Добри познати, още не приятели
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Добри познати, още не приятели

Ангела, Никола и Дмитрий: с различни проблеми, но с време един за друг.

Добри познати, още не приятели

Срещата в Довил показа, че Русия и Европа се разбират малко по-добре

Огнян Георгиев
3681 прочитания

Ангела, Никола и Дмитрий: с различни проблеми, но с време един за друг.


Историята помни далеч по-интересни срещи на Франция, Германия и Русия от тази, която се проведе във френския курорт Довил. И не става дума за Берлинския конгрес.

През 2003 г. например, Герхард Шрьодер и Жак Ширак се срещнаха с Владимир Путин, за да се противопоставят на войната в Ирак. Тогава атмосферата беше заредена с очаквания и тревоги, а светът следеше внимателно какво имат да кажат лидерите на трите най-големи европейски сили. А след тази среща Европа се разцепи на "нова" и "стара". Градусът в Довил, където тази седмица Никола Саркози прие Ангела Меркел и Дмитрий Медведев, беше видимо по-нисък.

Може би причината беше в заявените теми за дискусия. Сътрудничеството на Русия с НАТО, визовите отношения и иранската ядрена програма са безспорно важни, но отдавна мина времето, когато такива въпроси можеха да бъдат решени в този формат или за един ден. НАТО ще има твърде много неща, които да обсъжда на предстоящата среща на върха в Лисабон (като например с какво да се занимава) и Русия е само една от темите. Падането на визите за руснаци не може да бъде решено еднолично нито от Меркел, нито от Саркози, а по въпросите за Иран, Израел и палестинците надали някой вярва, че в Довил е постигнат ключов успех.

Освен това други, по-неотложни проблеми засенчиха рандевуто. Саркози е изправен пред най-важния момент в президентството си и трябва да отстоява реформата на пенсионната система. Приятната атмосфера в крайбрежния град вероятно само за кратко го е разсеяла от националната блокада, която наложиха недоволни синдикати и студенти. Меркел пък има огромни проблеми в управляващата си коалиция, която спори по всеки въпрос, гарнирани със социално напрежение (виж текста).

Що се отнася до руския президент, той няма точно тези политически тревоги (макар изборите през 2012 г. да наближават), но има икономически такива. Програмата му за модернизация продължава да е предимно на хартия, а Русия прогресивно изостава в състезанието с останалите от т. нар. БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), най-вече съседен Китай. В доклад на Европейския съвет за външна политика, посветен на бъдещите отношения между Русия и ЕС, се цитира паметна бележка от сътрудници на Медведев, в която се твърди, че основна цел на руската външна политика трябва да е търсенето на съюзници за бърза модернизация на икономиката.

Не горещо, но по-топло

Най-важното за тази кратка среща е, че тя беше една от серията стъпки, с които Русия, ЕС и САЩ демонстрират сближаване. "Това е удобен формат, в който откровено говорим с нашите най-близки партньори в Европа за общата ни визия", каза помощникът на Медведев Сергей Приходко пред медиите преди срещата. След нея Ангела Меркел посочи, че "има нужда от модерно споразумение между Европа и Русия за днешния свят".

Тази топла реторика беше нещо забравено само преди няколко години, докато Владимир Путин още бе в Кремъл. От последната такава среща през 2005 г. насам тонът само се вледеняваше. Очевидно тази тенденция се обръща напоследък.

Русия например изведнъж отказа да достави планираните ракети С-300 на Иран, след като Съветът за сигурност на ООН гласува нови санкции. В знак на добра воля малко преди срещата в Довил руската армия се изтегли от грузинското селце Переви, което е до Южна Осетия и което беше взела под контрол от войната насам. Също преди дни икономическият съветник на Барак Обама заяви, че членството на Русия в Световната търговска организация може да стане факт до една година - нещо, което доскоро изобщо не беше на дневен ред. "Констатираме позитивна еволюция в Москва. Реториката на конфронтация е все по-рядка", призна пред в. Liberation помощник на френския президент.

Разбира се, това сближаване няма да е твърде бързо, нито твърде лесно. "Този месец британският външен министър Уилям Хейг отиде в Москва и поиска екстрадицията на заподозрения за убийството на Литвиненко в Лондон, но му беше отказано", припомня Димитър Бечев от Европейския съвет за външна политика пред "Капитал". Той обаче смята, че други въпроси "като противоракетния щит например, ще се обсъждат много по-прагматично. Руснаците не вдигнаха особен шум, когато стана дума за включването на България".

Русия вероятно няма да приеме идеята за щита скоро, нито ще подпише енергийната харта, както иска ЕС. Европейците и американците пък не проявяват особен интерес към предложението на Медведев за нова европейска архитектура за сигурност. Но това, че Довил не вдигна много шум, може и да е добър знак.

Историята помни далеч по-интересни срещи на Франция, Германия и Русия от тази, която се проведе във френския курорт Довил. И не става дума за Берлинския конгрес.

През 2003 г. например, Герхард Шрьодер и Жак Ширак се срещнаха с Владимир Путин, за да се противопоставят на войната в Ирак. Тогава атмосферата беше заредена с очаквания и тревоги, а светът следеше внимателно какво имат да кажат лидерите на трите най-големи европейски сили. А след тази среща Европа се разцепи на "нова" и "стара". Градусът в Довил, където тази седмица Никола Саркози прие Ангела Меркел и Дмитрий Медведев, беше видимо по-нисък.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Имах си аз да не се срещнат, а зимъс на какво ще се греят? На стари вестници??
    Добре че им идва полека лека ума в главите и престанаха да изнасят протестантска демосрация на изток (като по времето на храстчето), а и да си завират нослетата в задният двор на Русия.... ето и Наакашвили може да си седи кротко на четирите букви и да не се вдига излишен шум около особата му, тамън и ще спести на връзки.....
    ---------------------
    Все пак напредък има, определено.....

  • 2
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    ............Програмата му за модернизация продължава да е предимно на хартия, а Русия прогресивно изостава в състезанието с останалите от т. нар. БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), най-вече съседен Китай. В доклад на Европейския съвет за външна политика, посветен на бъдещите отношения между Русия и ЕС, се цитира паметна бележка от сътрудници на Медведев, в която се твърди, че основна цел на руската външна политика трябва да е търсенето на съюзници за бърза модернизация на икономиката......................................
    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Да търсиш съюзници за бърза модернизация на икономика , като руската , е все едно на умрял човек , компрес да слагаш. Неспасяема история !!!!

  • 3
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Руската икономика - заложник на олигарсите

    Последна промяна в 18:25 на 20 авг 2010,

    Икономиката на Русия днес се контролира не от правителството, а от олигарсите в страната и плачевното й състояние покрай икономическата криза до голяма степен е по тяхна вина.

    До този извод са стигнали политолозите Никита Кричевский и Владислав Иноземцев в техния "сензационен" според руската преса доклад, озаглавен "Русия след Пикальово: новата политико-икономическа реалност". Изследването, което предстои да бъде официално оповестено на 1 септември, според в. "Известия" нагледно обяснява защо състоянието на руската икономика продължава да се влошава въпреки положените досега усилия на властите.

    Според доклада олигархията и държавата в Русия вече са дотолкова взаимосвързани, че мултимилиардерите не толкова диктуват на управляващите волята си, колкото открито действат от тяхно име, а за да спасят руската промишленост от крах, властите са принудени да наливат милиарди именно в предприятията на хората, които доскоро оглавяваха световните класации на най-богатите. Те от своя страна пък се чувстват съвсем уютно в Държавната дума и Съвета на федерацията, в името на интересите им свободно се приемат или отхвърлят закони, а редиците на "частните" бизнесмени като Олег Дерипаска, Роман Абрамович и Алишер Усманов вече включват и "квазидържавни" олигарси като Алексей Милер (президент на "Газпром"), Сергей Богданчиков (глава на петролния гигант "Роснефт") и Сергей Чемезов (председател на съвета на директорите на "АвтоВАЗ").

    Обликът на съвременния "олигархат" в Русия се е променил значително от появата му през 90-те години и може да бъде описан с три основни черти, смятат авторите на изследването. На първо място е фактът, че голяма част от компаниите на олигарсите, признати за "системообразуващи" от властите и съответно получаващи щедра държавна помощ, de jure не са руски, тъй като са регистрирани в офшорни зони. Такъв е случаят с контролираната от Дерипаска компания "Базов елемент", която е регистрирана на о. Джърси, както и с холдинга "Евраз" на Роман Абрамович, три от дъщерните компании на който принадлежат на кипърска фирма. Към Кипър води дирята и на най-голямата стоманодобивна компания в Русия - "Северстал", собственост на милиардера Алексей Мордашов.

    Значителен дял от приходите и оборотните средства на тези компании също напуска страната и съответно не се облага, защото от години насам преминава директно към чуждестранните сметки на техните собственици чрез изплащане на дивиденти, данъкът върху които е "удобно" нисък (от 0 до 9%). През 2008 г. почти всички компании, притежавани от олигарси, решават да изплатят рекордно големи дивиденти въпреки бушуващата криза. Фрапиращ пример е предприятието на Дерипаска "Русал Красноярск", чиито дивиденти през изминалата година достигнаха 103% от чистите му приходи.

    По вина на олигарсите външните дългове на корпоративния сектор през последните години са нараснали 12 пъти - от 23.9 млрд. долара през 2002 г. до 294.4 млрд. днес. Тази ситуация обаче явно не смущава мултимилиардерите, които продължават да източват средства от компаниите си, много от които се намират в бедствено състояние. Ярък пример за това е станалият вече пословичен скорошен сблъсък между руския премиер Владимир Путин и Олег Дерипаска заради бунтуващите се работници в негово предприятие в Пикальово. Авторите на доклада обаче подчертават, че вместо да принуди олигарха да изплати от собствения си джоб дълговете на предприятието, премиерът всъщност е отпуснал допълнителен кредит и е накарал доставчиците да понижат допълнително цените на суровините, за да заработи отново заводът.

    По този начин държавата буквално се е превърнала в заложник на олигарсите - техният крайно доходен "бизнес подход" е довел повечето от компаниите им до технически фалит, но тъй като те надали ще успеят да изплатят в срок кредитите си, от това ще пострадат силно банките. Властите пък ще бъдат принудени да налеят свежи средства за стабилизирането на финансовия сектор, вместо да използват парите за подпомагане на буксуващата промишленост.

    Според авторите на доклада в създалата се ситуация властите трябва да проявят твърдост, без да се опасяват от възникването на социални безредици или "бунт на олигархата", защото негово разорение няма да е равностойно на разорението на Русия. Интересите на държавата трябва незабавно да бъдат отделени от тези на олигархическите структури, като оттук насетне всякаква помощ за олигарсите трябва да се "конвертира" в контролни пакети от акции и да не се дава на компании с офшорен произход според авторите на доклада. За изпадналите в затруднение предприятия пък трябва да бъдат открити производства по несъстоятелност, без компенсация на митичната им "пазарна" стойност. За да може Русия да се превърне в "постолигархическа" държава, тя трябва да се научи да не прощава грешките на "самопровъзгласилите се за безгрешни" бизнесмени, се констатира още в доклада.
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

  • 4
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Реформирование по-русски
    ("Die Zeit", Германия)

    Москва хочет модернизировать свою экономику. Попытки обнаружить следы модернизации показывают, что этот процесс идет крайне вяло.

    Йоханнес Фосвинкель (Johannes Voswinkel)

    © ИноСМИ
    Комментарии:105
    07/05/2010

    Российские руководители в настоящий момент не скупятся на самокритику, когда речь заходит об экономике страны. Президент Дмитрий Медведев называет ее отсталой и неконкурентоспособной в современном мире. Его главный идеолог Владислав Сурков называет ее бронепоездом без локомотива. «В нем сидят люди с компьютерами и гламурные дамы, однако бронированные листы почти отвалились, а сам поезд идет очень медленно, - подчеркивает Сурков. - Еще немного, и он вообще остановится». Однако Медведев не хочет этого допустить и собирается сделать это, если использовать его собственные слова, с помощью «модернизации через инновации».

    Это звучит смело в стране, где пока еще вообще не производятся мобильные телефоны. Даже широко известный ранее автомобильный завод ГАЗ из Нижнего Новгорода вынужден был связать все свои надежды с производством недорогого грузовика для сельских жителей. Обладающая большим опытом в области изобретений российская авиастроительная отрасль за последние 20 лет смогла довести до испытаний только среднемагистральный самолет Superjet 100. Но и это удалось сделать только с помощью американских и французских предприятий. « В этом самолете только металл российский, - отмечает почетный президент московского Международного авиационно-космического салона МАКС Магомед Толбоев, имея в виду Superjet 100. – Вся его интеллектуальная начинка иностранного производства».

    Сырая нефть, природный газ и металлы составляют четыре пятых российского экспорта

    У России, собственно, имеются неплохие предпосылки для того, чтобы обновить саму себя – полезные ископаемые, образованное население, а также развитая инфраструктура. Однако глобальный кризис обнажил слабые места. Промышленное производство в прошлом году сократилось на 10,8 процента. Сырая нефть, природный газ и металлы составляют четыре пятых экспорта страны. Пара истребителей и зенитных установок заполняют раздел экспорта высоких технологий. Скептики опасаются, что страна может скатиться до уровня мировой державы третьего класса, которая живет только за счет газовых и нефтяных скважин. Около пяти лет, согласно их прогнозам, осталось для того, чтобы спасти остатки научно-технического потенциала советского периода.

    В настоящее время российское правительство пытается при помощи отдельных проектов сменить курс и целенаправленно поддержать инновации. Однако во всех сферах – в науке, образовании, экономике, государственном аппарате - не хватает основ для инновационного прорыва.

    Многие известные ранее направления обескровлены. «Даже прославленная космонавтика – это скорее добротная мастерская, чем продвинутые технологии, - подчеркивает Грегор Бергхорн (Gregor Berghorn) - руководитель московского отделения Немецкой службы академических обменов (DAAD). – И инженерная отрасль отстала по части использования новых материалов и электроники. Только в машиностроении эти позиции еще сильны». Уже давно в России ощущается нехватка инженеров. Когда-то бывшие престижными математика и физика не привлекают теперь большого количества студентов. За последние годы в Немецкую службу академических обменов за получением стипендии обратились 280 молодых ученых, и среди них было только три математика.

    Уровень преподавания в институтах часто нельзя назвать современным. Российская наука в девяностых годах потеряла целое поколение, которое променяло ее на финансовые институты. Тогда десятки тысяч людей устремились в бурно развивавшиеся банки и инвестиционные компании, тогда как другие вообще уехали из страны. Сегодня руководящие функции должны взять на себя люди в возрасте от 35 до 45 лет, но их-то в высшей школе и не хватает. «Мне 61 год, - говорит химик Анатолий Евдокимов из Московского института радиотехники, электроники и автоматики (МИРЭА), - и я самый молодой на нашей кафедре. Никто не хочет к нам идти, так как заработная плата очень низкая». Некоторые профессора не имеют возможности заплатить за обучение своих детей в тех университетах, где они сами преподают.

    Деньги налогоплательщиков используются для финансирования таких показательных проектов как Роснано. Это государственное предприятие должно превращать в готовые к реализации на рынке продукты достижения в области нанотехнологий. Речь идет, например, о производстве улучшенных и устойчивых к коррозии металлов для буровых платформ, термоизоляционного текстиля, а также новых видов дорожных покрытий. Руководит Роснано один из самых способных менеджеров страны Анатолий Чубайс. Этот 54-летний управленец считается отцом российской приватизации девяностых годов. До последнего времени он занимался разделением государственного монополиста РАО ЕЭС и продажей его по частям. Цель Чубайса состоит в том, чтобы к 2015 году увеличить производство нанопродуктов в 200 раз. Для реализации этой цели в его распоряжение предоставлено три миллиарда евро.

    Однако у Роснано возникают проблемы. Поиск соинвесторов для государственного начального финансирования особых результатов не приносит. Не хватает специалистов для реализации проектов в будущем. Согласно существующим оценкам, понадобится от 30 000 до 150 000 специалистов для работы в будущем в области нанотехнологий. Пока совершенно неясно, откуда они появятся, к тому же государственные расходы на образование и научные исследования сокращаются.

    Не хватает не только выпускников высших учебных заведений. Плохое профессионально-техническе образование осложняет России задачу по проведению собственного обновления. Ремесленников и без того в России принято презрительного называть сапожниками. «Здесь не существует двухступенчатой системы образования. – подчеркивает представитель немецкой экономики в Москве Михаэль Хармс (Michael Harms). «Лучшие преподаватели уже давно ушли из школы, так как они получали мало денег. Другие знакомы с технологиями 20-летней давности. Специалистов в некоторых областях – например, мехатроников – вообще не готовят».

    Большинство предпринимателей недовольны уровнем подготовки выпускников профессионально-техническх училищ – слишком много теории, само преподавание оторвано от жизни и не способствует развитию социальных способностей. Не хватает знаний и опыта для того, чтобы на высоком уровне заниматься промышленным производством. В Китае, рассказывает представитель руководства одного из немецких автомобильных концернов, он никогда не оставлял чертежей на своем рабочем столе, так как их мгновенно бы скопировали. В России он даже не выключает компьютер, когда уходит из офиса. «Никого не интересуют технические данные, - говорит он. – Никто в этом не разбирается».

    Крупные концерны поэтому уже давно стали сами заниматься профессиональным обучением и ежегодно тратят на это почти десять миллиардов евро. Это сопоставимо с расходами государства на образование. А тот, кто хочет иметь в России хороший бизнес, должен проявлять инициативу. Немецкий производитель строительный материалов Knauf, например, открыл несколько учебных центров, которые дополняют учебную программу строительных институтов и помогают профессионально-техническм училищам стать ближе к практике.

    Сколько бы ни говорил президент страны Медведев об инновациях, интерес к ним российских предпринимателей, похоже, не очень высок. Виновато в этом само государство, которое устраивает мелочную опеку над ними, позволяет целым отраслям превращаться в монополии и мешает развиваться конкуренции. Более 50 процентов экономики находится в собственности государства. Тот, у кого лучше связи с высокопоставленными чиновниками, милицией или судьями, у того, как правило, и дела идут лучше, чем у других. Долгосрочные инвестиции считаются рискованными. Лишь немногие фирмы делают ставку на проведение собственных исследовательских работ. «Обменял ведро нефти на бутылку водки – и отдыхай» - так описывает кремлевский идеолог Сурков господствующую в стране философию предпринимательства.

    Многие считают, что долгосрочные инвестиции в России слишком рискованны

    Большие прибыли привлекают при определенных обстоятельствах представителей правоохранительных органов в масках. В лучшем случае они требуют денег за предоставление «крыши». Сложные и иногда противоречивые законы делают любого предпринимателя не только уязвимым, но также и потенциальным преступником. «Среди наших предпринимателей много разумных людей, - подчеркивает экономист Евгений Гонтмахер. – На Западе они работали бы в соответствии с западными представлениями. Но пока общий климат у нас не изменится, они не смогут быть уверенными в будущем».

    В этом и состоит задача российского руководства. Однако до сих пор было не ясно, насколько серьезно президент Медведев решил заняться объявленным им основательным обновлением России. Большого количества усердия он пока не продемонстрировал, а его разговоры о модернизации похожи скорее на продвинутый бизнес-план.

    «Откуда может появиться динамика? – спрашивает экономист Гонтмахер. – Если я работаю в министерстве, то модернизация для меня - это дополнительная головная боль». Всесильный государственный аппарат в лучшем случае заинтересован в сохранении статус-кво. «Если я хочу купить участок земли под строительство, мне необходимо получить 500 подписей чиновников, продолжает Гонтмахер. – Не все из них берут вятки. Но если только каждый десятый захочет получить много денег, то этого уже достаточно».

    Новые инновационные продукты появляются на рынке только после лицензионного марафона и посещения до 16 различных ведомств. Часто действуют лишь устарелые советские нормы. «Поэтому на Новолипецком металлургическом комбинате доменную печь нужно было строить по советским стандартам, что привело к совершенно ненужному удорожанию проекта на 30 процентов, рассказывает представитель немецкой экономики в России Михаэль Хармс. «В 2003 году был принят закон о техническом регулировании. Однако из 400 правил пока обновлены только 20. Теперь все должно быть в спешке сделано к 30 июля». То есть, опять получается хаос. При этом, по его словам, немецкие компании готовы принести в эту страну свой опыт. Но для этого необходима государственная поддержка и ясные рамочные условия.

    Пока политическая элита тормозит предпринимательскую деятельность в стране, так как она боится потерять источники доходов и власть. Масштабная модернизация может оказаться опасной для системы. Близкий к Медведеву Институт современного развития (Инсор) подчеркивает в своем последнем докладе, в работе над которым принимал участие Гонтмахер, что модернизация невозможна без демократизации. Она потребует создания независимой правовой системы, защиты частной собственности, дебюрократизации, а также свободных средств массовой информации. В современной России этот доклад читается как научно-фантастический рассказ.

    Оригинал публикации: Runderneuerung auf Russisch
    Опубликовано: 06/05/2010 10:05
    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

  • 5
    shwarzspeht avatar :-P
    Клюводървец

    №1 bobi,пак прекали с водката.Виж си правописа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK