Мирна революция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мирна революция

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган и съпругата му Емине гласуваха в Истанбул

Мирна революция

Положителният вот на референдума за промяна на конституцията в Турция е недвусмислена подкрепа за политиката на Ердоган преди изборите през 2011 г.

Марина Станева
8133 прочитания

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган и съпругата му Емине гласуваха в Истанбул

© Reuters


Вчера в Турция се случи една мирна и тиха революция - за първи път от десетилетия насам конституцията ще бъде променена не след военен преврат, а с референдум. Гласуването беше и важен тест за премиера Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Референдумът беше на практика вот на доверие към премиера, а разгорещената кампания, която го предшестваше, беше поредният етап от битката за надмощие между Ердоган и стария светски елит в лицето на военните, магистратите и опозиционните партии.

Резултатите сочат, че 58% от гласувалите са подкрепили конституционните поправки, искани от управляващата Партия на справедливостта и развитието, подозирана от противниците си в опит за подриване на светските устои на държавата. Избирателната активност при електорат от малко под 50 милиона души е била 77%. ЕС и САЩ приветстваха резултата от референдума, а след него Ердоган може да гледа спокойно към предстоящите догодина парламентарни избори.

Черно и бяло в един пакет

Пакетът от 26 поправки цели да реформира конституцията на Турция, въведена след военния преврат в страната от 1980 г. Поправките предвиждат промени във висшата съдебна система и ограничаване на правомощията на армията. За секуларистката опозиция в Турция тези промени са крайно рисковани, тъй като по традиция военните и съдебната система се смятат за защитници на светския характер на държавата.

Ердоган заяви, че реформите ще укрепят демокрацията и ще приближат турската конституция до конституциите на страните от ЕС. Според опозиционните партии обаче с тези поправки правителството ще засили влиянието си над правосъдната система и през нея ще прокарва ислямистките си идеи. Противниците на реформите припомнят, че Партията на справедливостта и развитието има ислямистки корени и споделят опасенията си, че сега тя ще засили своята еднолична власт за сметка на независимостта на съдебната система.

Кореспондент на ВВС пише, че трудно ще се намери друг въпрос, който да сплоти така играчите на разединената турска политическа сцена, от нуждата за промяна в авторитарната конституция от 1980 г., написана след военния преврат, останал в историята с бруталните си репресии. Но защо тогава Ердоган се сблъсква с такъв отпор срещу своя пакет от мерки, много от които са приветствани от САЩ и от ЕС?

Отговорът според ВВС е в липсата на доверие към премиера. Поддържниците на светския режим в Турция още помнят неуспешния опит на правителството да отмени конституционната забрана да се носят забрадки в университетите. Много турци, особено онези от светските кръгове и големите градове, се боят от управлението на силно религиозния Ердоган. След 8 години на власт липсата му на толернатност спрямо онези, които го критикуват, му струва загубата на много от "светските" гласоподаватели.

"Турция изтри срама от военния преврат", писа проправителственият в. "Сабах", циниран от Reuters.

"Това е крайъгълен камък … по пътя към демокрацията и върховенството на закона. Демокрацията е победителят... Манталитетът, който се противопоставяше на промяната, загуби", заяви Ердоган на пресконференция в Истанбул. Според анализатори резултатите от референдума са голяма победа за премиера. Те се възприемат като проверка за доверието на избирателите спрямо управляващата партия точно преди парламентарните избори през лятото на 2011 г., когато тя ще се бори за трети мандат.

Или всичко, или нищо

Пред ВВС представители на опозицията коментират, че лошото в пакета от реформи е, че трябва да се избира между две опции – или да се отхвърли целият пакет или да се приеме. А в него поне две от 26-те реформи предвиждат увеличаване на властта на правителството по отношение на съдебната система.

В пакета обаче има и мерки като например укрепване на половото равенство, осъждане на дискриминацията срещу малолетните и инвалидите, премахване на забраната срещу политическите стачки. Освен това на работниците ще бъде разрешено да членуват в повече от един синдиката, а военните ще могат да бъдат съдени в граждански съдилища в случай, че извършат престъпления срещу държавата. Премахва се и имунитетът от съдебно преследване на ръководителите на преврата от преди 30 години. Именно тези реформи спечелиха подкрепата на ЕС и на САЩ за целия пакет от мерки.

Сега очакванията са, че пропастта между управляващата партия и секуларистите ще се увеличи. "Позициите ще се поляризират още повече", твърди бившият турски посланик в САЩ Фарук Логоглу пред Reuters. "Управляващата партия ще стане още по-малко възприемчива спрямо опозицията, а тя пък ще прибегне до по-твърди изказвания, за да подкопае правителството".

Вчера в Турция се случи една мирна и тиха революция - за първи път от десетилетия насам конституцията ще бъде променена не след военен преврат, а с референдум. Гласуването беше и важен тест за премиера Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Референдумът беше на практика вот на доверие към премиера, а разгорещената кампания, която го предшестваше, беше поредният етап от битката за надмощие между Ердоган и стария светски елит в лицето на военните, магистратите и опозиционните партии.

Резултатите сочат, че 58% от гласувалите са подкрепили конституционните поправки, искани от управляващата Партия на справедливостта и развитието, подозирана от противниците си в опит за подриване на светските устои на държавата. Избирателната активност при електорат от малко под 50 милиона души е била 77%. ЕС и САЩ приветстваха резултата от референдума, а след него Ердоган може да гледа спокойно към предстоящите догодина парламентарни избори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    r0okie avatar :-P
    r0okie

    Жена му гледа все едно досега я е бил с камшик.....а всъщност...може и да я е бил...

  • 2
    nogica avatar :-|
    nogica

    назаад към миналотонеможаха да се адаптират тези хора че напред се върви като уважаваш личността,тази с забрадката е избрала свободно да я носи не е я накарал баща и,мъжа и брат и и............,това ми прилича на няма значение това са хора коъто превръщат една религия от напредничава до обикновенна талибанска простотия,

  • 3
    daria_vip avatar :-|
    daria_vip

    С идването на Ердоган на власт в Турция дойде краят на светската им държава която основа Мустафа Кемал Ататюрк .
    Думата светска веè не съществува и се замени с Ислямски шериат .
    Забрадки
    Корани
    Религиозно уèние навсякаде
    Религиозно управление и пълен талибанлък
    Масовите арести на управляващите дотогава страната турски воени генерали и елит както и сегашният референдум бяха именно за да се затвърдят властта за талибаните от Партия на справедливостта която ще ислямизира радикално цяла търция много от предишно управляващите на което се противопоставяха твърдо .
    ИЗобщо светът Преживя Комунизъм ,Фашизъм а новата заплаха на 21 век се нарича ислямизъм

  • 4
    kostadel avatar :-|
    Kosta Del

    Не бих се съгласил. Нарича се религиозен фундаментализъм и експанзия - без оглед на конкретната религия.

  • 5
    zdravkov avatar :-|
    Svetlomir Zdravkov

    Доста умен политически ход. Религиозна партия маскира действията си като демократични и светски, а всички им ръкопляскат. Но всъщност целта е да се нанесе сериозен политически удар върху вътрешните врагове. Така се получава, че по пътя на демокрацията ще достигнат до религиозен фундаментализъм.

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Поредна демонстрация на опасностите от "износ на демокрация" от запад на изток като политически модел. По "демократичен" пьт чрез масови избори беше избран Хамас в Газа, Хезболла в Ливан и т.н. Още по опасно е когато такива "ислямски демократиции" се реекспортират в гетата на Европа.

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Браво на Ердоган, аферим, това е нова качествена стъпка напред в развитието на Турция, сравнима с промените на Кемал паша от 1923!!!!
    Турция няма защо да копира опърдяните европейски демосрации на запад от Земун, тя явно търси и намира своя път напред там където се намира на кръстопътя на Изтока и Запада......
    Още повече че турците доказаха че са сериозни хора.......
    Всеки по своят път ... "E Pluribus Unum" .......... и нека като успели да сме заедно, а не да сме заедно на инат....

  • 8
    pesheff avatar :-P
    Пешката

    който не е с нас той е против нас - но по демократичен начин!

  • 9
    stefan_s_us avatar :-|
    stefan_s_us

    Буш бе достатъчно сляп да премахне естествения враг на ислямистите и противотежест на Иран - Садам. За което го скъсват от критика тук в САЩ. С огромен таралеж в гащите - война в Ирак и Афганистан, последвани от ядрен Иран Буш наруши баланса на силите в района (и в света) без да го запълни с нищо - само забатачи САЩ. Това помогна не само на ислямизма, но и на Русия и Китай да се надигнат неимоверно. САЩ загуби влияние.

    Знаейки това, не ме учудва слепотата с която бива приветстван ислямистът Ердоган. След десетилетие ще се хванат за главите, когато след дебалансирането на Близкия Изток дебалансират и Европа (с ислямизирана Турция изискваща да пълноправие в Европа).

    Дано технологичния прогрес дотогава направи все по-трудно примитивни политически апарати да взимат решения през главите на своите граждани и народи.

  • 10
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Референдумът в Турция продаде четири красиво опаковани измами

    Борис Калноки, в. "Ди Велт"


    Турският премиер Реджеп Ердоган (на първия ред вдясно) успя засега да ограничи влиянието на началника на Генералния щаб на Турция генерал Илкер Башбуг (на първия ред вляво) и другите командващи в турската армия.



    В повечето коментари по повод турския референдум се казва, че са подсилени демократичните права на населението. Според някои анализатори обаче турското правителство иска да промени конституцията по 26 точки, но не даде на гражданите диференцирано право на отговор. Който например е искал да гласува за даването на повече права на жените, автоматично е гласувал и за потенциалното запълване на държавния апарат с кадри на управляващата ислямска партия. Който пък е гласувал против подсилването на правителствените правомощия, без да иска, е отказал да се дадат повече права на хората с увреждания. Красиво опаковани и добре пласирани: управляващата ислямско-религиозна Партия на справедливостта и развитието хвали реформите като стъпка към ЕС и демокрацията и като "преодоляване" на една тъмна епоха, в която страната страдаше под жестоката принуда на военните. Наистина повечето сегашни промени в конституцията отговарят на европейските стандарти. Но в начина, по който правителството представи референдума, се съдържаха и четири големи измами:

    Първо,


    превратът от 1980 г. беше (и) добър за страната.


    Вярно, че бяха арестувани 65 000 души, мнозина бяха изтезавани, а 27 души - екзекутирани. Само че в периода преди него броят на жертвите на политическия терор се движеше между 1200 и 1500 души на година. Това беше преустановено след преврата - така че генералите спасиха живота на доста хора. 750 000 оръжия бяха конфискувани. Новоприетата тогава на референдум конституция, за която Ердоган заяви, че трябва да бъде "преодоляна", внесе повече стабилност с това, че сложи спирачка за навлизането на голям брой малки партийки в парламента. Твърдите реформи пък стабилизираха икономиката. В наследство военните оставиха стабилност и благосъстояние - а това са основните предпоставки за демократични реформи.

    Второ, сегашната реформа не "преодолява" недемократичните аспекти на конституцията, но 10-процентовата бариера за влизане в парламента си остава. Тя изключва цели слоеве от населението от възможността да бъдат политически представени в управлението.

    Трето, в случая не става дума за смяна на системата, а само за смяна на властта в рамките на съществуващата система. Правителството иска чрез кадрови промени в съдебната система и превземане на военните отвътре да окупира скритите, дългосрочни механизми на властта.

    Четвъртата измама представлява самоизмама. Партията на справедливостта и развитието си мечтае да управлява страната точно толкова дълго, колкото и военните преди тях. Само че всяка партия, която разполага с необходимите мнозинства, ще се възползва от тези реформи точно по същия начин, за да превземе държавната власт. Онова, от което Турция всъщност се нуждае, но което за съжаление не се опитва да постигне, е


    тъй важното разделение между държава и идеология


    Преди референдума всичко в Турция се въртеше между "евет" и "хайир" - тоест между "да" и "не". Всички вече неведнъж повториха, че промените в конституцията са израз на амбициите на страната за влизане в ЕС, влиянието на военните над политиката да намалее за сметка на влиянието на демократично избраните органи на властта, възможностите на военните съдилища да бъдат допълнително орязани, а невъзможността да се съдят отговорните за държавния преврат от 1980 г. да бъде премахната. Предвижда се и въвеждането на институцията "обществен омбудсман", както и да се подобрят правата на държавните служители, на пенсионерите, децата и хората с увреждания.

    Управляващата партия на премиера Ердоган, както и близко стоящите й по-малки формации, синдикатите и гражданските организации са "за" конституционните промени. Фронтът на противниците се водеше от кемалистката Народно-републиканска партия, както и от Партията на националистическото движение. Прокюрдската партия за мир и демокрация пък реши да бойкотира референдума. Това обаче ядоса не само привържениците и противниците на конституционните промени. Европейските институции също разкритикуваха въздържанието на кюрдите.

    По принцип както привържениците, така и противниците на промените са единни в това, че конституцията, приета от военния режим в началото на 80-те години, е недемократична и затруднява сближаването на страната с ЕС. Обект на критики е обаче маниерът, по който управляващата партия предприема промените. Обвиненията срещу нея са, че се опитва под прикритието на демократични конституционни промени


    да ограничи независимостта на правосъдието


    и да подкопае разделението на властите. Според тях Ердоган и религиозният лагер искат да подчинят съдебната власт, така че тя да им бъде послушна. Предвидените структурни промени в Конституционния съд и върховните органи на съдебната власт били доказателство за това. От гледна точка на ЕС исканите конституционни промени са недостатъчни, но все пак те били "стъпка в правилната посока". Поради това усилията на Ердоган получават като цяло положителна оценка, още повече че промените били изработени след множество консултации с европейските държави. Въпреки това Европейската комисия изрази критики към маниера на турското правителство, което се опитвало да наложи промените без открита обществена дискусия и без да търси консенсус. От ЕС ясно заявиха, че промените в конституцията са "само първа стъпка, която трябва да бъде последвана от още много други".

    "Другаде държавите си поддържат армия. В Турция пък армията си поддържа държава", гласи един турски календарен афоризъм, който постепенно изгуби своята претенция за валидност. Турското правителство се намесва в персоналното планиране в редовете на въоръжените сили.


    Как реагират генералите на това вмешателство?


    Ето какво пише в. "Зюддойче цайтунг" в статия под заглавие "С оръжието на политиката": "Армията и правителството отново се сборичкаха за персонал и авторитет. Армията изгуби. Това е една добра новина. С оглед на схватката между правителството и генералите някои ужасено провъзгласиха криза, тъй като досега не се е случвало правителството да се противопоставя на могъщия армейски шеф и действително да ползва своите скрепени чрез конституцията и законодателството права. Но може ли да се говори наистина за криза? Преди всичко става дума за късче нормализация."

    Седмици наред в страната цареше напрежение и войнствена суматоха. Създава се впечатлението, че в Турция се редуват криза след криза. Това често къса нервите, но всъщност не е нищо повече от симптом за историческа промяна. В центъра на борбата стои невралгичното отношение между дошлото чрез избори на власт правителство и армията, която се смята за основател и блюстител на републиката и която и до ден днешен е една държава в държавата. Тази армия вече на три пъти предприе въоръжен преврат. Важно указание за промяна на епохата имаше още през април 2007. Генералите бяха против избора за президент на популярния външен министър Абдула Гюл, тъй като го смятаха за твърде религиозен. Следователно Генералният щаб направи това, което е свикнал да прави - да заплашва. Парламентът обаче избра Гюл за президент, а на последвалите парламентарни избори народът дари Партията на справедливостта и развитието със забележителните 47 процента от гласовете.


    Пречупени бяха и други табута


    Преди няколко месеца дойде още една повратна точка. За пръв път президент и премиер на Република Турция дръзнаха да се намесят в персоналните планове за повишения в армията. Досегашните правителства можеха само да кимат одобрително на това, което спазаряваха генералите. Президентът Гюл и премиерът Ердоган обаче завишиха претенциите. При това за тях не беше важно да издигнат в ръководството на армията свои собствени кандидати. Те чисто и просто отказаха да подпишат повишението на дузина генерали, срещу които прокуратурата води разследване за съзаклятие срещу правителството и планове за преврат. Нещо съвсем в реда на нещата, би могъл да си помисли човек. Вярно, но не и в Турция. Осем дни страната бе затаила дъх. След това армейското ръководство отстъпи.

    Сега приятели на армията се жалват от нов удар срещу уж последните защитници на секуларизма. Освен че е погрешно, това твърдение е и цинично. В миналото турски генерали нареждаха изтезания и убийства на цивилни граждани. Техните преврати хвърлиха демокрацията и икономиката на страната десетилетия назад. Те дресираха турците в национализъм и милитаризъм. И щом сега гражданска Турция взима стъпка по стъпка връх над военщината, това е една благословия. Тази седмица Турция не стана по-ислямистка.Тя стана по-демократична, надяват се оптимистите.

    СНИМКИ: ЕПА/БГНЕС

    Напрежението не подмина и завършилото световно първенство по баскетбол в Истанбул, където турски студенти се обявиха против референдума и се сбиха с охраната.
    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK