Твърде малко, твърде късно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Твърде малко, твърде късно

Новият антикризисен пакет едва ли ще спаси Обама и демократите от изборен крах през ноември

Твърде малко, твърде късно

Предложените от Барак Обама нови идеи срещу кризата трудно ще обърнат тенденцията в икономиката и политиката

Ваня Ефтимова
3610 прочитания

Новият антикризисен пакет едва ли ще спаси Обама и демократите от изборен крах през ноември

© Reuters


Има един бранш в САЩ, където не само че няма криза, но бизнесът тази есен е в резцвет – политическият маркетинг. По-малко от два месеца преди междинните избори за Камарата на представителите и Сената кандидатите са събрали 1.2 млрд. долара от дарения и са на път да бият предишния рекорд от 2008 г. Избирателите са гневни, икономиката буксува, в Конгреса се води окопната идеологическа война, но след като Върховният съд премахна ограниченията за корпоративните дарения, всичко това не пречи много предизборни каси да преливат от приток на средства.

За останалата част от Америка обаче есента носи все по-лоши новини за бавно и мъчително излизане от кризата, висока и упорита безработица от 9.6% и много по-нисък от очаквания икономически растеж – само 1.6% за втората четвърт на годината. Ако избирателите през 2008 г. бяха загрижени, то тези през 2010 г. са изгубили търпение и сега на мушката са както президентът, така и неговата партия. Сега демократите са заплашени от загуба от мнозинството си и двете камари на Конгреса. За да обърне тенденциите както в икономиката, така и в политиката, Барак Обама обяви нов пакет мерки, включващ допълнително намаляване на облагането за бизнеса и мощни инвестиции в инфраструктурата.

Въпросът е дали стратегията ще проработи – и за обикновените американци, потиснати от кризата, и за заплашените от изборна загуба демократи. Въпреки бойкия тон на президента Обама през изминалата седмица над мерките висят няколко въпросителни - дори и да минат през двете камари на силно поляризирания Конгрес преди междинния вот през ноември, те няма да дадат ефект преди 2011 г.     

"Значи сега администрацията има нов план за 50 млрд. долара за инфраструктурни проекти и сваляне на данъците за бизнеса. Не трябваше ли всичко това да е в първият стимулиращ пакет", попита риторично популярният водещ на CNN Джак Кафърти (който всяка вечер събира и чете в ефир зрителските мнения), и така обобщи настроенията на избирателите. Официално администрацията на Барак Обама избягва да използва каквито и да е изрази, асоцииращи новите мерки с предишния пакет за стимулиране на икономиката в размер на 787 млрд. долара заради гнева на избирателите срещу огромния бюджетен дефицит.

Както през 2009 г., така и сега планът на Белия дом включва микс от краткосрочни мерки срещу кризата и дългосрочни за връщане на динамиката в американската икономика. От първия вид са обявените данъчни облекчения за фирмите за инвестиции в техника и производство, от втория – 50-те милиарда за модернизирането на магистралите, жп и авиотранспорта. В същото време Барак Обама се обяви срещу удължаването на данъчните облекчения за най-богатите (семействата с доход над 250 хил. долара), приети от предишната администрацията. По неговите думи отменянето им ще ликвидира 700 млрд. долара от държавния дълг в следващите десет години.

Политическа рулетка

"Президентът Обама явно се опитва да намери средния път между съкращаване и увеличаване на данъците. Друг е въпросът как са дефинирани хората с високи доходи и как се подхожда към облагането им. По-важното е, че планът сега излага и дългосрочнитe политически цели на Обама за излизане от настоящата ситуация на висок бюджетен дефицит", обясни пред "Капитал" Джонатан Стивънс, експерт по икономика и държавно управление и директор на вашингтонския офис на фондация "Бертелсман".

Новите мерки обаче не са лишени от политически риск за президента. Както коментира саркастично в. Financial Times, на обикновения избирател ще му се стори сякаш Обама най-после се захваща с икономиката двайсет месеца след поемането на властта. Политическият коментатор на в. New York Times Мат Бей пък констатира, че Белият дом прави същата грешка както и със стимулиращия пакет през 2009 г., смесвайки мерките за краткосрочното стабилизиране на икономиката с дългосрочната нужда от инвестиции в публичната инфраструктура: "Понеже избирателите не виждат разликата между тях, те най-вероятно ще сметнат последните отново за разхищение на парите на данъкоплатците."  

Политически Барак Обама явно се опитва да заложи капан на републиканците. Демократите имат нужда и от републикански гласове в Сената, за да прокарат мерките. Ако опозицията не подкрепи намаляването на данъците за фирмите, Обама може публично да я обрисува като партията на вечното "не", която е готова да опонира дори когато се прокарва собствената й политическа платформа. Ако пък някои консервативни сенатори подкрепят предложенията, управляващите ще имат голяма победа преди междинните избори. В по-вероятния случай - въобще да не се стигне до обсъждане на промените - президентът и демократите поне вече разполагат с ясна и поляризираща платформа за вота. Ако досега политическият процес във Вашингтон бе ожесточен, то предложените мерки обещават петдесетте дни до междинните избори да се превърнат в истински трилър.    

Две стъпки напред и една назад

Както и другите опити на Белия дом да намери средно положение, и настоящите мерки разделят икономистите. От една страна, данъчният кредит за изследвания и иновация и възможността фирмите бързо да приспаднат изцяло капиталовите си разходи срещат всеобщо одобрение. Особено връщането на инвестициите в техника директно ще насърчи бизнеса да разшири производството и да създаде нови работни места до края на 2011 г. От друга страна, вдигането на данъците на семействата с над 250 хил. долара годишен доход поражда страхове за стагнация на потреблението.

Дори доскорошният лоялен бюджетен директор на Обама Питър Орзаг призова в статия за New York Times данъчните намаления от времето на Джордж У. Буш да бъдат удължени за година-две. Джонатан Стивънс от "Бертелсман" също обяснява, че според него вдигането на облагането в момента не е добра идея, въпреки че все някога администрацията трябва да се заеме сериозно с намаляването на дефицита. Аргументът от Белия дом е, че предложените данъци всъщност са завръщане към нивата от времето на Бил Клинтън - управление, запомнено с балансиран държавен бюджет и икономически просперитет.

"Що се отнася до идеите за модернизация на инфраструктурата, шансът те да бъдат приети тази година не е висок, но дори и да минат бързо, няма да повлияят на избирателите преди вота. Дали обаче инвестициите в пътища ще помогнат на американската икономика в следващите три до пет години? Абсолютно", казва Джонатън Стивънс.

"Щеше да е много полезно, ако имаше големи инфраструктурни инвестиции в началото на кризата. Предложените 50 млрд. долара дори не са достатъчно големи да отговорят на нуждите", допълва икономистът Дийн Бейкър от вашингтонския Иститут за икономическа политика. "Ние нямаме високоскоростни влакове, каквито се използват в Европа и Япония от четиридесет години. Спиранията на тока са обичайни по време на буря. Водопроводната мрежа е в лошо състояние – много малко хора например пият вода от чешмата във Вашингтон. Дори десет пъти по-голям инвестиционен пакет не би отговорил на инфраструктурните ни нужди", емоционално коментира Бейкър пред "Капитал".

В името на бъдещата модернизация на транспортната мрежа е и предложението за създаване на Национална инвестиционна банка, която да одобрява проектите и разпределя средствата. "Поне на хартия проектът е много добър", обяснява Джонатън Стивънс. И допълва: "Някои го критикуват като създаването на поредната бюрократична институция, но аз съм малко по-голям оптимист. Ние имаме нужда от модернизация на инфраструктурата и тук не става дума само за ремонт на пътищата, а и за нови начини за транспорт – по-екологични и по-модерни."

Дали след предложените от Обама мерки светът най-после ще може да си отдъхне, че най-голямата икономика е на път да оздравее? Джонатън Стивънс признава, че този въпрос предизвиква най-много дискусии сред колегите му експерти. В уравнението има твърде много "дали" – дали предложенията ще бъдат приети, дали ще бъдат в този си вид, дали бизнесът ще им повярва... Единственото сигурно нещо е, че поне до изборите през ноември няма да знаем отговорите на тези въпроси.  

Новите мерки накратко

- 50 млрд. долара за инфраструктурни проекти в рамките на шест години. Предвижда се ремонтът над 240 хил. км пътища, 6400 км релси и 241 км самолетни писти, както и създаване на Национална инвестиционна банка  

-  увеличаване на данъчния кредит за изследвания и иновация на фирмите на 17%. Общо това са 100 млрд. долара през следващите десет години

-  пълно данъчно приспадане на капиталовите инвестиции на фирмите (т.е. за закупуване на техника и оборудване) до края на 2011 г. Досега разходите се приспадаха разсрочено от 3 до 20 години.

- перманентни данъчни облекчения за средната класа и вдигане на данъците за семействата с над 250 хил. долара годишен доход от сегашните 33% на 36% и за най-богатите от 35% на 39.6%

-  допълнителни облекчения за малките фирми като премахване на данъка върху капиталовите приходи и създаване на възможности за кредити

- допълнителни данъчни облекчения за семействата с деца и с разходи за колеж

- намаляване на държавните разходи през 2011 г. до нивата през 2008 г.

- средствата за предложените мерки трябва да дойдат от вдигане на данъците на компании с големи международни операции, край на някои данъчни кредити за нефтените компании и по-добра събираемост на държавните вземания

 

Има един бранш в САЩ, където не само че няма криза, но бизнесът тази есен е в резцвет – политическият маркетинг. По-малко от два месеца преди междинните избори за Камарата на представителите и Сената кандидатите са събрали 1.2 млрд. долара от дарения и са на път да бият предишния рекорд от 2008 г. Избирателите са гневни, икономиката буксува, в Конгреса се води окопната идеологическа война, но след като Върховният съд премахна ограниченията за корпоративните дарения, всичко това не пречи много предизборни каси да преливат от приток на средства.

За останалата част от Америка обаче есента носи все по-лоши новини за бавно и мъчително излизане от кризата, висока и упорита безработица от 9.6% и много по-нисък от очаквания икономически растеж – само 1.6% за втората четвърт на годината. Ако избирателите през 2008 г. бяха загрижени, то тези през 2010 г. са изгубили търпение и сега на мушката са както президентът, така и неговата партия. Сега демократите са заплашени от загуба от мнозинството си и двете камари на Конгреса. За да обърне тенденциите както в икономиката, така и в политиката, Барак Обама обяви нов пакет мерки, включващ допълнително намаляване на облагането за бизнеса и мощни инвестиции в инфраструктурата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    nyo avatar :-|
    N.Yo.

    Дано наистина помогнат тези мерки. През последните няколко години се вижда прекалено много поляризация в американската политика, което не е добро за страната. Изглежда, че страната се намира в особен момент и дано да успее да се възстанови отново.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK