миклош

© Капитал


Защо Словакия отказа да участва във финансовата помощ на ЕС за Гърция?

Може би знаете, че повечето от хората и партиите, които са в сегашното словашко правителство, са били и в двете правителства на Микулаш Дзуринда между 1998 г. и 2006 г. Тогава намалихме бюджетния дефицит от 12.3% през 2000 г. на 2.8% през 2005 г. В същия период свихме и държавния дълг от 50% от БВП на 30%. Проведохме много дълбоки структурни реформи – на здравната, пенсионната и социалната система. Подобно нещо трябва да се направи и в други държави.

Второ, не смятаме, че този тип солидарност е истинска солидарност – на бедните с богатите, на отговорните с безотговорните правителства и накрая – на данъкоплатците с банкерите. Ако някой е отговорен за случилото в Гърция, това са безотговорните гръцки политици в последните 20 години. Но също и банки, които направиха добър бизнес и спечелиха от заемите за Гърция. А сега единствените, които плащат, са обикновените гърци и данъкоплатците в други страни. Така, както аз виждам нещата, собствениците и мениджърите на банки няма да платят нито цент и това е много погрешно.

Друга причина е, че предишното правителство (на социалиста Роберт Фицо – бел. ред.), което се съгласи страната да участва в заема за Гърция и в Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС), не преговаря за условията на участие. Те са много неизгодни за Словакия. Мога да илюстрирам това с числа. Словакия е най-бедната страна в еврозоната. Участието ни в заема за Гърция и в ЕМФС като дял от БВП е 2.3 пъти по-високо от дела на най-богатата страна в ЕС – Люксембург.

Има много аргументи в подкрепа на заключението, че помощта за Гърция е лошо решение, защото това насърчава безотговорното поведение и в бъдеще. То подкрепя политици, които няма да осигурят разумна и отговорна политика, а само ще увеличат дълга. Това е и погрешен сигнал за банките – че ако финансираш такъв тип държави, ти си защитен от други държави и няма да платиш нито цент.

Накрая искам да подчертая, че три от четирите партии в сегашното правителство поеха много силен ангажимент към гласоподавателите да не подкрепят заема за Гърция.

И ако сега някой твърди, че Братислава нарушава на правилата на ЕС и не зачита ангажиментите си, трябва да кажа, че този заем и ЕМФС са споразумения, изискващи ратификация в парламента. Демократично избраният парламент на Словакия отхвърли този заем.

Тоест аргументите на Словакия срещу участието в този заем са принципни?

Принципните са най-важни, но има и допълнителни аргументи. Споменах за размера на словашкото участие. Друга причина са реалностите в публичните финанси. Преди четири години предадохме на предишното правителство бюджетен дефицит под 3% от БВП. Сега очакванията за тази година са за дефицит от 8%, който се доближава до прогнозирания в Гърция (около 8.7%). Разбира се, ситуацията в Братислава не е толкова сложна, както в Атина, но словашките публични финанси са в много сериозно положение. Трябва да подготвим и приложим пакет от мерки за възстановяване, които ще са сурови. В същото време да даваме пари на Гърция е политически неприемливо.

Не се ли боите от последствия за Словакия в ЕС след това решение? И от евентуални трудности в бъдеще при прокарването на собствени инициативи в Брюксел?

Не очаквам нищо подобно. Това беше нормален, легитимен процес. Един демократично избран парламент взе решението, което взе.

Но това решение предизвика много остра реакция от други страни в еврозоната, като Германия например...

Разбирам, че това е трудно от политическа гледна точка. На нас също не ни беше лесно. Ние имахме и все още имаме резерви по отношение на ЕМФС, но въпреки това гласувахме за него, за да не блокираме процеса в цяла Европа. Разбирам, че има политическа цена за всички останали страни, които одобриха заема за Гърция, но ние сме напълно убедени, че за нас нямаше друга възможност. Проблем беше и невъзможността да обсъдим неща, като например размера на словашкото участие в заема. Политическият ангажимент за словашкото участие беше взет от предишното правителство през май. После в средата на юни в страната имаше парламентарни избори и ние бяхме поставени пред ситуацията или да се съгласим с договорката, или да я отхвърлим изцяло.

Обърнахте ли се лично към членове на гръцкото правителство, за да им обясните словашката позиция?

През юли бях на заседанието на Еврогрупата (неформална среща на финансовите министри от еврозоната – бел. ред.), на която открито декларирах и обясних нашата позиция. Казах на всички мои колеги, че очаквам Словакия да не одобри заема за Гърция. Беше много напрегната дискусия и преговори в продължение на два часа и половина, но аз нямах място за маневри. Лично говорих и с гръцкия финансов министър.

Каква беше неговата реакция?

Каза, че разбира нашата позиция. Не е съгласен с нея, но я разбира.

Ако Словакия някой ден се окаже в позицията на Гърция днес, ще очаква ли останалите от еврозоната да й помогнат?

Най-важното за нас е да не се окажем в тази ситуация, да си напишем домашното и да не молим други страни за помощ.

След целия този дебат около заема за Гърция смятате ли все още, че за Словакия влизането в еврозоната беше правилният избор? Това помогна ли на страната по време на кризата?

Да, мисля, че беше добро решение. Словашката икономика е малка и много отворена и нашите икономически отношения с ЕС и особено със страните от еврозоната са много интензивни.

Кои са най-важните плюсове и минуси на членството в еврозоната за малки и отворени икономики като Словакия или България?

Плюс е, че има много по-стабилна среда, особено при валутния курс. Второто предимство е намалената цена на финансовите транзакции. Трето, има потенциал за по-голям икономически ръст.

Недостатък е, че няма механизъм за корекция на курса на валутата. Минус е и ако трябва да се плащат допълнителни разходи за финансовата стабилизация на други страни. Негатив е и общата опасност за дългосрочната устойчивост на системата. Това е причината, поради която ние подкрепяме затягане на правилата в еврозоната, включително процедурите при неизпълняване на задълженията от отделни страни. Но въпреки турбуленциите около еврото напоследък решението на Естония да влезе в еврозоната точно сега е добро доказателство, че предимствата натежават.

Ще продължи ли еврозоната да се разширява и след приемането на Естония?

Зависи дали държавите ще могат да изпълнят критериите, които ще бъдат още по-строги от преди. От примера на Естония ще видите, че се наложи страната да предприеме наистина сурови мерки да намали бюджетния си дефицит по време на кризата.

А какви са според вас шансовете на България скоро да влезе в еврозоната?

Наистина не знам, но не очаквам ново разширяване в следващите години.

Мислите ли, че Словакия е сигурен път за излизане от кризата?

Ако погледнем промишлеността, която е най-важният експортен сектор на Словакия, развитието е положително. През първите шест месеца на годината имахме сравнително висок ръст на икономиката и индустриалното производство. Кризата удари Словакия много тежко и ръстът на БВП падна от 10.4% през 2007 г. на -4.7% през 2009 г. Проблемът с устойчивостта на високия растеж е свързан с публичните финанси, а нашият дефицит е прекалено голям. Вторият проблем е, че през последните три-четири години бизнес средата се влоши. Най-слабите ни страни са прилагането на законите и ефективността на държавната администрация. Сравнително ниска е и конкурентоспособността ни в науката, образованието и иновациите. Перспективите пред словашката икономика зависят най-вече от възстановяването на публичните финанси и ние имаме амбициозна програма в това отношение.

Интервюто взе Юлия Дамянова, Братислава

Визитка

В средата на август най-новата и най-бедна страна в еврозоната – Словакия, единствена се опълчи срещу помощта на ЕС за болната гръцка икономика. Парламентът в Братислава с голямо мнозинство гласува против отпускането на 816 млн. евро за пакета от общо 110 млрд. евро на ЕС и МВФ за спасяване на Гърция. Това отприщи вълна от недоволство сред останалите членки на евро клуба. Мнозина обвиниха словашкото правителство в неразбиране на принципа на солидарност в ЕС. В навечерието на новата среща на финансовите министри на ЕС в началото на септември Словакия не само продължава твърдо да отстоява позицията си, но е убедена, че именно заемът за Гърция е заплаха за бъдещето на еврозоната. Словашкият вицепремиер и министър на финансите Иван Миклош обясни пред "Капитал" защо.

 

Защо Словакия отказа да участва във финансовата помощ на ЕС за Гърция?

Може би знаете, че повечето от хората и партиите, които са в сегашното словашко правителство, са били и в двете правителства на Микулаш Дзуринда между 1998 г. и 2006 г. Тогава намалихме бюджетния дефицит от 12.3% през 2000 г. на 2.8% през 2005 г. В същия период свихме и държавния дълг от 50% от БВП на 30%. Проведохме много дълбоки структурни реформи – на здравната, пенсионната и социалната система. Подобно нещо трябва да се направи и в други държави.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    kk avatar :-|
    k

    Поздравления за интервюто!

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Обаче ние ще платим, ние сме барабойковци и сме биз бизе с оня портукалският, барозуу...
    И народното събраниеце одобрява, а и си имаме парета,
    не сме като републиката на абат Тисо,
    за болниците може да няма, за пенциите също, но за Гръция има.....
    (за болниците имаме министърка професорка... с вила,
    а пенционерите повечето са номенклатура на КГБ, Мосад, ЦРУ, сигуранца, секуритате, ДС,РО1 и РО2 (родните) кои там се сещаме???)
    ПЪрдон пропуснах Шин бет и Абвера.....

  • 5
    polliik avatar :-P
    polliik

    Браво на словаците!Как са успели да вкарат в парламента си толкова много свестни депутати,за да се стигне до единственото правилно решение в полза на словаците?И вицепремиера им с приятна външност и умен!Трябва да проверя дали мога да си плащам данъците в Словакия?

  • 6
    athanatosify avatar :-|
    athanatosify

    Аз съм грък от Атина и трябва да си призная че при условие че в гърция минималната работна заплата за неквалифициран работник е 863 евра и средната 1685 евра, а минималната пенсия 720 евра, словаците са 1000% прави че не дават стотинка на гърция. Неуспоримия факт че последните 20 години предимно ПАСОК харчи 250 милиарда евро БВП( корабоплаването дава 13 милиарда евро а туризма 45 милиарда всяка година), без да държи сметка е осъдимо от всяка гледна точка. Като леко оправдание мога да възприема само разходите за казармата, която се състои от 170.000 персонал, воиници, офицери, и какво ли още!!!!!!!!!! Всичко това излиза всяка година 15 милиарда евра заедно с супер въоражаване.........както и да е, аутопсията ще покаже на края......но словенците са прави!!!!!!!!!!!!

  • 7
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Естествено че са прави. На гръцките граждани трябва да се помогне, но в случая се помага на гръцките управленци да си легитимират безумията, като по този начин всъщност се легитимира безумното управление тип гръцко, а то не е характерно само за южната ни съседка а и за доста други страни от ЕС. Ето в това е проблема на ЕС но от друга гледна точка те вероятно това и целят. ЕС гражданите може и да платят сметката на гръцките ама пък ЕС управленците по този начин засилват влиянието си още повече.

  • 8
    mto avatar :-?
    mto

    Бих искал този Иван Миклош да бъде финансов министър и на България, ако може... За съжаление - не може!

  • 9
    aaa avatar :-|
    aaa

    Харесва ми подхода на athanatosify, нещата са сравнително прости по въпроса за какво се харчат заемите, до колко ефективно и дали са по джоба на правителството.

    А и после какво ще се реже, разбира се.

    По сложно става като караш словаци да дават пари, за да не трупат загуби германски френски и т.н. банки, които освен че са печелили от лихвите игнорирайки риска (пределно им ясен, новина даже и за журналистите не беше), за да могат да купуват предимно техните стоки, включително въоръжение.

    Обаче и германският данъкоплатец си е прав, вика от десетилетия плащаме за кво ли не и е редно и нашия интерес да е съхранен, то не може само да се взима!

  • 10
    sikulka avatar :-|
    sikulka

    До коментар [#6] от "athanatosify":

    грък от Атина: Словаси а не Словенци!!!!!!!!!!!!!!!!!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK