Референдум вместо преврат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Референдум вместо преврат

Премиерът Ердоган и съпругата му Емине

Референдум вместо преврат

Резултатът от допитването за промяна на турската конституция е важна победа за Ердоган преди изборите догодина

4765 прочитания

Премиерът Ердоган и съпругата му Емине

© reuters


В Турция тези дни се случи една мирна и тиха революция - за първи път от десетилетия насам конституцията ще бъде променена не след военен преврат, а с референдум. Гласуването за поправките в основния закон беше и важен тест за премиера Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР). Референдумът беше до голяма степен вот на доверие към Ердоган, а разгорещената кампания, която го предшестваше, беше поредният сблъсък в битката за надмощие между Ердоган и стария светски елит в лицето на военните и магистратите.

"Още веднъж се видя, че (в Турция - бел. ред) са възможни демократични промени", обяви премиерът Ердоган в нощта на референдума. Въпреки ясния резултат от вота обаче, политици и анализатори продължават да спорят дали това е крачка напред към по-голямата й демократизация и към Европа, или ще даде зелена светлина на правителството на Ердоган за завой към ислямизация. Ясно е едно - инициаторите на всенародното допитване от консервативната ислямистка партия на премиера получиха силна подкрепа от избирателите и спокойно могат да се смятат за победители в него. На

Страната на губещите

се оказаха доскоро недосегаемите и провъзгласили се за защитник на светската държава турски генерали.

Социологическите проучвания преди вота на 12 септември обещаваха около 51% от гласовете в подкрепа на конституционните промени. АКП си беше поставила амбициозната цел да постигне 55 % и сама бе изненадана получените 58% (при 77% избирателна активност). Изглежда, партията на Ердоган съумя да придърпа към себе си много по-голям кръг гласоподаватели в сравнение с последните парламентарни избори през 2007 г. Тогава АКП постигна най-добрия си до момента изборен резултат от 46.7%.

Мнозина коментатори обясниха сегашната неочаквано силна подкрепа за АКП с това, че тя е успяла да привлече гласове от редиците на крайнодясната Партия на националното действие (МНР). Дали Ердоган ще съумее да задържи тези гласове и на предстоящия парламентарен вот догодина обаче е рано да се каже, заяви пред "Капитал" Илтер Туран, политолог от университета "Билги" в Истанбул. "Без да се направи внимателно проучване, не е ясно какво наистина се случи", предупреди анализаторът. "Създаде се впечатлението, че МНР загуби част от гласоподавателите си в посока АКП. Но преди гласуването партията беше раздвоена между старата си гвардия, която застана зад конституционните промени, и младите начело с председателя на партията Девлет Бахчели, които им се противопоставиха", обясни Туран. Що се отнася до вота догодина, "все още имаме 10-процентова бариера за влизане в парламента и ако избирателите останат с впечатлението, че партията им няма да я премине, те ще се огледат за друга, за която да дадат своя глас".

Но Ердоган няма причини да е недоволен от изхода от допитването, което - тръби турската опозиция - опасно

Засилва властта на управляващата АКП

"Ентусиастите за държавни преврати днес претърпяха загуба", отсече турският премиер след оповестяването на резултата, който наред с други промени ще доведе и до ограничаване на мощта на турския военен елит. От 60-те години насам той беше двигателната сила зад общо четири държавни преврата. Кенан Еврен, бивш пучист и бивш турски президент, може да се окаже първият, който ще усети върху гърба си смисъла на конституционните промени, включващи отнемане на имунитета на инициаторите на преврата от 1980 г., когато бяха екзекутирани 50 души, а хиляди бяха арестувани и попаднаха в затвора.

Случайно или не, датата на референдума съвпадна по ден именно с 30-годишнината от този преврат, от който произлезе и сегашната конституция. Само ден след всенародното допитване за промени в нея, около 50 граждани внесоха в истанбулски съд жалба срещу 94-годишния генерал. Подобни искания заваляха и в други градове - Анкара, Измир, Бурса, а Еврен заплаши, че "ако се стигне до обвинение, ще си пусна един куршум в главата".

Отнемането на имунитета на пучистите е само една от общо 26-те одобрени на референдума промени в турския основен закон. Сред другите популярни реформи в пакета са възможността граждански съдилища да съдят военни за престъпленията им. Промените предвиждат също защита на личната сфера, подобрения в правата на жените и правото на стачки.

Противоречия предизвикаха обаче две изменения в съществуващото статукво на съдебната система. Те предвиждат увеличаване на състава на Конституционния съд от 11 на 17 съдии и на Върховния съвет на съдиите и прокурорите от 7 на 22 членове, като решаващо влияние в номинациите ще имат доминираният от АКП турски парламент и президентът Абдула Гюл, също от управляващата партия. Именно това е в основата на протестите на опозицията срещу конституционните реформи. Тя впрочем дълго настояваше промените да бъдат подложени на гласуване една по една, а не в пакет, както стана накрая.

В навечерието на референдума лидерът на най-голямата турска опозиционна сила - Републиканска народна партия (СНР), Кемал Кълъчтароглу, предупреди в писмо до Брюксел, цитирано от в. Wall Street Journal, за опасността от "цивилна диктатура" в Анкара.

В първите си реакции след обявяването на резултата от вота обаче САЩ и ЕС реагираха положително. В телефонен разговор с Ердоган американският президент Барак Обама говори за "жизнеността на турската демокрация", демонстрирана от високата активност на избирателите, предаде Белият дом. В свое писмено изявление в деня след вота европейският комисар по разширяването Щефан Фюле пък похвали приемането на пакета с конституционни промени. "Тези реформи са стъпка в правилната посока, защото са насочени към отдавнашни приоритети в усилията на Турция към пълно приемане на изискванията за членство", заяви Фюле, но в същото време предупреди: "Въздействието (на реформите – бел. ред.) обаче ще зависи от тяхното действително прилагане." Независимо от значението на резултата от референдума проблемът около разделението на Кипър и опозицията на страни като Германия и Франция срещу турското членство в ЕС продължават да бъдат пречки пред приемането на страната в 27-членния блок.

Всъщност ЕС не само приветства реформите, но и призовава за изработването на

Изцяло нова турска конституция

подчинена на съвременните принципи на човешките права. Самата АКП също вече открито обяви намерението си в тази посока. Заместник председателят й Хюсеин Джелик заяви, цитиран от в. International Herald Tribune, че ако партията му спечели трети пореден мандат догодина, "ще подготвим нова конституция след консултации с опозицията, гражданските организации и в общ консенсус тя ще отрази опита на Турция". Но Илтер Туран се съмнява в постижимостта на подобно начинение. "Изглежда, сега всички политици изповядват вярата си в нова конституция, но опитът до този момент показва, че за различните партии е трудно да се съгласят върху единен текст", каза политологът. Скептицизмът му се подклажда и от едно ново развитие в политическия живот на страната: "Започна и паралелен дебат за това дали турската република да се ориентира към президентската система. Ако това е целта на управляващата партия, то АКП може да се опита да прокара собствен (конституционен – бел. ред.) текст и да го подложи на гласуване на друг референдум."

Въпреки безспорния успех на Ердоган и партията му референдумът отново извади на бял свят разделението в турското общество. Общото високо изборно участие във вота бе саботирано от бойкота на кюрдското население в югоизточната част на Турция. Активността на избирателите там се движеше между 40% в по-големите кюрдски градове до под 10% в по-малко населените райони.

Илтер Туран не смята, че кабинетът на Ердоган ще се разбърза да реагира на недоволството, което този бойкот сигнализира, като предложи някакви нови инициативи за кюрдското население на страната. "Няма сигнали, че това е следващата точка в програмата. Гласуването показа различия в турския сегмент – между тези, които гласуваха за конституционните промени, и тези, които бойкотираха вота", каза политологът. Той допълни, че според някои наблюдатели кюрдската Партия на мира и демокрацията (BDР) е прибягнала до заплахи, за да задържи избиратели далеч от урните и някои от тях са се заканили да си отмъстят за това на предстоящите парламентарни избори.

Резултатът от конституционния референдум очерта също отчетлива географска граница на политическата поляризация в турското общество. Картината, която разкриха картите с резултатите от вота, ясно показва светската, прозападна дъга по западното крайбрежие на Средиземно и Егейско море и почти цялата европейска част на Турция - територия, опълчила се срещу конституционните реформи на Ердоган, зад които застана вътрешността на страната.

Референдумът не успя да разсее подозренията на светските избиратели, че Ердоган и неговата партия продължават да преследват таен ислямистки дневен ред. Гласуването за конституционните промени обаче е важна символична победа за премиера и вот на доверие за досегашната му политика, който засилва позициите му преди следващите избори. Но и показа, че бездната на взаимно недоверие между светски настроените и религиозните турци остава все така дълбока.  

С поглед на Изток

Завоят на изток във външната политика на Анкара в последните години напълно съвпада с нагласите в турското общество. Това показва последното изследване на трансатлантическите нагласи, проведено от German Marshall Fund*, което ясно очертава задълбочаващата се пропаст между Турция и Запада.

Турците смятат, че техните интереси са свързани с по-голямо ангажиране в Близкия изток и не са особено притеснени от перспективата за ядрен Иран, за разлика от европейците и американците. Нарастващото разочарование от липсата на напредък по пътя към ЕС и враждебното отношение в страни като Германия и Франция към евентуалното турско членство също са ясно отразени в изследването.

Броят на турците, които смятат, че основните им партньори трябва да са държавите от Близкия Изток, се е удвоил само за една година. Същевременно подкрепата за по-дълбока интеграция със Запада става все по-хладна. Турците вече не са толкова убедени, че НАТО е важна организация, интересуват се по-малко от ЕС и не харесват толкова САЩ и техния президент. През последните шест години броят на турците, които смятат, че членството в ЕС е хубаво нещо, се е сринал от 73% до едва 38%. Нехаресването с Европа е взаимно - едва 16% от французите и германците искат страната да влезе някой ден в ЕС. В Турция е и най-драматичният спад в одобрението към американския президент Барак Обама - от 50% през 2009 г. до 28% през тази година.

Авторите на изследването отбелязват, че Турция "почти сигурно се движи в посока на по-малка предсказуемост във външната политика". Върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън, която наскоро беше в Анкара в опит да ангажира Турция като "стратегически партньор" в региона, заяви, че е поразена от резултатите от изследването.

* Изследването "Трансатлантически тенденции" е обширно проучване на обществените нагласи в Европа и САЩ, което се прави от German Marshall Fund за девета поредна година. В България, която е включена в него от 2006 г., анкетите се правят от Tipping Point Foundation. Изследването е проведено между 1 юни и 29 юни в САЩ и в 12 европейски страни.

 

Автор: Капитал

В Турция тези дни се случи една мирна и тиха революция - за първи път от десетилетия насам конституцията ще бъде променена не след военен преврат, а с референдум. Гласуването за поправките в основния закон беше и важен тест за премиера Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР). Референдумът беше до голяма степен вот на доверие към Ердоган, а разгорещената кампания, която го предшестваше, беше поредният сблъсък в битката за надмощие между Ердоган и стария светски елит в лицето на военните и магистратите.

"Още веднъж се видя, че (в Турция - бел. ред) са възможни демократични промени", обяви премиерът Ердоган в нощта на референдума. Въпреки ясния резултат от вота обаче, политици и анализатори продължават да спорят дали това е крачка напред към по-голямата й демократизация и към Европа, или ще даде зелена светлина на правителството на Ердоган за завой към ислямизация. Ясно е едно - инициаторите на всенародното допитване от консервативната ислямистка партия на премиера получиха силна подкрепа от избирателите и спокойно могат да се смятат за победители в него. На


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    ursus avatar :-|
    uzur

    http://yphalachev.blogspot.com/2010/09/blog-post_13.html
    През по-голямата част от политическата си кариера Ердоган декларира, че в исторически и икономически аспект ислямът е единственото спасение за човечеството. През юни,турски политик, които има три жени, бе назначен за съветник на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Става въпрос за Али Юксел, който се готви да сключи четвърти религиозен брак.Юксел, който се обявява за авторитет по религиозните въпроси.Турция чрез съюза си с Иран и подкрепата за Хамас, се включи в дългосрочен конфликт с Европа, САЩ, Израел и някои от арабските режими, чувстващи се заплашени от нео-отоманска, сунитска външна политика. Ислямистката същност се издава и от резкия тон на Турция и Ердоган спрямо Израел.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Прав е Ердоган, гледането на "Запад", къде НАТО имаше смисъл когато противостояха на СССР и меракът му за износ на болшевизъм... СССР беше силна военна машина и Турция имаше нужда от чадър...
    Сега Русия не мисли да изнася нищо освен суровини и чер хайвер и в тази връзка кой по добре умее да управлява Близкият и Среден изток от Турция практикувала го е и то повечето време успешно от 1321- до 1921 кажи речи 600 години....
    Кой ако не Турция може и се е оправяла с шиити, сунити и разни ити от Виена на запад до Йемен на юг и до Иран включително ....
    Така че давайте в интерес на хората да ползваме опита на султаните (между другото сунити, които винаги са държали изкъсо шиитите, уахабитите и т.н.) все пак 600 годишна история.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK