Съюзът на страхливите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съюзът на страхливите

Съюзът на страхливите

Изправен пред няколко кризи едновременно и скован от тревоги, ЕС е на поредния си кръстопът

Ирина Новакова, Огнян Георгиев
17650 прочитания

© Михаил Вълканов


Всяка цивилизация се движи не само от политически и културни фактори, но и от емоциите, направляващи хората в нея. Надеждата ги води напред, унижението - назад, а страхът ги сковава, пише френският мислител и политолог Доминик Моаси в книгата си "Геополитика на емоциите".

Именно страхът е основната емоция в Европейския съюз днес. От имигрантите и ромите, през исляма, безработицата, Турция, Китай или Русия - тревогите имат много имена. Всички те обаче са само симптоми на едно по-плашещо състояниe: изправен едновременно пред икономическа, демографска и политическа криза, европейският проект изпитва фрустриращ недостиг на  въображение, амбиция и най-вече оптимизъм за бъдещето. Това състояние съвпада тревожно с едно "засилване на историята", както го нарича изследователят Томас Клау (виж интервютата след края на текста), в което светът се променя сериозно вече за броени години и което кара мнозина в Европа да се чудят дали не стават съвременници на залеза на една бивша глобална сила.

Разбира се, подобни тенденции могат да се променят и нищо от проблемите в ЕС не е задължително фатално. Подчертаното нежелание да се развива заедно със света обаче заплашва Европа с едно възможно бъдеще, в което футболът да е единствената област, където Старият континент все още е значима сила.

Страх и скандали

Отдавна (сигурно от времето на Жак Делор или Маргарет Тачър) не се бе случвало на Европейски съвет лидерите на страни членки да крещят помежду си. Причината за избухването на френския президент Никола Саркози срещу Жозе Мануел Барозо миналата седмица бяха ромите и твърдението на един еврокомисар, че действията на Франция срещу тях са нарушение на европейските принципи и връщат континента в едни по-тъмни времена. Въпреки гнева на Саркози това твърдение донякъде е вярно - френските власти гарантират законите на своята територия, но ЕК гарантира спазването на европейските принципи там, и ако двете се сблъскат, това ни връща към времената отпреди създаването на съюза.

Това връщане назад е видимо навсякъде. Тази седмица в Швеция за пръв път в парламента влезе партия с антиимигрантска политика - Шведските демократи. Успехът й превзе един от последните бастиони в Европа, където крайнодесните не бяха спечелили достатъчна част от населението.

Страхът на Европа обаче е много по-всеобхватен от имигрантите или ромите. По-рано този месец, по повод икономическото състояние на съюза, Жозе Мануел Барозу се закани на страните членки, че "или  ще изплуваме заедно, или ще потънем поотделно". От речта му обаче стана пределно ясно, че смели идеи липсват, а амбициите не са подкрепени с единодействие. Докато медиите се вълнуваха от караницата между Саркози и Барозу, Европейският съвет показа още, че ЕС няма външнополитическа стратегия, а специално създадената работна група за борба с икономическата криза все още не знае какво да прави, въпреки че срокът за това изтича след месец.

"Досега европейските държави потушаваха конфликтите и проблемите си, защото бяха изключително богати страни, казва Иван Кръстев, директор на Центъра за либерални стратегии. Оттук нататък, дори да растат икономически, ще растат бавно." Това от своя страна води до дълбока тревога в европейската средна класа. "Докато страните от Централна и Източна Европа познават това усещане - че утре не само няма да е по-хубаво от днес, но може и да е по-лошо, то е много ново за старите членки  на ЕС", казва Томас Клау.

Една много лоша година

Състоянието, а и настроението на съюза рязко се влоши в изминалата година. В края на 2009 г. ЕС изглеждаше готов да се изправи пред предизвикателствата oтвън и вътре и да  заработи по-добре, по-решително и дори (о, чудо!) по-близо до гражданите си. Лисабонският договор му вдъхна ново самочувствие и заложи нови външнополитически амбиции. Еврото пък изглеждаше надеждна котва в бурните води на финансовата криза.

Днес тези амбиции са попарени. Договорът се оказа само скеле, върху което уморените архитекти на интеграцията тепърва трябва да градят. Колко трудно ще е това стана ясно от пропукването на единството на страните членки покрай драмата с Гърция и от опитите за връщане към протекционизма. Германия и Франция - двигателите на съюза, се скараха открито и най-накрая нарушиха стария баланс, в който първите се правеха, че не доминират в решенията, а вторите - че не забелязват това. Верижните проблеми на Южна Европа и Ирландия внезапно превърнаха валутния съюз в нестабилна конструкция, поставяйки под въпрос дори съществуването на еврото. Вече цяла година трескаво подготвяните предложения за изход от кризата и за реформа на финансовата система си остават само това - предложения.

Лидерите и финансовите министри все по-често приключват срещите си без решения, Еврокомисията се чуди как да угоди на взаимно изключващи се национални позиции, а евродепутатите си гласуваха по-голям  бюджет за догодина въпреки затягането на коланите в целия съюз. Тази умора и липса на воля у политиците се усеща от европейците - според последното изследване на  "Евробарометър" от края на август, едва 42% от гражданите на ЕС вярват на институциите му, а по-малко от половината го оценяват като "добър проект".

Може ли Европа сама?

Икономическата криза е едно от най-големите изпитания, които ЕС е срещал в историята си, посочи Барозу. Тя обаче само направи видими и неотложни проблемите, които обединена Европа има отдавна. Това е конструкция, която остава завладяна от желанието за икономическо сближаване, но е все по-уморена от политическото. Тя  има демографски проблем, но я е страх от имигрантите. Има проблем с изтичането на индустрии и нисък икономически ръст, но прави все по-малко иновации. Иска да взима  участие в решаването на световните проблеми, но спори със самата себе си как да звучи гласа й навън и какво точно да казва. И не на последно място - в съюза има разминаване между политическите амбиции и желанията на гражданите. "Европейците си мечтаят ЕС да е някаква морална сила, нещо като глобален Червен кръст, който развява флага на човешките  права по света, казва за "Капитал" Алекс Лакроа - редактор от френското списание Philosofie. Но Европа вече не е на своя Олимп - и няма нито способност, нито легитимност да играе глобална роля. А и хората, опасявам се, предпочитат тя да се превърне в една голяма Швейцария с висок стандарт на живот, ограничени задължения и много права, и съпричастност, но отдалеч, към проблемите на човечеството."

В свят, където САЩ вече не са удобният чадър, под който Европа да процъфтява, и където в следващите 30 години делът на европейската икономика в световната ще спадне  четирикратно, такава позиция е невъзможна и би обрекла съюза на маргинализация. През 1900 г. Европа е имала една четвърт от световното население, около 15% през 1950 г. и само 7% днес. Това е и въпросът, който обикаля Стария континент и плаши политици и институции - идва ли времето на залеза на Европа, подобно на края на Римската империя и други "златни" цивилизации от миналото?

"Аналогиите са лесни и изкушаващи", твърди Лакроа, цитирайки новия цинизъм към "богатите класи" - банкерите, спекулантите, и страхът от "варварите имигранти". "Хедонистично и цинично, нашето общество е повърхностно и разглезено, не вярва в богове, присмива се на всички освен на себе си, и е неспособно да прави ясни планове за бъдещето. Не заслужаваме ли тогава да бъдем засенчени от други, по-млади, по-амбициозни, по-силни", пита той.

Просто умора...

Все пак прогнозите за крах на европейския проект са рисковани и прибързани. Под една или друга форма ЕС е в криза в последните няколко десетилетия. Преди 15 години покойният вече историк Тони Джуд нарече Европа "повече от географско понятие, но по-малко от отговор" на истинските проблеми. Още тогава Джуд твърдеше, че след като причините за първоначалното създаване на съюза са изчезнали, самият той също е обречен. Скептиците в миналото не вярваха в създаването на еврото, в разширяването на изток или в документ като Лисабонския договор. Прогнозите за разпада на съюза също не са от днес - само в последното десетилетие такива идеи се чуха покрай липсата на обща позиция за войната в Ирак, присъединяването на 12 нови членки и след провала на европейската конституция.

"Ако погледнем икономическите статистики за годините напред, картината наистина не е весела. Нещата няма да бъдат никога толкова добри, колкото бяха за Европа, но хората не  усещат някаква екзистенциална криза за себе си или децата си", смята Морис Фрейзър, преподавател по европейска политика от London School of Economics. Фрейзър е съгласен, че политиците не дават отговори на хората, но смята, че все още има достатъчно практически  причини за оцеляването на съюза. Той е "прекалено обвързан с останалия свят," а  колкото и да гледат към Китай, САЩ няма да се откажат от изпробвани формули, като трансатлантическото сътрудничество. "Ние трябва да се откажем от идеята, че сме на някакво  велико пътуване към Обединена Европа. Намираме се, където сме", посочи политологът.

А там, където сме, в крайна сметка не е толкова лошо. Страните от ЕС (с всичките им разлики) все още имат най-добрата социална и здравна система в света, най-голяма сигурност, най-голяма икономика, или казано сбито - качеството на живот тук е толкова добро, че ако можеха да избират, повечето хора от развиващия се свят сигурно биха искали да живеят в Европа. Самият съюз обещава да предложи още - доразвиване на общия  пазар, повече възможности за бизнес, зелени политики в индустрията и транспорта, по-резултатна подкрепа за най-бедните държави. Изследване на German Мarshall Fund от миналата седмица показа, че повечето европейци искат по-голямо обединение след кризата и вярват, че след 5 години ЕС трябва да има все по-голяма роля в света.

... или началото на залеза

Накратко, европейският проект продължава да оцелява въпреки своите критици. Въпросът е дали, вместо да тласкат към самоусъвършенстване и напредък, всички тези повтарящи се скандали, кризи и екзистенциални въпроси не водят до застиване в един все по-отминал свят.

Самият Доминик Моaси смята, че работата на политиците е да инжектират надежда и оптимизъм в обществото, защото така ще подхранят стремежа му за напредък. За това обаче е нужен политически талант, а той очевидно е в дефицит в Европа, където често изглежда, че европейските държави обединяват не толкова своя капацитет, а липсата му. Един век преди Моаси друг френски мислител - Алексис дьо Токвил, пише: "Страхувам се, че хората ще стигнат до момент, в който ще виждат във всяка нова теория заплаха, във всяко нововъведение - проблем, във всеки социален напредък - опит за революция, и ще откажат да се движат изобщо." Ако политиците и гражданите на ЕС допуснат да се стигне до този момент, то тогава залезът ще бъде неизбежен.

Европа е в криза на интелекта и липсата на талант

Алекс Лакроа, редактор, сп. Philosofie

-    Има ли основания да се смята, че европейският проект е в екзистенциална криза?

Не трябва да забравяме, че митовете за залез на Европа са стари колкото историята на самата Европа. Аналогиите в подкрепа на това твърдение са лесни и изкушаващи - например новият цинизъм към "богатите класи" - банкерите, спекулаторите, страхът от "варварите имигранти". Днес те са залегнали в езика и коментарите на европейските анализатори и  политици, които маскират липсата на идеи зад статистиката, числата и икономическите постулати.

В Европа няма гениален писател, няма Данте или Монтескьо, които да  поставят пред нас огледало, в което да видим своите слабости.  Вместо това днес говорим за Европа чрез сухите таблици на Евростат и Световната банка. Например знаем, че днес  ЕС има 500 милиона граждани, застаряващо население, a 17% oт европейците живеят под прага на бедността. Знаем също, че икономическият растеж е твърде бавен, особено на  фона на Китай, Бразилия и Индия. Знаем, че европейските държави са сериозно задлъжнели - държавният дълг надвишава 100% от БВП в страни като Италия и Гърция.  Знаем, че  на територията на ЕС вече почти няма индустрия, а най-успешните европейски бизнеси попадат в ръцете на външни инвеститори. Например "Арселор", шампионът на стоманената  индустрия и един от моторите на капитализма, премина в ръцете на Митал. Друга индийска компания, "Тата мотърс", купи "Ягуар" през 2008 г. Пристанището в Атина е собственост на китайци.

Подобни депресиращи данни отразяват количествено смаляване на Европа на световната карта на влияние. Числата са показателни, но не и изчерпателни - истинският анализ  липсва. Днес Европа е в интелектуална криза, криза, където трамплин нагоре са оборотът на стоки и материалният просперитет, а не оборотът на интелекта. Затова днес, дори когато  се опитваме да дефинираме проблемите на Европа, прибягваме не към разума, а към калкулатора.

- Как това се отразява на способността на ЕС да влияе върху глобалната политика?

Геополитическият контекст, в който ЕС беше създаден, вече го няма - а ЕС още не може да се настрои към новия. Aко това не стане, Европа рискува да стане протекторат,  безсмислена единица на глобалната сцена, където доминират други. Това е най-лошото, което може да се случи - Европа да продължи еволюцията си към желеподобен ансамбъл без собствено мислене и позиции - накратко, еволюция към селския идиот на глобалното село.

- Това значи ли, че европейската интеграция е изчерпан проект?

Не, идеята за споделен суверенитет остава на дневен ред, защото в Европа има място за истински политически битки, истинско икономическо управление и валутен съюз, за истински политики към  екология и зелена индустрия, транспорт, строителство, за истинска външнополитическа стратегия. За да се постигне това обаче, са нужни две неща - първо, гражданите да се откажат донякъде от своя егоизъм в името на общите интереси, така че общите решения да се взимат в атмосфера на демократичен дебат на мнения. Но за това е нужно и второто условие, политически талант. Такъв няма в Европа в момента, което е доста потискаща мисъл. Затова и днес националните правителства обединяват не толкова  своя капацитет, колкото липсата му, а сборът от некомпетентности не вещае нищо добро… 
Усещането, че утре няма да е по-добре от днес, е ново

Томас Клау ,експерт от Европейския съвет за външна политика

- Страхът ли доминира в Европа днес?

Ако погледнете къде сме днес и го сравните само с картината в света отпреди три години, ще разберете, че се намираме в едно забързване на историята. Такива забързвания на историята в миналото често са генерирали напрежения и страх. Сега имаме и страха от драматичните икономически събития и почти срива на западната финансова система. Всичко това кара хората да се замислят какво ще стане, когато се пенсионират, дали ще имат добър живот, дали здравната система ще издържи? Това води невинаги до страх, но до една такава дълбока тревога. Това е усещане не само в най-слабите социални класове, но и в европейската средна класа, академичните кръгове, хората, които смятат, че имат хубави работи и образование. Докато страните от Централна и Източна Европа познават това усещане - че утре не само няма да е по-хубаво от днес, но може и да е по-лошо, то е много ново за старите членки в ЕС.

Но това не е задължително свързано с намаляване на жизнените стандарти тук. Проблемът е, че Европа има демографски проблем, който иска дълбоки промени. Първата е, че трябва да приемем, че ако си по-стар, но в добра форма, е нормално да продължаваш да работиш. И втората е, че обществата ни трябва да се нагодят към интеграцията на имигранти - това е фундаментална нужда, която ще остане. Имиграцията отдавна е познат факт за европейските страни, но обществата все още се противят да го приемат.

Ние сме щастливо поколение, че не трябва да се справяме с огромните предизвикателства на някои от предните поколения. Това не значи, че сме защитени от бърза промяна. Много по-лесно е да търсим една обща европейска възраст за пенсиониране, отколкото да водим 27 различни битки по въпроса. Може би ще е по-лесно за хората да разберат, че това е необходимо и разумно.

- Оправдано ли е това усещане? Залязва ли Европа?

Не мисля, че залезът е необратим. По-скоро има намаляване на относителната тежест в света. Виждаме в момента края на 500 години история. Един свят, контролиран и управляван от европейската и американската инициатива, икономика и военна мощ. За пръв път от много време насам незападни държави изграждат своята глобална сила. Надигането на Китай, икономически и политически, става с феноменална скорост. Ще бъде учудващо да наблюдаваме дали това натрупване ще продължи в следващите 20-30 години без кризи и проблеми - това няма да има аналог в историята. Това не значи, че трябва да се предаваме.

Трябва да приемем, че можем да сме успешни и важни в света, дори да не сме част от трансатлантически съюз, в който Европа отдавна не е водеща сила. Става дума да приемем, че ще сме по-малки, но пак успешни. Социалните системи, здравеопазването, сигурността тук са най-добрите в света. Целия американски континент на практика е последовател на европейската политическа философия. Ако погледнете комбинираната тежест на тази философия на управление, която извира от дълъг опит, ще разберете, че тя съвсем не е малцинство.

България все още не се държи като страна член

Иван Кръстев, директор на Центъра за либерални стратегии

Какъв е проблемът на Европа?

Европа има криза на самочувствието - кои сме ние и какво можем да постигнем. В края на ХХ век. светът беше движен от едно демократично въображение и се опитваше да прилича много повече на нас (дори повече, отколкото на САЩ) - харесваше модела на ЕС и наднационалните сдружения. Сега демографското въображение измести демократичното. Ролята на Европа намалява.

За разлика от XІХ век европейците след войните и чистките на ХХ в. свикнаха с етнически хомогенните държави. Сега имиграцията поставя това под въпрос, както и самата социална държава. Поведението на Саркози например е типично поведение на един изплашен човек. Той избра да атакува малцинство, което не представлява никаква опасност за Франция. Циганин терорист няма. Ако Франция има имигрантски проблем, това е със страните от Северна Африка, но там Саркози не смее да пипа, защото те имат политическо представителство. Идването на крайна антиимигрантска партия в парламента в Швеция също е част от този страх. В сблъсъка на Барозу и Саркози всъщност се вижда ренационализация на политиката. ЕС не може да съществува, когато някой си решава  проблемите с малцинствата така.

Досега европейските държави потушаваха конфликтите и проблемите си, защото бяха изключително богати страни. Оттук нататък, дори да растат икономически, ще растат бавно. Сегашното статукво не може да  бъде възпроизведено. Или ще се отиде към повече власт за Брюксел, или към повече надмощие на националните политики.

България като че ли отсъства от този спор?

България продължава да се държи като страна, която ще влиза в ЕС, а не като член на съюза. Ние не участваме в дебати за бъдещето му, държим се провинциално. Интересът към ЕС е като интереса към мачовете на "Манчестър юнайтед", които се делят на два вида - такива, в които Бербатов играе, и такива, в които не играе.

Всяка цивилизация се движи не само от политически и културни фактори, но и от емоциите, направляващи хората в нея. Надеждата ги води напред, унижението - назад, а страхът ги сковава, пише френският мислител и политолог Доминик Моаси в книгата си "Геополитика на емоциите".

Именно страхът е основната емоция в Европейския съюз днес. От имигрантите и ромите, през исляма, безработицата, Турция, Китай или Русия - тревогите имат много имена. Всички те обаче са само симптоми на едно по-плашещо състояниe: изправен едновременно пред икономическа, демографска и политическа криза, европейският проект изпитва фрустриращ недостиг на  въображение, амбиция и най-вече оптимизъм за бъдещето. Това състояние съвпада тревожно с едно "засилване на историята", както го нарича изследователят Томас Клау (виж интервютата след края на текста), в което светът се променя сериозно вече за броени години и което кара мнозина в Европа да се чудят дали не стават съвременници на залеза на една бивша глобална сила.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

59 коментара
  • 1
    godmouth avatar :-|
    Постовете на някой друг

    Ето и една друга илюстрация на ЕС:
    http://img830.imageshack.us/img830/6528/eu1flag.gif

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    http://polit-analizi.blogspot.com/2010/09/blog-post_24.html

    Отдавнашна аксиома е фактът, че където е влязла България - все се е разпаднало. Хванахме се с Хитлер - загуби Втората световна. Хванахме се с СССР - разпадна се. Сега се прехвърлихме в ЕС - нашите (заедно с румънските) роми ги скараха... Където сме отишли - само проблеми сме занесли.

  • 3
    wds23355772 avatar :-P
    wds23355772

    Мдам! Вие кво очаквахте след като приеха България! Ще ги затрием до една петилента! Ние сме каръците и черните котки на Европа!

  • 4
    navi2010 avatar :-|
    navi2010

    Пълни глупости ... бъдещето на Европейскатая цивилизация е осигурено след приемането на Русия в ЕС. 700 милиона европейци с най-доброто образование, най-богатото ресурсно осигуряване и опит в двата най-успешни социални модела съществували досега. Трябва да сме идиоти за да не стане. Само почакайте малко. :о)

  • 5
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    До коментар [#4] от "navi2010":

    http://polit-analizi.blogspot.com/2010/09/blog-post_24.html

    Това беше добра шега! (Русия ще бъде приета в ЕС, чак след като Евросъюза се разпадне.)

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Много пляка управлява ЕС, Барозуу, онази маоистката, Хенри ван незнам кой...... и те ти фрустрация....
    Практикуването на двойни стандарти, което "практикуват" от край време в ЕС иска много акъл и здраво дупце.....

  • 7
    h3 avatar :-|
    h3

    Това е вси4ко което ви трябва за да разберете къде отива ЕС:

    http://www.youtube.com/watch?v=YWSYMpuCFaQ

    На БУНИЩЕТО на историята. Бюрократите оба4е няма лесно да се предадат. Поразгледайте изказванията на този 4овек !!! Да сте видели нещо по БГ ТВ-тата ха ха ха....

    А колко хора само се надяваха 4е и ние като Гърците ще посму4ем от париците на " богатите" ха ха ха !

  • 8
    navi2010 avatar :-|
    navi2010


    Пълни глупости ... бъдещето на Европейскатая цивилизация е осигурено след приемането на Русия в ЕС.
    700 милиона европейци с най-доброто образование, най-богатото ресурсно осигуряване и опит в двата най-успешни
    социални модела съществували досега. Трябва да сме идиоти за да не стане. Само почакайте малко. :о)

  • 9
    atomov avatar :-|
    gibon2

    Европа застарява и се измързеливява. Проблемите тепърва предстоят - просто политиците са не само крадлива, но и страхлива пасмина. И не само нашите :). Освен това, много обичат лукса и да харчат нашите пари - дори в Европа - ето на - гласували са си повечко пари за идната година.

  • 10
    ispor avatar :-|
    ispor

    Безброй закони и правилници сковават икономиката на Европа и всяка възможна иновация в нея.Бюрокрацията се разраства със всеки изминал ден,и харчи все повече от парите на реалния сектор за собственото си увеличаване ,като и да пречи на същия този реален сектор.На корпорациите,които контролират Европарламента им е много по-удобно да бетонират позициите си чрез лобистки закони,отколкото да се конкурират на свободен пазар.Накратко всички от които зависи нещата да се оправят нямат личен интерес от това.Бюрократите няма да спрат докато не самоубият Европейски Съюз!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK