Чаша горчив чай за Вашингтон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чаша горчив чай за Вашингтон

Ако ги нямаше интернет и социалните мрежи, които да обединят тези хора с екзотични биографии, "Чаеното парти" сигурно също нямаше да го има

Чаша горчив чай за Вашингтон

Как популистко движение променя американската политика

Ваня Ефтимова
6258 прочитания

Ако ги нямаше интернет и социалните мрежи, които да обединят тези хора с екзотични биографии, "Чаеното парти" сигурно също нямаше да го има

© reuters


Един кандидат-сенатор публично се обявява за премахване социалното осигуряване, нищо, че голям процент от собствения й семеен бюджет идва от държавната пенсия на съпруга й. Кандидат-губернатор на щата Ню Йорк обещава да оправи Олбъни (административната столица на щата), като "размаха бейзболната бухалка". Друг кандидат за Сената агитира с платформа за финансова отговорност, но трябва да парира и обвинения за злоупотреби с предизборния си фонд. Още по-пикантни за медиите са изказванията й за опити с магьосничество и публично порицание на мастурбацията.

Ако през 2008 г. Барак Обама бе необичаен кандидат за президент, тази година една дузина нови лица с още по-странни биографии и възгледи щурмуват междинните избори за американски Конгрес през ноември. Те са от редиците на т.нар Теа Party, популистко протестно движение, заимствало името си от бунта на американските колониалисти срещу данъчната политика на британското правителство през 1773 г. Изхвърлянето на бали английски чай в бостънското пристанище е началото на американската революция. На български Tea Party може да се преведе и като "Чаената партия", и като "Чаеното парти". Второто определение е може би по-точното, защото движението няма нито лидер, нито ясна структура, нито ясни критерии за избиране на кандидати. Онова, което обединява активистите му, е гневът срещу миналогодишното спасяването на закъсалите банки от държавата, огромния пакет с държавни стимули за икономиката, растящия с рекордна скорост бюджетен дефицит и разширяването на правомощията на Белия дом.

Повече от политическа екзотика

Чаеното движение доскоро изглеждаше като поредната политическа екзотика в Америка, страна, богата на индивидуалисти, смели визионери и амбициозни популисти. Горещото лято на предварителните вътрешнопартийни избори обаче го превърна във феномена, диктуващ посоката на вота. Нови лица от чаеното движение без пълни каси спечелиха републиканските номинации срещу кандидати, подкрепяни от партийното ръководство. Непростимият грях на свалените републиканци е, че са подкрепили спасителния пакет на Обама, не са достатъчно консервативни и най-лошото – че са професионални политици.

Демократите от своя страна също насочиха вниманието си и ресурсите си срещу "чайниците" за междинните избори в ноември. Тази седмица обаче бившият президент на САЩ Бил Клинтън предупреди Барак Обама да вземе на сериозно гнева на активистите и да се опита да отговори на настояванията им за административна реформа и свиване на дефицита.

Републиканската партия, която би трябвало да печели от ентусиазма на чаеното движение, също е объркана от неочаквано силното им влияние. Част от консервативните са направо уплашени от популисткото движение, след като добре познати десни политици като сенатора Лиса Мъркоски от Аляска, колегата й Боб Бенет от Юта, конгресмена Майк Касъл от Делауър и др. загубиха номинациите. Особено шокиращо бе отстраняването преди десетина дни на Касъл, популярен сред независимите избиратели центрист и голямата надежда на републиканците да получат мнозинство в сената. Победилата го Кристин О’Донъл е кандидатът, привличащ вниманието на медиите с негативните новини за финансовите нередности и младежките опити в магьосничество. В Невада друга номинация, подкрепена от чаеното движение – Шарън Енгъл, е смятана за толкова консервативна, че недолюбваният в избирателния си окръг лидер на демократите в сената Хари Рийд изведнъж вече има надежда да запази мястото си. Въпреки екзотичните биографии на кандидатите си обаче чаеното движение печели победа след победа и това накара експерти и политици да се вгледат сериозно в политическата тенденция.

Чай, интернет и много гняв

Ако ги нямаше интернет и социалните мрежи, "Чаеното парти" сигурно също нямаше да съществува. След като държавата спаси закъсалите банки през февруари 2009 г. и Конгресът гласува стимулационния пакет, по интернет форумите гневни хора, много от тях консервативни, но не само, започнаха да обсъждат, че трябва да направят нещо. Така след седмица в няколко града се ражда идеята за импровизиран протест срещу раздуването на бюджетния дефицит. Може би няма по-изненадани от самите организатори, когато изведнъж митинги се провеждат в цели 50 американски града. На следващите протести през април се появяват над 600 хил. души. После идва ред и на изненадващото избиране с подкрепата на движението на почти непознатия Скот Браун за мястото, което бе държано десетилетия от починалия Тед Кенеди. Това доведе до загубата на демократическото мнозинство в Сената и сегашната идеологическа блокада в Конгреса.

"Медиите трудно разбират "Чаеното парти", защото не е едно цяло. Ние не сме политическа партия, ние сме неформално движение. Има кандидати, които се наричат "чаените номинации", но ние всъщност нямаме такива, а само такива, подкрепени от "Чаеното парти", обяснява пред "Капитал" Аманда Хъс, образователен координатор на Бостънското чаено парти (като истински майстор на онлайн комуникацията тя предпочита да отговори на въпросите по мейла). Бостънското чаено парти организира изненадващото избиране на Скот Браун, разтърсило Сената в началото на 2010 г.

"Тьй като не сме партия, нямаме и национално ръководство, което създава някои проблеми защото всеки щат и град може да създаде своя собствена група със собствена програма", допълва Аманда Хъс. За нея това е най-големият повод за яд, защото движението привлича какви ли не хора, някои от които са с екстремни възгледи. "Бостънското чаено парти се занимава с фискалната дисциплина, как се харчат данъците ни, здравната и финансовата реформа. Обаче е трудно да говориш, че сме за фискална дисциплина, когато има луди хора, които използват името ни, за да говорят, че са срещу гей браковете и че Барак Обама не е роден в Америка", обяснава Аманда Хъс. И, не, Сара Пейлин не е лидер на чаенoто движение, както медите обичат да пишат, категорична е тя.

Възможността на "чайниците" да се появят отникъде и да активизират чрез социалните мрежи хиляди привърженици е може би най-объркващото нещо за противниците им. Майк Касъл, Боб Бенет и Лиса Мъркоски месеци наред водеха в надпреварата за номинациите на Републиканската партия, докато изведнъж не бяха атакувани от групи, за които доскоро никой не бе чувал. Основното изискване към подкрепените от "чайниците" кандидати е да нямат нищо общо с политическия елит. Това неизбежно води до хора с екзотични биографии като тази на Кристин О’Донъл (със скромен работен стаж и само $6 хил. доход за цялата минала година) и Скот Браун (позирал за голи снимки, за които е избран за най-секси мъж за 1982 г. от сп. "Космополитън"). Всеки път когато някой се опита да ги критикува, както например Майк Касъл, който заяви, че О’Донъл първо трябва да си оправи личните финанси, това звучи елитарно и надменно. Особено когато много други избиратели в днешните кризисни времена имат проблеми с личния си бюджет.

По същата причина и повечето експерти предупреждават демократите да не се атакуват чаените кандидати като "екстремисти". Американските избиратели са гневни заради висока безработица, продължаваща криза и рекордния бюджетен дефицит и аргументите на "чайниците", че държавните програми не работят, намира все повече слушатели. Както обобщава Аманда Хъс: "Аз вярвам, че всеки трябва да може да постигне американската мечта. Но няма да се скъсам да работя, за да може правителството да ми прибере парите и да ги разпределя както намери за добре!"

Според прогнозите по всяка вероятност в следващия Конгрес около десет нови членове ще са подкрепени от популисткото движение. Това е повод за опасения, че новият Конгрес ще е още по-идеологически разделен и неработещ дори от настоящия. Ако обаче работата на първия чаен сенатор – Скот Браун, би могла да е някакъв ориентир, той е, че прагматизмът все пак надделява. Колкото и да е недолюбвано правителството, с него неизбежно трябва да се работи.

Един кандидат-сенатор публично се обявява за премахване социалното осигуряване, нищо, че голям процент от собствения й семеен бюджет идва от държавната пенсия на съпруга й. Кандидат-губернатор на щата Ню Йорк обещава да оправи Олбъни (административната столица на щата), като "размаха бейзболната бухалка". Друг кандидат за Сената агитира с платформа за финансова отговорност, но трябва да парира и обвинения за злоупотреби с предизборния си фонд. Още по-пикантни за медиите са изказванията й за опити с магьосничество и публично порицание на мастурбацията.

Ако през 2008 г. Барак Обама бе необичаен кандидат за президент, тази година една дузина нови лица с още по-странни биографии и възгледи щурмуват междинните избори за американски Конгрес през ноември. Те са от редиците на т.нар Теа Party, популистко протестно движение, заимствало името си от бунта на американските колониалисти срещу данъчната политика на британското правителство през 1773 г. Изхвърлянето на бали английски чай в бостънското пристанище е началото на американската революция. На български Tea Party може да се преведе и като "Чаената партия", и като "Чаеното парти". Второто определение е може би по-точното, защото движението няма нито лидер, нито ясна структура, нито ясни критерии за избиране на кандидати. Онова, което обединява активистите му, е гневът срещу миналогодишното спасяването на закъсалите банки от държавата, огромния пакет с държавни стимули за икономиката, растящия с рекордна скорост бюджетен дефицит и разширяването на правомощията на Белия дом.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    jiggy avatar :-|
    jiggy

    Тъй като статията е трагична в своята неинформираност ето все пак програмата на Чаеното Парти:
    1. Protect the Constitution
    2. Reject Cap & Trade
    3. Demand a Balanced Budget
    4. Enact Fundamental Tax Reform
    5. Restore Fiscal Responsibility & Constitutionally Limited Government
    6. End Runaway Government Spending
    7. Defund, Repeal, & Replace Government-run Health Care
    8. Pass an "All-of-the-Above" Energy Policy
    9. Stop the Pork
    10. Stop the Tax Hikes

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Кого ли вълнува темата у нас? Може би аФтора? Но едва ли!!

  • 3
    litvi avatar :-|
    Георги Литвиненко

    Боби, ти си живо доказателство, че човешката глупост няма граници.

  • 4
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    "...чаеното движение без пълни каси..." май нее баш тъй... говори се че имали бая кинти... сичките докторя и целата здравно-застрахователна система донейтват ли, донейтват... с надежда че с малко магия... купищата пари дето досега ги ринеха... нема да счезнат... :)

  • 5
    1951 avatar :-P
    1951

    Teabaggers - така им казват на тия. Който е на ти с американския английски знае за какво иде реч, който не знае да чекне в гугъл, че ми е неудобно да обяснявам :)
    Сега, тези пичове са прави за доста от нещата, но като всички популистки движения не предлагат реална алтернатива. Те отприщват недоволството, но дойдат ли на власт ще са смешна и трагична картинка. Нека видим българските популисти от АТАКА какво правят в парламента и въобще. Едно голямо нищо.
    Та и тия от статията са такива...

  • 6
    l avatar :-|
    |

    До коментар [#4] от "tucker case":

    Не са само застрахователните фирми, доста от милиардерите също донейтват сериозно.

  • 7
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    Ех, и американския популизъм бил друга бира... Тука популизма иска държавата да дава, а там - да не ти взема...

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#3] от "Георги Литвиненко": щото ти си самата "човешка" умност събрана в пазарска чанта .... нали?

  • 9
    pagan avatar :-|
    pagan

    "...Ако обаче работата на първия чаен сенатор – Скот Браун, би могла да е някакъв ориентир, той е, че прагматизмът все пак надделява."
    Търси се първият Скот Браун на България.

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#9] от "pagan":
    първият Скот Браун на България даже няма да го бесим на първото дърво, просто сам ще си гушне букета....
    Историческият опит от 1840 г. насам у нас говори, че протестантската демосрация няма място у нас....... под никаква форма, никога, даже USAID 1996 разбра това и престана да досажда......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK